Епидемия, бунтове, репресии: 200 години по-късно историята се повтаря
Всичко ново е добре забравено остаряло - тази мисъл важи даже през днешния ден за актуалната пандемия от ковид . Френската журналистка Титиу Льокок прави забавни съпоставения сред събитията в родината ѝ преди 200 години и през днешния ден.
Разбира се, има някои разлики, само че приликата в последователността на събитията провокира безпокойствие. Когато ми хрумна концепцията на напиша биография на Балзак ме порази приликата сред неговото и нашето време. Така стартира публикацията на Титиу Льокок за френското издание Slate.fr.
Голяма част от кариерата на Балзак минава по времето на Юлската монархия - капиталистически режим, отпред с краля - жител, за който заслугите (следователно и правата) се определяли според от имущественото състояние. Така се случва, че две години след установяването на Юлската монархия във Франция настава зараза от холера. Тя стартира в Индия и в началото френските ръководители мислели, че тя в никакъв случай няма да стигне до Франция, тъй като са вярвали, че... тя ще спре на границата.
През 1832 година, през март в Париж умира първата жертва на заболяването. Първоначално вестниците се шегували по този мотив. Никой не се отнесъл задоволително съществено, само че броят на смъртните случаи почнал да нараства от ден дневно. Тогава най-богатите парижани напущат града, с цел да се отдръпват в селските местности. Така се случва и с Балзак, който не е имал положение, само че е имал предана мадам дьо Берни, която го приютява в едно от именията си.
В огромните градове като Париж и Марсилия обстановката продължава да се утежнява. Лекарите не знаели по какъв начин да лекуват заболяването и давали най-противоречиви рекомендации. След това, защото заболяването поразявала преди всичко бедните. Изглеждало, че това е наказване за тяхното пиене, нечистотия, безбожие, гилотинирането на краля. Някои сиромаси, от своя страна почнали да се замислят за това, че може би техните господари и държавното управление ги тровят съзнателно, с цел да не са мощни.
Така че е допустимо пандемията да е била в интерес на държавното управление. Юнското въстание избухва през 1832 година и тъкмо нея Виктор Юго разказва в " Клетниците. " Що се отнася до епидемията от март до септември 1832 година в Париж умират 18,5 хиляди души от холера и 100 хиляди души в цяла Франция. По думите на историка Матилда Ларер не е имало с какво да се заплати на студентите медици по време на епидемията, на лекарите е обещана награда, само че вместо нея държавното управление им е дало орден. Това припомня за нещо, загатва Титиу Льокок.
Това, което не се трансформира с времето е дълбокият блян на угнетените към тъждество. Тази същностна подбудителна причина в даден миг трансформира, изпитваното неравноправие в непоносима неправда. Толкова непоносима, че поражда нужда да се излезе от вкъщи, с цел да се покрещи за нея, появява се вярата за това, че всичко може да се промени, че обществото може да бъде по-малко грубо, жестоко и незаслужено.
Не се трансформира и отговорът на настояванията за по-добро от сегашното. Такъв отговор постоянно е репресии и насилствени дейности. Пред лицето на настояванията за правдивост от страна на потиснатите властта пуска в ход сабите, мечовете, пушките, палките, сълзотворния газ. За основаването на персонажа Гаврош Виктор Юго е въодушевен от картината на Йожен Дьолакроа " Свободата води хората ", изобразяваща революцията от 1830 година.
Днешният Гаврош е чернокожото дете и то постоянно желае едно и също - тъждество. Какво се случва след юни 1832 година? Основната вълна от епидемията във Франция минава, само че в световен мащаб продължава с спирания в продължение на 20 години. Правителството лимитира свободата на пресата и ускорява репресивния уред против бунтовниците и други стачкуващи. Това продължава до революцията през 1848 година, която поставя завършек на ръководството на Луи-Филип и довежда до нов режим - Втората република, само че тя бързо е завзета от Наполеон III, с цел да я трансформира във Втората империя.
" Ще страдаме от холера, както страдаме от държавното управление ", написа най-хубавата другарка на Балзак Зулма Каро.
Разбира се, има някои разлики, само че приликата в последователността на събитията провокира безпокойствие. Когато ми хрумна концепцията на напиша биография на Балзак ме порази приликата сред неговото и нашето време. Така стартира публикацията на Титиу Льокок за френското издание Slate.fr.
Голяма част от кариерата на Балзак минава по времето на Юлската монархия - капиталистически режим, отпред с краля - жител, за който заслугите (следователно и правата) се определяли според от имущественото състояние. Така се случва, че две години след установяването на Юлската монархия във Франция настава зараза от холера. Тя стартира в Индия и в началото френските ръководители мислели, че тя в никакъв случай няма да стигне до Франция, тъй като са вярвали, че... тя ще спре на границата.
През 1832 година, през март в Париж умира първата жертва на заболяването. Първоначално вестниците се шегували по този мотив. Никой не се отнесъл задоволително съществено, само че броят на смъртните случаи почнал да нараства от ден дневно. Тогава най-богатите парижани напущат града, с цел да се отдръпват в селските местности. Така се случва и с Балзак, който не е имал положение, само че е имал предана мадам дьо Берни, която го приютява в едно от именията си.
В огромните градове като Париж и Марсилия обстановката продължава да се утежнява. Лекарите не знаели по какъв начин да лекуват заболяването и давали най-противоречиви рекомендации. След това, защото заболяването поразявала преди всичко бедните. Изглеждало, че това е наказване за тяхното пиене, нечистотия, безбожие, гилотинирането на краля. Някои сиромаси, от своя страна почнали да се замислят за това, че може би техните господари и държавното управление ги тровят съзнателно, с цел да не са мощни.
Така че е допустимо пандемията да е била в интерес на държавното управление. Юнското въстание избухва през 1832 година и тъкмо нея Виктор Юго разказва в " Клетниците. " Що се отнася до епидемията от март до септември 1832 година в Париж умират 18,5 хиляди души от холера и 100 хиляди души в цяла Франция. По думите на историка Матилда Ларер не е имало с какво да се заплати на студентите медици по време на епидемията, на лекарите е обещана награда, само че вместо нея държавното управление им е дало орден. Това припомня за нещо, загатва Титиу Льокок.
Това, което не се трансформира с времето е дълбокият блян на угнетените към тъждество. Тази същностна подбудителна причина в даден миг трансформира, изпитваното неравноправие в непоносима неправда. Толкова непоносима, че поражда нужда да се излезе от вкъщи, с цел да се покрещи за нея, появява се вярата за това, че всичко може да се промени, че обществото може да бъде по-малко грубо, жестоко и незаслужено.
Не се трансформира и отговорът на настояванията за по-добро от сегашното. Такъв отговор постоянно е репресии и насилствени дейности. Пред лицето на настояванията за правдивост от страна на потиснатите властта пуска в ход сабите, мечовете, пушките, палките, сълзотворния газ. За основаването на персонажа Гаврош Виктор Юго е въодушевен от картината на Йожен Дьолакроа " Свободата води хората ", изобразяваща революцията от 1830 година.
Днешният Гаврош е чернокожото дете и то постоянно желае едно и също - тъждество. Какво се случва след юни 1832 година? Основната вълна от епидемията във Франция минава, само че в световен мащаб продължава с спирания в продължение на 20 години. Правителството лимитира свободата на пресата и ускорява репресивния уред против бунтовниците и други стачкуващи. Това продължава до революцията през 1848 година, която поставя завършек на ръководството на Луи-Филип и довежда до нов режим - Втората република, само че тя бързо е завзета от Наполеон III, с цел да я трансформира във Втората империя.
" Ще страдаме от холера, както страдаме от държавното управление ", написа най-хубавата другарка на Балзак Зулма Каро.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ