Жалба по младост или носталгия?
В навечерието на 30-та годишнина от 10 ноември още веднъж ни се напомни, че споменът за това време при множеството хора не било " носталгия по социализма ", а най им било " тъжба по младост ". Сигурно, но като гледаме излъчвания от " това време " по Българска национална телевизия по отношение на нейната 60-годишнина, някак не си мислим за младост, а за равнище и за професионализъм от високо качество - и то при скечовете на обичани и до през днешния ден артисти, които от дълго време са се преселили в по-добрия свят. Имаме чувство за непреходност на изявите по този начин стигаме незабелязано до " стига бе, то си било европейско и тогава ".
Може и да се спори какъв брой сме се чувствали европейци до 1989 година, само че няма спор, че през днешния ден и като европейци си оставаме най-бедни, нещастни, необразовани и недоволни, въпреки и в " клуба на богатите ". Странното е друго. Оценките за соца се дават най-вече от люде, родени след " великата дата ", случила се ден преди рухването на Берлинската стена. Това не ги прави задоволително способени и внушаващи доверие, тъй като познанията им безспорно са повърхностни и не почиват на изстрадан персонален опит. Оценки се дават и от някои от тези, които са останали съпричастни към тегобите на фамилиите си, на които са били отнети парцели, вероятности и дори живот. Това обаче е обикновено и разбираемо. Но горчи неприятно от словата на отричане на другите. На тези, които са били привилегировани по целия аспект на соц-живота, които кой знае по какъв начин са пътували и дори работили по " второ направление ", които елементарно и без проблеми се приспособиха към разпоредбите на " цивилизационния избор " и през днешния ден без срам се показват за пострадали и ценители на демокрацията в чистия й тип. Едва ли не дисиденти, което в техните очи им обезпечава опция за реализация по високите етажи на властта.
В множеството случаи се получава
Тогава няма за какво да се чудим за какво поданството като цяло е отвратено и " мрънкащо " и без мотив, когато стане въпрос за отминалите 30 години. Всеки може да назове образци за неправда, за отчайващо опростачване, за ужасяващи " калинки " из безкрайните ниши на чиновничеството, за неовладяна престъпност и беднотия, която оставя без мирис всеки мислещ човек. Да не приказваме за пустеещите села, затворените и рушащи се учебни заведения, за здравни служби с катинари по вратите, за " бизнесмени ", които като каруцари от други времена ругаят служащите си, за случайници в управлянието на институции от национално равнище и така нататък, и така нататък
Излиза, че 30 години не стигнаха, с цел да повярваме, че предходните 45 заслужават да бъдат ругани. Въпросът в действителност е за какво е нужно да се отхвърля до степен на нелепост, когато не си построил нещо по-добро за всички, освен за прословутите 10% богати и преуспели. Да, регистрира се като достижение правото да пътуваш, където си поискаш, най-вече из Европа, в случай че, несъмнено, имаш средства, да приказваш каквото си искаш, само че за предпочитане въпреки всичко е да бъде без микрофон, да имаш онази независимост, която е липсвала, само че за какво тогава има незадоволство от така наречен преход? Защо се гледа с отвращение от мислещите българи на чалгаризацията във всички сфера на културата, да не приказваме за наложилия се мутробарок из " влиятелните " квартали освен в столицата? Когато се е стигнало до " няма такава страна ", когато си изпратил зад граница повече от 2 млн. свои жители, най-вече млади и образовани, когато към този момент и редица тийнеджъри се умиляват от " Бийтълс ", тъй като няма основано в днешно време нищо толкоз стойностно и прелестно като мелодия и думи, когато по сцените Шекспир се играе с шинели или Кармен е по минижуп, тогава и оценките за соцминалото някак олекват и не потвърждават какъв брой сме евроатлантически насочени. Това, че цяла София и даже страната са осеяни с надписи най-вече на латиница прави ли ни в действителност повече европейци? Или издава комплекс за непълноценност, който си прикрива с псевдо-принадлежност?
При соца се говореше за " Криворазбрана цивилизация ", въпреки и да е писана доста преди другата велика дата, от която са почнали тези 45 години, които се смяташе, че са стигнали, само че през днешния ден от ден на ден българи намерено приказват, че " демокрацията ни е криворазбрана ". Говорят и не имат вяра, че нещо ще се промени. Продължават да изпращат децата си зад граница с вяра, че там има и правдивост, и удовлетворителен живот. Може, но и светът не е същия.
И там има измами, изгубени очаквания
яд, ненавист, закани, митинги, неправда и доста, доста неприкрита злост към новодошлите. В тази връзка, който не е бил в двете елементи на Германия, да вземем за пример, той не е наясно, че в действителност рухването на Берлинската стена не е донесло това, което се назовава тъждество, приятелство, правдивост и че Германска демократична република си стои в душите и сърцата на огромна част от хората в Източна Германия. Затова и гласоподават за " Алтернатива за Германия ". Другото, дружно с излетите милиарди за приобщаване, е единствено еликсир за политически цели и мираж, че обединяването е донесло благоденствие, тъждество и разцвет на всички германци.
Крайно време е да се осъзнае, че е надалеч по-разумно да се остави предишното на преценките на историята, да не се упорства непрестанно за признание на виновност, да се сочат с пръст единици, определени за отговорни, да се търси амнистия за грехове там, откъдето няма по какъв начин да се получи. Защо ли? Ами тъй като стартира да наподобява на търсене на опрощение за неудачите и грешките на днешния ден, като се демонизира времето до 1989 година И тогава неправди са съпътствали живота на редовия жител и " по-равните " са имали преимущество в придобиването на богатства. И неверни решения с последици във външен проект са трасирали днешни недоразумения, само че 30 години да се повтаря какъв брой неверен е бил 45-годишният соцпериод дали ни взема решение актуалните проблеми? Щом го докарахме до " нема такава страна ", оценки с анатема на предишното просто не работят.
Може и да се спори какъв брой сме се чувствали европейци до 1989 година, само че няма спор, че през днешния ден и като европейци си оставаме най-бедни, нещастни, необразовани и недоволни, въпреки и в " клуба на богатите ". Странното е друго. Оценките за соца се дават най-вече от люде, родени след " великата дата ", случила се ден преди рухването на Берлинската стена. Това не ги прави задоволително способени и внушаващи доверие, тъй като познанията им безспорно са повърхностни и не почиват на изстрадан персонален опит. Оценки се дават и от някои от тези, които са останали съпричастни към тегобите на фамилиите си, на които са били отнети парцели, вероятности и дори живот. Това обаче е обикновено и разбираемо. Но горчи неприятно от словата на отричане на другите. На тези, които са били привилегировани по целия аспект на соц-живота, които кой знае по какъв начин са пътували и дори работили по " второ направление ", които елементарно и без проблеми се приспособиха към разпоредбите на " цивилизационния избор " и през днешния ден без срам се показват за пострадали и ценители на демокрацията в чистия й тип. Едва ли не дисиденти, което в техните очи им обезпечава опция за реализация по високите етажи на властта.
В множеството случаи се получава
Тогава няма за какво да се чудим за какво поданството като цяло е отвратено и " мрънкащо " и без мотив, когато стане въпрос за отминалите 30 години. Всеки може да назове образци за неправда, за отчайващо опростачване, за ужасяващи " калинки " из безкрайните ниши на чиновничеството, за неовладяна престъпност и беднотия, която оставя без мирис всеки мислещ човек. Да не приказваме за пустеещите села, затворените и рушащи се учебни заведения, за здравни служби с катинари по вратите, за " бизнесмени ", които като каруцари от други времена ругаят служащите си, за случайници в управлянието на институции от национално равнище и така нататък, и така нататък
Излиза, че 30 години не стигнаха, с цел да повярваме, че предходните 45 заслужават да бъдат ругани. Въпросът в действителност е за какво е нужно да се отхвърля до степен на нелепост, когато не си построил нещо по-добро за всички, освен за прословутите 10% богати и преуспели. Да, регистрира се като достижение правото да пътуваш, където си поискаш, най-вече из Европа, в случай че, несъмнено, имаш средства, да приказваш каквото си искаш, само че за предпочитане въпреки всичко е да бъде без микрофон, да имаш онази независимост, която е липсвала, само че за какво тогава има незадоволство от така наречен преход? Защо се гледа с отвращение от мислещите българи на чалгаризацията във всички сфера на културата, да не приказваме за наложилия се мутробарок из " влиятелните " квартали освен в столицата? Когато се е стигнало до " няма такава страна ", когато си изпратил зад граница повече от 2 млн. свои жители, най-вече млади и образовани, когато към този момент и редица тийнеджъри се умиляват от " Бийтълс ", тъй като няма основано в днешно време нищо толкоз стойностно и прелестно като мелодия и думи, когато по сцените Шекспир се играе с шинели или Кармен е по минижуп, тогава и оценките за соцминалото някак олекват и не потвърждават какъв брой сме евроатлантически насочени. Това, че цяла София и даже страната са осеяни с надписи най-вече на латиница прави ли ни в действителност повече европейци? Или издава комплекс за непълноценност, който си прикрива с псевдо-принадлежност?
При соца се говореше за " Криворазбрана цивилизация ", въпреки и да е писана доста преди другата велика дата, от която са почнали тези 45 години, които се смяташе, че са стигнали, само че през днешния ден от ден на ден българи намерено приказват, че " демокрацията ни е криворазбрана ". Говорят и не имат вяра, че нещо ще се промени. Продължават да изпращат децата си зад граница с вяра, че там има и правдивост, и удовлетворителен живот. Може, но и светът не е същия.
И там има измами, изгубени очаквания
яд, ненавист, закани, митинги, неправда и доста, доста неприкрита злост към новодошлите. В тази връзка, който не е бил в двете елементи на Германия, да вземем за пример, той не е наясно, че в действителност рухването на Берлинската стена не е донесло това, което се назовава тъждество, приятелство, правдивост и че Германска демократична република си стои в душите и сърцата на огромна част от хората в Източна Германия. Затова и гласоподават за " Алтернатива за Германия ". Другото, дружно с излетите милиарди за приобщаване, е единствено еликсир за политически цели и мираж, че обединяването е донесло благоденствие, тъждество и разцвет на всички германци.
Крайно време е да се осъзнае, че е надалеч по-разумно да се остави предишното на преценките на историята, да не се упорства непрестанно за признание на виновност, да се сочат с пръст единици, определени за отговорни, да се търси амнистия за грехове там, откъдето няма по какъв начин да се получи. Защо ли? Ами тъй като стартира да наподобява на търсене на опрощение за неудачите и грешките на днешния ден, като се демонизира времето до 1989 година И тогава неправди са съпътствали живота на редовия жител и " по-равните " са имали преимущество в придобиването на богатства. И неверни решения с последици във външен проект са трасирали днешни недоразумения, само че 30 години да се повтаря какъв брой неверен е бил 45-годишният соцпериод дали ни взема решение актуалните проблеми? Щом го докарахме до " нема такава страна ", оценки с анатема на предишното просто не работят.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ