Проф. Димитър Иванов Доктор на икономическите наукиНапоследък у нас, вероятно

Проф. Димитър Иванов
Доктор на икономическите науки

Напоследък у нас, евентуално обвързвано с желанието на ръководещите, България да стане пълновръстен член на Еврозоната, розовите прогнози за икономическото ни положение сякаш се надбягват една с друга.

Доходите ни порастват в пъти, ни споделят, инфлацията доста е намаляла, бюджетният недостиг се свива. Въпреки тези розови прогнози няма подозрение, че стопанската система на България е изправена пред мощни насрещни и опашни ветрове, които слагат под въпрос както опцията да стабилизираме стопанската система си, по този начин и способността ни да бъдем мотор на растежа в нашия район, а и вярата ни да приключим сполучливо третото десетилетие на 21-я век. Тези провокации се усложняват от към този момент близо три години продължаващата упорита вътрешна и възходяща геополитическата неустановеност. И двете не са отразени задоволително в икономическите ни разбори и преценки, както и в пазарните прогнози.

Световните Въпросителни

Навлязохме в интервал на свръх засилена динамичност на геополитическото съревнование и спорове. Войната на Русия в Украйна продължава към този момент трета година и се изостря от ден на ден. Променящата се геополитическа география на войната се доближава към нас и с съвсем очевидното замесване на Молдова и Румъния във войната, България е към този момент на няколко часа разстояние по море и по суша от евентуалния нов епицентър на войната – борбата за Южна Украйна. Одеса е на 337 морски благи от Варна, а дистанцията сред Силистра и Галац е единствено 160 км. Независимо от това какво ще се случи по-нататък, уповавам се, че нашите държавни институции си дават цялостна сметка за всичко това и са подготвени със своите проекти за обезпечаване на националната сигурност на България.

Конфликтът сред Израел и Хамас, както и Иран към момента може да се трансформира в районна война. Това, което някои смятаха за релативно овладяно неравновесие в Близкия изток, претърпя голяма човешка покруса, изключително през последните шест месеца и в този момент се трансформира в огромна зона на рисково несигурно неравновесие, в което вземат участие доста страни. А задълбочаващата се студена война сред Съединени американски щати и Китай може да се трансформира в гореща във връзка с Тайван още преди края на това десетилетие.

Китай продължава да упорства и за многополюсен ред и има поддръжката или благосклонностите на Глобалния Юг. Този геополитически спор трансформира районните спорове като тези в Украйна или Близкия изток в надалеч по-комплексни войни, които получават извънредно значимо значение.

Сегашните рискови геополитически рецесии демонстрират малко признаци за бързо разрешаване и могат да продължат да се проточват, а някои от тях и уголемяват и задълбочават, изключително като се има поради историческият генезис на споровете. Войните и военните спорове в допълнение покачват инфлационното напрежение. Може несъмнено да се каже, че след започването на военния спор в Украйна, светът мина в инфлационен взрив. И този взрив продължава, с увеличението на геополитическите опасности и спорове и в други райони.

Международните пазари, търговци и вложители към този момент реагират на по-високите геополитически опасности. Освен това би трябвало да се регистрира и по-високата опасност от стагфлационни ветрове за международната стопанска система в миг, когато инструментите на политиката за ограничение на риска, като фискалните и паричните ограничения, към този момент са прекомерно разтегнати, а инфлацията и в Съединени американски щати и в Европа още веднъж се ускори.

Опасностите от световна комерсиална война също не понижават. Както виждаме на интернационалната сцена, сходна война сред Съединени американски щати и Китай, (особено с проекта на Белия Дом да наложи 100% цени върху вноса на електрически коли от Китай) а и редица европейски страни би понижила растежа и би нараснала инфлацията, което я прави най-големия геополитически риск, който пазарите ще би трябвало да посрещнат през идващите месеци. При този сюжет деглобализацията, фрагментацията, протекционизмът, разчупването на световните вериги за доставки и дедоларизацията биха се трансформирали в още по-големи опасности за икономическия напредък и финансовите пазари.

И по тази причина към този момент редица огромни стопански системи стартират да реагират на тези рискове. Съединени американски щати, а и развити европейски страни минават от дерегулация, либерализация и фискална нерешителност към по-строго контролиране, индустриална политика и хронично разхлабване на бюджета.
В интернационален проект глобализацията отстъпва място на фрагментацията, като редовно авторитетните страни и все по-големият брой мултинационални компании постепенно, само че несъмнено пренастройват веригите за доставки по този начин, че да слагат националната сигурност и резистентност пред успеваемостта и непосредствената доходност.
Тези, които съществено следят интернационалната икономическа сцена ясно виждат, че всяка седмица получаваме нов знак, че предлагането в международната стопанска система работи по-малко гъвкаво, в сравнение с преди, и, което е извънредно значимо, в сравнение с е належащо. Причините за това варират от икономическа назадничавост и структурни промени до геополитически разтърсвания и надделяване на националната сигурност над стопанската система при определянето на основни трансгранични вложения, технологии и междудържавни търговски връзки.

Резултатът е предложение, което няма да разреши елементарно инфлацията бързо да се намали до 2%-2.5% и да се задържи на това равнище, без това да нанесе ненужни вреди на икономическото богатство и финансовата непоклатимост.

И по тази причина, не инцидентно бе, преди десетина дни, предизвестието на ръководителя на Федералния запас Джей Пауъл, че в случай че инфлацията продължи да е гореща, „ можем да поддържаме настоящото равнище на ограничаване толкоз дълго, колкото е належащо “. Той удостовери, че към този момент „ махането на спирачките “ на инфлацията, т.е. пониженията на лихвените проценти са изключени. А и, по този начин наречената „ зелена инфлация “ е безусловно действителна и продължава да се надига.

Годишният тримесечен измерител на базисната инфлация в света в този момент е към 4,5%, което е доста по-високо от съответните шестмесечни и 12-месечни измерители. Ако продължим да имаме гореща инфлация, което евентуално ще се случи за известно време, има риск в главните стопански системи, лихвените проценти по заемите, дори да бъдат увеличени. Последните данни за американската стопанска система от месец март тази година сочат ново покачване на инфлацията достигащо до 3.5-3.8% вместо предстоящото намаляване до 2%. Европейската централна банка резервира лихвените проценти постоянни за пета поредна среща, макар упованието за понижаване.

Един от най-представителните знаци за цените на суровините на международните пазари е Индексът на Бюрото за стокови проучвания (CRBI). Той мери съвкупната ценова посока на другите браншове. Стоките, измерени посредством показателя CRB, са се повишили с 13% от началото на 2024 година Може би още по-важно е, че цените на суровините наподобява са подготвени да оспорят върховете, следени през 2022 година след започването на военния спор сред Русия в Украйна. Инфлационната композиция от геополитически разтърсвания, парична и фискална политика, деглобализация – изпрати цените на доста артикули на рекордно високи нива. Златото от началото на годината е с растеж от над 9.5% (а на годишна основа с 13.86%), среброто е с растеж от над 4.6%, нефтът нараства още веднъж, захарта, всички скъпи метали, медта на годишна основа към май 2024 година набъбна с над 17.1%, желязната руда – с 10%, уранът – с 75.1%(на годишна основа), галиум – с повече от 50%, въглища – с 14.35% от началото на 2024 година, както и редица хранителни артикули, изключително млечните.

Международните пазари влязоха в 2024 година, очаквайки шест съкращения на лихвените проценти от страна на Федеръл Ризърв Банк на Съединени американски щати, както и от страна на главните други централни банки по света. Това към този момент не се случва. Реалността е, че инфлационнoто напрежение просто не се забавя.

В този смисъл, моята прогноза е, че идва нов интервал на непрекъснато висока инфлация, както и че лихвите ще останат високи още дълго време. Тази обстановка продължава да пречи на възобновяване на международното произвеждане, което забавя Германия да излезе от техническата си криза, а Англия и Франция да подтикват плахата динамичност на растежа на стопанската система си. Ще бъдат забавени и затруднени и структурните промени, от които се нуждае Китай. И още повече ще се ускори придвижването към по-голяма интернационална икономическа и финансова фрагментация.

Българските Въпросителни

На фона на горе обрисуваната картина – какво вършим ние? Как се движим напред в този комплициран и все по-хаотичен политико-икономически международен небосвод? Имаме ли тактика за този свят? Или се движим от ден за ден?

За да се оправим с всичко това, е належащо извънредно държавно водачество, и то в миг, тъкмо когато вътрешната ни политика наподобява безперспективна. От друг вид „ сглобки “ до слаби служебни държавни управления, партизанско оцветени и без явен политически компас – явно е, че България продължава в стопански проект да върви надолу. Наличният избирателен възторг, че „ на идващия километър “ някой поема властта още нищо не значи, откакто сме били очевидци на голям брой разочарования. Поредните политически чистки, компроматите, обвиняванията, колкото и значими да са, в действителност замъгляват най-важното – действителната картина на икономическия живот у нас.

Хората усещат, че би трябвало да поемат колкото се може повече от личното си прехранване, личната си сигурност, сигурността на фамилията си в личните си ръце (въпреки формалното понижение съгласно Национален статистически институт на цената на индикатора за „ доверието на потребителите “). Притесненията от войната в района ни, раздорите в политиката на всички държавни и общински равнища, възходящия самостоятелен, фирмен и държавен дълг подхранват вълната от отчаяние в капацитета за дейно и устойчиво ръководство на България.

Интелектуалната рамка, възприета от досегашното държавно управление у нас и от централната банка отслаби в обществен аспект инфлационните упования. И това смятам за неправилно. Всяко подценяване на инфлацията ще бъде рисково и съм подчертавал това доста пъти. В последните данни за инфлационните упования към този момент се появиха предупредителни сигнали. И те затрудняват както съвкупното търсене, по този начин и предлагането. Колебанията на институциите у нас по отношение на инфлационните упования имат значими последствия както за централната банка - тъй като би затруднило способността й да управлява в точния момент инфлацията, - по този начин и за икономическата интензивност в страната - тъй като потребителите и компаниите биха се колебали дали да купуват, да икономисват или да влагат.

За да се оправим с тези проблеми, главният метод съгласно мен е прецизното и почтено изясняване и респективно стабилизиране на инфлационните упования. Това би трябвало да е главен приоритет за още най-малко две години. Паричната политика не може да се стяга единствено след появяването на инфлация. Действията би трябвало да се подхващат незабавно след появяването на предупредителни сигнали. Правителството, респ. министерството на финансите и Българска народна банка би трябвало да включат упованията на семействата и на финансовите пазари за бъдещата инфлация, защото тези упования образуват както изискванията на съвкупното търсене, по този начин и фискалната и парична политика за реализиране на ценова непоклатимост у нас (и то уточнявайки кои цени имаме предвид).

Да, окуражаващи сигнали за понижаване на инфлацията са налице, само че сякаш сюжетът още веднъж е на път да се промени. Много рано е да се твърди, че битката с инфлацията е извоювана. Пътят към ценова непоклатимост не е права линия. Официалната инфлация измерена у нас е над междинната за еврозоната. А и другите показатели за премерване на инфлацията не постоянно отразяват действителната обстановка. Средният консуматор не преглежда сравнителните показатели; той не знае какво значи " показател на потребителските цени ", не знае кой е ръководител на Българска народна банка и за какво е значимо какво прави Българска народна банка с парите му. Той възприема инфлацията, когато тя стартира да оказва очевидно огромно и/или постоянно влияние върху живота му. Ето за какво цените на храните и бензина са толкоз важни; хората ги купуват задоволително постоянно, с цел да виждат по-високите цени. Техният принос за възприемането на инфлацията е по-голям от тежестта им в референтните индикатори.

Така че формалните показатели могат да споделят едно, а усещането на междинния човек - нещо напълно друго. Средностатистическият човек обаче вижда, че сметката му за хранителни артикули е много по-висока, в сравнение с преди две години. Фактът, че тя се усилва малко по-бавно, в сравнение с е била, е едва успокоение. Хората не могат да оцелеят с приходите си. Обърнете внимание на това, от което се оплакват: храна, наем, сила, превоз, обучение, опазване на здравето. И по тази причина, съгласно Национален статистически институт инфлацията у нас спада, само че потребителските настройки остават потиснати.

А и, в случай че гледаме отговорно напред към утрешния ден, би трябвало да се вземат поради изискванията, които ще ни повлияят на бъдещето. Всички фактори са без подозрение инфлационни: продължаващите фискални разноски, все по-нарастващите военни разноски (финансирани посредством по-големи бюджетни дефицити), явното географско преструктурирането на международната търговия, финансовите потребности на новата зелена стопанска система и вероятно по-високите енергийни разноски в бъдеще.

Ние, икономистите, би трябвало да сме почтени и по-още един проблем обвързван с измерването на действителната инфлация и той е обвързван с „ цената на парите “. Тази цена не се включва в обичайните ценови показатели. И по тази причина следим, че банките печелят у нас, а инфлацията сякаш все „ спада “. Защото облагите на едните не се таксуват с налог, а загубите на другите (от по-високата цена на парите – лихвата) не се прибавят към инфлационната цена.

Изчисляването на цената на парите би дало една надалеч по-реална картина на инфлацията у нас и на общественото разделяне сред хората. Масивното нарастване на жилищните и потребителките заеми, заеми по кредитни карти – и калкулирането на цената на парите към действителната инфлация ще направи тази картина още по-страшна. Изключването или неглижирането на разноските за лихви от показателя на потребителските цени може да се трансформира в възходящ проблем заради непрекъснато и увеличаващия се самостоятелен, домашен, и фирмен дълг.

В рамките на тези предизвестия, държа да подчертая, че:

Продължаваме да усилваме нашата държавна задлъжнялост и най-лошото е, че използваме от ден на ден нов дълг, с цел да изплащаме остарял дълг (по печално известната Понци схема);
Нараства бюджетния ни недостиг, без хоризонт да бъде понижен в идващите три години;
Въпреки гласовитите искания за унищожаване на корупцията и за промени в правосъдната система, налице е възходящо доминиране на безпринципни партизански и междуличностни назначения на значими държавни постове, без никакви критерии, експертиза и потвърдена подготвеност. В разследване на това сме очевидци на сякаш „ публични поръчки “, само че без никаква конкуренция; на рисково закъснение на заплащанията по Националния План за Възстановяване и Устойчивост.
Процесът на възстановяване на структурата на българската стопанска система промени и понижи своята тежест в темпа ни на напредък през последните 5-10 години и изключително през последните 3-4 години, заради несъразмерните и несистемно увеличавани държавни разноски за разнообразни предизборни обществени флиртове;
Паричната „ медицина “ през идващото десетилетие ще бъде по-малко ефикасна от тази през последното. Не на последно място и поради възможното ни влизане в Еврозоната

С други думи, фискалните и паричните лекувания, които сме употребявали и ще продължим да се опитваме да използваме, са към този момент във етапа на " намаляваща възвръщаемост ". Тези процеси имат и нови измерения. Засега резултатът от тях е непоправимо политическо съмнение към всевъзможни ръководещи и стопанска система на път да загуби опциите си за напредък и през третото десетилетие на 21-я век. Ако продължаваме с досегашната неугледна, ден за ден икономическа политика, не виждам по какъв начин стопанската система ни ще може да остане устойчива в изискванията на вътрешнополитически различия и засилваща се геополитическа неустановеност по света.
Но ние мълчим по тези въпроси. Мълчим, тъй като политиците се опасяват да приказват по тези тематики, или не ги виждат и схващат достатъчно; тези въпроси липсват и в предизборните им стратегии. Но пазарите приказват. Още по-голямото ескалиране на военния спор сред Русия и Украйна ще тласне още повече нагоре цените на хранителни артикули и на голямо голям брой от разнообразни първични материали. Сигналите на пазарите приказват ясно. Политиците чакат тези опасности да се случат. Но, точно в това е заплахата да сме неподготвени за това.

Политико-икономическата дисхармония, в която България и нейните жители се озоваха през последните три години, институционалната рецесия и рецесията на доверие - безусловно „ крещи “ и изисква рационална и почтена оценка на политическите и стопански неточности, основаване на самобитен буфер от политики на национална отбранителна, икономическа и обществена сигурност, точно балансиране и поредност на оперативните дейности и резултати, съгласно стратегическите цели и извънредно способен управнически екип, изолиран от тясно комерсиалните и политико-партизански ползи.

13 май 2024 година
Лондон - София