Трите стълба на разделното хранене
Теорията за разделното хранене преглежда храната като общ брой от разнообразни хранителни субстанции, които се разделят на групи, избрани от химическия им състав. Когато тези артикули се съчетаят дейно, те усъвършенстват храносмилането, понижават нужното време за усвояването им и вършат отпадните артикули и нездравословните субстанции от метаболизма по-малко.
Това значи, че разделното хранене се базира на съвместимостта на обособените типове храни с акцент върху нездравословното им за здравето съчетаване. Един от основоположниците на тази доктрина е лекар Хей.
Основни положения в теорията на лекар Хей за разделното хранене
Доктор Хей счита, че не би трябвало да се съчетават в храната по едно и също време артикули от групите на белтъчините и въглехидратите, тъй като за тяхното мелене са нужни разнообразни условия. За белтъчините е нужна кисела среда, а за въглехидратите - алкална. Затова неговата рекомендация е зеленчуците, плодовете и млякото, които покачват киселинността, да бъдат 4 пъти повече в храната, в сравнение с тези, които покачват киселинността в стомашния сок. Такива са животинските белтъчини, ядките, въглехидратите и цитрусите.
От позиция на съчетаването на храните, те се разделят на 3 вида - съвместими, отчасти съвместими и несъвместими. Смесването на несъвместими артикули утежнява храносмилането и основава проблеми от здравно естество.
В тези верни от позиция на науката положения обаче би трябвало да се вземе поради фактът, че човешкия организъм от епохи е изработил свои регулаторни системи посредством които понижава или напряко отстрани нездравословния резултат на несъвместимите храни.
Храните в проекта за разделното хранене на лекар Хей
Кисели храни и полизахариди
Не би трябвало да се употребяват по едно и също време кисели храни и полизахариди, като скорбялата. Комбинацията на самун и картофи, ориз и макаронени произведения дружно с кисели плодове или зеленчуци оставя скорбялата непреработена.
Белтъчини и кисели храни
Белтъчини не трябва да се одобряват дружно с кисели храни. Съчетаването на месото, яйцата и рибата със зеленчуци и кисели плодове забавя секрецията на пепсина, който е ензим, насърчаващ усвояването на белтъчини. Те остават непреработени, загниват и основават проблеми в организма. Само ядките и сиренето са изключение от това предписание, тъй като се усвояват по-бързо.
Мазнини и белтъчини
Тази композиция е нездравословна, тъй като мазнините пречат на обработката на белтъчините, потискайки отделянето на стомашен сок. Затова съчетаването на месо, риба и яйца с скотски и растителни мазнини не е целесъобразно, в случай че не се прибавят зеленолистни зеленчуци, които потискат отрицателния резултат на мазнините.
Захари и белтъчини
Захарите не се преработват в стомаха, а в червата и се постанова да изчакат преправянето на белтъчините в стомаха. Поради това те ферментират. Всички захарни произведения, в това число мед и конфитюри би трябвало да се ядат настрана, с цел да не се задържат в стомаха, а да преминат незабавно в червата.
Скорбяла и белтъчини
Не бива в никакъв случай да се смесват скорбялата и белтъчините. За преправка на скорбялата е нужна алкална среда, а за белтъчините - кисела. Затова смесването им затруднява храносмилането. Бобовите храни, които съдържат по едно и също време и белтъчини и скорбяла не би трябвало да се смесват с тези, които са единствено със скорбяла или белтъчини.
Различни типове белтъчини
Различните типове белтъчини в тандем също не е добра алтернатива. Месо и ядки, ядки и яйца, мляко и ядки, месо и сирене не се предлага. Обаче разнообразни типове ядки и разнообразни типове месо дружно не се отхвърлят.
Сладки храни и скорбяла
Захарните произведения, сладкишите и сладките плодове не е добре да се смесват с храни, съдържащи скорбяла, тъй като се получава ферментация. Различните типове скорбялни храни също се е добре да се употребяват дружно като самун и картофи или макарони.
Мляко и други храни
Млякото - прясно и кисело, се счита за несъвместимо с други храни. Когато попадне в стомаха, то се пресича и пречи на стомашния сок да влияе на останалата храна. Мляко с самун и тестени произведения се счита за най-вредно. Най-добре е да се изключи от дневното меню въобще.
Дини и пъпеши с други храни
Дините и пъпешите поотделно имат редица изгоди за храносмилането, само че съчетани с други храни като хляба и сиренето, както е честа процедура у нас, се получава нездравословна композиция. Двата плода затормозяват храненето и водят до поява на газове.
Десертите след хранене
Практиката да се яде нещо сладко като десерт незабавно след храната е нездравословна. Сладкишите, сладоледът, сладките плодове дружно с друга храна, пречи да нейното асимилиране.
Тези рекомендации се вършат за да се обезпечи равновесието на киселини и основи, нужно за здравословно хранене.
Равновесие на киселини и основи
Повечето витални действия на клетките се реализират в алкална среда. За да работят добре, тази среда би трябвало да се обезпечи с храната. Между киселините и основите може и би трябвало да се поддържа равновесие.
Ако киселите храни надвишат 30 % от храната, се получава болестта ацидоза. Тогава бъбреците, черният дроб и жлъчката работят доста интензивно, с цел да изхвърлят нездравословните артикули. Това може да стане основа за поява на диабет, язва, подагра, ревматизъм и други. Всички заболявания протичат в кисела среда. Затова киселинообразуващите храни би трябвало да бъдат към 1/5 от общата храна, която се приема всекидневно. Трябва да се прави разлика сред киселинообразуващи и кисели храни. Това са месо, риба, зърнени храни, бобови, ядки и гъби, които са киселинообразуващи, само че нямат кисел усет. Съотношението сред киселинни и алкални храни би трябвало постоянно да е 4: 1. Например на пържолата от 100 грама би трябвало да партнират 400 грама зеленчуци.
Алкалообразуващи храни са всички плодове, зеленчуци, картофи, кисело мляко, мед, целулозните храни. Смилат се елементарно, изхвърлят се бързо и не затрудняват организма.
Ето няколко образеца за мощни и слаби кисели и алкални храни.
- Силни алкални храни са: суровите зеленчуци и пресните сокове от тях, както и бульоните им; множеството плодове, натурални и плодови сокове; сушените плодове;водните извлеци от билки;
- Слаби алкални храни са: сготвени зелени зеленчуци като спанак, чушки, картофи, домати, коприва; зеленчукови супи;зърнени растения, сурови плодове като тиквата, ябълката, банана, гроздето, цитрусите, ягодите, малините;
- Силни киселинни храни са: месо, риба, яйца, топено сирене, кашкавал, гъби, туршии, препечени ядки, сурови и печени фъстъци, консерванти в храните, рафинирано олио, захарни произведения, тестени изделия;
- Слаби киселинни храни са: презрелите плодове, суровите ядки като лешници и орехи; зелени бобови растения; бирена мая; соя, соево брашно и соеви продукти; нерафинирани растителни масла; маслини; консервирани зеленчуци без добавки;
- Неутрални храни са: растителните и животинските мазнини, безскорбялните зеленчуци, кълновете и семената.
Предвид тези положения се изисква да се следва уравновесен банкет на храна, осигуряваща многообразие на хранителни субстанции. Това става посредством банкет на храни от разнообразни хранителни групи, само че взимани при избрани условия. Така се получава пълноценното и уравновесено хранене. То е изключително значимо за хората с храносмилателни болести.
Вижте още:
- Правила при разделно хранене за по-добро храносмилане;
- Идеи за закуска при разделно хранене;
- Примерно меню за разделно хранене.
