Най-красивите островни манастири в Русия
В царско време те са огромни религиозни центрове и места за поколнение.
В руската ера са превърнати в затвори, военни учебни заведения и домове за инвалиди.
Валаамският манастир
Kremlin.ru
Това е един от най-известните съветски манастири, ситуиран на Валаамския архипелаг в северната част на Ладожкото езеро. Според преданието тези места в миналото са посетени от Андрей Първозвани, който слага каменен кръст тук и безжалостно разрушава храмовете на езическите богове Велес и Перун.
Достоверната история за Валаамския Спасо-Преображенски ставропигиален (подчинен директно на Руската православна черква, а не на локалната епархийска власт) мъжки манастир датира от XIV век. Независимо от многочислените нападения на шведите, той пораства и се развива сполучливо.
Йерей Максим Массалитин (CC BY-SA 2.0)/Legion Media
Към края на съществуването на Руската империя манастирът е един от най-големите в страната: 21 храма, 22 параклиса, 600 монаси и даже няколко лични завода и работилници за произвеждане на свещи, тухли и кожа. След революцията от 1917 година архипелагът, дружно с обителта, попада в състава на Финландия.
Завръщането на Валаамския манастир под московска власт след Съветско-финландската война през 1940 година бележи началото на дълъг интервал на запустяване: интензивно от него се изнасят полезности и редки книги, в постройките стартират да се откриват школи за боцмани и юнги, а по-късно държавно стопанство, а след края на Втората международна война – подслон за ветерани-инвалиди.
Възраждането на манастира стартира в навечерието на разпадането на Съветския съюз през 1989 година. Днес Валаам е върнал предишното си великолепие и е един от основните центрове за поклонничество и туризъм в Русия.
Соловецкият манастир
Legion Media
През 1429 година на разположения в Бяло море Голям Соловецки остров идват монасите Саватий и Герман, които „издигнаха кръст и сложиха килия“ тук. Седем години по-късно на острова се появява и Зосим. Именно с тези трима светии Руската православна черква свързва началото на историята на Спасо-Преображенския Соловецки ставропигиален мъжки манастир.
Манастирът се трансформира освен в огромен набожен и културен център, само че и в един от най-важните съветски форпостове за усвояването на Севера. Добре укрепен, той нееднократно е отразявал офанзивите на шведската войска.
Legion Media
През 1668 година соловецките монаси влизат в спор с централната власт, откакто отхвърлят да признаят инициираните от патриарх Никон промени в богослужебните книги и църковните обреди. Стига се до въоръжени конфликти. В продължение на няколко години царската армия държи манастира в блокада и през 1676 година той пада. Веднага по-късно 26-имата дейни участници в метежа от монашеското приятелство са екзекутирани.
През 1920 година болшевиките унищожават манастира и изнасят културните полезности, които се намират там. След това там се разполага така наречен Соловецки лагер (от 1937 година – Соловецки затвор), предопределен за „врагове на народа“, школа за юнги, както и музей-резерват. Чак през 1988 година стартира последователното възобновление на обителта.
Нило-Столобенската пустиня
Legion Media
Преподобният Нил прекарва цели 27 години в цялостно усамотение на остров Столобни на езерото Селигер в Тверска област. Дните му са изпълнени с тежък аграрни труд и молебствия. Тъй като е дал обет за нележане, той в никакъв случай не лежи – спи и почива прав, като се подпира на дървени куки в килията си.
Нил умира през 1555 година и е заровен на своя остров, където скоро стартират да се заселват въодушевени от подвига му монаси. Близо 40 години по-късно на Столобни е учреден манастир.
Doomych
В интервала на Руската империя Нило-Столобенската пустиня годишно притегля десетки хиляди поклонници, които желаят да се допрян до ковчега с мощите на преподобния Нил. Обителта се употребява с особеното застъпничество на членовете на царското семейство, които се грижат за нейното благоустройство.
Също като други православни манастири, за пустинята руското време се трансформира в сурово тестване. В разнообразни интервали тук има колония за малолетни нарушители, лагер за полски военнопленници, дом за възрастни хора и туристическа база.
През 1990 година Нило-Столобенската пустиня още веднъж е предадена на Руската православна черква. Пет години по-късно тук са върнати мощите на небесния ѝ настойник, преподобния Нил, предадени скоро след революцията на историческия музей в прилежащия град Осташков.
Свето-Въведенският островен манастир
Legion Media
На дребен необитаем остров в самия център на Вятското езеро (днес – Въведенското езеро във Владимировска област) стартират да се заселват търсещи усамотение монаси. Това се случва в края на XVII век. Скоро тук е учредена Покровската Свето-Въведенска Островна пустиня.
В залеза на руската ера, при която манастирът служи за колония за подрастващи, спортна зала, кинотеатър и склад за мебели, той още веднъж е предаден на Руската православна черква. Днес тази в миналото мъжка обител е женска.
Golluciogena (CC BY-SA 3.0)
През 2007 година на входа на манастира, с благословията на игуменката Феврония, е основан детският приют-пансион „Ковчег“ за девойки. Сираците оказват помощ на монахините в ежедневната работа, а те на собствен ред им оказват духовна поддръжка в търсенето на опори в живота.
Валдайският иверски манастир
А. Савин
Инициаторът за основаването на Валдайския Иверски Богородичен Светоозерски манастир е патриарх Никон, който мечтае в Русия да има обител по облик и сходство на Иверския манастир в гръцкия Атон. Желанието му се сбъдва през 1653 година на Селвицкия остров във Владайското езеро, близо до Велики Новгород.
По молба на Никон монасите от същия този атонски манастир вършат копие на чудотворната Иверска икона на Пресвета Богородица. Пращайки иконата в Руската страна, гърците в съпровождащото писмо, че до момента в който работи, иконописецът „се храни единствено в събота и неделя, а братята, по два пъти в седмицата, правят и нощни бдения и литургии. И новоизписаната икона по нищо не се разграничава от първата икона – нито по дължина, нито по широчина, нито по лик“.
А. Савин
Иверската икона, която се трансформира в основната светиня на Валдайския манастир, е употребена за осветяването на Успенския събор – един от най-големите в Русия по това време, който е необятен 42,8 м, дълъг е 44,9 м и е висок близо 43 м.
След закриването на обителта през 1927 година управляващите, в разнообразни интервали, я употребяват като дом за инвалиди от войната и учебно заведение за деца, заболели от туберкулоза. През 1991 година манастирът, който е в окаяно положение, е предаден на Новгородската епархия, която се заема неотложно с възобновяване му.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
В руската ера са превърнати в затвори, военни учебни заведения и домове за инвалиди.
Валаамският манастир
Kremlin.ru Това е един от най-известните съветски манастири, ситуиран на Валаамския архипелаг в северната част на Ладожкото езеро. Според преданието тези места в миналото са посетени от Андрей Първозвани, който слага каменен кръст тук и безжалостно разрушава храмовете на езическите богове Велес и Перун.
Достоверната история за Валаамския Спасо-Преображенски ставропигиален (подчинен директно на Руската православна черква, а не на локалната епархийска власт) мъжки манастир датира от XIV век. Независимо от многочислените нападения на шведите, той пораства и се развива сполучливо.
Йерей Максим Массалитин (CC BY-SA 2.0)/Legion Media Към края на съществуването на Руската империя манастирът е един от най-големите в страната: 21 храма, 22 параклиса, 600 монаси и даже няколко лични завода и работилници за произвеждане на свещи, тухли и кожа. След революцията от 1917 година архипелагът, дружно с обителта, попада в състава на Финландия.
Завръщането на Валаамския манастир под московска власт след Съветско-финландската война през 1940 година бележи началото на дълъг интервал на запустяване: интензивно от него се изнасят полезности и редки книги, в постройките стартират да се откриват школи за боцмани и юнги, а по-късно държавно стопанство, а след края на Втората международна война – подслон за ветерани-инвалиди.
Възраждането на манастира стартира в навечерието на разпадането на Съветския съюз през 1989 година. Днес Валаам е върнал предишното си великолепие и е един от основните центрове за поклонничество и туризъм в Русия.
Соловецкият манастир
Legion Media През 1429 година на разположения в Бяло море Голям Соловецки остров идват монасите Саватий и Герман, които „издигнаха кръст и сложиха килия“ тук. Седем години по-късно на острова се появява и Зосим. Именно с тези трима светии Руската православна черква свързва началото на историята на Спасо-Преображенския Соловецки ставропигиален мъжки манастир.
Манастирът се трансформира освен в огромен набожен и културен център, само че и в един от най-важните съветски форпостове за усвояването на Севера. Добре укрепен, той нееднократно е отразявал офанзивите на шведската войска.
Legion Media През 1668 година соловецките монаси влизат в спор с централната власт, откакто отхвърлят да признаят инициираните от патриарх Никон промени в богослужебните книги и църковните обреди. Стига се до въоръжени конфликти. В продължение на няколко години царската армия държи манастира в блокада и през 1676 година той пада. Веднага по-късно 26-имата дейни участници в метежа от монашеското приятелство са екзекутирани.
През 1920 година болшевиките унищожават манастира и изнасят културните полезности, които се намират там. След това там се разполага така наречен Соловецки лагер (от 1937 година – Соловецки затвор), предопределен за „врагове на народа“, школа за юнги, както и музей-резерват. Чак през 1988 година стартира последователното възобновление на обителта.
Нило-Столобенската пустиня
Legion Media Преподобният Нил прекарва цели 27 години в цялостно усамотение на остров Столобни на езерото Селигер в Тверска област. Дните му са изпълнени с тежък аграрни труд и молебствия. Тъй като е дал обет за нележане, той в никакъв случай не лежи – спи и почива прав, като се подпира на дървени куки в килията си.
Нил умира през 1555 година и е заровен на своя остров, където скоро стартират да се заселват въодушевени от подвига му монаси. Близо 40 години по-късно на Столобни е учреден манастир.
Doomych В интервала на Руската империя Нило-Столобенската пустиня годишно притегля десетки хиляди поклонници, които желаят да се допрян до ковчега с мощите на преподобния Нил. Обителта се употребява с особеното застъпничество на членовете на царското семейство, които се грижат за нейното благоустройство.
Също като други православни манастири, за пустинята руското време се трансформира в сурово тестване. В разнообразни интервали тук има колония за малолетни нарушители, лагер за полски военнопленници, дом за възрастни хора и туристическа база.
През 1990 година Нило-Столобенската пустиня още веднъж е предадена на Руската православна черква. Пет години по-късно тук са върнати мощите на небесния ѝ настойник, преподобния Нил, предадени скоро след революцията на историческия музей в прилежащия град Осташков.
Свето-Въведенският островен манастир
Legion Media На дребен необитаем остров в самия център на Вятското езеро (днес – Въведенското езеро във Владимировска област) стартират да се заселват търсещи усамотение монаси. Това се случва в края на XVII век. Скоро тук е учредена Покровската Свето-Въведенска Островна пустиня.
В залеза на руската ера, при която манастирът служи за колония за подрастващи, спортна зала, кинотеатър и склад за мебели, той още веднъж е предаден на Руската православна черква. Днес тази в миналото мъжка обител е женска.
Golluciogena (CC BY-SA 3.0) През 2007 година на входа на манастира, с благословията на игуменката Феврония, е основан детският приют-пансион „Ковчег“ за девойки. Сираците оказват помощ на монахините в ежедневната работа, а те на собствен ред им оказват духовна поддръжка в търсенето на опори в живота.
Валдайският иверски манастир
А. Савин Инициаторът за основаването на Валдайския Иверски Богородичен Светоозерски манастир е патриарх Никон, който мечтае в Русия да има обител по облик и сходство на Иверския манастир в гръцкия Атон. Желанието му се сбъдва през 1653 година на Селвицкия остров във Владайското езеро, близо до Велики Новгород.
По молба на Никон монасите от същия този атонски манастир вършат копие на чудотворната Иверска икона на Пресвета Богородица. Пращайки иконата в Руската страна, гърците в съпровождащото писмо, че до момента в който работи, иконописецът „се храни единствено в събота и неделя, а братята, по два пъти в седмицата, правят и нощни бдения и литургии. И новоизписаната икона по нищо не се разграничава от първата икона – нито по дължина, нито по широчина, нито по лик“.
А. Савин Иверската икона, която се трансформира в основната светиня на Валдайския манастир, е употребена за осветяването на Успенския събор – един от най-големите в Русия по това време, който е необятен 42,8 м, дълъг е 44,9 м и е висок близо 43 м.
След закриването на обителта през 1927 година управляващите, в разнообразни интервали, я употребяват като дом за инвалиди от войната и учебно заведение за деца, заболели от туберкулоза. През 1991 година манастирът, който е в окаяно положение, е предаден на Новгородската епархия, която се заема неотложно с възобновяване му.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ