Дори децата знаят, че в живота нищо не идва от

Дори децата знаят, че в живота нищо не идва от нищото, въпреки теорията на Големия гърмеж да твърди тъкмо противоположното.

В този опит обаче малко количество течност на дъното на бутилката внезапно ражда алена субстанция в размер, който няколко пъти надвишава този на бутилката. Зад този развой стои един от най-древните биохимични механизми, които имат огромно значение за нашата витална активност.

Водородният пероксид – а точно водата лежи в основата на този опит – е доста неустойчиво съединяване. Веществото, състоящо се от два атома водород и два атома О2, се разлага на О2 и вода даже при неявяване на каквито и да било външни тласъци.

Но този развой протича доста постепенно. За да го ускорим доста, е задоволително да прибавим малко количество катализатор. Едва забележимите следи от наличие на мед, желязо, манган и даже йони на тези метали са способни да провокират бурна реакция на разложение.

Водородният пероксид (така другояче се назовава прекисът, или прочут още като перхидрол) е доста рисков за живите същества. За да се разложи H ₂ O ₂ на О2 и вода, се ползва ензим, наименуван каталаза . Каталазата се съдържа съвсем във всички живи организми, в това число и в дрождите, които се употребяват в този опит.

Прекисът е течност с компактност 1,4 г/см ³ . Отделящият се при разлагането му О2 е газ, един грам от който заема цели 700 см³.

Разбира се, за опита е употребен едвам 3-процентов разтвор на водороден пероксид, само че и това е задоволително при разлагането му да се отдели газ в размер доста повече от изходния.

За да се види отделящият се О2, той се улавя в сапунени мехури. За тази цел в разтвора на прекиса се прибавя веро.

На фотографията е изобразен най-зрелищният, само че не заключителен миг от опита. За да не се запълни цялото студио с тази странна субстанция, тя е събирана в найлонова торбичка дълго преди от водородния пероксид да престане да се отделя О2.

За заслужен резултат може да се счита отделянето на пяна в количество, способно да запълни най-малко три изходни бутилки. В пластмасова бутилка се наливат 200 мл 3-процентов разтвор на водороден пероксид (перхидрол), който се продава по аптеките. Вместо него може да се употребява белина, която също се изготвя на основата на H ₂ O ₂ . Долива се миещото средство, като най-подходящи са средствата за миене на съдове (веро). Обемът е към половината на размера на прекиса, т.е. 100 мл. Добавя се хранителна багра. Най-добре да се употребява точно багра за храна – не тъй като тя ще се яде (което не се препоръчва), а тъй като в тези бои не се съдържат катализатори на разлагането на водородния пероксид. Маята се разтваря в топла вода, като се употребява обособена стъклена чашка. Това не е толкоз просто – маята се слепва на бучки. Необходимо е търпеливо да се разтвори чаена лъжичка квас в 50 мл вода, а по-късно да се остави да постои пет минути. Разтворът с маята бързо се изсипва в бутилката с прекиса и стартират наблюденията. При шанс реакцията ще протече толкоз интензивно, че пяната безусловно ще изскочи от бутилката.

Популярная механика