Д-р Снежа Шаламанова: Ваксинирайте бебето за коклюш и избягвайте големите събирания поне до 2-месечната му възраст
Д-р Снежа Шаламанова е приключила медицина в МУ – Пловдив. Има добити специалности по детски заболявания и по инфекциозни заболявания.
От 1990 година до 2000 година работи като участъков педиатър в Панагюрище и Перник, а от 2000 година до 2007 година – като общопрактикуващ доктор в Перник с преобладаваща детска процедура. От 2007 година до 2010 година е част от екипа на СЗОК.
От 2010 година до 2018 година работи в Първо детско поделение на СБАЛИПБ - Инфекциозна болница, и поредно и в МЦ „ Детско здраве “, сега Първа детска консултативна клиника. През 2014 година приключва научен курс по ехография на коремни органи.
От 2018 година до сегашния миг доктор Шаламанова е част е от екипа на Детското поделение на УМБАЛ „ Софиямед “.
Д-р Шаламанова, епидемията от коклюш изплаши доста родители. Какъв зов и по-скоро съвет може да дадете на тях?
Нека запазят успокоение. Задължително да имунизират децата си и да съблюдават няколко елементарни съвета, в случай че имунизацията към момента не е осъществена или е направена скоро.
Новородените първите два месеца би трябвало да се изолират при огромни фамилни мероприятия, да не се позволява контакт на доста хора с тях. Кърмачета до 6 месечна, даже до 1-годишна възраст, болни от коклюш, би трябвало да се лекуват в болнично заведение, тъй като при продължителните кашлични пристъпи се изтощават, дехидратират, спадат на тегло и имат потребност от венозна рехидратация, а при апноичните паузи – от кислородотерапия.
Тъй като коклюшът протича най-тежко при новородените и децата в най-ранната кърмаческа възраст е добре бременните дами да се имунизират след 26-а гестационна седмица до 36-а гестационна седмица. За плода и бременната жена няма някакви нежелани реакции. Когато една бременна жена се имунизира, се образуват характерни антитела против причинителя на болестта, които се предават на новороденото, и то е предпазено през първите два месеца, до момента в който му се сложи постоянната ваксина за коклюш. Желателно е дамите, които възнамеряват да забременяват, да се имунизират преди този момент. Препоръчително е да се имунизират и околните, неимунизирани или имунизирани преди повече от 6-7 години, които ще бъдат в контакт с новороденото.
При какви признаци може да се мисли за коклюш?
Класическите кашлични пристъпи (пароксизми) при коклюш се следят при неимунизирани деца. Инкубационния интервал е от 1 до 3 седмици, най-често 7-10 дни. Заболяването протича в три стадия:
Катарален етап с дълготрайност 7-10 дни. Появява се субфебрилна температура до 38 градуса (в множеството случаи липсва нараснала температура), водниста секреция от носа, зачервяване на очите, интензивно сълзоотделяне, в края на интервала стартира суха кашлица, по-изразена през нощта, децата са капризни, с понижен вкус.
Пароксизмален етап – към 3-4 седмици - серия от къси кашлични тласъци до привършване на въздуха по време на издишване, мощно шумно поемане (реприз), наподобяващо магарешки плач, последвано от нов гърмеж от кашлични пристъпи по време на идващото издишване. Пароксизмите доближават от време на време до 30 в денонощие, в това число и денем, пораждат непринудено или се предизвикат от звук, допиране до кожата, въздушно течение, рев. По време на пристъпа детето е с издути шийни вени, зачервено лице, изплезен език, изпъкнали и насълзени очи. В края на пристъпа цианозира (посинява), повръща слузести материи, сред пристъпите е изтощено.
Реконвалесцентен етап – 1-2 месеца. Постепенно кашличните пристъпи се разреждат, интензитетът им също понижава.
Най-честите затруднения са пневмония при 25% от кърмачетата, породена от аспирация по време на кашлицата или повръщането, вторична бактериална пневмония в реконвалесцентния интервал, кръвоизливи в конюнктивите, склерите, по кожата, хернии, пролапс на ректума, кръвоизливи в ЦНС от нарасналото вътрекоремно и вътречерепно налягане.
При имунизираните деца пароксизмалният етап протича относително леко (липсват класическите кашлични пристъпи), продължава по-кратко, реконвалесцентният етап също е по-кратък, затруднения се срещат рядко. Все отново децата кашлят по-дълго време, в сравнение с при елементарните респираторни инфекции, със суха кашлица, която не се повлиява от прилаганото лекуване. Заболяването не води до трайно и хронично разстройство на дихателната функционалност.
В катаралния начален етап коклюшът мъчно може да се разграничи от остро респираторно заболяване (ОРЗ). Коклюшният токсин нервира костния мозък и усилва белите кръвни кафези – в ПКК има увеличени левкоцити и лимфоцити, повишени са и тромбоцитите, т.е., при дете, което кашля повече от 10 дни със суха, дразнеща кашлица, най-вече през нощта и има посочените промени в ПКК, също след 10-я ден, най-вероятно се касае за коклюш.
Задължително ли диагнозата се слага след положителен PCR тест?
Поради доста увеличената заболеваемост от коклюш сега, тежкото протичане при кърмачета, дребни деца до 2 годишна възраст и неимунизирани деца и възрастни, бързото и тъкмо слагане на диагнозата е от решаващо значение. Лабораторната диагностика на коклюша е сложна и резултатите се получават късно. При амплификационните способи (PCR тестове) чувствителността е 80-100%, позитивира се най-рано след появяването на недоволствата, даже при антибиотично лекуване до 5 дни от началото му, и при ваксинирани, резултатът е подготвен в границите на 24-48 ч.
Независимо че PCR реакцията е високочувствителен диагностичен способ, се предлага тестването единствено на пациенти с изявена клинична симптоматика. Тестването на контактните не е целесъобразно, защото PCR пробата при тях може да е подправено негативен. Микробиологичните проучвания стават постепенно и при тях причинителят рядко се потвърждава. Серологичните проучвания за доказване на антитела се позитивират след 3-4 седмици, само че такива се откриват и при ваксинирани, не са надеждни при кърмачета.
При позитивен резултат постоянно ли детето би трябвало да се лекува в болница?
Имунизираните деца и неимунизираните, които кашлят, само че липсва затруднено дишане, дехидратация и затруднения – пневмония, прояви от страна на ЦНС, могат да се лекуват в домашни условия.
При кърмачетата до 1 годишна възраст и изключително до 6 месеца, както и при децата с по-тежко протичане, лекуването наложително би трябвало да се организира в болнично заведение, където се ползват аспирация, съответна венозна рехидратация, кортикостероиди при животозастрашаващи положения, кислородотерапия, въпреки рядко – и апаратна вентилация. При актуалните благоприятни условия на интензивна терапия прогнозата на тежките форми е доста усъвършенствана.
Какво е лекуването и какъв брой дълго продължава то?
Коклюшът е бактериална зараза и лекуването се организира с антибиотици – макролиди. Те не повлияват изключително протичането на болестта, само че отстраняват микроорганизмите от назофаринкса и защищават близките. Болните не са заразни след 5-7 дневен банкет на антибиотик. Симптоматичното лекуване е с противокашлични сиропи, успокояващи сухата кашлица. Необходимо е отбягване на фактори, провокиращи пристъпите (тревога, плач), вярно хранене, задоволителен банкет на течности, обезпечаване на чист въздух и приятни занимания.
Безклетъчната ваксина против коклюш, която участва в комбинираните ваксини, е включена в наложителния Имунизационен календар, прави се на 2, 3, 4 месечна възраст, реимунизация една година след последната имунизация, реимунизация на 6 годишна и 12 годишна възраст, и е с добра търпимост.
С оглед на тежкото протичане на болестта при новородени и кърмачета, сериозните затруднения при тях, незадоволителния резултат от медикаментозното лекуване, сложното и късно уединяване на причинителя, ваксинопрофилактиката е най-сигурното и мощно средство за леко протичане или попречване на коклюшната зараза в детската възраст.
От 1990 година до 2000 година работи като участъков педиатър в Панагюрище и Перник, а от 2000 година до 2007 година – като общопрактикуващ доктор в Перник с преобладаваща детска процедура. От 2007 година до 2010 година е част от екипа на СЗОК.
От 2010 година до 2018 година работи в Първо детско поделение на СБАЛИПБ - Инфекциозна болница, и поредно и в МЦ „ Детско здраве “, сега Първа детска консултативна клиника. През 2014 година приключва научен курс по ехография на коремни органи.
От 2018 година до сегашния миг доктор Шаламанова е част е от екипа на Детското поделение на УМБАЛ „ Софиямед “.
Д-р Шаламанова, епидемията от коклюш изплаши доста родители. Какъв зов и по-скоро съвет може да дадете на тях?
Нека запазят успокоение. Задължително да имунизират децата си и да съблюдават няколко елементарни съвета, в случай че имунизацията към момента не е осъществена или е направена скоро.
Новородените първите два месеца би трябвало да се изолират при огромни фамилни мероприятия, да не се позволява контакт на доста хора с тях. Кърмачета до 6 месечна, даже до 1-годишна възраст, болни от коклюш, би трябвало да се лекуват в болнично заведение, тъй като при продължителните кашлични пристъпи се изтощават, дехидратират, спадат на тегло и имат потребност от венозна рехидратация, а при апноичните паузи – от кислородотерапия.
Тъй като коклюшът протича най-тежко при новородените и децата в най-ранната кърмаческа възраст е добре бременните дами да се имунизират след 26-а гестационна седмица до 36-а гестационна седмица. За плода и бременната жена няма някакви нежелани реакции. Когато една бременна жена се имунизира, се образуват характерни антитела против причинителя на болестта, които се предават на новороденото, и то е предпазено през първите два месеца, до момента в който му се сложи постоянната ваксина за коклюш. Желателно е дамите, които възнамеряват да забременяват, да се имунизират преди този момент. Препоръчително е да се имунизират и околните, неимунизирани или имунизирани преди повече от 6-7 години, които ще бъдат в контакт с новороденото.
При какви признаци може да се мисли за коклюш?
Класическите кашлични пристъпи (пароксизми) при коклюш се следят при неимунизирани деца. Инкубационния интервал е от 1 до 3 седмици, най-често 7-10 дни. Заболяването протича в три стадия:
Катарален етап с дълготрайност 7-10 дни. Появява се субфебрилна температура до 38 градуса (в множеството случаи липсва нараснала температура), водниста секреция от носа, зачервяване на очите, интензивно сълзоотделяне, в края на интервала стартира суха кашлица, по-изразена през нощта, децата са капризни, с понижен вкус.
Пароксизмален етап – към 3-4 седмици - серия от къси кашлични тласъци до привършване на въздуха по време на издишване, мощно шумно поемане (реприз), наподобяващо магарешки плач, последвано от нов гърмеж от кашлични пристъпи по време на идващото издишване. Пароксизмите доближават от време на време до 30 в денонощие, в това число и денем, пораждат непринудено или се предизвикат от звук, допиране до кожата, въздушно течение, рев. По време на пристъпа детето е с издути шийни вени, зачервено лице, изплезен език, изпъкнали и насълзени очи. В края на пристъпа цианозира (посинява), повръща слузести материи, сред пристъпите е изтощено.
Реконвалесцентен етап – 1-2 месеца. Постепенно кашличните пристъпи се разреждат, интензитетът им също понижава.
Най-честите затруднения са пневмония при 25% от кърмачетата, породена от аспирация по време на кашлицата или повръщането, вторична бактериална пневмония в реконвалесцентния интервал, кръвоизливи в конюнктивите, склерите, по кожата, хернии, пролапс на ректума, кръвоизливи в ЦНС от нарасналото вътрекоремно и вътречерепно налягане.
При имунизираните деца пароксизмалният етап протича относително леко (липсват класическите кашлични пристъпи), продължава по-кратко, реконвалесцентният етап също е по-кратък, затруднения се срещат рядко. Все отново децата кашлят по-дълго време, в сравнение с при елементарните респираторни инфекции, със суха кашлица, която не се повлиява от прилаганото лекуване. Заболяването не води до трайно и хронично разстройство на дихателната функционалност.
В катаралния начален етап коклюшът мъчно може да се разграничи от остро респираторно заболяване (ОРЗ). Коклюшният токсин нервира костния мозък и усилва белите кръвни кафези – в ПКК има увеличени левкоцити и лимфоцити, повишени са и тромбоцитите, т.е., при дете, което кашля повече от 10 дни със суха, дразнеща кашлица, най-вече през нощта и има посочените промени в ПКК, също след 10-я ден, най-вероятно се касае за коклюш.
Задължително ли диагнозата се слага след положителен PCR тест?
Поради доста увеличената заболеваемост от коклюш сега, тежкото протичане при кърмачета, дребни деца до 2 годишна възраст и неимунизирани деца и възрастни, бързото и тъкмо слагане на диагнозата е от решаващо значение. Лабораторната диагностика на коклюша е сложна и резултатите се получават късно. При амплификационните способи (PCR тестове) чувствителността е 80-100%, позитивира се най-рано след появяването на недоволствата, даже при антибиотично лекуване до 5 дни от началото му, и при ваксинирани, резултатът е подготвен в границите на 24-48 ч.
Независимо че PCR реакцията е високочувствителен диагностичен способ, се предлага тестването единствено на пациенти с изявена клинична симптоматика. Тестването на контактните не е целесъобразно, защото PCR пробата при тях може да е подправено негативен. Микробиологичните проучвания стават постепенно и при тях причинителят рядко се потвърждава. Серологичните проучвания за доказване на антитела се позитивират след 3-4 седмици, само че такива се откриват и при ваксинирани, не са надеждни при кърмачета.
При позитивен резултат постоянно ли детето би трябвало да се лекува в болница?
Имунизираните деца и неимунизираните, които кашлят, само че липсва затруднено дишане, дехидратация и затруднения – пневмония, прояви от страна на ЦНС, могат да се лекуват в домашни условия.
При кърмачетата до 1 годишна възраст и изключително до 6 месеца, както и при децата с по-тежко протичане, лекуването наложително би трябвало да се организира в болнично заведение, където се ползват аспирация, съответна венозна рехидратация, кортикостероиди при животозастрашаващи положения, кислородотерапия, въпреки рядко – и апаратна вентилация. При актуалните благоприятни условия на интензивна терапия прогнозата на тежките форми е доста усъвършенствана.
Какво е лекуването и какъв брой дълго продължава то?
Коклюшът е бактериална зараза и лекуването се организира с антибиотици – макролиди. Те не повлияват изключително протичането на болестта, само че отстраняват микроорганизмите от назофаринкса и защищават близките. Болните не са заразни след 5-7 дневен банкет на антибиотик. Симптоматичното лекуване е с противокашлични сиропи, успокояващи сухата кашлица. Необходимо е отбягване на фактори, провокиращи пристъпите (тревога, плач), вярно хранене, задоволителен банкет на течности, обезпечаване на чист въздух и приятни занимания.
Безклетъчната ваксина против коклюш, която участва в комбинираните ваксини, е включена в наложителния Имунизационен календар, прави се на 2, 3, 4 месечна възраст, реимунизация една година след последната имунизация, реимунизация на 6 годишна и 12 годишна възраст, и е с добра търпимост.
С оглед на тежкото протичане на болестта при новородени и кърмачета, сериозните затруднения при тях, незадоволителния резултат от медикаментозното лекуване, сложното и късно уединяване на причинителя, ваксинопрофилактиката е най-сигурното и мощно средство за леко протичане или попречване на коклюшната зараза в детската възраст.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ