В България най-разпространените отровни гъби са червената, бялата и зелената

...
В България най-разпространените отровни гъби са червената, бялата и зелената
Коментари Харесай

Как да разпознаваме отровните гъби

В България най-разпространените отровни гъби са алената, бялата и зелената мухоморка, както и дяволската гъба. За да бъдат добре различени от ядливите гъби, на които са двойници, би трябвало да бъдат опознати като морфология и отличителни белези.

Червена мухоморка

Шапката на алената мухоморка при започване на развиването си има свита форма сходна на яйце. При порастване става кълбовидна до плоска. Има блестящо изразено оцветяване в оранжево-червеникаво до наситено алено. По повърхността на шапката, която е гладка и леко лъскава, има разнообразни сектори с бяло оцветяване - най-често описвани във формата на дребни пъпчици.

При по-големите екземпляри шапката може да доближи над 30 см. в диаметър. Пънчето на алената мухоморка е бяло до леко кремаво и високо до 25 см. Пръстенът му е мощно изразен, индивидуален, бял, като долната му част виси и е леко нагънат. Пластинките не са сраснали с пънчето, добре обрисувани и ситуирани са, с леко разстояние едни от други.

Месото на алената мухоморка е бяло, като е допустимо да са останали пигментирани в жълто и алено сектори от самата шапка в него. Тази мухоморка има прелестен гъбен усет, което я прави по-трудно разпознаваема като отровна, откакто към този момент е употребявана.

Появата на първите признаци от отравяне може да варира от 30 минути до 3 часа. Те се характеризират с гадене, повръщане, намаление на кръвното налягане, притъмняване пред очите, изпотяване, слухови и зрителни халюцинации, затруднено бранене на равновесие, еуфория или унесеност, което да докара и до загуба на схващане.

Тази гъба е фолклорно известна и постоянно срещана в националните предания и приказки. Широко позната е с това, че изображението й се употребява в доста детски книжки за илюстрация. Името й произлиза от практиката да се унищожават с нея мухи и инсекти. Слабо до приблизително отровна - постоянно е бъркана с вкусната ядлива гъба-булка. Самият Клавдий е бил токсичен с алена мухоморка, смятайки, че му е приготвена и поднесена тъкмо младоженка.

Различителните белези сред двете гъби са, че отровната мухоморка има бяло до белезникаво-кремаво пънче и пластинки, до момента в който булката има по-ясно изразен цвят в жълтеникаво. По шапката на булката могат да останат едри, безредно разпръснати парцалчета, до момента в който при мухоморката пъпчиците са съвсем идентични по-големина и имат по-силна симетрия разполагаем. Шапката й наподобява на заскрежен с бели оцветявания червен бонбон. Цветът на шапката при булката е оранжево-червен с разпилян цвят на жълтеникаво, до момента в който алената мухоморка има по-хомогенно разпределен и наситено червен цвят. Препоръчително е да се берат изцяло узрели екземпляри от булката, тъй като по този начин стават по-различими обособените елементи от градежа й по отношение на тези на нейния токсичен двойник - алената мухоморка.

Бяла мухоморка

Бялата мухоморка е мощно отровна гъба. Отравянето с нея се съпровожда от мощни болки в стомаха, повръщане и диария. Ненавременното различаване на признаците може до докара до чернодробна и бъбречна непълнота, и до гибел.

Бялата мухоморка вирее и в широколистни, и в иглолистни гори. Плодното й тяло при млади екземпляри е яйцевидно по форма и има бяло общо було. Шапката на тази гъба е по-малка от зелената мухоморка и доближава до 8 см. в диаметър. При узряването си тя се разтваря и от яйцевидно-заоблена се трансформира в съвсем плосковидна. Цветът й е бял до леко белезникаво-сивкав. Рядко се виждат останки от общото було. Повърхността на шапката е гладка, а при дъждовно време- лепкава. Ръбът й е първоначално сраснал с пънчето, а след това се изправя и от време на време се напуква.

 Как да разпознаваме отровните гъби

Пластинките на бялата мухоморка са свободни от пънчето, не постоянно идентични на дължина, бели на цвят, тясно ситуирани едни до други под шапката. Месото на гъбата е бяло с напомнящ на ряпа противен, пикантен усет. Пънчето е с лукоподобна форма в основата си, с очевидни следи от общото раздрано було. Има бял цвят и е безпрепятствено на досег. Пънчето има и пръстен в горната си част, който е необятно ситуиран и бял.

По-младите плодни тела на бялата мухоморка могат да бъдат сбъркани с дребните полски печурки. Разликата сред тези две гъби е в оцветението на пластинките. При печурките те розовеят, а при бялата мухоморка - са бели. Понякога до момента в който са още дребни белите мухоморки, могат да бъдат припознати за сърнели. Сърнелите обаче имат ясно кафеникаво вариращо в разнообразни нюанси оцветяване, както по шапката, по този начин и по пластинките. Отличителното при тях, което ги прави лесни за различаване от белите и зелените мухоморки, е това, че сърнелите имат по-голяма височина- до 40 см. доближава единствено пънчето им.

Зелена мухоморка

Зелената мухоморка, наричана в някои краища на България пакостница, е мощно отровна, смъртоносна гъба. Първите признаци, че сме консумирали тъкмо такава гъба, са остри и нетърпими стомашни колики, повръщане и диария, главоболие и загуба на схващане. Нелечението може да докара до чернодробна и бъбречна непълнота, и гибел.

Зелената мухоморка се намира в широколистни и иглолистни гори през лятото и есента. В началото плодното й тяло е обхванато от общо було, а шапката й има яйцевидна форма. При узряване доближава до 16 см. в диаметър, а цветът е жълтеникаво-зелен и/или зеленикаво-маслен до зеленикаво кафенеещ, като нюансът на оцветение избледнява към периферията й, която може леко да се накъса при по-старите гъби. Шапката е също по този начин гладка и с бели останки от разпукалото се було.

Рядко се срещат зелени мухоморки с бял цвят, само че има и такива случаи. Месото на гъбата е бяло до леко жълтеникаво-зелено, със блудкав усет, а от време на време може да има аромат на недопечен картоф. Пънчето е високо до 12 см и е удебелено в основата. Има бял до жълто-зеленикав цвят с леки зеленикави контури по продължението си. Може да са ясно забележими следите от разпуканото общо покривало по него. Пръстенът е белезникав до жълтеникав, ясно обрисуван, необятно ситуиран, набразден.

Пластинките на зелената мухоморка са плътни, свободни от пънчето, малко отстояващи се като разстояние едни от други и с бял до леко жълтеникаво-зелен цвят. Тази гъба може да бъде сбъркана с ядливите печурки, изключително когато се берат по-млади екземпляри. Още до момента в който е дребна, зелената мухоморка е обгърната от общо було, което пречи да се направи характерен разбор на градежа й. Също по този начин нейните пластинки са бели до леко зеленеещи на цвят, до момента в който при печурките те розовеят и/или кафенеят. Понякога и двете гъби могат да споделят общ под земята мицел, по тази причина избягвайте да берете печурки наоколо до зелени мухоморки или до откъснати гъби, които наподобяват на тях. Зелената мухоморка може да се обърка и с гълъбки, само че при тях обаче не съществува пръстен и волва.

Дяволска гъба

 Как да разпознаваме отровните гъби

Дяволската гъба, наричана още Синкавица поради цвета, който изпуска от месестата си част, е отровна гъба. Симптомите, които човек демонстрира при потреблението й, са тежко повръщане, диария и главоболие.

Дяволската гъба пораства върху варовити почви и се среща, както в широколистни гори, по този начин и в иглолистни. Шапката й доближава до 20 см. в диаметър с кълбовидна форма в ранната фаза на узряване. По-късно се разперва. Има червен цвят, който се покрива от сребристо-сива до сиво-зеленикава, бледо-кафеникава кожица. Повърхността й е гладка и леко набръчкана. Ръбът на шапката е първоначално вдаден във вътрешността, а след това се разпростира и изравнява.

Месото на гъбата е компактно, даже тлъсто, жълтеникаво на цвят и бързо посиняващо при прорез. Пънчето доближава до 15 см. Понякога е удебелено и наподобява по форма съвсем на шапката. От горната част по продължението на пънчето надолу цветът на гъбата варира от жълтеникав до жълто-червеникаво-кафяв. Пластинките при дяволската гъба са тръбички. Те са жълти, до жълто-зеленикави с кръгли червеникави пори и са незаловени за пънчето.

Дяволската гъба постоянно се бърка с манатарката, която обаче не посинява при разсичане, за разлика от отровния й двойник, и няма същите оранжево-червени тръбички. Изключение вършат кадифената манатарка и огнената манатарка, които също могат да посиняват при разчупване и то много видимо.

Източник: gotvach.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР