Всички знаем добре за аварията в атомната електроцентрала в Чернобил,

Всички знаем добре за повредата в атомната електроцентрала в Чернобил, станала през 1986 година. Без подозрение – това беше ужасна софтуерна злополука, ехото от която ще се усеща от повече от едно потомство по света. Но малко хора знаят, че в някогашния съюз това не е било единствената радиоактивна повреда, и останалите са били премълчани.

Катастрофа в Киштим

Първата огромна повреда с изпускането на радиоактивни изотопи се случила през 1957 година в затворения боен град Челябинск-65. Основното дружество бил заводът „ Маяк “, прочут също измежду учените и военните като Комбинат № 817. Страшната покруса била предшествана от две „ позвънявания “, едното от които прозвучало през 1953 година, а второто през 1957 година

На 15 март 1953 година зародила неконтролируема верижна реакция в плутониев софтуерен разтвор. При случая двама чиновници на завода получили огромни дози радиация. И двамата оживели, макар че единият изгубил малко по-късно краката си: те трябвало да бъдат ампутирани поради лъчевата болест. След 4 години настъпила втора, по-сериозна незабавна обстановка.

На 21 април 1957 година в индустриалната линия на уран-235 стартира неконтролиран развой на непрестанно обособяване на мощно обогатен изотоп. Верижната реакция, която била невероятно да се спре, довела до хилядократно повишение на равнището на радиация в обособени софтуерни пространства.  Жената-оператор получила смъртоносна доза.

Паметник на ликвидаторите на злополуката в завода „ Маяк “

Но всички тези повреди били незначителни спрямо злополуката, настъпила на 29 септември 1957 година и получила името Киштим. Проблемът зародил заради несъвършенството на охладителната система на контейнерите, в които се съхранявали радиоактивните боклуци. Системата била проектирана по подобен метод, че водата непрестанно циркулирала сред контейнерите. Прегряването било недопустимо и всички знаели за него.

Първият знак, че нещо се обърква, бил жълтият пушек, който се появил над хранилището за боклуци. Вместо да изпрати екип от експерти до оборудването, управлението се лимитирало да изпрати електротехници до контейнерите, които единствено ревизирали дали окабеляването работи. Няколко часа след появяването на дима, един от контейнерите, чийто потенциал бил 80 кубически метра, избухнал.

Недостатъчното равнище на изстудяване на контейнера провокирало прегряване на съдържащата се течност в него и парите, формирани вследствие на този развой, взривили бетонното покритие. Изпускането на радиоактивни субстанции било голямо. Съвременните специалисти са пресметнали, че то е било единствено 2 пъти по-ниско от излъчванията, зародили в Чернобил. Този случай е вписан в Книгата на върховете на Гинес, като най-голямото замърсяване на околната среда в историята на човечеството, от радиоактивни боклуци.

Смъртоносна, рискова за всички пара се издигнала нагоре и се смесила с облаци, след което паднала на земята под формата на дъжд. В резултат на тези превалявания се образувала Източноуралската радиоактивна диря (EURT), чиято повърхност възлиза на 25 хиляди километра. След като информацията за злополуката в Киштим била разкрита, станало известно, че има към 124 хиляди жертви. В формалните документи няма данни за починалите, само че задгранични публицисти, откакто провели лично следствие, стигнали до извода, че има най-малко 200 жертви.

Съветските управляващи подхванали мудни ограничения, с цел да спасят локалното население – 30 села били евакуирани от зоната на EURT със доста забавяне. Следи от злополуката в Киштим можели да бъдат открити благодарение на принадлежности през 90-те години на XX век.

Произшествието с подводницата К-19

Тази повреда е станала в Атлантическия океан, само че защото сцената е била в зоната на отговорност на Съюз на съветските социалистически републики и на руска подводница, то обикновено е да се смята, че се е случило на територията на страната. Катастрофата станала на първия руски подводен нуклеарен ракетен притежател К-19 и още веднъж е обвързвана с дефекти в структурата.

Радиоактивно вещество изтекло от реактора в открития океан. Може би в случай че конструкторите бяха обезпечили охладителна система, биха могли да бъдат избегнати проблемите, само че такова съоръжение нямало на подводницата. Ремонт на дефектния реактор бил осъществен от 8 членове на екипажа, които самоуверено влезнали в него, замествайки се един различен на избрани шпации.

Всички те получили голяма доза облъчване и починали в границите на три седмици след случая. Други 20 членове на екипажа, в това число капитанът на подводницата Анатолий Козирев, умряли от разнообразни болести през идващите няколко години. На подводницата безусловно всичко било инфектирано.

Екипажът прекарал един ден на спешната лодка, след което били откарани. Засегнатите моряци били лекувани с най-модерните способи за 60-те, в това число цялостно кръвопреливане. За страдание в множеството случаи множеството имали лъчева болест. За по-голяма секретност им били поставяни други диагнози.

Серия повреди на АЕЦ „ Белоярск “

АЕЦ Белоярск (BAES) се намира в град Заречний, област Свердловск и се е появила след сибирската. Тя нямала шанс през цялото време. Първият от четирите енергийни блока на станцията бил пуснат в употреба през 1964 година и през идващите години се случили няколко съществени повреди в ядрото на реактора.

През 1977 година вторият силов елемент почнал да демонстрира своя темперамент. Неговите разсейватели на топлота се стопили, заради което равнището на радиоактивно замърсяване в зоната на реактора се повишило няколко пъти по-високо от естественото. Професионалните дейности на личния състав и избран дял шанс по това време помогнали да се избегне огромна акцидент и човешки жертви, макар че доста служащи тогава получили доза радиация.

За най-сериозната повреда в АЕЦ „ Белоярск “ се смята пожара от 30-31 декември 1978 година, вследствие на който носещите структури на турбинното помещение са развалени, а покривът му е отчасти сринат. Тази нощ атомната централа имала всички шансове да изпревари Чернобил с 8 години и да се трансформира в най-голямата радиоактивна повреда в света. Но координираните дейности на пожарникарите и всеотдайността на енергийните инженери още веднъж помогнали да се избегне най-лошият сюжет.

270 души се борили с огъня в продължение на 10 часа и обезпечили изстудяване на цилиндрите на водородната охладителна система, които били съвсем в епицентъра на пожара. По време на ликвидирането на повредата 8 души потърпевши – те били диагностицирани с „ лека форма на облъчване “. Разбира се, всички били длъжни да попълнят декларация за дискретност, тъй че малко на брой разбрали за този сериозен случай.

Друга повреда с изпускането на радиоактивни субстанции се случила през зимата на 1987 година Обвивките на клетките, съдържащи нуклеарно гориво, почнали да прегряват, тъкмо както преди детонацията в блок 4 на атомната електроцентрала в Чернобил. Този път имало огромен пожар и приключване на тонове радиоактивен изотоп на натрий. След това се случили по-малко съществени повреди както в руския интервал, по този начин и през 90-те години.

Изброените тук повреди, съпроводени с радиоактивно замърсяване, са единствено едни от най-големите от дългия лист на незабавните обстановки от руския интервал. Постепенно архивните ведомства разкриват своите секрети и научаваме за нови случаи,  от времето когато престижът на страната е бил подложен по-високо от живота на хиляди хора.

Прочетете и Още радиоактивни секрети на СССР