В пролетния доклад, озаглавен Война в региона, Световната банка намали

В пролетния отчет, озаглавен " Война в района ", Световната банка понижи прогнозите си за икономическото развиване на България през актуалната година вследствие на отрицателните последствия от войната в Украйна.

Банката към този момент чака Брутният вътрешен продукт на нашата страна да се увеличи през 2022 година с 2,6% при предходна прогноза през януари за стопански напредък от 3,8 на 100.

В същото време интернационалната финансова институция предвижда по-добър напредък от 4,3% през 2023 година при предходна оценка от началото на годината за икономическа агресия от 3,6 на 100.

Дългосрочните структурни провокации, пред които е изправена България, включват негативни демографски трендове, съчетани с институционални и управнически недостатъци, показва Световната банка. Институционалните пропуски се отразяват върху неоптималното даване на публични услуги, което попречва разширението на частния бранш и подкопава приобщаващия напредък и споделения разцвет.

Високите равнища на неравнопоставеност на опциите лимитират достъпа до основни публични услуги, ограничавайки способността на хората да избягат от бедността и водят до непрекъснато високо неравноправие в приходите. Бедността и неравенството се укрепват от неадекватността в насочването, покритието и щедростта на системата за обществено обезпечаване, ограничавайки ролята й на преразпределителен механизъм и фискален стабилизатор.

Темпът на доближаване до междинните равнища на приходите в Европейски Съюз е по-бавен от този, следен в други нови членове на Европейски Съюз , като България продължава да се подрежда на последно място във връзка с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Паритета на покупателната дарба (ППС) в Европейски Съюз, с 55 % от междинното за Европейски Съюз през 2020 година

Икономическият напредък и конвергенцията към междинните равнища на приходите за Европейски Съюз варира доста в другите райони на България - от едвам 24% от междинната равнища в Европейски Съюз в Силистренско, до 120% в София през 2019 година, като тази наклонност става все по-неравномерна. В резултат на това в някои региони на страната се обезлюдяват бързи темпове, като първите резултати от преброяването през 2021 година демонстрират най-бързия спад на популацията от преброяванията от 1985 година насам - с 11,5 % по отношение на 2011 година до 6,52 милиона души. Значителното изселване от началото на преходния интервал, водено от огромни разлики в приходите и търсенето на по-добро качество на живот, е главният фактор за бързата загуба на население в България, регистрира Световната банка.

Според предварителните данни за 2021 година растежът на Брутният вътрешен продукт се форсира до 4,2%, макар че действителното произвеждане занапред ще се възвърне до равнищата си от преди коронавирусната пандемия. Крайното ползване и постоянният напредък на износа бяха главните мотори на възобновяване. Експанзията на износа беше изпреварена от повишаването на вноса, което докара до увеличение на комерсиалния недостиг и дефицитите по настоящата сметка.

Инвестициите обаче продължиха да понижават през 2021 година, показва СБ. Пандемията, съчетана с вътрешна политическа рецесия през по-голямата част на 2021 година, усили нежеланието на вложителите да рискуват, до момента в който забавеното утвърждение на Националния проект за възобновяване и резистентност наложи в допълнение напрежение върху обществените вложения. Промишлеността, финансите и ИТ сферата бяха основни секторни мотори за икономическия растежа.

Подобно на множеството европейски страни, в България се следи бързо ускорение на инфлацията от лятото на 2021 година, достигайки 10% на годишна база през февруари 2022 година Вносната инфлация поради растящите цени на петрола с нейните вторични резултати съставлява основен фактор зад инфлационния растеж. От средата на декември контролираните цени на електрическата енергия, парното и водата бяха замразени до края на март 2022 година, което отчасти смекчи инфлационния потрес върху семействата.

От своя страна бизнесът получава държавни дотации за разноски за електрическа енергия от октомври 2021 година, което поддържа доста компании на повърхността макар скока на цените на силата. Субсидии за цените на електрическата енергия се чака да бъдат фискално неутрални, защото ще се финансират от облагите на държавната нуклеарна електроцентрала, показва Световната банка в своя пролетен макроикономически отчет.

Въпреки повишаването на фискалните доходи през 2021 година (скок с 18,1% на годишна база) на фона на постоянен стопански напредък и инфлация, разноските нарастват със подобен ритъм (със 17,6%), дължащ се най-вече на продължаващата поддръжка за бизнеса и физическите лица. В резултат на това фискалният недостиг възлиза на 2,9% от Брутният вътрешен продукт.

Банковият бранш остана постоянен, като облагите след облагане с налози се покачиха със 74% до 1,42 милиарда лева през 2021 година, а необслужваните заеми нарастват умерено с 1,4 процентни пункта на годишна база до 6% към края на 2021 година

На фона на възобновяване на стопанската система и продължаващата, въпреки и по-целенасочена държавна поддръжка, се чака бедността да означи леко понижение от 6,3% през 2020 година до 6,2% през 2021 година, употребявайки линията на беднотия, определяна от Световната банка, в размер на 5,50 щатски $ дневно.

Пролетни макроикономически прогнози за България на Световната банка



Според Сухопътни войски продължаващата война в Украйна предизвика проверка на прогнозите за растежа в международен мащаб , като растежът на Брутният вътрешен продукт на България през 2022 година е ревизиран надолу с 1,2 процентни пункта по отношение на януарската прогноза до 2,6 на 100.

Рисковете остават в низходяща посока (за още по-слаб растеж) и евентуално ще доведат до по-нататъшни проверки надолу при положение на нескончаем боен спор в Украйна или нови разрушителни Covid талази на фона на ниските равнища на имунизиране в България.

Освен това забавянето на утвърждението на Националния проект за възобновяване и резистентност и оперативните стратегии за фондове на Европейски Съюз за програмния интервал 2021-2027) година заплашва проекта на държавното управление да усили доста обществените вложения през 2022 година, като в допълнение подкопава вероятностите за напредък.

В средносрочен проект Световната банка чака растежът да бъде подхранван от финансирани от Европейски Съюз обществени вложения и усъвършенствани настроения на частните вложители по отношение на краткосрочната вероятност за влизане в еврозоната.

Ускоряването на вътрешната инфлация от края на 2021 година евентуално ще остане в действие най-малко през първата половина на 2022 година , защото инфлацията на цените на силата и храните се утежнява от продължаващата война в Украйна. Това ще докара до спомагателна ерозия на покупателната дарба, евентуално нарастване на бедността и по-високи фискални разноски, в случай че актуалните ограничения в поддръжка на бизнеса и физическите лица бъдат продължени след първото тримесечие,

Като цяло проектобюджетът за 2022 година допуска, че фискалната политика ще се отклони от консервативната позиция, спазвана през последните две десетилетия . Фискалният недостиг евентуално ще надвиши проекта на държавното управление за 4,1% от Брутният вътрешен продукт, защото последният се основава на много оптимистична публична прогноза за стопански напредък от 4,8%.

Спонсорирана от държавното управление стратегия за настаняване на разселени украински жители също ще се окаже в тежест на държавните разноски. Над 58 000 украински жители са останали в България към 29 март, като към 40 000 от тях са приютени в субсидирани от държавното управление хотели.

Освен това е планувана за това лято проверка на бюджета, при която евентуално ще бъдат в допълнение увеличени разноските. СБ чака салдото на настоящия недостиг да се върне към позитивен територия, въпреки и да остане под 1% от Брутният вътрешен продукт, през интервала 2022-2024 година

Положително е, че политическата рецесия, която господства в националния български пейзаж от началото на 2021 година, е преодоляна, откакто четирипартийна коалиция встъпи в служба след изборите на 14 ноември 2021 година Има огромни упования от новото държавно управление да предприеме структурни промени в редица области, в това число правосъдната система и контрола на корупцията, добавя Световната банка.