Мръсните тайни на здравеопазването изплуваха на политическата повърхност
Сумата 25 милиона лв., която съставлява 0,025 % от Вътрешния брутен артикул на България, раздра политическото пространство. Държавата се стисна за 25 милиона лв. за лекуване на рак и други тежки болести, само че с подготвеност ще похарчи 2 милиарда за саниране на панелни блокове. Дори дебилите схванаха, че фокусът на нервността не е в грижите за болните, а в трупане на политически активи. Дори експертите – лекари с опит, финансови и здравни мениджъри, осведомени здравни политици и админи се пързалят по детайлите и единствено в подтекста, срамежливо се прокрадва истината – надълбоко порочна здравна система, на която единствено името към този момент е „ здравна “. Пациентите се тъпчат с медикаменти и се повреждат, а политиците спорят за черешката на тортата.
Единствената изгода от абсурда, във връзка мораториума и президентското несъгласие, е, че се извеждат на показ мръсните секрети на тъй наречените опазване на здравето и вярата, че обществото ще съумее да предприеме дейности за самоотбрана.
Най-ярка илюстрация на антихуманната система е тъй наречените онколечение, което е построено върху тройна машинация – финансова, административна и здравна. Но дано по-напред погледнем общата рамка, като възприемем основното разбиране в разногласието – „ нови молекули “, колкото ненаучно и неуместно да е то.
На брифинг, във връзка митинга на пациентски организации и поради ветото на президента върху параграф 6 от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. министърът на опазването на здравето Кирил Ананиев разкри, че в нашата НЗОК 30 % от разноските на обществения фонд отиват за медикаменти, а в страните-членки на Европейски Съюз този индикатор се движи сред 15 и 20 %. Та по тази причина се поставя несъгласие върху „ новите молекули “. Но не се подхващат никакви дейности за икономисване на разликата от 600 милиона лв., която явно се присвоява на основата на „ старите молекули “. Напротив, в „ опазването на здравето “ се наливат нови 500 милиона лв., при съществуващите престъпни практики. „ Да правиш едно и също нещо и да очакваш друг резултат е дефиницията на полуда “, написа Георги Вулджев - основен редактор на Експертния клуб за стопанска система и политика. Но май бърка – това е формулировка на машинация!
Финансовата машинация обаче обезпечава единствено макрорамката. За да се осребри интервенцията са нужни структури и механизми. И те бързо се основават. Като съществена мярка е належащо да се разбие държавният надзор върху доставката на онколекарства. И страната го разрушава, като ги трансферира от здравното министерство към здравната каса. Вече всички лечебни заведения си ги купуват както им е преференциално, след което НЗОК покорно им ги заплаща.
Инвеститори и мошеници от всички страни, добре пристигнали в България – Раят на онкологичната спекулация! „ Различни лечебни заведения в страната закупуват едно и също лекарство за терапия на онкоболни пациенти с разлика в цената от порядъка на 34% “, оповестява в изявление за Дарик подуправителят на НЗОК Иванка Кръстева. " Парадоксален е фактът, че през последната година, т.е. 2016 година, по отношение на 2015 година ние имаме понижаване с 5,18% на онкоболните, а разходът за онколекарства е станал 25 млн. ежемесечно на фона на междинен разход за предходната година - 18,9 млн. ", изяснява Иванка Кръстева. Е, тя към този момент не е подуправител на НЗОК.
Болница „ Надежда “ е отдадена на женското здраве – пренатална медицина, бременност, раждане. Но съществува доходна ниша за безпроблемно изтегляне на неограничени суми - химиотерапията. И хоп, през март 2014 година с водосвет, публично се открива Клиника по химиотерапия. За медикаментите на 937 пациенти през предходната година Надеждата е засмукала от Здравната каса 13.6 милиона, по 14 535 лв. на човек. Само милионче повече от Националния онкологичен център, който обаче е лекувал 1700 заболели по 7 464 лв.. Единствено болница „ Сердика “ е съумяла да надскочи майсторите от „ Надежда “ с обща сума 18.6 милиона или 16 273 лв. на креват. В народен мащаб, за година, месечната сума за онколекарства е станала към този момент 27 милиона. Така написа в доклада на НЗОК в Парламента, който през юни шокирал депутатите от комисията по опазване на здравето, отбелязва Медияпул. Сигурно още не са излезли от шока, тъй като никакви ограничения не са подхванати.
Внимание! Стигнахме до най-голямата машинация – професионалната.
През 2012 година за онколекарства в България са изхарчени 60 милиона лв., а през 2017 година - 300 милиона. В резултат, смъртността на болните от рак непрестанно се усилва. Дали някой се замисля върху това? От 1971 година, когато президентът Ричард Никсън разгласи „ Война на рака “, в Съединени американски щати са вложени няколко трилиона $ (предимно в „ нови молекули “). От тогава смяната на раковата смъртност в Съединени американски щати е 0 (нула). За същия интервал у нас, съгласно Националния раков указател, смъртността се е повишила с 12 % за дамите и 30 % за мъжете. Дали някой се замисля върху това?
Видният американски доктор и публицист Ралф Мос в книгата си „ Questioning Chemotherapy “ прави изчерпателен разбор на резултатността от приложението на химиотерапията и стига до извода че единствено 2 до 4% от туморите се повлияват сполучливо от химиотерапия. Колектив от онколози разгласява в Australian journal of Clinical Oncology извънредно значима публикация, в която се обследва приносът на химиотерапията към 5-годишната преживяемост при пациенти с всекидневно срещащи се тумори. Анализът е основан на резултатите от всички изследвания осъществени в Австралия и Съединени американски щати, които оповестяват за статистически значима преживяемост, след потребление на химиотерапия, както и данните от Австралийския и Американския ракови регистри. Резултатите от това проучване откриват, че химиотерапията има принос към 5-годишната преживяемост 2,3% за Австралия и 2,1% за Съединени американски щати. Нещо повече, при най-често срещаните тумори - рак на бял дроб, ректум, гърда, простатна жлеза и меланом 5-годишната преживяемост на лекуваните единствено с химиотерапия е 1,6%. Систематизирани изследвания на смъртността вследствие на химиотерапия потвърждават, че смъртността по причина на самата терапия доближава 7,5%. Въпреки въведените нови лекарства и нови комбинации от лекарства, през последните години резултатността от лекуването се е подобрила нищожно, усъвършенстване във връзка с токсичните прояви на лекуването няма. Изводите от тези изследвания са, че химиотерапията има доста невисок принос към преживяемостта и е нужна щателна и неотложна преоценка на съотношението цена-ефективност и въздействието на лекуването върху качеството на живот на болните. В оповестената от медицинските институции „ война на рака “ милиони долари се вземат от данъкоплатците и се хвърлят за една идея, която авансово е обречена на неуспех. Двукратният лауреат на Нобелова премия доктор Линус Полинг, споделя: „ Всеки би трябвало да знае, че „ войната с рака “ е една огромна неистина “.
Доказаният теоретичен и клиничен банкрут на общоприетата химиотерапия насочи фармаиндустрията към нова ниша – тъй наречените генна или таргетна терапия, която беше оповестена за новата панацея в битката с рака. Потекоха нови милиарди за основаване на „ нови молекули “. Обещават, че след акуратен ДНК разбор е допустимо за всеки онкоболен да бъде открита „ молекула “ която ще го излекува персонално – лична медицина. За новодиагностицирания пациент с онкологично заболяване ужасяващо познатото „ Бързай за химиотерапия “ се размени с „ Бързай за нови молекули! “.
Д-р Стоян Алексов, член на Управителния Съвет на Европейската асоциация по Патология осведоми министъра на опазването на здравето за резултатите от извършената през 2016 година в Холандия интернационална конференция, отдадена на търсенето на най-благоприятен баланс в лекуването на рака. На база на разбора със профилиран програмен продукт " Палха " са изнесени данни за успеваемостта на лекуването, като единствено за карцином на млечната жлеза е потвърдено, че в 95% от случаите е прилагана неверна химиотерапия и 90% неверна хормонотерапия. Финансовите загуби за последните 10 години единствено за Холандия, единствено за рак на гърдата, са 8 милиарда евро. През м. април 2017 година доктор Алексов написа от Световния конгрес по малигнен меланом в Париж. „ Тук стана напълно ясно, че таргетни лечения няма, не е имало и няма да има. В момента разполагаме само и единствено със скъпо струващи онкофармакологични фантазии “.
Безспорно има право доктор Дечо Дечев, който отбелязва, че медикаментите изземат запас от други браншове в опазването на здравето, изключително от предболничната помощ, както и че митингите на пациентските организации са мощно преекспонирани и подтиквани от лобистки ползи на производители на лекарства. Прав е и Пламен Таушанов, ръководител на Българската асоциация за протекция на пациентите, който смята че Националната здравна каса толерира паралелния експорт на медикаменти.
Средствата за всеобща информация изобилстват с образци за стотици случаи на неверни клинични и хистологични диагнози, неправилно и несвоевременно лекуване, непотребни хирургични интервенции, химиолечение на здрави хора. Медицинските управляващи не позволяват приложение на перспективни и потвърдени способи за лекуване и обричат на изтезание и гибел стотици хора. Български пациенти са принудени да харчат десетки хиляди евро за лекуване в чужбина – лекуване, което биха могли да получат тук на порядъци по-ниски цени.
На интернет страницата на Специализирана болница за интензивно лекуване по онкология - София от години свети надпис - „ Нова черна ранглиста за онкоболните у нас. България е в дъното на черната ранглиста по преживяемост при онкозаболяванията ”.
Не е въведено европейското разбиране „ състрадателно лекуване ” според Директива 83 от 2001 година и Регламент № 726 от 2004 година на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, не е основана „ Наредба за палиативни медицински грижи ”, която се изисква от член 96 на Закона за здравето, от 2005 година, не е обновена „ Наредба за неконвенционални способи ” съгласно условията на член 166 на Закона за здравето. Дори не се извършва решението на Върховния административен съд, в което се открива дискриминация на група български жители по симптом „ увреждане ”, предизвикало „ групова гибел ”. Нарушени са Законът за отбрана от дискриминация, Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи, Международния пакт за гражданските и политическите права и Конституцията на Р България и е присъдено министърът на опазването на здравето да предприеме ограничения за уреждането на нормативната база, само че това не е изпълнено.
Директорът на Националния раков указател проф. Валерианова декларира, че е опустошен Националният раков указател - една дейно работеила конструкция, приета в Европа и в света. Разрушена е и онкологичната мрежа, системата по която се събираше информацията и се обхващаха новите случаи на онкозаболявания. „ Може би сме единствената страна-членка на Европейски Съюз, която няма противораков проект. В този проект би трябвало да залегнат всички мероприятия, свързани както с профилактиката, по този начин и с диагностиката и лекуването, с следенето и качеството на живот на онкологично болните “, споделя проф. Валерианова.
Общото усещане, при обзор на националното законодателство е, че господства блян всички действия, свързани с лекуването на напреднали форми на онкологични болести, които точно носят високите разноски на НЗОК, да бъдат съсредоточени в лечебните заведения за болнична помощ, т.е. там, където това е медицински и стопански най-неефективно и противоположно на актуалните трендове в опазването на здравето за понижаване на болничните кревати и увеличение на извънболничното обслужване на пациентите. Цялата нормативна уредба в региона на онкологията е архаична, антиевропейска и антихуманна. Последователните дейности на здравната ни администрация демонстрират, че задачите й не са подобряването на здравното обслужване на обществото, а законово и административно бетониране на логистиката на измамниците и неприятните практики в медицината. А пациентите са единствено статистика за опрощение на финансовите злоупотреби или черна статистика без последици, поместена в някой уебсайт. Техните права и ориси са без значение за родните управленци, които другояче се избиват кой да изтърси в общественото пространство по-умно звучащи глупости!
В региона на онкологията би трябвало да бъде построен, а също така – организационно и финансово обезпечен следният стратегически метод: " Превенция на болесттите и промоция на здраве - профилактика - ранна диагностика – дейно лекуване - рехабилитация - предварителна защита на метастазиране - съответни грижи за нелечимо заболели ".
Вместо това действителната система предлага на раково болните: " доста късна диагностика – лекуване с доста лимитирани средства – следене на ниско равнище – занемаряване на произвола на ориста ".
Този неправилен метод е одобрен методически и организационно и при тези условия, даже със доста повишение на финансовите средства за лекуване на онкологично болните, незадоволителният резултат няма да бъде изменен. Поставената диагноза " рак ", в България, от ден на ден се трансформира в синоним на " гибел ".
Анализът на политическата нервност във връзка медикаментите може да бъде систематизиран както следва:
Мораториумът е учреден върху нереални стопански съображения, изцяло е лишен от финансов смисъл и по никакъв метод няма да способства за подобряването на опазването на здравето.
Президентското несъгласие върху мораториума е учредено върху нереални морални съображения, изцяло е лишено от финансов смисъл, поддържа лобистките реакции на псевдопациентски организации и по никакъв метод няма да способства за подобряването на опазването на здравето.
Преодоляването на президентското несъгласие върху мораториума съставлява чисто политическа проява, изцяло е лишено от финансов смисъл и по никакъв метод няма да способства за подобряването на опазването на здравето.
Възможното преразглеждане на отхвърлянето на президентското несъгласие върху мораториума ще бъде окончателното доказателство за безумието на държавната политика в „ опазването на здравето “ ни, която даже не си слага за цел да обвърже обществените разноски с крайния резултат от лекуването.
От години са създадени редица оферти за рационализиране на законовата и нормативната база, които са предоставени на вниманието на някогашни и сегашни министри и задачите им чиновнически кохорти, на депутатите от здравната комисия на Парламента, само че те остават без внимание.
Необходима е незабавна законодателна, нормативна и организационна промяна в системата за лекуване на онкоболни в България, а не безсмислено политическо словоблудство.
Единствената изгода от абсурда, във връзка мораториума и президентското несъгласие, е, че се извеждат на показ мръсните секрети на тъй наречените опазване на здравето и вярата, че обществото ще съумее да предприеме дейности за самоотбрана.
Най-ярка илюстрация на антихуманната система е тъй наречените онколечение, което е построено върху тройна машинация – финансова, административна и здравна. Но дано по-напред погледнем общата рамка, като възприемем основното разбиране в разногласието – „ нови молекули “, колкото ненаучно и неуместно да е то.
На брифинг, във връзка митинга на пациентски организации и поради ветото на президента върху параграф 6 от Закона за бюджета на НЗОК за 2018 г. министърът на опазването на здравето Кирил Ананиев разкри, че в нашата НЗОК 30 % от разноските на обществения фонд отиват за медикаменти, а в страните-членки на Европейски Съюз този индикатор се движи сред 15 и 20 %. Та по тази причина се поставя несъгласие върху „ новите молекули “. Но не се подхващат никакви дейности за икономисване на разликата от 600 милиона лв., която явно се присвоява на основата на „ старите молекули “. Напротив, в „ опазването на здравето “ се наливат нови 500 милиона лв., при съществуващите престъпни практики. „ Да правиш едно и също нещо и да очакваш друг резултат е дефиницията на полуда “, написа Георги Вулджев - основен редактор на Експертния клуб за стопанска система и политика. Но май бърка – това е формулировка на машинация!
Финансовата машинация обаче обезпечава единствено макрорамката. За да се осребри интервенцията са нужни структури и механизми. И те бързо се основават. Като съществена мярка е належащо да се разбие държавният надзор върху доставката на онколекарства. И страната го разрушава, като ги трансферира от здравното министерство към здравната каса. Вече всички лечебни заведения си ги купуват както им е преференциално, след което НЗОК покорно им ги заплаща.
Инвеститори и мошеници от всички страни, добре пристигнали в България – Раят на онкологичната спекулация! „ Различни лечебни заведения в страната закупуват едно и също лекарство за терапия на онкоболни пациенти с разлика в цената от порядъка на 34% “, оповестява в изявление за Дарик подуправителят на НЗОК Иванка Кръстева. " Парадоксален е фактът, че през последната година, т.е. 2016 година, по отношение на 2015 година ние имаме понижаване с 5,18% на онкоболните, а разходът за онколекарства е станал 25 млн. ежемесечно на фона на междинен разход за предходната година - 18,9 млн. ", изяснява Иванка Кръстева. Е, тя към този момент не е подуправител на НЗОК.
Болница „ Надежда “ е отдадена на женското здраве – пренатална медицина, бременност, раждане. Но съществува доходна ниша за безпроблемно изтегляне на неограничени суми - химиотерапията. И хоп, през март 2014 година с водосвет, публично се открива Клиника по химиотерапия. За медикаментите на 937 пациенти през предходната година Надеждата е засмукала от Здравната каса 13.6 милиона, по 14 535 лв. на човек. Само милионче повече от Националния онкологичен център, който обаче е лекувал 1700 заболели по 7 464 лв.. Единствено болница „ Сердика “ е съумяла да надскочи майсторите от „ Надежда “ с обща сума 18.6 милиона или 16 273 лв. на креват. В народен мащаб, за година, месечната сума за онколекарства е станала към този момент 27 милиона. Така написа в доклада на НЗОК в Парламента, който през юни шокирал депутатите от комисията по опазване на здравето, отбелязва Медияпул. Сигурно още не са излезли от шока, тъй като никакви ограничения не са подхванати.
Внимание! Стигнахме до най-голямата машинация – професионалната.
През 2012 година за онколекарства в България са изхарчени 60 милиона лв., а през 2017 година - 300 милиона. В резултат, смъртността на болните от рак непрестанно се усилва. Дали някой се замисля върху това? От 1971 година, когато президентът Ричард Никсън разгласи „ Война на рака “, в Съединени американски щати са вложени няколко трилиона $ (предимно в „ нови молекули “). От тогава смяната на раковата смъртност в Съединени американски щати е 0 (нула). За същия интервал у нас, съгласно Националния раков указател, смъртността се е повишила с 12 % за дамите и 30 % за мъжете. Дали някой се замисля върху това?
Видният американски доктор и публицист Ралф Мос в книгата си „ Questioning Chemotherapy “ прави изчерпателен разбор на резултатността от приложението на химиотерапията и стига до извода че единствено 2 до 4% от туморите се повлияват сполучливо от химиотерапия. Колектив от онколози разгласява в Australian journal of Clinical Oncology извънредно значима публикация, в която се обследва приносът на химиотерапията към 5-годишната преживяемост при пациенти с всекидневно срещащи се тумори. Анализът е основан на резултатите от всички изследвания осъществени в Австралия и Съединени американски щати, които оповестяват за статистически значима преживяемост, след потребление на химиотерапия, както и данните от Австралийския и Американския ракови регистри. Резултатите от това проучване откриват, че химиотерапията има принос към 5-годишната преживяемост 2,3% за Австралия и 2,1% за Съединени американски щати. Нещо повече, при най-често срещаните тумори - рак на бял дроб, ректум, гърда, простатна жлеза и меланом 5-годишната преживяемост на лекуваните единствено с химиотерапия е 1,6%. Систематизирани изследвания на смъртността вследствие на химиотерапия потвърждават, че смъртността по причина на самата терапия доближава 7,5%. Въпреки въведените нови лекарства и нови комбинации от лекарства, през последните години резултатността от лекуването се е подобрила нищожно, усъвършенстване във връзка с токсичните прояви на лекуването няма. Изводите от тези изследвания са, че химиотерапията има доста невисок принос към преживяемостта и е нужна щателна и неотложна преоценка на съотношението цена-ефективност и въздействието на лекуването върху качеството на живот на болните. В оповестената от медицинските институции „ война на рака “ милиони долари се вземат от данъкоплатците и се хвърлят за една идея, която авансово е обречена на неуспех. Двукратният лауреат на Нобелова премия доктор Линус Полинг, споделя: „ Всеки би трябвало да знае, че „ войната с рака “ е една огромна неистина “.
Доказаният теоретичен и клиничен банкрут на общоприетата химиотерапия насочи фармаиндустрията към нова ниша – тъй наречените генна или таргетна терапия, която беше оповестена за новата панацея в битката с рака. Потекоха нови милиарди за основаване на „ нови молекули “. Обещават, че след акуратен ДНК разбор е допустимо за всеки онкоболен да бъде открита „ молекула “ която ще го излекува персонално – лична медицина. За новодиагностицирания пациент с онкологично заболяване ужасяващо познатото „ Бързай за химиотерапия “ се размени с „ Бързай за нови молекули! “.
Д-р Стоян Алексов, член на Управителния Съвет на Европейската асоциация по Патология осведоми министъра на опазването на здравето за резултатите от извършената през 2016 година в Холандия интернационална конференция, отдадена на търсенето на най-благоприятен баланс в лекуването на рака. На база на разбора със профилиран програмен продукт " Палха " са изнесени данни за успеваемостта на лекуването, като единствено за карцином на млечната жлеза е потвърдено, че в 95% от случаите е прилагана неверна химиотерапия и 90% неверна хормонотерапия. Финансовите загуби за последните 10 години единствено за Холандия, единствено за рак на гърдата, са 8 милиарда евро. През м. април 2017 година доктор Алексов написа от Световния конгрес по малигнен меланом в Париж. „ Тук стана напълно ясно, че таргетни лечения няма, не е имало и няма да има. В момента разполагаме само и единствено със скъпо струващи онкофармакологични фантазии “.
Безспорно има право доктор Дечо Дечев, който отбелязва, че медикаментите изземат запас от други браншове в опазването на здравето, изключително от предболничната помощ, както и че митингите на пациентските организации са мощно преекспонирани и подтиквани от лобистки ползи на производители на лекарства. Прав е и Пламен Таушанов, ръководител на Българската асоциация за протекция на пациентите, който смята че Националната здравна каса толерира паралелния експорт на медикаменти.
Средствата за всеобща информация изобилстват с образци за стотици случаи на неверни клинични и хистологични диагнози, неправилно и несвоевременно лекуване, непотребни хирургични интервенции, химиолечение на здрави хора. Медицинските управляващи не позволяват приложение на перспективни и потвърдени способи за лекуване и обричат на изтезание и гибел стотици хора. Български пациенти са принудени да харчат десетки хиляди евро за лекуване в чужбина – лекуване, което биха могли да получат тук на порядъци по-ниски цени.
На интернет страницата на Специализирана болница за интензивно лекуване по онкология - София от години свети надпис - „ Нова черна ранглиста за онкоболните у нас. България е в дъното на черната ранглиста по преживяемост при онкозаболяванията ”.
Не е въведено европейското разбиране „ състрадателно лекуване ” според Директива 83 от 2001 година и Регламент № 726 от 2004 година на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, не е основана „ Наредба за палиативни медицински грижи ”, която се изисква от член 96 на Закона за здравето, от 2005 година, не е обновена „ Наредба за неконвенционални способи ” съгласно условията на член 166 на Закона за здравето. Дори не се извършва решението на Върховния административен съд, в което се открива дискриминация на група български жители по симптом „ увреждане ”, предизвикало „ групова гибел ”. Нарушени са Законът за отбрана от дискриминация, Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи, Международния пакт за гражданските и политическите права и Конституцията на Р България и е присъдено министърът на опазването на здравето да предприеме ограничения за уреждането на нормативната база, само че това не е изпълнено.
Директорът на Националния раков указател проф. Валерианова декларира, че е опустошен Националният раков указател - една дейно работеила конструкция, приета в Европа и в света. Разрушена е и онкологичната мрежа, системата по която се събираше информацията и се обхващаха новите случаи на онкозаболявания. „ Може би сме единствената страна-членка на Европейски Съюз, която няма противораков проект. В този проект би трябвало да залегнат всички мероприятия, свързани както с профилактиката, по този начин и с диагностиката и лекуването, с следенето и качеството на живот на онкологично болните “, споделя проф. Валерианова.
Общото усещане, при обзор на националното законодателство е, че господства блян всички действия, свързани с лекуването на напреднали форми на онкологични болести, които точно носят високите разноски на НЗОК, да бъдат съсредоточени в лечебните заведения за болнична помощ, т.е. там, където това е медицински и стопански най-неефективно и противоположно на актуалните трендове в опазването на здравето за понижаване на болничните кревати и увеличение на извънболничното обслужване на пациентите. Цялата нормативна уредба в региона на онкологията е архаична, антиевропейска и антихуманна. Последователните дейности на здравната ни администрация демонстрират, че задачите й не са подобряването на здравното обслужване на обществото, а законово и административно бетониране на логистиката на измамниците и неприятните практики в медицината. А пациентите са единствено статистика за опрощение на финансовите злоупотреби или черна статистика без последици, поместена в някой уебсайт. Техните права и ориси са без значение за родните управленци, които другояче се избиват кой да изтърси в общественото пространство по-умно звучащи глупости!
В региона на онкологията би трябвало да бъде построен, а също така – организационно и финансово обезпечен следният стратегически метод: " Превенция на болесттите и промоция на здраве - профилактика - ранна диагностика – дейно лекуване - рехабилитация - предварителна защита на метастазиране - съответни грижи за нелечимо заболели ".
Вместо това действителната система предлага на раково болните: " доста късна диагностика – лекуване с доста лимитирани средства – следене на ниско равнище – занемаряване на произвола на ориста ".
Този неправилен метод е одобрен методически и организационно и при тези условия, даже със доста повишение на финансовите средства за лекуване на онкологично болните, незадоволителният резултат няма да бъде изменен. Поставената диагноза " рак ", в България, от ден на ден се трансформира в синоним на " гибел ".
Анализът на политическата нервност във връзка медикаментите може да бъде систематизиран както следва:
Мораториумът е учреден върху нереални стопански съображения, изцяло е лишен от финансов смисъл и по никакъв метод няма да способства за подобряването на опазването на здравето.
Президентското несъгласие върху мораториума е учредено върху нереални морални съображения, изцяло е лишено от финансов смисъл, поддържа лобистките реакции на псевдопациентски организации и по никакъв метод няма да способства за подобряването на опазването на здравето.
Преодоляването на президентското несъгласие върху мораториума съставлява чисто политическа проява, изцяло е лишено от финансов смисъл и по никакъв метод няма да способства за подобряването на опазването на здравето.
Възможното преразглеждане на отхвърлянето на президентското несъгласие върху мораториума ще бъде окончателното доказателство за безумието на държавната политика в „ опазването на здравето “ ни, която даже не си слага за цел да обвърже обществените разноски с крайния резултат от лекуването.
От години са създадени редица оферти за рационализиране на законовата и нормативната база, които са предоставени на вниманието на някогашни и сегашни министри и задачите им чиновнически кохорти, на депутатите от здравната комисия на Парламента, само че те остават без внимание.
Необходима е незабавна законодателна, нормативна и организационна промяна в системата за лекуване на онкоболни в България, а не безсмислено политическо словоблудство.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ