Как вечните ледове на Шпицберген станаха сигурно убежище за руснаци
Нов дом
Иван е роден в Казан, а от пролетта на 2022 живее в Лонгиър, столицата на норвежкия архипелаг Шпицберген, където в този момент работи в областта на логистиката. Въпреки че климатичните условия в Арктика са рискови (Шпицберген се намира на 78-ия паралел), на Иван мястото му харесва.
" Дойдох тук с приятелката си месец след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Когато тя стартира, се почувствах доста зле. В такова прочувствено положение в никакъв случай преди не съм изпадал. В първия ден от войната (24 февруари 2022 - бeл. ред.) прочетох новините и с майка ми си казахме, че това е крахът на всичко. Преди това беше допустимо да се живее в Русия, само че след оня февруари всичко се срина ", споделя Иван.
Тогава той бързо си намерил работа в Лонгиър, събрал всички документи и се отправил дружно с приятелката си към Мурманск, а оттова - минали в Норвегия. " Когато минахме границата, като че ли камък ми падна от сърцето, стана ми доста леко. Тук, на Шпицберген, имам доста другари украинци. Когато станеше дума за войната, изначало не знаех по какъв начин да поддържам връзка с тях, тежко ми беше, само че те схващат всичко... Мисля, че доста руснаци се усещаха по същия метод, когато всичко това стартира. "
" Отдавна желаех да напусна Русия "
Преместването в Шпицберген напролет на 2022 година е било относително елементарно за Иван, тъй като той и преди е живял и работил на архипелага - във второто по величина населено място след Лонгиър - Баренцбург. Макар островите да принадлежат към Норвегия, Баренцбург е съветско миньорско населено място. Според контракта за Шпицберген от 1920 година Русия има право да прави икономическа активност на островите. От близо 100 години държавният концерн " Арктикугол " добива там потребни изкопаеми.
" Честно казано, от дълго време желаех да напусна Русия. Не съм си го поставял за цел, само че нещата се подредиха някак инцидентно ", споделя Иван за Дъждовни води. Благодарение на контракта за Шпицберген на Иван не са му били нужни виза и позволение за работа, с цел да се реалокира на архипелага. Всеки чужденец може да живее и работи на Шпицберген и по-специално в норвежкото населено място Лонгиър. Трябва единствено да има контракт за работа и жилище.
Баренцбург - една дребна Русия в Норвегия
Руснаците в Лонгиър, град с население от 2000 души, са по-малко от 100. Някои от тях са се изселили от Баренцбург преди февруари 2022 година, други - след началото на войната в Украйна. Повечето от тях са сериозно настроени към политиката на Кремъл. В Лонгиър има и монумент на съветския опозиционер Алексей Навални. Там постоянно има свежи цветя.
" Това е израз на съпричастие, тъй като сме надалеч, намираме се на края на света и за нас е значимо да бъдем с всички, които скърбят, да изразят по някакъв метод тъгата си ", споделя рускинята Мария. Тя е от Северна Осетия и в Русия е работила като стюардеса в " Аерофлот ", била е и служителка на " Яндекс ". " Напуснах Русия на 25 февруари 2022 година - т.е. единствено един ден след началото на войната. Стоях на летището и бях просто щастлива, че си потеглям. Това беше първата ми мисъл, първата страст. А след това неизбежно се оглеждаш и си казваш: " Къде съм в действителност? Как ще пребивавам отсега нататък? ".
Отначало Мария се заселва в Баренцбург, само че единствено след няколко месеца в съветското миньорско населено място почнали проблемите: съветските въглища попаднали в обсега на западните наказания, а компанията " Арктикугол " била изключена от Асоциацията на туроператорите на Шпицберген и задграничните туристи в Лонгиър спрели да посещават Баренцбург.
Тогава Мария осъзнала, че това е същата Русия, която е напуснала, единствено че в смален тип. " Ако не си склонен и не харесваш всички тези държавни институции, тъй като в Баренцбург работиш за държавна съветска компания - в края на краищата откриваш същата администрация като в Русия. С времето разбираш, че в Баренцбург следват същата съветска политика. Затова не се усещах добре, че оставам там, че спечелвам пари и че не знам къде ще отидат. Баренцбург и Лонгиър са на 50 километра един от различен, само че животът на двете места е напълно друг. Много е необичайно. Пак си в Норвегия, само че някак и в Русия. Много, доста е друго ", споделя дамата.
" Не мога да се върна "
Мария няма съответни проекти за околните години, само че от ден на ден се убеждава, че би трябвало да остане в Норвегия. " Чела съм доста истории за емигранти, които зарязват всичко и се връщат в Русия. Но аз не мога да се върна. Напуснах страна, в която още не бяха почнали да пишат на всеки ъгъл оня знак " Z ". Не желая да го виждам. Когато приказвам с хората вкъщи, съзнавам, че няма да се върна скоро. Нямам желание да го върша. "
Норвежкият Лонгиър се е трансформирал в безвредно леговище за тези, които не са подготвени или не могат да се върнат в родината си. И по тази причина остават на далечния и студен Шпицберген.
Материалът е
Иван е роден в Казан, а от пролетта на 2022 живее в Лонгиър, столицата на норвежкия архипелаг Шпицберген, където в този момент работи в областта на логистиката. Въпреки че климатичните условия в Арктика са рискови (Шпицберген се намира на 78-ия паралел), на Иван мястото му харесва.
" Дойдох тук с приятелката си месец след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна. Когато тя стартира, се почувствах доста зле. В такова прочувствено положение в никакъв случай преди не съм изпадал. В първия ден от войната (24 февруари 2022 - бeл. ред.) прочетох новините и с майка ми си казахме, че това е крахът на всичко. Преди това беше допустимо да се живее в Русия, само че след оня февруари всичко се срина ", споделя Иван.
Тогава той бързо си намерил работа в Лонгиър, събрал всички документи и се отправил дружно с приятелката си към Мурманск, а оттова - минали в Норвегия. " Когато минахме границата, като че ли камък ми падна от сърцето, стана ми доста леко. Тук, на Шпицберген, имам доста другари украинци. Когато станеше дума за войната, изначало не знаех по какъв начин да поддържам връзка с тях, тежко ми беше, само че те схващат всичко... Мисля, че доста руснаци се усещаха по същия метод, когато всичко това стартира. "
" Отдавна желаех да напусна Русия "
Преместването в Шпицберген напролет на 2022 година е било относително елементарно за Иван, тъй като той и преди е живял и работил на архипелага - във второто по величина населено място след Лонгиър - Баренцбург. Макар островите да принадлежат към Норвегия, Баренцбург е съветско миньорско населено място. Според контракта за Шпицберген от 1920 година Русия има право да прави икономическа активност на островите. От близо 100 години държавният концерн " Арктикугол " добива там потребни изкопаеми.
" Честно казано, от дълго време желаех да напусна Русия. Не съм си го поставял за цел, само че нещата се подредиха някак инцидентно ", споделя Иван за Дъждовни води. Благодарение на контракта за Шпицберген на Иван не са му били нужни виза и позволение за работа, с цел да се реалокира на архипелага. Всеки чужденец може да живее и работи на Шпицберген и по-специално в норвежкото населено място Лонгиър. Трябва единствено да има контракт за работа и жилище.
Баренцбург - една дребна Русия в Норвегия
Руснаците в Лонгиър, град с население от 2000 души, са по-малко от 100. Някои от тях са се изселили от Баренцбург преди февруари 2022 година, други - след началото на войната в Украйна. Повечето от тях са сериозно настроени към политиката на Кремъл. В Лонгиър има и монумент на съветския опозиционер Алексей Навални. Там постоянно има свежи цветя.
" Това е израз на съпричастие, тъй като сме надалеч, намираме се на края на света и за нас е значимо да бъдем с всички, които скърбят, да изразят по някакъв метод тъгата си ", споделя рускинята Мария. Тя е от Северна Осетия и в Русия е работила като стюардеса в " Аерофлот ", била е и служителка на " Яндекс ". " Напуснах Русия на 25 февруари 2022 година - т.е. единствено един ден след началото на войната. Стоях на летището и бях просто щастлива, че си потеглям. Това беше първата ми мисъл, първата страст. А след това неизбежно се оглеждаш и си казваш: " Къде съм в действителност? Как ще пребивавам отсега нататък? ".
Отначало Мария се заселва в Баренцбург, само че единствено след няколко месеца в съветското миньорско населено място почнали проблемите: съветските въглища попаднали в обсега на западните наказания, а компанията " Арктикугол " била изключена от Асоциацията на туроператорите на Шпицберген и задграничните туристи в Лонгиър спрели да посещават Баренцбург.
Тогава Мария осъзнала, че това е същата Русия, която е напуснала, единствено че в смален тип. " Ако не си склонен и не харесваш всички тези държавни институции, тъй като в Баренцбург работиш за държавна съветска компания - в края на краищата откриваш същата администрация като в Русия. С времето разбираш, че в Баренцбург следват същата съветска политика. Затова не се усещах добре, че оставам там, че спечелвам пари и че не знам къде ще отидат. Баренцбург и Лонгиър са на 50 километра един от различен, само че животът на двете места е напълно друг. Много е необичайно. Пак си в Норвегия, само че някак и в Русия. Много, доста е друго ", споделя дамата.
" Не мога да се върна "
Мария няма съответни проекти за околните години, само че от ден на ден се убеждава, че би трябвало да остане в Норвегия. " Чела съм доста истории за емигранти, които зарязват всичко и се връщат в Русия. Но аз не мога да се върна. Напуснах страна, в която още не бяха почнали да пишат на всеки ъгъл оня знак " Z ". Не желая да го виждам. Когато приказвам с хората вкъщи, съзнавам, че няма да се върна скоро. Нямам желание да го върша. "
Норвежкият Лонгиър се е трансформирал в безвредно леговище за тези, които не са подготвени или не могат да се върнат в родината си. И по тази причина остават на далечния и студен Шпицберген.
Материалът е
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ