Наистина ли се е случил потопът на Ной?
Потопът на Ной е една от най-известните древен истории. Според Стария завет, „ В шестстотната година от живота на Ной, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в този ден всички извори на огромната пропаст бликнаха и небесните прозорци се отвориха “ (Битие 7:11).
Както се споделя в текста, Бог видя нечестието в хората и изпрати световно наводняване. Тъй като Ной беше правоверен, Бог го инструктира да построи ковчег за фамилията си и да избави по две от всеки звяр, птица и пълзящо създание.
Но в действителност ли се е случил потопът на Ной? „ Единственото нещо, което знаем сигурно от геологията, е, че световен потоп в никакъв случай не се е случвал “, споделя Дейвид Монтгомъри, професор по геоморфология във Вашингтонския университет в Сиатъл и създател на „ Скалите не лъжат: геологът проверява потопа на Ной “ (W. W. Norton & Company, 2012 г.). „ Ако погледнете на това безусловно като на световен потоп, който покрива най-високите планини, на Земята няма толкоз вода “, споделя той пред Live Science.
Ако „ небесата “ се отворят и цялата вода в атмосферата падне едновременно като дъжд, планетата ще бъде потопена – само че единствено на дълбочина от към 1 инч (2,5 сантиметра), съгласно Геоложката работа на Съединени американски щати. Това не е задоволително вода, с цел да плава кану, да не приказваме за солиден ковчег. Но какво, в случай че се вземе поради освен това от водата в „ небесата “? Ако всички ледници и ледени покривки в света се разтопят, тогава морското ниво ще се увеличи с повече от 195 фута (60 метра), съгласно НАСА, което ще добави малко повече вода.
Освен това изследване от 2016 година, оповестено в списанието Nature Geoscience, пресмята, че има 5,4 милиона кубични благи (22,6 милиона кубични километра) подпочвена вода, съхранявана в горните 1,2 благи (2 км) на земната кора, което е задоволително, с цел да покрие земята до дълбочина от 590 фута (180 м). Това е доста вода, само че има градове на хиляди фута над морското ниво, а връх Еверест, най-високата планина на Земята, е на повече от 29 000 фута (8849 м) над морското ниво. Освен това геолозите не виждат доказателства за световен потоп в скалните записи.
Библейската история има и други съмнителни елементи. Например, Ной е бил на 600 години, когато е почнал потопът — знаем, че хората не живеят толкоз дълго — и множеството типове няма да оцелеят, в случай че бъдат понижени единствено до две животни, защото няма да имат задоволително генетично многообразие, с цел да основат жизнеспособна популация. Нещо повече, не е ясно по какъв начин всяко животно би могло да стигне до ковчега преди всичко – представете си пингвини, клатушкащи се от Антарктида до Близкия изток.
Според исторически документи потопът на Ной е преразказ на по-стари истории и евентуално е символичен, а не дословен роман на събитие. Ира Спар, професор по антични проучвания в колежа Рамапо в Ню Джърси, споделя пред Live Science, че библейските истории в Стария завет, които са записани сред 800 година пр.н.е. и 500 година пр.н.е., евентуално идват от по-стари устни предания и голям брой източници.
Има малко по-различни разкази за историята на потопа на Ной в други религиозни книги, като Корана, до момента в който по-ранните версии на катаклизмично наводняване произтичат от антични месопотамски текстове. Спар отбелязва, че има шумерска история за потопа, записана на фрагменти, която датира от края на третото хилядолетие пр.н.е. — Кой знае какъв брой остаряла е историята?
Ако считаме, че източниците на Ноевия потоп са районни наводнения, а не световен потоп, тогава това не е толкоз пресилено. Монтгомъри изясни, че някои „ геологично правдоподобни “ наводнения може да са се случили и да са въодушевили историята.
Например в края на 90-те години океанографите Уилям Райън и Уолтър Питман изрекоха догадка на среща на Американския геофизичен съюз, че преди към 7500 години Средиземно море е почнало да се влива в изолираното тогава Черно море, причинявайки солидни наводнения към Черно море, което може да е произходът на потопа на Ной, заяви списание Science през 1998 година
„ Това може да е разрушително събитие, което да наводни целия прочут свят за хората, които са живели там, и това може да се трансформира в семето на историята за потопа на Ной с някои от оживелите, които бягат в Месопотамия “, споделя Монтгомъри.
Проучване от 2009 година, оповестено в списание Quaternary Science Reviews, обаче твърди, че наводнението би било доста по-незначително от това, което допускат Райън и Питман, в случай че въобще се е случило.
Но до момента в който вдъхновението за историята на Ноевия потоп е отворено за спор, има доста други истории за наводнения от целия свят, които наподобява са въодушевени от районни събития. Монтгомъри споделя, че доста истории на коренното население в северозападната част на Тихия океан да вземем за пример включват наводнения, които доста наподобяват на цунами, с огромни талази, разбиващи се в брега. Същото важи и за историите от сеизмично дейните крайбрежия на Южна Америка и южните острови в Тихия океан.
