Лавров: Украйна е „пионка“, инструмент, използван от Запада
Интервю на Министъра на външните работи на Русия С.В.Лавров за турски медии
Ключови тези:
• Разглеждаме ли този спор [с Украйна] като по-широк конфликт сред Русия и Запада? Отговорът е да. Украйна е „ пионка “, инструмент, употребен от Запада, с цел да построи плацдарм навръх границите на Руската Федерация, създавайки директни закани за нашата сигурност.
• Декларацията за самостоятелност на Украйна ясно прокламира политика на неприсъединяване към военни блокове, неутралитет и отвод от нуклеарни оръжия. Именно с този курс, провъзгласен от украинското управление след разпадането на Съветския Съюз, Руската Федерация, както и множеството други страни по света, признаха Украйна.
• Това [ситуацията в Украйна] беше „ борба “, която беше авансово готова. Тя беше финансирана, в това число от американците. Както неотдавна призна откакто напусна Държавния департамент тогавашният заместник-държавен секретар на Съединени американски щати Нуланд, „ архитектът “ на украинската политика, те са похарчили 5 милиарда $ за подготовка на Украйна за държавен прелом и превръщането ѝ в „ антиРусия “.
• Режимът на Зеленски е в доста връзки повтаряне на историята, само че не като фарс, тъй като прекалено много хора са починали за фарс, принесен в жертва от Зеленски и неговите „ господари “ – западните настойници.
• Многократно е казвано, и Президентът В.В.Путин постоянно ни е напомнял, че примирието, което Зеленски още веднъж търси, даже за 60 дни, а за предпочитане и по-дълго, е недопустимо за нас. Защото всички предходни интервали на дипломатически старания по време на специфична военна интервенция завършваха с неотложно потребление на всяко помирение, с цел да се напомпи Украйна с нови оръжия, да се даде отмора на режима, да се съберат колкото може повече хора по улиците на украинските градове, да се наложат на фронтовата линия като „ пушечно месо “ и като цяло да се получи отмора и да се съберат сили за продължение на войната против Русия.
• През април 2022 година в Истанбул бяха дефинирани почтени гаранции за сигурност след няколко кръга договаряния, великолепно проведени от нашите турски другари. <…> Там беше ясно посочено какво значат гаранциите за сигурност – никакви задгранични военни бази на украинска територия, никакви учения с присъединяване на чужденци, в случай че такива учения не са утвърдени от всички страни-гаранти – всичко беше в детайли и съответно. <…> Сиреч всичко беше готово и Джонсън сподели „ не “.
• Не сме виждали документа, който Зеленски непрекъснато назовава „ проект от 20 точки “. Както разбираме, украинците и европейците са го „ преработили “ спрямо първичния проект на Съединени американски щати и в този момент се пробват да „ продадат “ своята „ визия “ за този „ мир “ на американската администрация.
• Не вършим разлика сред външната политика на самостоятелните страни, които пазят националните си ползи, и многополюсния свят. Напротив, многополюсният свят може да се реализира единствено в случай че консолидира позициите точно на тези уважаващи себе си страни, със лични национални ползи и здрав разсъдък в основата на дейностите си, които, защитавайки своите ползи, зачитат ползите на другите.
• Колкото по-влиятелни сте на международната сцена, колкото по-ясно разбирате по какъв начин да защитавате ползите си, толкоз по-внимателни би трябвало да бъдете с по-малките страни, които може да зависят от дейностите на по-големите страни.
Ключови тези:
• Разглеждаме ли този спор [с Украйна] като по-широк конфликт сред Русия и Запада? Отговорът е да. Украйна е „ пионка “, инструмент, употребен от Запада, с цел да построи плацдарм навръх границите на Руската Федерация, създавайки директни закани за нашата сигурност.
• Декларацията за самостоятелност на Украйна ясно прокламира политика на неприсъединяване към военни блокове, неутралитет и отвод от нуклеарни оръжия. Именно с този курс, провъзгласен от украинското управление след разпадането на Съветския Съюз, Руската Федерация, както и множеството други страни по света, признаха Украйна.
• Това [ситуацията в Украйна] беше „ борба “, която беше авансово готова. Тя беше финансирана, в това число от американците. Както неотдавна призна откакто напусна Държавния департамент тогавашният заместник-държавен секретар на Съединени американски щати Нуланд, „ архитектът “ на украинската политика, те са похарчили 5 милиарда $ за подготовка на Украйна за държавен прелом и превръщането ѝ в „ антиРусия “.
• Режимът на Зеленски е в доста връзки повтаряне на историята, само че не като фарс, тъй като прекалено много хора са починали за фарс, принесен в жертва от Зеленски и неговите „ господари “ – западните настойници.
• Многократно е казвано, и Президентът В.В.Путин постоянно ни е напомнял, че примирието, което Зеленски още веднъж търси, даже за 60 дни, а за предпочитане и по-дълго, е недопустимо за нас. Защото всички предходни интервали на дипломатически старания по време на специфична военна интервенция завършваха с неотложно потребление на всяко помирение, с цел да се напомпи Украйна с нови оръжия, да се даде отмора на режима, да се съберат колкото може повече хора по улиците на украинските градове, да се наложат на фронтовата линия като „ пушечно месо “ и като цяло да се получи отмора и да се съберат сили за продължение на войната против Русия.
• През април 2022 година в Истанбул бяха дефинирани почтени гаранции за сигурност след няколко кръга договаряния, великолепно проведени от нашите турски другари. <…> Там беше ясно посочено какво значат гаранциите за сигурност – никакви задгранични военни бази на украинска територия, никакви учения с присъединяване на чужденци, в случай че такива учения не са утвърдени от всички страни-гаранти – всичко беше в детайли и съответно. <…> Сиреч всичко беше готово и Джонсън сподели „ не “.
• Не сме виждали документа, който Зеленски непрекъснато назовава „ проект от 20 точки “. Както разбираме, украинците и европейците са го „ преработили “ спрямо първичния проект на Съединени американски щати и в този момент се пробват да „ продадат “ своята „ визия “ за този „ мир “ на американската администрация.
• Не вършим разлика сред външната политика на самостоятелните страни, които пазят националните си ползи, и многополюсния свят. Напротив, многополюсният свят може да се реализира единствено в случай че консолидира позициите точно на тези уважаващи себе си страни, със лични национални ползи и здрав разсъдък в основата на дейностите си, които, защитавайки своите ползи, зачитат ползите на другите.
• Колкото по-влиятелни сте на международната сцена, колкото по-ясно разбирате по какъв начин да защитавате ползите си, толкоз по-внимателни би трябвало да бъдете с по-малките страни, които може да зависят от дейностите на по-големите страни.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ