Сакралният смисъл на числата
От дълбока античност числата играят значима и многостранна роля в живота на индивида. Древните хора са им приписвали специфични и свръхестествени свойства – едни цифри са вещаели благополучие и триумф, други можели да провокират удар от ориста.
В доста култури, изключително вавилонската, индуистката и питагорейската – цифрата е начало на всичко. Признати експерти в приложението на числата са били античните индийци, египтяни, халдеи. При китайците нечетните цифри са ян – небе, непроменяемост и благоприятност; четните цифри са ин – земя, неопределеност и неблагоприятност.
В християнството до ученията на св. Августин и Александър символизмът на числата бил развъртян едва.
Питагорейците наричали съставните цифри, показани във тип на произведение на два множителя, „ плоски цифри “, и ги изобразявали във тип на правоъгълници, а съставните цифри, показани във тип на произведение на три множителя – „ телесни цифри “, като ги изобразявали във тип на паралелепипед. Простите цифри, които не може да се показват във тип на произведение, те наричали „ линейни цифри “.
За съвършени питагорейците считали такива цифри, които били равни на сумата на своите делители (изключвайки самото число), като да вземем за пример 6=1+2+3 или 28=1+2+4+7+14.
Съвършените цифри не са доста. Сред еднопосочните това е единствено 6, измежду двузначните, тризначните и четиризначните – единствено 28, 496 и 8128.
Две цифри, притежаващи такива свойства, че сумата на делителите на едното от тях се равнява на другото, се наричали „ дружествени “.
След това гръцката нумерологична система била заимствана от европейците. Практически всяка международна вяра има свои „ свещени цифри “, а всяко число символизира несъмнено значение.
