Изследване: Все по-малко хора искат страната им да напусне ЕС след Брекзит
Според данните от огромно общоевропейско изследване поддръжката за овакантяване на Европейски Съюз е намаляла доста, а от време на време и фрапантно, в страните членки на блока след референдума за Брекзит в Обединеното кралство, съобщи „ The Guardian “.
Европейското обществено проучване (ESS), ръководено отл лондонски университет Сити, и провеждано в 30 европейски страни на всеки две години от 2001 година насам, откри, че вероятността респондентите да гласоподават за овакантяване е по-малка във всяка държава-членка на Европейски Съюз, за която има данни.
Най-големият спад в поддръжката за овакантяване е във Финландия, където 28,6% от респондентите, заявили по какъв начин биха дали своят вот на референдум в жанр Брекзит, са дали отговор „ овакантяване “ през 2016-2017 година, само че единствено 15,4 % през 2020-2022 година – спад от 13,2 процентни пункта.
Подобни съществени спадове сред 2016 и 2022 година са регистрирани и в Нидерландия (спад от 9,5 процентни пункта), Португалия (9,1), Австрия (8,5) и Франция (8,3), а по-малки, само че въпреки всичко статистически значими спадове има в Унгария (5,8), Испания и Швеция (4,6) и Германия (2,6).
Подкрепата за овакантяване в последния кръг на изследването е най-висока в Чешката република (29,2%), Италия (20,1%) и Швеция (19,3%), само че даже и в тези страни тя е намаляла надлежно с 4,5 процентни пункта, 9,1 процентни пункта и 4,6 процентни пункта от 2026-2017 година насам, демонстрира изследването. Напускането е минимум известно в Испания (4,7%).
Периодът обгръща дългите и напрегнати договаряния на Англия за овакантяване на Европейски Съюз, само че също по този начин и последвалите политически разтърсвания в страната – петима министър-председатели за шест години – и актуалните ѝ обществени и стопански проблеми, които бяха необятно отразени на континента и се поясняват като породени най-малко частично от Brexit.
Те съответстват и с пандемията от Covid-19 и нахлуването на Русия в Украйна, които съгласно специалистите са предиздвикали доста жители на Европейски Съюз да гледат по-благосклонно на участието, както и с решенията на доста антиевропейски партии, в това число във Франция и Италия, да се откажат от политиките на Frexit или Italexit в интерес на реформирането на Европейски Съюз от вътрешната страна.
Проучването на ESS откри също по този начин, че прочувствената обвързаност на респондентите към Европа се е нараснала сред 2016 и 2022 година в множеството страни членки. Помолени да оценят до каква степен се усещат привързани към блока по канара от нула до 10, 54,9% от португалците са дали отговори сред седем и 10 през 2020-2022 година по отношение на 41,5% през 2016-2017 година
Силната прочувствена обвързаност към Европа във Финландия е повишена до 58,7% от 46 % през интервала, до момента в който в Унгария – ангажирана във все по-ожесточен спор за върховенството на закона с Брюксел – тя се е нараснала от 60% на 70,3%. В Италия съответните стойности са 37,2% и 44,3%, а във Франция – 44% и 48,8%. Германия и Испания са постоянни.
Европейското обществено проучване (ESS), ръководено отл лондонски университет Сити, и провеждано в 30 европейски страни на всеки две години от 2001 година насам, откри, че вероятността респондентите да гласоподават за овакантяване е по-малка във всяка държава-членка на Европейски Съюз, за която има данни.
Най-големият спад в поддръжката за овакантяване е във Финландия, където 28,6% от респондентите, заявили по какъв начин биха дали своят вот на референдум в жанр Брекзит, са дали отговор „ овакантяване “ през 2016-2017 година, само че единствено 15,4 % през 2020-2022 година – спад от 13,2 процентни пункта.
Подобни съществени спадове сред 2016 и 2022 година са регистрирани и в Нидерландия (спад от 9,5 процентни пункта), Португалия (9,1), Австрия (8,5) и Франция (8,3), а по-малки, само че въпреки всичко статистически значими спадове има в Унгария (5,8), Испания и Швеция (4,6) и Германия (2,6).
Подкрепата за овакантяване в последния кръг на изследването е най-висока в Чешката република (29,2%), Италия (20,1%) и Швеция (19,3%), само че даже и в тези страни тя е намаляла надлежно с 4,5 процентни пункта, 9,1 процентни пункта и 4,6 процентни пункта от 2026-2017 година насам, демонстрира изследването. Напускането е минимум известно в Испания (4,7%).
Периодът обгръща дългите и напрегнати договаряния на Англия за овакантяване на Европейски Съюз, само че също по този начин и последвалите политически разтърсвания в страната – петима министър-председатели за шест години – и актуалните ѝ обществени и стопански проблеми, които бяха необятно отразени на континента и се поясняват като породени най-малко частично от Brexit.
Те съответстват и с пандемията от Covid-19 и нахлуването на Русия в Украйна, които съгласно специалистите са предиздвикали доста жители на Европейски Съюз да гледат по-благосклонно на участието, както и с решенията на доста антиевропейски партии, в това число във Франция и Италия, да се откажат от политиките на Frexit или Italexit в интерес на реформирането на Европейски Съюз от вътрешната страна.
Проучването на ESS откри също по този начин, че прочувствената обвързаност на респондентите към Европа се е нараснала сред 2016 и 2022 година в множеството страни членки. Помолени да оценят до каква степен се усещат привързани към блока по канара от нула до 10, 54,9% от португалците са дали отговори сред седем и 10 през 2020-2022 година по отношение на 41,5% през 2016-2017 година
Силната прочувствена обвързаност към Европа във Финландия е повишена до 58,7% от 46 % през интервала, до момента в който в Унгария – ангажирана във все по-ожесточен спор за върховенството на закона с Брюксел – тя се е нараснала от 60% на 70,3%. В Италия съответните стойности са 37,2% и 44,3%, а във Франция – 44% и 48,8%. Германия и Испания са постоянни.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ