Капитализмът възможен без демокрация - Китай го доказа
В седмицата от 26-ти до 30-ти август 2019 година френското икономическо издание Les Echos предлага на своите читатели поредност от изявленията, отдадени на бъдещето на либерализма. Първото е с Яша Мунк, откривател в региона на политическите науки и доцент в университета " Джон Хопкинс. " През 2018 година той издава книгата " Народът против демокрацията ", в която проучва напредъка и идването на власт на десни и крайнодесни популистки придвижвания в западните страни.
След разпадането на Съветския съюз се наложи концепцията, че единственият модел на развиване е този на демократичната народна власт в капиталистическа икономическа среда. Дали тази концепция към момента е защитима?
Това, което сподели рухването на комунизма, е, че имаме потребност от свободна търговия, от пазар, с цел да работят стопанските системи. По времето, когато руската стопанска система вървеше най-добре, междинният витален стандарт на съветските жители беше еднакъв на 60% от този на американците, а за цялата руска ера беше доста по-малък. Това, което Китай демонстрира през днешния ден, дружно с други страни, е, че можем да имаме детайли на свободния пазар и затова на капитализма в доста автократична политическа форма. Което потвърждава, че капитализмът е вероятен без народна власт. В тази връзка следим две феномени. Първото е, че в никакъв случай в историята на света не сме виждали народна власт, която да не е капиталистическа. Второто е, че към момента не сме виждали властническо общество, което съумява да накара капитализма на високо равнище да работи дълго време. Китай, несъмнено, имаше доста впечатляващи триумфи през последните години. Но към момента не знаем какво ще се случи, когато растежът му спадне под 7% годишно. Когато китайците престанат да са признателни на държавното управление си, че ги извади от бедността, може би други потребности ще станат по-належащи.
Защо китайският модел е толкоз ефикасен?
Повечето китайци са родени в последна беднотия и през днешния ден една трета от популацията се радва на стандарт на живот, който е съвсем сравним с този на европейците. Така че от тяхна позиция системата работи сносно. Дори младежите схващат, че те са първото потомство, за което е естествено да има всички тези благоприятни условия. Но след двадесет или трийсет години евентуално китайската междинна класа ще изиска да премине към повече народна власт.
У нас обаче огромна част от популацията счита, че животът е бил по-добър преди, че децата ще имат по-малко благоприятни условия, в сравнение с са имали родителите им. Това ли е главният мотор на популизма?
Тази липса на икономическа вяра играе значима роля. Някой, който е живял в края на славните 30-те години, не е изпитвал компликации да осъзнае, че материалните богатства, които той има, са несравними с тези, които са били разполагаем на неговите баба и дядо или даже родителите му. И е живеел с вярата, че децата му ще са още по-добре. Днес огромна част от популацията е доста образовано, живее в огромни градове, чете може би Les Echos и към момента споделя това възприятие. Но по-голямата част от популацията към този момент няма тази убеденост. И популистите печелят, когато хората станат цинични. Не че жителите имат вяра във всички обещания на Тръмп или Салвини. Но си споделят, че в случай че всички обичайни сили не съумеят да спазят обещанията си, дано създадат нещо ново, което даже и да не донесе нищо, най-малко ще навреди на всички елити, които ненавиждат!
Демокрациите не съумяха да измислят забележително бъдеще за тези хора. Но популистите също нямат визия за бъдещето, разчитат най-вече на тирада, твърдо белязана от предишното.
Точно това е смисъла на формула като " Направете Америка велика още веднъж. " Но това важи и за левите популисти, без значение дали става въпрос за Жан-Люк Меланшон или Джеръми Корбин. Левият популизъм е идеализация на това, което са били Съединени американски щати, Франция или Обединеното кралство през 50-те или 70-те години на предишния век. Така че, мисля, че има доста политическо пространство, което да се конкурира с тази визия, тъй като в последна сметка бъдещето постоянно е по-мощно във въображението ни от предишното.
При изискване, че по-голямата част от популацията счита, че има място в това бъдеще...
Проблемът е, че през днешния ден доста политически сили не знаят по какъв начин да реагират безапелационно. Първо, тъй като не са сигурни - да вземем за пример, не знаем каква степен на автоматизация ще направи работните места непотребни. И второ - липса им визия, въображение и съпричастност. Ако кажете на един служащ, който няма обучение, че би трябвало да стане програмист, с цел да си обезпечи бъдещето, това значи, че не го разбираме... Това се случи във Франция с придвижването на жълтите жилетки: една част от популацията се усеща неразбрана и изоставена. Ето за какво това придвижване беше доста добре показано в селските региони и в общностите, които считат, че към този момент нямат вяра. Аз съм огромен последовател на меритокрацията, тъй като това е единственият законен метод да се дефинира кой би трябвало да има най-вече власт или средства в едно общество. Но в случай че меритокрацията значи, че от всеки дребен град взимаме 10% от най-заслужилите от популацията, довеждаме ги в Париж и те в никакъв случай не се връщат, то тогава съществува заплаха децата от този град да съумеят, само че не и общността, от която произлизат като цяло. Не знам какво можем да създадем против това.
Това географско разделяне е съпроводено от възходящо разделяне сред съставените елементи на междинната класа...
Това е една от аргументите за невъзможността да се поддържа остарялата социалдемократическа коалиция, която се сплоти по капиталистически и пролетарски метод: служащия от завода, държавния чиновник, учителя в гимназията и така нататък И тя работеше по две аргументи: най-важните политически въпроси бяха стопански и можехме да се измъкнем с компромиси; и доста учители от гимназията бяха деца със сини якички. Днес въпросите са на първо място културни, което не оставя място за взаимни отстъпки: или сме срещу гей браковете, или сме за. И в този момент децата на един гимназиален преподавател евентуално също са учители и нямат връзка с работническата класа. Оттук поражда усещане за недоумение, даже пренебрежение.
Увеличаването на неравенството в развитите страни, изключително в Съединени американски щати, задълбочава ли феномена?
Това също оказва въздействие, точно тъй като има общество на доста богати хора, които към този момент не схващат останалата част от обществото. Това се случва, когато милиардерите от Силиконовата котловина си мислят, че бъдещето на капитализма минава през установяването на повсеместен приход: тази концепция подценява ролята, която работата играе в достиженията на хората, само че също по този начин подценява обстоятелството, че работата ни дава обществен статус, друг от този на другите. Идеята, че хората биха се съгласили да имат идентични приходи, стига това да им разрешава да живеят, е изцяло в несъгласие с метода, по който работи обществото.
Каква роля могат да играят огромните корпорации в тази рецесия на нашите демокрации?
Често приказвам с предприемачи и това, което се пробвам да им обясня - и те не постоянно схващат - е, че популизмът е доста рисков за тях. Това важи за левия популизъм по явни аргументи, само че също по този начин и за десния популизъм. В кратковременен проект, както виждаме в Съединените щати, един популистки водач може да понижи налозите или да отстрани доста регулации, което се трансформира допълнително облаги. Но в дълготраен проект това основава три огромни казуса. На първо място - протекционизъм, който евентуално ще промени радикално разпоредбите на интернационалната търговия. След това авторитаризъм, който разрешава на водачите към този момент да не са лимитирани от специалисти или самостоятелни институции, което може да докара до съществени стопански или финансови рецесии, каквито се следят във Венецуела или Турция. И най-после, и най-важно - фактът, че в дълготраен проект облагите към този момент не зависят от това, което вършат фирмите, а от връзките им с властта, както се вижда в Унгария, Русия или във Филипините. Когато върховенството на закона към този момент не съществува, това не е добре за бизнеса. Друг метод да се отговори на въпроса е да се каже, че фирмите са злоупотребили със съществуващата система, да вземем за пример като заобикалят заплащането на налози, както прави Amazon. Очевидно е, че частично това е виновност на фирмите, само че същинската виновност е тази на властта, която разрешава укриването на налози.
През последните месеци Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), както и някои страни, прояви подготвеност да се бори с това укриване на налози. Мислите ли, че политическите водачи са разбрали проблемите?
Със сигурност има смяна в парадигмата: те в този момент признават заплахата от усъвършенстване на налозите, само че и тази на оценките на фондовите пазари, които нямат нищо общо с икономическото състояние на елементарните жители. Не желая да прощавам всичко на фирмите, тъй като никой изпълнителен шеф в никакъв случай не е бил принуждаван да прави данъчна оптимизация. Но властта е най-вече в ръцете на политици, които не са били задоволително твърди: в случай че поставите рамка, при която укриването на налози става наказуемо, тогава никой началник на бизнес няма да поеме риск.
В книгата Ви също се приказва доста за отговорността на обществените мрежи за възхода на популизма. Как виждате сегашния спор по отношение на регламента или даже ликвидирането на компания като Facebook?
Разбира се, има потребност от регулация, изключително на фона на риска от монопол върху потребителските данни или укриването на налози. По-скептичен съм във връзка с въпроса за свободата на словото и концепцията да подтикнем обществените мрежи да блокират несъмнено наличие: не мисля, че даването на право на Facebook или Туитър да заглуши някои консуматори е положително решение.
Les Echos, превод за news.bg
След разпадането на Съветския съюз се наложи концепцията, че единственият модел на развиване е този на демократичната народна власт в капиталистическа икономическа среда. Дали тази концепция към момента е защитима?
Това, което сподели рухването на комунизма, е, че имаме потребност от свободна търговия, от пазар, с цел да работят стопанските системи. По времето, когато руската стопанска система вървеше най-добре, междинният витален стандарт на съветските жители беше еднакъв на 60% от този на американците, а за цялата руска ера беше доста по-малък. Това, което Китай демонстрира през днешния ден, дружно с други страни, е, че можем да имаме детайли на свободния пазар и затова на капитализма в доста автократична политическа форма. Което потвърждава, че капитализмът е вероятен без народна власт. В тази връзка следим две феномени. Първото е, че в никакъв случай в историята на света не сме виждали народна власт, която да не е капиталистическа. Второто е, че към момента не сме виждали властническо общество, което съумява да накара капитализма на високо равнище да работи дълго време. Китай, несъмнено, имаше доста впечатляващи триумфи през последните години. Но към момента не знаем какво ще се случи, когато растежът му спадне под 7% годишно. Когато китайците престанат да са признателни на държавното управление си, че ги извади от бедността, може би други потребности ще станат по-належащи.
Защо китайският модел е толкоз ефикасен?
Повечето китайци са родени в последна беднотия и през днешния ден една трета от популацията се радва на стандарт на живот, който е съвсем сравним с този на европейците. Така че от тяхна позиция системата работи сносно. Дори младежите схващат, че те са първото потомство, за което е естествено да има всички тези благоприятни условия. Но след двадесет или трийсет години евентуално китайската междинна класа ще изиска да премине към повече народна власт.
У нас обаче огромна част от популацията счита, че животът е бил по-добър преди, че децата ще имат по-малко благоприятни условия, в сравнение с са имали родителите им. Това ли е главният мотор на популизма?
Тази липса на икономическа вяра играе значима роля. Някой, който е живял в края на славните 30-те години, не е изпитвал компликации да осъзнае, че материалните богатства, които той има, са несравними с тези, които са били разполагаем на неговите баба и дядо или даже родителите му. И е живеел с вярата, че децата му ще са още по-добре. Днес огромна част от популацията е доста образовано, живее в огромни градове, чете може би Les Echos и към момента споделя това възприятие. Но по-голямата част от популацията към този момент няма тази убеденост. И популистите печелят, когато хората станат цинични. Не че жителите имат вяра във всички обещания на Тръмп или Салвини. Но си споделят, че в случай че всички обичайни сили не съумеят да спазят обещанията си, дано създадат нещо ново, което даже и да не донесе нищо, най-малко ще навреди на всички елити, които ненавиждат!
Демокрациите не съумяха да измислят забележително бъдеще за тези хора. Но популистите също нямат визия за бъдещето, разчитат най-вече на тирада, твърдо белязана от предишното.
Точно това е смисъла на формула като " Направете Америка велика още веднъж. " Но това важи и за левите популисти, без значение дали става въпрос за Жан-Люк Меланшон или Джеръми Корбин. Левият популизъм е идеализация на това, което са били Съединени американски щати, Франция или Обединеното кралство през 50-те или 70-те години на предишния век. Така че, мисля, че има доста политическо пространство, което да се конкурира с тази визия, тъй като в последна сметка бъдещето постоянно е по-мощно във въображението ни от предишното.
При изискване, че по-голямата част от популацията счита, че има място в това бъдеще...
Проблемът е, че през днешния ден доста политически сили не знаят по какъв начин да реагират безапелационно. Първо, тъй като не са сигурни - да вземем за пример, не знаем каква степен на автоматизация ще направи работните места непотребни. И второ - липса им визия, въображение и съпричастност. Ако кажете на един служащ, който няма обучение, че би трябвало да стане програмист, с цел да си обезпечи бъдещето, това значи, че не го разбираме... Това се случи във Франция с придвижването на жълтите жилетки: една част от популацията се усеща неразбрана и изоставена. Ето за какво това придвижване беше доста добре показано в селските региони и в общностите, които считат, че към този момент нямат вяра. Аз съм огромен последовател на меритокрацията, тъй като това е единственият законен метод да се дефинира кой би трябвало да има най-вече власт или средства в едно общество. Но в случай че меритокрацията значи, че от всеки дребен град взимаме 10% от най-заслужилите от популацията, довеждаме ги в Париж и те в никакъв случай не се връщат, то тогава съществува заплаха децата от този град да съумеят, само че не и общността, от която произлизат като цяло. Не знам какво можем да създадем против това.
Това географско разделяне е съпроводено от възходящо разделяне сред съставените елементи на междинната класа...
Това е една от аргументите за невъзможността да се поддържа остарялата социалдемократическа коалиция, която се сплоти по капиталистически и пролетарски метод: служащия от завода, държавния чиновник, учителя в гимназията и така нататък И тя работеше по две аргументи: най-важните политически въпроси бяха стопански и можехме да се измъкнем с компромиси; и доста учители от гимназията бяха деца със сини якички. Днес въпросите са на първо място културни, което не оставя място за взаимни отстъпки: или сме срещу гей браковете, или сме за. И в този момент децата на един гимназиален преподавател евентуално също са учители и нямат връзка с работническата класа. Оттук поражда усещане за недоумение, даже пренебрежение.
Увеличаването на неравенството в развитите страни, изключително в Съединени американски щати, задълбочава ли феномена?
Това също оказва въздействие, точно тъй като има общество на доста богати хора, които към този момент не схващат останалата част от обществото. Това се случва, когато милиардерите от Силиконовата котловина си мислят, че бъдещето на капитализма минава през установяването на повсеместен приход: тази концепция подценява ролята, която работата играе в достиженията на хората, само че също по този начин подценява обстоятелството, че работата ни дава обществен статус, друг от този на другите. Идеята, че хората биха се съгласили да имат идентични приходи, стига това да им разрешава да живеят, е изцяло в несъгласие с метода, по който работи обществото.
Каква роля могат да играят огромните корпорации в тази рецесия на нашите демокрации?
Често приказвам с предприемачи и това, което се пробвам да им обясня - и те не постоянно схващат - е, че популизмът е доста рисков за тях. Това важи за левия популизъм по явни аргументи, само че също по този начин и за десния популизъм. В кратковременен проект, както виждаме в Съединените щати, един популистки водач може да понижи налозите или да отстрани доста регулации, което се трансформира допълнително облаги. Но в дълготраен проект това основава три огромни казуса. На първо място - протекционизъм, който евентуално ще промени радикално разпоредбите на интернационалната търговия. След това авторитаризъм, който разрешава на водачите към този момент да не са лимитирани от специалисти или самостоятелни институции, което може да докара до съществени стопански или финансови рецесии, каквито се следят във Венецуела или Турция. И най-после, и най-важно - фактът, че в дълготраен проект облагите към този момент не зависят от това, което вършат фирмите, а от връзките им с властта, както се вижда в Унгария, Русия или във Филипините. Когато върховенството на закона към този момент не съществува, това не е добре за бизнеса. Друг метод да се отговори на въпроса е да се каже, че фирмите са злоупотребили със съществуващата система, да вземем за пример като заобикалят заплащането на налози, както прави Amazon. Очевидно е, че частично това е виновност на фирмите, само че същинската виновност е тази на властта, която разрешава укриването на налози.
През последните месеци Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), както и някои страни, прояви подготвеност да се бори с това укриване на налози. Мислите ли, че политическите водачи са разбрали проблемите?
Със сигурност има смяна в парадигмата: те в този момент признават заплахата от усъвършенстване на налозите, само че и тази на оценките на фондовите пазари, които нямат нищо общо с икономическото състояние на елементарните жители. Не желая да прощавам всичко на фирмите, тъй като никой изпълнителен шеф в никакъв случай не е бил принуждаван да прави данъчна оптимизация. Но властта е най-вече в ръцете на политици, които не са били задоволително твърди: в случай че поставите рамка, при която укриването на налози става наказуемо, тогава никой началник на бизнес няма да поеме риск.
В книгата Ви също се приказва доста за отговорността на обществените мрежи за възхода на популизма. Как виждате сегашния спор по отношение на регламента или даже ликвидирането на компания като Facebook?
Разбира се, има потребност от регулация, изключително на фона на риска от монопол върху потребителските данни или укриването на налози. По-скептичен съм във връзка с въпроса за свободата на словото и концепцията да подтикнем обществените мрежи да блокират несъмнено наличие: не мисля, че даването на право на Facebook или Туитър да заглуши някои консуматори е положително решение.
Les Echos, превод за news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ