За висшето образование са нужни целенасочени мерки
В България няма ефикасна система за средносрочно и дълготрайно прогнозиране на търсенето на пазара на труда
© Мария Съботинова Асенка Христова създател и изпълнителен шеф на Институт за проучвания в образованието
Част от препоръчаните промени в Закона за висшето обучение, свързани с оптимизация на университетската мрежа и поощряване на профилираната специализация, стоят на дневен ред многo от дълго време. Факт е, че съотношението на броя на държавните висши учебни заведения по отношение на броя на популацията е едно от най-високите в Европейски Съюз. През 2018 година Европейската комисия финансира самостоятелен експертен обзор на изследователската система в България, след който беше направена рекомендация за коренно понижаване на тази фрагментация посредством обединение и уедряване.
Съвсем различен е въпросът с търсенето и предлагането пазара на труда и този проблем няма по какъв начин да бъде решен единствено с административни ограничения. В България няма построена ефикасна система за средносрочно и дълготрайно прогнозиране на търсенето, която да регистрира целия комплекс от фактори, влияещи върху него - трендовете в преструктурирането на стопанската система, софтуерното развиване, растежа на продуктивността в резултат на автоматизацията и оптимизацията на процеси, появяването на нови специалности и смяната в характера на съществуващите специалности.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Все още няма съответно партньорство сред бизнеса и университетите за трансфер на познание и достъп до технологии.
При това състояние не е ясно до каква степен стимулирането на предпочитани посоки и защитаването на специалности по одобряван от държавното управление лист на процедура взема решение евентуални дефицити. Няма и механизъм за ръководство на уменията, който да служи като основа за обмисляне във висшето обучение, за целенасочени промени в образователните стратегии и образователното наличие, за използване на нови способи на преподаване и нововъведения в процеса на образование – все основни условия за обвързването на висшето обучение с търсенето на пазара на труда. Няма съответна система за развиване на партньорства сред бизнеса и университетите за трансфер на познание, достъп на студентите до нови технологии и придобиване на опит в действителна работна среда (в някои страни образованието се реализира по така наречен сандвич стратегии, включващи наложителен стаж по изучаваната компетентност в границите на учебен срок или цяла година).
Същото се отнася и за втората амбициозна цел на измененията – повишението на качеството на висшето обучение. Макар и да имат капацитет да повлияят до известна степен върху проблемите, свързани с масовизацията му, единствено с препоръчаните ограничения няма по какъв начин да се случи трагично повишение на качеството. То е функционалност на доста други решения, измежду които преориентиране на системите за ръководство на качеството (вътрешна и външна) от процеси към резултати, основаване на гъвкави пътеки за учене, възстановяване на университетските стратегии и на образователното наличие, повишение на качеството на преподаването, създаване на ефикасна екосистема сред университетите и бизнеса и така нататък
Регламентирането на модел за ръководство, учреден на бистрота и ясна институционална отговорност с отчитане на индикатори за осъществяване, е положително решение. Но и съществено предизвикателство. Например всички университети в България имат официални тактики за ръководство на качеството, само че в отчет на Европейска комисия от януари т.г. се установи, че тези тактики съществуват главно като условност и в доста малко български университети се ползват действително.
Има и една смяна, която остава малко настрана от вниманието на медиите, само че е доста значима – даване на правото на университетите да реализират взаимна образователна активност с профилирани и професионални гимназии. За нуждата от сходно развиване приказваме от дълго време, тъй като по този начин се основават действителни предпоставки за появяването на нови модели в преподаването и в създаването на образователни стратегии в междинното обучение, надлежно и за повишение на неговото качество. Това е значимо, тъй като качеството на висшето обучение значително зависи от качеството на междинното. Това са две директно свързани системи.
© Мария Съботинова Асенка Христова създател и изпълнителен шеф на Институт за проучвания в образованието
Част от препоръчаните промени в Закона за висшето обучение, свързани с оптимизация на университетската мрежа и поощряване на профилираната специализация, стоят на дневен ред многo от дълго време. Факт е, че съотношението на броя на държавните висши учебни заведения по отношение на броя на популацията е едно от най-високите в Европейски Съюз. През 2018 година Европейската комисия финансира самостоятелен експертен обзор на изследователската система в България, след който беше направена рекомендация за коренно понижаване на тази фрагментация посредством обединение и уедряване.
Съвсем различен е въпросът с търсенето и предлагането пазара на труда и този проблем няма по какъв начин да бъде решен единствено с административни ограничения. В България няма построена ефикасна система за средносрочно и дълготрайно прогнозиране на търсенето, която да регистрира целия комплекс от фактори, влияещи върху него - трендовете в преструктурирането на стопанската система, софтуерното развиване, растежа на продуктивността в резултат на автоматизацията и оптимизацията на процеси, появяването на нови специалности и смяната в характера на съществуващите специалности.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Все още няма съответно партньорство сред бизнеса и университетите за трансфер на познание и достъп до технологии.
При това състояние не е ясно до каква степен стимулирането на предпочитани посоки и защитаването на специалности по одобряван от държавното управление лист на процедура взема решение евентуални дефицити. Няма и механизъм за ръководство на уменията, който да служи като основа за обмисляне във висшето обучение, за целенасочени промени в образователните стратегии и образователното наличие, за използване на нови способи на преподаване и нововъведения в процеса на образование – все основни условия за обвързването на висшето обучение с търсенето на пазара на труда. Няма съответна система за развиване на партньорства сред бизнеса и университетите за трансфер на познание, достъп на студентите до нови технологии и придобиване на опит в действителна работна среда (в някои страни образованието се реализира по така наречен сандвич стратегии, включващи наложителен стаж по изучаваната компетентност в границите на учебен срок или цяла година).
Същото се отнася и за втората амбициозна цел на измененията – повишението на качеството на висшето обучение. Макар и да имат капацитет да повлияят до известна степен върху проблемите, свързани с масовизацията му, единствено с препоръчаните ограничения няма по какъв начин да се случи трагично повишение на качеството. То е функционалност на доста други решения, измежду които преориентиране на системите за ръководство на качеството (вътрешна и външна) от процеси към резултати, основаване на гъвкави пътеки за учене, възстановяване на университетските стратегии и на образователното наличие, повишение на качеството на преподаването, създаване на ефикасна екосистема сред университетите и бизнеса и така нататък
Регламентирането на модел за ръководство, учреден на бистрота и ясна институционална отговорност с отчитане на индикатори за осъществяване, е положително решение. Но и съществено предизвикателство. Например всички университети в България имат официални тактики за ръководство на качеството, само че в отчет на Европейска комисия от януари т.г. се установи, че тези тактики съществуват главно като условност и в доста малко български университети се ползват действително.
Има и една смяна, която остава малко настрана от вниманието на медиите, само че е доста значима – даване на правото на университетите да реализират взаимна образователна активност с профилирани и професионални гимназии. За нуждата от сходно развиване приказваме от дълго време, тъй като по този начин се основават действителни предпоставки за появяването на нови модели в преподаването и в създаването на образователни стратегии в междинното обучение, надлежно и за повишение на неговото качество. Това е значимо, тъй като качеството на висшето обучение значително зависи от качеството на междинното. Това са две директно свързани системи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ