Можем ли да изпратим космически кораб до Оумуамуа?
Вече няколко години откакто мина през Слънчевата система, този обект вълнува учените. Космическа канара със странна форма? Древен откъс, изваден от планета? Някаква извънземна технология, която не бихме могли да разпознаем, даже в случай че опитаме? Какво е Оумуамуа?
Никога не можем да създадем повече с изключение на да спекулиране за този тайнствен обект, който като че ли се е втурнал в Слънчевата система от нищото – в случай че не изпратим нещо там за следствие. Имаше отзиви за това. Някои учени считат, че е прекомерно късно да изстрелят галактически транспортен съд, който да настигне нещото, което се движи през космоса с към 90 000 км. в час и не демонстрира признаци на закъснение. Но има и такива, които считат, че можем да наваксаме и да настигнем странния обект.
Адам Хибърд е един от оптимистите. Софтуерният инженер от самодейността с идеална цел за междузвездни проучвания в Обединеното кралство, има вяра, че има метод да полетим на галактически транспортен съд задоволително надалеч и задоволително бързо, с цел да достигнем до Оуамуамуа.
В рамките на Project Lyra, развъдник за създаване на концепции за задачи за постигане до далечни обекти (21 Борисов е различен сходен обект), той управлява изследване, оповестено неотдавна на сървъра за предпечат arXiv, в което в детайли разказва по какъв начин можем да създадем допустима задача Оумуамуа.
„ Смятаме, че не е прекомерно късно да изпратим задача, тъй като сме пресметнали траектории до нея, които са осъществими благодарение на настоящи и краткосрочни технологии “, споделя Хибърт пред SYFY WIRE. „ Искаме да знаем неговата морфология и обикновен, изотопен и химичен състав. “
Не пропуснахме тъкмо нашия късмет да следим Оумуамуа. Ако не беше PanSTARRS-1, който го видя първи, и Хъбъл, който го видя финален, в никакъв случай нямаше да разберем, че съществува. Това, което към момента не сме съумели да създадем, е да го разгледаме от близко. Това може да се промени, в случай че галактически транспортен съд, излети през 2028 година, може да доближи това галактическо торпедо за 26 години. Той мина около орбитата на Сатурн при започване на 2019 година и в този момент би трябвало да бъде някъде в орбитата на Нептун, на съвсем 4.8 милиарда км. от Земята, като се отдалечава по пътя към съзвездието Пегас.
Стигането до Оуамуамуа би включвало комплицирана маневра. Най-лесният метод би бил галактически транспортен съд да употребява гравитацията на Слънцето като стартова площадка, само че това ще изисква тежка слънчева отбрана. Хиберт счита, че сходен галактически транспортен съд би могъл вместо това да употребява това, което той назовава „ Маневра на Юпитер Оберт “, кръстен на способ, открит от немския физик и инженер Херман Оберт, който предложи оптималната двигателна сила от гравитационно подкрепяне, която може да се случи единствено освен това, което е известно като периапсис. Това е, когато галактическият транспортен съд е най-близо до тялото, което обикаля, и също по този начин се движи най-бързо.
„ Най-добре е да използван тази двигателна сила към периапсиса, когато скоростта на галактическия транспортен съд е най-висока “, сподели Хибард. „ За Юпитер тази точка на периапсис е известна като „ перижове “. Това е сходно на задачата на НАСА Галилео до Юпитер, употребявайки сходна поредност – изстрелване от Земята, Венера, Земята, DSM, Земята, по-късно Юпитер.
Така галактическият транспортен съд ще изстреля и обикаля към Венера, по-късно към Земята, преди да извърши маневра в дълбокия космос (deep space maneuver или DSM). Това е, когато моторът се изгаря до край, надалеч от всевъзможни тела в космоса, с цел да може да поправя траекторията на кораба, с цел да го изстреля тъкмо в региона на гравитационно въздействие от тялото, към което се насочва, което би било Юпитер. Той не употребява съвсем никакво гориво, до момента в който най-после не цялата двигателна сила, тъй че гравитацията на Юпитер и неочакваният изблик на гориво ще го изпратят към Оумуамуа с към 130 800 км. в час.
Въпреки че би било мъчно да се следи Оумуамуа в тъмнината толкоз надалеч от Слънцето, би си коствало. Скоростта с която се движи в Слънчевата система, към този момент издаваше, че не е от тук. Както неговата морфология, по този начин и състав, могат да разкрият неща за далечна звездна система, които може би в никакъв случай не сме си представяли, или може би е извършител от звездна система, която би могла да хвърли повече светлина върху процесите, формирали както нейната система, по този начин и Слънчевата система. Хибард се интересува изключително от намирането на органични химикали.
„ Природата на Оумуамуа сега е незнайна “, сподели той. „ Доказателствата са мъгливи и незадоволителни. Ако бъдат открити органични химикали, изключително комплицирани, това би нараснало доказателствата за междузвездна панспермия, предаване на живот от една система на друга.
Хибард и неговият екип са показали своето изследване на НАСА Decadal Survey, което приканва за новаторски хрумвания за задачи на всяко десетилетие. Може ли да „ хванем “ Оумуамуа и в действителност ли има нещо общо с извънземните?
