Тайфунът на телефонните измами през последните години удря жестоко градове

Тайфунът на телефонните измами през последните години удря грубо градове и села и отнася спестените с труд и тъга левчета на баби и дядовци. Измамите по телефона обаче не са от през днешния ден или през вчерашния ден.
Сигурно още в първите дни, когато апаратът със слушалка свързал хората на километри един от различен, на някого му е хрумнало, прикрит зад анонимността на новата техника, да припечели нещо от несвършващите в никакъв случай наивници. Първият телефонен лъжец в България не е някой изпечен крадец, а радостен и артистичен ром от Лом, прочут като Горо Виетнамеца.

Преди повече от 50 години единствено със слушалка в ръка той направил за смях и позор цялата партийна и държавна върхушка в крайдунавския регион. От почитание към истината обаче би трябвало да се знае, че Горо в никакъв случай не е крал пари от сиромаси. Пързалял е страната и значими началници. За което в тези години се изисквало много храброст. Или може би – безпределна доверчивост.
Преди да стане Виетнамеца, Горо се водел по паспорт Салко Алков Чирков. Роден е през 1932 година в махалата „ Стадиона ” в Лом. Работел в предприятието „ Пренос-превоз ” и прекарвал с каруца дърва и въглища по домовете на хората. Волната циганска душа обаче изнемогвала от скуката и монотонния тътен на конските копита. Салко мечтаел за подвизи, за фотографията си във вестниците и за девойки, които се хвърлят на врата му.

Къде обаче да прояви такава храброст измежду планините от кюмюр в предприятието и калта в махалата? Нямало по какъв начин. Битките с фашизма от дълго време били в предишното. Даже през службата му като боец на границата един вредител не хванал, та да се прибере в махалата с медал. Войната, която гърмяла в ония години от радиото и вестниците, пък била прекомерно надалеч – чак във Виетнам.
От интерес каруцарят всеки ден четял във вестниците за борбите на виетнамските партизани с поддържаните от американците бойци на военачалник Нго Дием. Научил по какъв начин преди войната виетнамците извоювали независимостта си от французите, по какъв начин пресушавали блата и строели фабрики и заводи. И по какъв начин български инженери и доктори заминавали за Виетнам да оказват помощ на новата страна. Салко мечтаел и той да замине с доброволците към Меконг. Но откакто бляновете му не се сбъдвали, решил самичък да вземе нещата в ръцете си. В един августовски ден на 1957 година мъж се обадил в предприятието „ Пренос-превоз ”, показал се за основния доктор на ломската болница и наредил незабавно да освободят от работа каруцаря Салко.

„ Другарят Алков е определен да приключи медицински курс и да замине за Виетнам да оказва помощ в битката с империализма! ”, декларирал гласът от телефона. С небивало благоговение шефът викнал издигналото се ненадейно циганче и му съобщил огромната вест. Салко възпитано благодарил, връчил камшика на сътрудниците и закрачил към болничното заведение. А там основният лекар изпъвал тил като новобранец пред телефона и редял в слушалката.
„ Тъй правилно, другарю военачалник! ” От другия завършек на жицата басов глас, показал се за генерал-лейтенант Захариев, наредил: „ Веднага обличате Салко Алков в униформа, вършиме му двадесетдневен медицински курс и го изпращате във Виетнам! Той е наше момче, безстрашно циганче и ще оказва помощ на бойците в джунглите! ”.
За няколко дни някогашният каруцар бил обръснат, лъснат и стегнат във военни облекла. Наметнал бяла престилка, Салко обикалял из болничното заведение и докторите го учели по какъв начин да превързва рани от патрони и мини. Местните партийни и общински величия се надпреварвали да викат Салко на чай и да разискват с него интернационалната конюнктура и други значими проблеми.

След 20 дни целият Лом се стекъл да изпрати доброволеца за Виетнам. На жп гарата гърмяла духова музика. Ученички стискали букети и гледали отнесено храбрия юноша. Общинските шефове се пъчели в костюми на трибуната. Изтупан в нова униформа, с блеснали лейтенантски пагони, пред микрофона застанал и самият Салко и дръпнал тирада за свободата на Виетнам, дружбата сред народите и готовността на всички почтени хора и съответно на него – Салко Алков, да почине в борба с враговете. Ученичките се разплакали, народът викнал „ Ура! ”, музиката гръмнала и влакът понесъл Салко към Виетнам. Четири дни по-късно телефонът на първия секретар на комунистическата партия в Лом иззвънял и басов глас обявил: „ Аз съм военачалник Захариев. Вашият съгражданин Салко Алков се връща от Виетнам ранен в пердах с американските марионетки. За подвига му го произведохме в чин старши лейтенант. Посрещнете го като воин! ”.

Секретарят обаче този път не се зарадвал. Съмнение като червейче загризало мозъка му. Как за по-малко от седмица Салко съумял да иде до Виетнам, да се бие и да се върне, чудел се секретарят. И за всеки случай врътнал един телефон на милицията. Когато два-три часа по-късно Салко Алков слязъл от влака на ломската гара с превързана ръка и гордо вдигната глава, на перона нямало нито оркестър, нито посрещачи. Само група полицаи скочили върху него и без да слушат митингите му, го закопчали с белезници. Още същия ден в кабинета на следователя ромът си признал чистосърдечно, че самичък измислил и изиграл комедията с интернационалната задача.

Признал и по какъв начин от Лом вместо за Виетнам отпътувал за граничната застава в Берковица, където служел преди години. Там се показал за завърнал се от Виетнам доброволец и три дни ял и пил на облага и разказвал измислени истории за сражения в джунглите. Накрая отмъкнал от граничарите един орден, часовник и лула и поел назад към Лом.
„ Не съм крал, шеф, взел съм ордена да съм като от фронта. А лула дадох обещание за подарък на първия секретар! Как да обидя индивида? ”, обяснявал ромът, представен след това от медиите.
В извършен небрежно и при закрити порти развой ломският съд осъдил на четири години затвор измамника, който направил за смях цялата държавна машина край Дунава. След като излежал наказването си, Салко отново хванал камшика в „ Пренос-превоз ”, само че към този момент бил станал Горо Виетнамеца.
Зевзекът не влезнал повече в пандиза, само че не спирал да прави номера на близки и познати до края на живота си. Когато умрял на 60 години от рак, мнозина не повярвали, че е мъртъв. Смятали, че Виетнамеца е скроил следващия си подбив и посред погребението ще изскочи отнякъде и ще се засмее пред всички.
Инфо: retro.bg