В ход е подготовка за сериозна трансформация на държавната Българска

В ход е подготовка за сериозна промяна на държавната Българска банка за развиване (ББР), която може да докара и до закриването ѝ в настоящия ѝ тип, научи Mediapool. Основният вид за бъдещето на кредитната институция, станала известна при ръководството на ГЕРБ като „ касичка на олигархията “, е обединение с Фонда на фондовете, който ръководи финансовите принадлежности от Европейски Съюз. Говори се и за някаква форма на приватизация на банката, само че класическата продажба е малко евентуален вид.

Официалният претекст за готвените промени е изчистване на порочните практики в държавната банка. Според източниците е доста евентуално зад концепцията да стоят и подмолни цели, свързани с раздадените едри заеми за към 1 милиарда лева, доста от които към този момент са необслужвани или мощно проблематични.

От встъпването си в служба преди три месеца, ротационното държавно управление на „ Продължаваме промяната – Демократична България “ (ПП-ДБ) и ГЕРБ към момента не е направило промени в управлението на държавната банка. В надзора не престават да попадат имената на назначените от служебното държавно управление на Румен Радев някогашни партийни функционери на Българска социалистическа партия и „ ИТН “.

Става дума за някогашната депутатка от партията на Слави Трифонов Деляна Иванова и Росен Карадимов – един от най-приближените съветници на някогашния министър председател Сергей Станишев.

Служебната власт направи промени и в оперативното управление на банката, което също по този начин остава непокътнато до през днешния ден.

Директната приватизация е малко евентуална

„ Подготвяме законодателни промени за приватизация на Българската банка за развиване. Това е позиция, която пазя от доста години “, съобщи пред Mediapool депутатът от „ Продължаваме промяната – Демократична България “ Владислав Панев. Той сподели, че не е наясно на какъв стадий е подготовката на текстовете, само че счита, че те ще срещнат поддръжка от болшинството в Народното събрание, тъй като през годините се е потвърдил неефективният модел на ръководство на банката, водещ до тежки злоупотреби.

Преди две години концепцията за приватизация на ББР бе сложена като приоритет от неслучилото се държавно управление на „ ИТН “ с оферти от партията министър председател Николай Василев. Тогава Кирил Петков се опълчи.

През юли т.г., при чуването на Димитър Радев за нов мандат като шеф на Българската национална банка, бе заложен журналистически въпрос за възможната приватизация на ББР. Въпросът бе посрещнат с подбив от депутатите, а Димитър Радев сподели, че тематиката не е към него, а към държавното управление.

Истината е, че още към оня миг в бизнес средите се говореше за идно раздържавяване на банката, удостовери източник от интернационална финансова институция.

В последно време обаче концепцията за приватизация на държавната банка в класическия ѝ тип не среща необятна поддръжка измежду главните политически играчи в Народното събрание, даже в редиците на ПП-ДБ. Депутати потвърдиха, че се готвят промени във връзка с ББР, само че споделиха, че надали това ще стане тъкмо посредством приватизация, освен това с неочакван акт на Народното събрание.

Какво е известно дотук

В края на август държавното управление публично заяви, че разпорежда на министъра на нововъведенията и растежа да изследва опциите интернационална финансова институция да направи оценка на успеваемостта на ББР и Фонда на фондовете. Това е явен сигнал, че началото на измененията към този момент е обещано, въпреки към момента да не е изцяло ясно кой защо се бори и какво тъкмо ще се случи.

Реклама

Според източника предоставената от държавното управление оценка на успеваемостта на ББР има за цел точно да противодейства на слуховете за приватизация на банката и да даде сигнал, че активността ѝ ще бъде непокътната. Възможно е в договорката да влезе и Българската организация за експортно обезпечаване, чиято задача е да подкрепя експортьорите.

Какво тъкмо ще се случи обаче, зависи и от общата политическа конюнктура, тъй като е належащо време за трансформацията и балансирането на ползите на забърканите играчи.

Показателно е, че множеството политици и финансисти, които имат визия от този развой, избират да се въздържат от публични мнения.

Държавният дял в ПИБ

Друг значим въпрос е какво ще се прави с държавния дял в Първа капиталова банка (ПИБ) при възможна смяна.

През юни 2020 година държавното управление на ГЕРБ се видя насила да предприеме държавно изкупуване на дял от 18.35% дял в ПИБ против близо 140 млн. лева, с цел да усили капитала на частната банка. Това стана посредством ББР. Увеличението на капитала на ПИБ бе последното изискване, сложено от Европейската централна банка и Европейската комисия за приемането на България в чакалнята за еврото и Банковия съюз на Европейски Съюз. За да се води договорката пазарна и с цел да няма нарушаване на разпоредбите за държавна помощ, Европейска комисия изиска страната да взе участие с най-много 70% в нарастването на капитала на ПИБ, а останалите 30% трябваше да се купят от частен вложител. Такъв се появи безусловно в последния миг – чешкият милиардер и притежател на най-голямата лотарийна компания в Европа Sazka Group Карел Комарек. Той заплати 58.7 млн. лева за 7.87% от капитала на банката – дял, с който на процедура нито може да взе участие в ръководството, нито да му носи дял в близко бъдеще.

От 2020 година страната твърдеше, че се пробва да назначи собствен представител в борда на ПИБ, само че досега не се чуло това да се е случило. Неофициално се приказва, че мажоритарните акционери на ПИБ се опълчват на сходно предопределение, а Българска народна банка бездейства.

При договорката през 2020 година имаше тежък спор за цената, по която се купуват акциите на ПИБ. В годишния финансов доклад на ББР за 2022 година цената на каузи ѝ в частната банка е оценена в салдото като актив на стойност 54 млн. лева

Близо 400 млн. лева загуба за две години

Според Годишния финансов доклад на ББР за 2022 година активите на банката към края на годината са 3 милиарда лева, от които 1.5 милиарда са предоставените заеми и задатъци на клиенти.

Собственият капитал на банката е понижен от 1.44 милиарда лева на 1.1 милиарда лева поради осъществените загуби през 2020 година и 2021 година – надлежно 230 млн. лева и 155 млн. лева

Пасивите са 1.9 милиарда лева, като в тях влизат главно привлечените средства от интернационалните институции и от бюджета. След солидната загуба, осъществена от държавната банка през предходните две години, предходната година тя е излязла на облага от 20 млн. лева

Към края на 2022 година 10-те най-големи заема, отпуснати от банката, са на стойност нето 999 млн. лева, а най-големият заем към потребителска група от свързани лица е 170 млн. лева нето (след приспадане на провизиите и високо ликвидните обезпечения).

За да се приключи порочната процедура ББР да финансира едри олигарси с връзки до властта, по самодейност на Кирил Петков бе въведен таван до 5 млн. лева за единичните заеми. Така банката фактически пренасочи тактиката си към подкрепяне на дребния и междинния бизнес, само че поради неналичието на клонова мрежа и по други аргументи към момента този сегмент не е задоволително развъртян. Новата политика обаче въпреки всичко намали риска от неприятни заеми.