За тревожните хора
Унили и депресивни ви вършат не събитията, а вашите мисли. Когато го разберете и приемете, ще стартира вашето душевно възобновяване.
В последна сметка в живота ви не се случва нищо извънредно. Трагедиите се разпростират във вашата глава.
Свикнали сте да мислите отрицателно, да се тревожите за бъдещето и да се страхувате.
Дори когато си мислите за нещо хубаво, в мозъка ви ви по тромавите невронни пътеки запълзява отрицателната мисъл: „ Ами в случай че? “
Това може да наподобява по този начин: „ Мъжът ми го покачиха. Той ще получава повече. Но какво ще стане, в случай че в този момент колежките му стартират да се въртят към него с нараснал възторг? Ами в случай че в този момент си има млада и красива секретарка? “
И към този момент разписвате в главата си сюжети за невярност и, преживявайки го във фантазиите си, страдате с съвсем същата активност, както в случай че се беше случило и действително.
По същия метод се тревожите за децата, за родителите, за евентуалните заболявания, които, най-вероятно в никакъв случай няма да се случат.
И вашият живот е прекрасен, естествен, а чувството за благополучие го няма. От безкрайните паники постоянно изпадате в отчаяние.
Следващ стадий към този момент ще са същинските проблеми, свързани с това, че мозъкът ви не е ангажиран със основни каузи, а генерира единствено отрицателни нелепости.
Впрочем, това е ясно и на вас, и на мен. Но да схванеш обстановката и да умееш да се оправиш с нея не е едно и също.
Аз знам по какъв начин да се избавите от отрицателното мислене и да станете човек, който диша свободно и се любува на живота.
Това не става бързо. Не е елементарно. Но си коства.
Трябва да се научите да следите личните си мисли. Веднага щом радарът на вашата осъзнатост алармира за отрицателна мисъл, я изхвърлете с усилието на волята. Кажете си: „ Стоп! Няма да мисля за това! Това се случва във фантазиите ми, а не в живота ми “.
И не мислете. Продължете и ангажирайте мозъка си с нещо друго. Четене, гледане на филм, другарство в обществените мрежи.
Да, най-вероятно, след известно време мозъкът ви отново ще подмятна някоя мъчителна мисъл и отново с усилието на волята ще би трябвало да я угасите.
И отново. И отново. И отново.
В сходно напъване на волята ще минат месеци, само че един ден ще се уловите, че в главата ви най-сетне има доста по-малко нелепости, а в живота ви – доста повече благополучие.
Пробвайте. Наистина работи.
А вие обезпокоителен човек ли сте? Кое ви оказва помощ да се справяте с паниките? Колко надалеч може да стигнете в своите страхове?
Лена Миро
