Безсилието на правото и моралният императив по време на война
В спокойно време правовата страна търси рационален баланс сред спорни права и ползи на обществени групи и жители. Намирането на оптимално равновесие сред конкуриращи се полезности е върховен политически пилотаж - аршин за зрелостта и успеваемостта на демократичното ръководство.
Кризата от Covid-19 случайно предефинира някои от тези салда посредством ясно приоритизиране на ценностната подчиненост на обществото. Опазването на живота и здравето обуслови пропорционални на опасността ограничавания на свободата на напредване и правото на персонален живот.
Войната, даже когато не участваме директно в нея, постанова още по-решително ценностно фокусиране, посредством изчистване на " страничните шумове ", на етичните и правни нюанси и полутонове при вземането на управнически решения. Военната драма постанова екзистенциален честен избор, тъй като интернационалното обществено право е безсилно пред бомбите и снарядите. Дори при явни военни закононарушения и геноцид, отговорните могат да бъдат осъдени едвам след края на военните дейности. Това е по този начин, тъй като интернационалните юрисдикции, в това число Международният углавен съд (МНС) в Хага, който има обща подготвеност по делата за военни закононарушения, са основани на междудържавни съглашения, подписани най-често в границите на Организация на обединените нации. Затова юрисдикцията на този съд е наложителна единствено за страните, които непринудено са я приели, а всяка от тях, във всеки миг, едностранно може да се отдръпна от контракта.
Емблематичен е образецът с Русия, която през 2016 година разгласи, че няма да признава решенията на Международния углавен съд в Хага. Повод за това е изказване на някогашния френски президент Франсоа Оланд, че ще упорства Русия да бъде съдена за военни закононарушения в Сирия – по-конкретно за бомбардировките в Алепу.
Юрисдикцията на Международния углавен съд не е приета от Съединени американски щати, Китай и Индия, а триумфите му се лимитират до наказание на военнопрестъпници от Уганда, Конго, Кения, Либия и Кот д`Ивоар… Ето за какво хипотетично Путин може да бъде изправен пред този съд, единствено след свалянето му от власт и след вероятно признание на решенията на съда в Хага от новото съветско ръководство.
Подобна е и обстановката в ad hoc основания през 1993 година от Съвета на сигурност на Организация на обединените нации Международен углавен арбитражен съд за някогашна Югославия. Отговорните за зверствата и етническите прочиствания в някогашна Югославия, измежду които Слободан Милошевич, Радован Караджич, Ратко Младич, Хашим Тачи, Слободан Пресяк, бяха изправени пред трибунала на напреднала възраст – близо 20 години след края на войната, когато страните от някогашна Югославия се съгласиха да сътрудничат при следствието на военните закононарушения и при залавянето и предаването на обвинените на съда. Милошевич умря в пандиза преди края на процеса, а Слободан Пресяк – боен водач на босненските хървати, се самоуби с отрова по време на обществено съвещание на трибунала.
Международните търговски арбитражи също са основани на интернационалните контракти от субекти, заинтересувани от бързо и ефикасно решение на търговски разногласия. Когато обаче договарящите решат да не изпълнят решение на подобен арбитраж, или да се отдръпват от съглашението за основаването му, никой не може да ги спре. Затова воденето на арбитражни каузи за нарушавания на Русия и на " Газпром " при доставките на газ, би имало смисъл единствено при рационално очакване, че вероятно неоправдателно решение ще бъде изпълнено. Стимул за осъществяване са единствено неподходящите стопански и политически последствия от неизпълнението, които така и така се стоварват върху Русия поради експанзията в Украйна.
Показателни за неефективността на интернационалното обществено право при война са излизането на Русия от Съвета на Европа от 15.03.2022 година, отводът ѝ да съблюдава Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи и да съблюдава решенията на Европейския съд по правата на индивида. Така в хода на войната в Украйна Руската федерация едностранно отхвърли отговорностите си за недопускане на изтезания, нечовешко и унизително отношение, за ценене на човешкия живот, персоналната цялост, свободата на словото...
Примерите демонстрират по какъв начин войната замества силата на правото с " правото " на силата и на мощния. постанова моралния императив като единствен ценностен ориентир и решителен претекст за държанието на хората и на цивилизованите страни. Пред моралния разлом на войната, без скрупули можем да се освободим от предизвикването да изследваме цялостния исторически, политически и обществен подтекст на спора. Докато проучваме мотива и повода за експанзията, до момента в който се лутаме в терминологични разяснения (война или лимитирана военна операция), до момента в който планираме за Гергьовден отново да отскочим до Гърция, войната сее гибел. Екзистенциалният избор ни освобождава от комплицирани ценностни съмнения. Просто би трябвало да разпознаем Доброто и Злото, да ги назовем с точните им имена и да защитим жертвата от агресора.
Категоричният честен императив, разголва същинските претекстове и учредения в дейностите на политиците и обществените институции. Шокираща е метаморфозата на президента Радев. От дирек на държавността и подстрекател на митингите против мафията, безусловно за дни той се срина в блатото на политическия провинциализъм до Бойко Борисов и Тодор Живков, които при стихия оцеляваха посредством снишаване. По- тревожна от твърдото приземяване на ген. Радев в моралната долина е безумната му теза, че военните са поръчител за мира и демокрацията…
Висшият правосъден съвет (ВСС) рутинно не пропусна шанса за срам. Единодушно и без разискване за присъединяване на български магистрати в следствието на военни закононарушения в Украйна. Това не изненадва помнещите, че до момента в който съветски сътрудници, обвинени в политически убийства, шетаха из България и взривяваха оръжейни хранилища, Цацаров и Гешев гостуваха на съветския основен прокурор и обменяха опит с съветски сътрудници. Вероятно челният съветски опит стимулира Гешев да упрекна в бунт хората, искащи оставката му, а атентаторите против Емилиян Гебрев даже не бяха търсени. За съпоставяне през 1943 година, по време на Втората международна война, " фашистка " България изпраща патоанатомът доктор Марко Марков да оказва помощ в следствието на всеобщото ликвидиране на полски офицери и интелектуалци в Катин. Срамът от безхаберието на Висш съдебен съвет може да бъде преодолян единствено в случай че Министерският съвет или Парламентът вземат решение за изпращане на непринуден принцип на български лекари, проверяващи служители на реда и магистрати в Украйна.
Историческият ни опит потвърждава, че снишаването и малодушието травмират и оставят ценностни белези върху цели генерации. Моралните погроми, които те нанасят, са сравними с национални произшествия. Неслучайно единствено ние от някогашния социалистически блок нямахме нито унгарското възстание от 1956 година, нито Пражката пролет от 1968 година, нито полската " Солидарност " от 80-те години на XX век. Освен висшо морално тестване, войната в Украйна е късмет да надмогнем националните си комплекси и да освободим децата ни от срама и страха. Време е да разберем, че, когато жертваме достолепие в името на илюзорна сигурност, най-често губим и двете.
Кризата от Covid-19 случайно предефинира някои от тези салда посредством ясно приоритизиране на ценностната подчиненост на обществото. Опазването на живота и здравето обуслови пропорционални на опасността ограничавания на свободата на напредване и правото на персонален живот.
Войната, даже когато не участваме директно в нея, постанова още по-решително ценностно фокусиране, посредством изчистване на " страничните шумове ", на етичните и правни нюанси и полутонове при вземането на управнически решения. Военната драма постанова екзистенциален честен избор, тъй като интернационалното обществено право е безсилно пред бомбите и снарядите. Дори при явни военни закононарушения и геноцид, отговорните могат да бъдат осъдени едвам след края на военните дейности. Това е по този начин, тъй като интернационалните юрисдикции, в това число Международният углавен съд (МНС) в Хага, който има обща подготвеност по делата за военни закононарушения, са основани на междудържавни съглашения, подписани най-често в границите на Организация на обединените нации. Затова юрисдикцията на този съд е наложителна единствено за страните, които непринудено са я приели, а всяка от тях, във всеки миг, едностранно може да се отдръпна от контракта.
Емблематичен е образецът с Русия, която през 2016 година разгласи, че няма да признава решенията на Международния углавен съд в Хага. Повод за това е изказване на някогашния френски президент Франсоа Оланд, че ще упорства Русия да бъде съдена за военни закононарушения в Сирия – по-конкретно за бомбардировките в Алепу.
Юрисдикцията на Международния углавен съд не е приета от Съединени американски щати, Китай и Индия, а триумфите му се лимитират до наказание на военнопрестъпници от Уганда, Конго, Кения, Либия и Кот д`Ивоар… Ето за какво хипотетично Путин може да бъде изправен пред този съд, единствено след свалянето му от власт и след вероятно признание на решенията на съда в Хага от новото съветско ръководство.
Подобна е и обстановката в ad hoc основания през 1993 година от Съвета на сигурност на Организация на обединените нации Международен углавен арбитражен съд за някогашна Югославия. Отговорните за зверствата и етническите прочиствания в някогашна Югославия, измежду които Слободан Милошевич, Радован Караджич, Ратко Младич, Хашим Тачи, Слободан Пресяк, бяха изправени пред трибунала на напреднала възраст – близо 20 години след края на войната, когато страните от някогашна Югославия се съгласиха да сътрудничат при следствието на военните закононарушения и при залавянето и предаването на обвинените на съда. Милошевич умря в пандиза преди края на процеса, а Слободан Пресяк – боен водач на босненските хървати, се самоуби с отрова по време на обществено съвещание на трибунала.
Международните търговски арбитражи също са основани на интернационалните контракти от субекти, заинтересувани от бързо и ефикасно решение на търговски разногласия. Когато обаче договарящите решат да не изпълнят решение на подобен арбитраж, или да се отдръпват от съглашението за основаването му, никой не може да ги спре. Затова воденето на арбитражни каузи за нарушавания на Русия и на " Газпром " при доставките на газ, би имало смисъл единствено при рационално очакване, че вероятно неоправдателно решение ще бъде изпълнено. Стимул за осъществяване са единствено неподходящите стопански и политически последствия от неизпълнението, които така и така се стоварват върху Русия поради експанзията в Украйна.
Показателни за неефективността на интернационалното обществено право при война са излизането на Русия от Съвета на Европа от 15.03.2022 година, отводът ѝ да съблюдава Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи и да съблюдава решенията на Европейския съд по правата на индивида. Така в хода на войната в Украйна Руската федерация едностранно отхвърли отговорностите си за недопускане на изтезания, нечовешко и унизително отношение, за ценене на човешкия живот, персоналната цялост, свободата на словото...
Примерите демонстрират по какъв начин войната замества силата на правото с " правото " на силата и на мощния. постанова моралния императив като единствен ценностен ориентир и решителен претекст за държанието на хората и на цивилизованите страни. Пред моралния разлом на войната, без скрупули можем да се освободим от предизвикването да изследваме цялостния исторически, политически и обществен подтекст на спора. Докато проучваме мотива и повода за експанзията, до момента в който се лутаме в терминологични разяснения (война или лимитирана военна операция), до момента в който планираме за Гергьовден отново да отскочим до Гърция, войната сее гибел. Екзистенциалният избор ни освобождава от комплицирани ценностни съмнения. Просто би трябвало да разпознаем Доброто и Злото, да ги назовем с точните им имена и да защитим жертвата от агресора.
Категоричният честен императив, разголва същинските претекстове и учредения в дейностите на политиците и обществените институции. Шокираща е метаморфозата на президента Радев. От дирек на държавността и подстрекател на митингите против мафията, безусловно за дни той се срина в блатото на политическия провинциализъм до Бойко Борисов и Тодор Живков, които при стихия оцеляваха посредством снишаване. По- тревожна от твърдото приземяване на ген. Радев в моралната долина е безумната му теза, че военните са поръчител за мира и демокрацията…
Висшият правосъден съвет (ВСС) рутинно не пропусна шанса за срам. Единодушно и без разискване за присъединяване на български магистрати в следствието на военни закононарушения в Украйна. Това не изненадва помнещите, че до момента в който съветски сътрудници, обвинени в политически убийства, шетаха из България и взривяваха оръжейни хранилища, Цацаров и Гешев гостуваха на съветския основен прокурор и обменяха опит с съветски сътрудници. Вероятно челният съветски опит стимулира Гешев да упрекна в бунт хората, искащи оставката му, а атентаторите против Емилиян Гебрев даже не бяха търсени. За съпоставяне през 1943 година, по време на Втората международна война, " фашистка " България изпраща патоанатомът доктор Марко Марков да оказва помощ в следствието на всеобщото ликвидиране на полски офицери и интелектуалци в Катин. Срамът от безхаберието на Висш съдебен съвет може да бъде преодолян единствено в случай че Министерският съвет или Парламентът вземат решение за изпращане на непринуден принцип на български лекари, проверяващи служители на реда и магистрати в Украйна.
Историческият ни опит потвърждава, че снишаването и малодушието травмират и оставят ценностни белези върху цели генерации. Моралните погроми, които те нанасят, са сравними с национални произшествия. Неслучайно единствено ние от някогашния социалистически блок нямахме нито унгарското възстание от 1956 година, нито Пражката пролет от 1968 година, нито полската " Солидарност " от 80-те години на XX век. Освен висшо морално тестване, войната в Украйна е късмет да надмогнем националните си комплекси и да освободим децата ни от срама и страха. Време е да разберем, че, когато жертваме достолепие в името на илюзорна сигурност, най-често губим и двете.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ