Как са се появили първите правила за движение по пътищата
Смята се, че първите правила за придвижване на пътя са създадени в Древния Рим с директното присъединяване на Гай Юлий Цезар. Той не разрешава на дамите да карат колесници. Превозните средства били разграничени на следните категории: колесници, каляски, колички, коне и носилки. По пътищата били инсталирани колони, които показвали дистанцията до Вечния град. И в Русия цар Алексей Михайлович Романов се е заел да поддържа ред по пътищата. Вероятно, с цел да се бори със тапите, той забранил на всеки, който има сан под стотник да влиза в Кремъл на кон. А императрица Екатерина Петровна забранила на ездачи в Санкт Петербург да употребяват освен звукови сигнали, само че и циничен език. Нарушителите били третирани строго: благородниците били глобявани, а елементарните хора били бити. Можело и да се конфискува коня. В края на 19-и век велосипедът станал известен в Русия. Но с цел да го ръководи човек е било належащо да се получи позволение. Едва след полагане на изпит се издавала шофьорска брошура и регистрационен номер на велосипеда. На честна възраст сходен документ получил известният съветски публицист Лев Толстой.
През 1865 година в Англия е признат закон, съгласно който скоростта на всички транспортни средства в града не трябвало да надвишава три километра в час. Но отвън града било разрешено да се форсира до шест километра. Екипажът на колата трябвало да се състои от трима души, а един от тях не трябвало да бъде вътре в купето, а да върви пред автомобила с червен байрак, а през нощта – с фенерче. Това предписание било в действие 31 години.
В Мексико магарето се смятало за транспортно средство. Така че, с цел да го употребяват, хората се нуждаели от съответното позволение. В документа трябвало да има фотография освен на притежателя, само че и на самото магаре.
Шофирането в нетрезво положение било закононарушение. Това се смятало за такова в множеството страни по света. Но не и в Уругвай. В тази страна положението на алкохолна интоксикация по време на случай се смятало за смекчаващо виновността събитие. В Кипър всичко е доста по-строго – водачът, до момента в който карал, даже не можел да пие вода. И в случай че мощно го мъчела жадност било належащо да спре, да изключи мотора и едвам тогава да пие вода. В американския град Денвър (Колорадо) черната кола създавала съществени проблеми за притежателя си. Автомобил с този цвят не можел да се кара в града в неделя. И в Швейцария в този ден е неразрешено да се мие кола. Без значение какъв цвят е тя. В Южна Африка, при среща с животно на пътя, лидерът трябвало да спре и да изчака, до момента в който то не пресече пътя. А в Китай водачът не бивало да пропуща хората даже на пешеходна пътека. „ Зебрата “ се прилагала единствено, с цел да се пресече пътя в това съответно място. Освен това, единствено при неналичието на редица движещи се транспортни средства. В Гвинея няма правила на пътя. Няма пътни знаци и пешеходни пътеки. В същото време водачите се пробват да бъдат извънредно учтиви с пешеходците и с сътрудниците си. Това е допустимо с помощта на обстоятелството, че в тази африканска страна няма толкоз доста транспортни средства.
