Само в Narod.bg: Депутатът от ГЕРБ Иван Колев купи за жълти стотинки най-големия санаториум на Балканите
Упоритата държавна занемареност по отношение на някогашния белодробен санаториум в старопланинското село Радунци, в миналото максимален на Балканите, най-сетне се увенча с триумф – той бе продаден за жълти стотинки на народен представител от ГЕРБ!
Така болничното заведение с голяма база, намираща се от 2016 година в разпродажба, бе продадена на 20-ия търг за 480 000 лева, като никой от ангажираните фактори (принципалът Министерство на здравеопазването, частният правосъден реализатор Десислава Цветкова и ликвидаторът Илиян Кършев) не пожела да заяви пред „ Сега “ купувача. По неофициална информация става дума за известна бизнес фамилия от Стара Загора.
Narod.bg, обаче, научи името на щастливците, сграбчили колосалната база за жълти стотинки – някогашният старозагорски народен представител от ГЕРБ Иван Колев и неговият Дечо Колев. Таткото бе един от най-щедрите спонсори, постлали пътя за първото идване на власт на ГЕРБ.
Продаден е централният блок, възлизащ на 15 000 квадратни метра разгъната повърхност. Сделката не касае прилежащите постройки, а земята остава благосъстоятелност на община Мъглиж. В момента тече интервал, през който купувачът би трябвало да довнесе сумата. Кършев изясни, че от време на време цялостното завършване на процедурата лишава месец-два.
Историята на болничното заведение е повече от забавна. Началото е сложено през 30-те години на предишния век, когато Борис III отрежда ливади и гори за бъдещия санаториум, предопределен за туберкулозно заболели.
Втората международна война прекъсва преди малко почналото строителство. През социализма то е обновено с типичния за интервала обсег.
Лентата е прерязана през 1955 година, като санаториумът е разгласен за „ най-големия на Балканите за костно-ставна туберкулоза “. 10 години по-късно се трансформира в цялостна белодробна болница с 645 кревати, голям брой отделения, инсталация, лаборатории и така нататък
Реклама
Постепенно се построяват още обекти, мъчно смилаеми през днешния ден с мащаба и грижата – спортни терени, лятно кино, радиоуредба, кабинети за труд и преквалификация (плетачество, шивачество, часовникарство и т.н.), селскостопанско звено, авто парк, жилища и детска градина за персонала…
Мащабът на болничното заведение е впечатляващ В третата България обаче – след 1989 година, нещата западат. Трупат се задължения, чиновниците стоят без заплати, болните понижават, изискванията за тях се утежняват.
Работата на практика стопира през 2015 година, а първият търг започва с 1.6 млн. лева цена, само че на него и идващите не се явява никой.
След 2020 година постройките и дворът бяха оставени без защита, което притегли голям брой крадци, а и авантюристи (буквално!), търсещи рискови прекарвания в западнали места. На произвола се оказаха здравна техника, съоръжение, коли, мебели.., даже хиляди картони на пациенти и документи на личния състав.
Дечко Колев (вляво) и синът му Иван са новите притежатели на болничното заведение В контраст – живеещ в Радунци компютърен експерт, сантиментално обвързван с болничното заведение (родителите му са работили в нея), потегли да я пази на своя глава никой, слисан от разсипията.
В последна сметка след промяна на ликвидатори, доброволчески акции по разчистване, депутатски въпроси и министерски отговори „ Мина й времето на болничното заведение “, плюс десетки още страдания и премеждия, се появи покупател. Търгът се организира в края на април. Но никой не знае какво тъкмо купувачът счита да прави. При сходни покупко-продажби той няма отговорности по отношение на стопанисването.
Преди година-две турски здравни вложители се бяха заинтересували от базата. А хиляди българи се питаха не е ли могла да бъде стопанисвана и да се употребява при коронавирус пандемията при неналичието на кревати. Вече е късно, санаториумът е благосъстоятелност са гербопитека Иван Колев.
