Истината за паранормалната ектоплазма
Физиологът от XIV век Шарл Рише за първи път употребявал термина ектоплазма, с цел да опише необичайно вещество, което като че ли изтичало от медиумите и екстрасенсите по време на сеанси. От телата им се изливали месести влакна от неразбираем материал, като когато се сливали, напомняли разнообразни форми.
Но тази ектоплазма, несъмнено, била трик на медиумите. Те употребявали сръчност, скотски органи и лека мъгла, с цел да заблуждават клиентите си. Колкото и необичайно да наподобява в този момент, много интелектуалци по това време вярвали в истинността на процеса. Сред тях бил и Рише, който другояче спечелил Нобелова премия за работата си в областта на анафилаксията. „ Рише не е бил простак “, споделя Робърт Брейн (Robert Brain), който е историк в университета в Британска Колумбия. И въпреки всичко Рише се е заблудил и е изследвал „ паранормалната “ ектоплазма.
„ Какво е предиздвикало рационално мислещи учени да изследват сходен трик на шарлатани? “, пита Брейн. „ Трябва да има някаква логичност. “
Брейн е прав – има логичност. През XIV век учените откриват желатинова субстанция (плазма) в растителните и скотски кафези. Тогава се считало, че тази субстанция е основата на всичкия живот на Земята. „ Биолозите били извънредно заинтересувани от протоплазмата към 100 години “, добавя Брейн.
Като се имат поради тези разбирания, не било доста надалеч от мозъка да се счита, че е допустимо човешкото тяло да излъчва тази плазма при специфични условия. След време модерната молекулярна биология разрушила мита, че наследствеността се намира във вибрациите на тази желирана плазма. „ Оттогава насам протоплазмата се е трансформирала в срамно леке за историята на биологията “, приключва Брейн.
Popular Science
