Чайковски черпи вдъхновение от френския композитор Лео Делиб, от чието рождение се навършват 190 години
Пьотър Илич Чайковски се въодушевява за музиката си от композитора Лео Делиб, от чието рождение се навършват 190 години. Французинът издига балетната музика на високо равнище, като творчеството му в тази сфера на изкуството оказва въздействие върху редица композитори, измежду които е и Чайковски.
„ Във Виена чух балета „ Силвия “ на Лео Делиб – да, чух, тъй като това е първият балет, в който музиката има освен главната, само че и единствената роля. Какъв сексапил, каква елегантност, какво мелодично, ритмично и хармонично благосъстояние. Срамувах се от себе си. Ако бях познавал тази музика по-рано, нямаше да напиша „ Лебедово езеро “. Това написа Пьотър Илич Чайковски в писмо до съветския композитор и пианист Сергей Танеев през декември 1877 година, споделя уеб сайтът tchaikovsky-research.net.
Клеман Филибер Лео Делиб е роден в Сен Жермен дю Вал на 21 февруари 1836 година. Музиката му е лека, грациозна, елегантна с наклонност към екзотика и отразява духа на Втората френска империя (1852 – 1870 г.), написа енциклопедия „ Британика “. Още от ранна възраст той е обкръжен от музика – майка му е пианистка, а дядо му е оперен артист. На дванадесет години Лео Делиб постъпва в Парижката консерватория, където учи комбинация при Адолф Адам и орган при Франсоа Беноа. Едва седемнайсетгодишен към този момент работи като органист в парижки църкви.
Първите театрални изяви на Делиб са в жанра на оперетата, в това число в съдействие с Жак Офенбах. Постепенно обаче създателят насочва вниманието си към балета и през 1866 година реализира забележителен триумф с „ Ручеят “, основан взаимно с Лудвиг Минкус. Истинският му успех идва с „ Копелия “ (1870), въодушевена от произведение на Ернст Теодор Амадеус Хофман, и със „ Силвия “ (1876), основана на митологична тематика.
Пьотър Илич Чайковски съумява да се срещне с Делиб в Париж. През февруари-март 1888 година е във френската столица по време на първото си концертно турне в Западна Европа като диригент на личните си творби. Изглежда, че на втория от трите концерта, които дирижира в Théâtre du Châtelet на 4 март 1888 година, Делиб е участвал измежду публиката. След този концерт Чайковски написа на брат си Модест: „ Честванията, които се провеждат в моя чест, са напълно искрени…всички млади музиканти също са доста благи с мен. Запознах се с всички. Делиб е най-милият от всички “, отбелязва tchaikovsky-research.net.
През 1863 година Делиб става концертмайстор в Парижката опера, през 1881 година – професор по комбинация в Парижката консерваторията. Първите му творби са серия от занимателни оперети, пародии и фарсове, в които Делиб си сътрудничи с Жак Офенбах, отбелязва енциклопедия „ Британика “.
Преди да напише най-известната си опера, Делиб композира през 1873 година „ Така сподели кралят “ (Le Roi l’a Dit) и „ Жан дьо Нивел “ (Jean de Nivelle) през 1880 година
На 14 април 1883 година в Париж се състои премиерата на операта „ Лакме “, с която Делиб става най-известен. Тя е в три дейности - либрето е на Едмон Гондине и Филип Жил, по романа на Пиер Лоти „ Рарау или Сватбата на Лоти “ от 1880 година Текстовете са въодушевени и от пътеписите на Теодор Пави. Сюжетът на творбата е с ориенталски претекстове и показва любовната връзка сред щерка на локален набожен лидер и английски офицер в Индия от средата на XIX век. Написана е особено за американското мецосопрано Мария ван Зант. След премиерата си „ Лакме “ има 500 представления в опера „ Комик “ до 23 юни 1909 година
“Лакме " прави своя дебют на българска сцена на 13 септември 1926 година в София с диригент Юрий Померанцев, режисьор Христо Попов, художник Александър Миленков, хореограф Анастас Петров. В ролята на Лакме е Мария Милкова-Золотович.
Лео Делиб не съумява да приключи последната си опера в четири дейности - „ Касия “. Той умира ненадейно в дома си в Париж на 16 януари 1891 година на 54-годишна възраст. Погребан е в гробището „ Монмартър “ във френската столица.
Два дни след гибелта на Пьотър Илич Чайковски, през октомври 1893 година, в „ Петербургская газета “ е оповестено изявление с неговия правилен издател и другар Пьотър Юргенсон, споделя уеб сайтът tchaikovsky-research.net. Един от въпросите, заложени на Юргенсон, е кои композитори е харесвал най-вече Чайковски. „ Пьотър Илич обожаваше Моцарт …Той беше и огромен обожател на Бизе и Делиб…В Москва един път имах опция да отида с него да гледаме балет на Делиб…Чайковски беше толкоз очарован, че извика: „ Ето това е същински балет!...Няма по какъв начин чудовищата, които сътворих, да се съпоставят с това “, спомня си Юргенсон.
„ Във Виена чух балета „ Силвия “ на Лео Делиб – да, чух, тъй като това е първият балет, в който музиката има освен главната, само че и единствената роля. Какъв сексапил, каква елегантност, какво мелодично, ритмично и хармонично благосъстояние. Срамувах се от себе си. Ако бях познавал тази музика по-рано, нямаше да напиша „ Лебедово езеро “. Това написа Пьотър Илич Чайковски в писмо до съветския композитор и пианист Сергей Танеев през декември 1877 година, споделя уеб сайтът tchaikovsky-research.net.
Клеман Филибер Лео Делиб е роден в Сен Жермен дю Вал на 21 февруари 1836 година. Музиката му е лека, грациозна, елегантна с наклонност към екзотика и отразява духа на Втората френска империя (1852 – 1870 г.), написа енциклопедия „ Британика “. Още от ранна възраст той е обкръжен от музика – майка му е пианистка, а дядо му е оперен артист. На дванадесет години Лео Делиб постъпва в Парижката консерватория, където учи комбинация при Адолф Адам и орган при Франсоа Беноа. Едва седемнайсетгодишен към този момент работи като органист в парижки църкви.
Първите театрални изяви на Делиб са в жанра на оперетата, в това число в съдействие с Жак Офенбах. Постепенно обаче създателят насочва вниманието си към балета и през 1866 година реализира забележителен триумф с „ Ручеят “, основан взаимно с Лудвиг Минкус. Истинският му успех идва с „ Копелия “ (1870), въодушевена от произведение на Ернст Теодор Амадеус Хофман, и със „ Силвия “ (1876), основана на митологична тематика.
Пьотър Илич Чайковски съумява да се срещне с Делиб в Париж. През февруари-март 1888 година е във френската столица по време на първото си концертно турне в Западна Европа като диригент на личните си творби. Изглежда, че на втория от трите концерта, които дирижира в Théâtre du Châtelet на 4 март 1888 година, Делиб е участвал измежду публиката. След този концерт Чайковски написа на брат си Модест: „ Честванията, които се провеждат в моя чест, са напълно искрени…всички млади музиканти също са доста благи с мен. Запознах се с всички. Делиб е най-милият от всички “, отбелязва tchaikovsky-research.net.
През 1863 година Делиб става концертмайстор в Парижката опера, през 1881 година – професор по комбинация в Парижката консерваторията. Първите му творби са серия от занимателни оперети, пародии и фарсове, в които Делиб си сътрудничи с Жак Офенбах, отбелязва енциклопедия „ Британика “.
Преди да напише най-известната си опера, Делиб композира през 1873 година „ Така сподели кралят “ (Le Roi l’a Dit) и „ Жан дьо Нивел “ (Jean de Nivelle) през 1880 година
На 14 април 1883 година в Париж се състои премиерата на операта „ Лакме “, с която Делиб става най-известен. Тя е в три дейности - либрето е на Едмон Гондине и Филип Жил, по романа на Пиер Лоти „ Рарау или Сватбата на Лоти “ от 1880 година Текстовете са въодушевени и от пътеписите на Теодор Пави. Сюжетът на творбата е с ориенталски претекстове и показва любовната връзка сред щерка на локален набожен лидер и английски офицер в Индия от средата на XIX век. Написана е особено за американското мецосопрано Мария ван Зант. След премиерата си „ Лакме “ има 500 представления в опера „ Комик “ до 23 юни 1909 година
“Лакме " прави своя дебют на българска сцена на 13 септември 1926 година в София с диригент Юрий Померанцев, режисьор Христо Попов, художник Александър Миленков, хореограф Анастас Петров. В ролята на Лакме е Мария Милкова-Золотович.
Лео Делиб не съумява да приключи последната си опера в четири дейности - „ Касия “. Той умира ненадейно в дома си в Париж на 16 януари 1891 година на 54-годишна възраст. Погребан е в гробището „ Монмартър “ във френската столица.
Два дни след гибелта на Пьотър Илич Чайковски, през октомври 1893 година, в „ Петербургская газета “ е оповестено изявление с неговия правилен издател и другар Пьотър Юргенсон, споделя уеб сайтът tchaikovsky-research.net. Един от въпросите, заложени на Юргенсон, е кои композитори е харесвал най-вече Чайковски. „ Пьотър Илич обожаваше Моцарт …Той беше и огромен обожател на Бизе и Делиб…В Москва един път имах опция да отида с него да гледаме балет на Делиб…Чайковски беше толкоз очарован, че извика: „ Ето това е същински балет!...Няма по какъв начин чудовищата, които сътворих, да се съпоставят с това “, спомня си Юргенсон.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ