Тенденцията е броят на аптеките да нараства, в момента са 3289, съобщи в Плевен главният секретар на Българския фармацевтичен съюз Светослав Крумов
Броят на аптеките в България е 3289, заяви на конференция в Плевен основният секретар на Българския фармацевтичен съюз (БФС) магистър-фармацевт Светослав Крумов. Пресконференцията по случай Съсловния ден на българските фармацевти се състоя в публика №102 на Факултет " Фармация " към МУ – Плевен. Градът е определен за хазаин, тъй като районна фармацевтична гилдия Плевен е оповестена за гилдия на 2025 година.
В презентацията си Крумов сподели още, че 3076 от аптеките обслужват популацията, а 213 са болнични. Броят на новите позволения за разкриване на аптеки през 2025 година са 185, само че към 130 са прекъснати. Нарастването на броя на аптеките през предходната година е с 58.
Тенденцията е всяка година броят на аптеките да нараства и оттова идва и тяхната неосигуреност. При откриването на аптеки статистиката демонстрира, че на всеки новозавършил магистър-фармацевт се отваря следващата нова аптека, която в действителност не обезпечава личния състав на съществуващите аптеки, а довежда до от ден на ден недостиг на фрагменти. Отварянето на аптеки води и до липса на задоволително финансов потенциал те да поддържат висок стандарт, което се отразява на качеството на обслужване.
В презентацията се показва също, че в Европейския съюз приблизително една аптека обслужва 4150 пациенти. В България една аптека обслужва към 2095 пациенти, а година по-рано година са били над 2300. В Европейския съюз 58% от жителите имат достъп до аптека в границите на 5 минути, до момента в който в България това са 78%. У нас 99% доближават аптеката в границите на 30 минути. За Европейския съюз процентите са 98%.
България, разполага с най-големия запас от аптеки и фармацевти в границите на Европейския съюз, само че ръководи този запас най-неправилно. Аптеки се отварят в мощно стопански развитите центрове, а в обитаеми места, който не са стопански атрактивни аптеките или са доста рядко и макар, че достъп до тях има, има значително жители, които не могат да се възползват от тази фармацевтична услуга когато и да е, добави Светослав Крумов.
Деканът на Факултет " Фармация " към МУ – Плевен проф. маг. - фарм. Христина Лебанова приказва за измененията в Единните държавни условия за придобиване на висше обучение по специалността " Фармация " за образователно-квалификационна степен " магистър ".
Проф. Лебанова заяви, че до предходната година наложителни дисциплини са били 26. Студенти към този момент ще учат 35 наложителни дисциплини. Фокусът на образованието се измества към клиничната част. Това е в унисон с развиването на специалността, с разширението на дейностите, с въвеждането на спомагателните услуги. Досега във фармацевтичното обучение се е наблягало на химичната част.
Председателят на Управителния съвет (УС) на БФС магистър-фармацевт Димитър Маринов означи провокации при признаването на задгранични дипломи в България. Маринов сподели неприятни образци за признание дипломи добити в страни отвън Европейски Съюз, които не дават отговор на Единните държавни условия и за резултати от индивидуален надзор над аптеки.
На конференцията участва и ръководителят на Регионална фармацевтична гилдия – Плевен маг. – фарм. Любомир Панов.
В презентацията си Крумов сподели още, че 3076 от аптеките обслужват популацията, а 213 са болнични. Броят на новите позволения за разкриване на аптеки през 2025 година са 185, само че към 130 са прекъснати. Нарастването на броя на аптеките през предходната година е с 58.
Тенденцията е всяка година броят на аптеките да нараства и оттова идва и тяхната неосигуреност. При откриването на аптеки статистиката демонстрира, че на всеки новозавършил магистър-фармацевт се отваря следващата нова аптека, която в действителност не обезпечава личния състав на съществуващите аптеки, а довежда до от ден на ден недостиг на фрагменти. Отварянето на аптеки води и до липса на задоволително финансов потенциал те да поддържат висок стандарт, което се отразява на качеството на обслужване.
В презентацията се показва също, че в Европейския съюз приблизително една аптека обслужва 4150 пациенти. В България една аптека обслужва към 2095 пациенти, а година по-рано година са били над 2300. В Европейския съюз 58% от жителите имат достъп до аптека в границите на 5 минути, до момента в който в България това са 78%. У нас 99% доближават аптеката в границите на 30 минути. За Европейския съюз процентите са 98%.
България, разполага с най-големия запас от аптеки и фармацевти в границите на Европейския съюз, само че ръководи този запас най-неправилно. Аптеки се отварят в мощно стопански развитите центрове, а в обитаеми места, който не са стопански атрактивни аптеките или са доста рядко и макар, че достъп до тях има, има значително жители, които не могат да се възползват от тази фармацевтична услуга когато и да е, добави Светослав Крумов.
Деканът на Факултет " Фармация " към МУ – Плевен проф. маг. - фарм. Христина Лебанова приказва за измененията в Единните държавни условия за придобиване на висше обучение по специалността " Фармация " за образователно-квалификационна степен " магистър ".
Проф. Лебанова заяви, че до предходната година наложителни дисциплини са били 26. Студенти към този момент ще учат 35 наложителни дисциплини. Фокусът на образованието се измества към клиничната част. Това е в унисон с развиването на специалността, с разширението на дейностите, с въвеждането на спомагателните услуги. Досега във фармацевтичното обучение се е наблягало на химичната част.
Председателят на Управителния съвет (УС) на БФС магистър-фармацевт Димитър Маринов означи провокации при признаването на задгранични дипломи в България. Маринов сподели неприятни образци за признание дипломи добити в страни отвън Европейски Съюз, които не дават отговор на Единните държавни условия и за резултати от индивидуален надзор над аптеки.
На конференцията участва и ръководителят на Регионална фармацевтична гилдия – Плевен маг. – фарм. Любомир Панов.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ