Възможно ли е делфините, китовете и косатките отново са заживеят на сушата
След редица изследвания, учени стигат до заключението, че вероятността водните бозайници като косатките, делфините и китовете да еволюират по метод, посредством който още веднъж да заживеят на сушата, е съвсем нулева. Причината е, че акомодациите, които разрешават на тези животни да живеят във водата, са минали постепенен предел, който бележи точката, от която няма връщане към сухоземния живот.
Умението, което имат единствено хората и делфините
Не ни отстъпват по разсъдък
Преди 350-400 милиона години първите риби са излезли от водата и са стъпили на сушата. Тези гръбначни животни са имали първи проблясъци на крака, които са им разрешавали да се придвижват, а идващите генерации са еволюирали, с цел да се трансфорат във типовете тетраподи, които виждаме през днешния ден.
Тетраподите са гръбначни животни с четири крайника. Основните групи включват земноводни, влечуги и бозайници. И до момента в който множеството бозайници са останали на сушата, въпреки всичко някои от тях са се върнали във водата (преди към 250 милиона години), развивайки акомодации, които им разрешават да се възползват от тези местообитания.
Преминаването към сушата се е случило единствено един път, само че прекосяването назад към водата се е случвало неведнъж. Това кара откривателите да се питат дали водните бозайници биха могли да се приспособяват още веднъж към живота на сушата и в случай че не, за какво?
За да отговорят на тези въпроси, те над 5 600 типа бозайници. И откриват, че прекосяването от сушата към водата евентуално е " необратим развой ".
Идеята, че еволюцията е необратима, е изказана за пръв път от белгийския палеонтолог Луи Доло през XIX век. Принципът, прочут като закон на Доло, гласи, че откакто даден симптом се изгуби с течение на времето, е малко евентуално той да се прояви още веднъж в идващите генерации.
За да ревизират тази концепция, откривателите разделят хиляди типове бозайниците на четири категории: изцяло сухоземни типове, такива с известни водни акомодации, само че които към момента се движат по сушата, типове с лимитирано напредване по сушата и изцяло водни групи - като китовете.
" Един от главните моменти в нашата работа беше да включим целия градиент на акомодация от изцяло сухоземни до изцяло водни форми и да проверим дали тези акомодации са обратими ", споделя пред Live Science водещият създател на проучването Бруна Фарина от Университета във Фрибург, Швейцария.
Екипът открива, че има предел сред полуводните и изцяло водните типове, само че след прекосяването му водните акомодации са необратими. Преходът към водна среда е обвързван с голям брой промени, в това число увеличена телесна маса, която им оказва помощ да запазят топлината си в по-студена среда и напълно месоядна храна, която поддържа засиления им метаболизъм.
7 животни, които могат да вървят по вода
Гущерът Исус Христос е единствено едно от тях
Следователно възможностите на напълно водни животни като китовете и, да се върнат на сушата са съвсем нулеви.
До моментът ползата е фокусиран единствено върху бозайниците, тъй че бъдещите проучвания биха могли да прегледат дали същите необратимости са годни и за други линии тетраподи.
Умението, което имат единствено хората и делфините
Не ни отстъпват по разсъдък
Преди 350-400 милиона години първите риби са излезли от водата и са стъпили на сушата. Тези гръбначни животни са имали първи проблясъци на крака, които са им разрешавали да се придвижват, а идващите генерации са еволюирали, с цел да се трансфорат във типовете тетраподи, които виждаме през днешния ден.
Тетраподите са гръбначни животни с четири крайника. Основните групи включват земноводни, влечуги и бозайници. И до момента в който множеството бозайници са останали на сушата, въпреки всичко някои от тях са се върнали във водата (преди към 250 милиона години), развивайки акомодации, които им разрешават да се възползват от тези местообитания.
Преминаването към сушата се е случило единствено един път, само че прекосяването назад към водата се е случвало неведнъж. Това кара откривателите да се питат дали водните бозайници биха могли да се приспособяват още веднъж към живота на сушата и в случай че не, за какво?
За да отговорят на тези въпроси, те над 5 600 типа бозайници. И откриват, че прекосяването от сушата към водата евентуално е " необратим развой ".
Идеята, че еволюцията е необратима, е изказана за пръв път от белгийския палеонтолог Луи Доло през XIX век. Принципът, прочут като закон на Доло, гласи, че откакто даден симптом се изгуби с течение на времето, е малко евентуално той да се прояви още веднъж в идващите генерации.
За да ревизират тази концепция, откривателите разделят хиляди типове бозайниците на четири категории: изцяло сухоземни типове, такива с известни водни акомодации, само че които към момента се движат по сушата, типове с лимитирано напредване по сушата и изцяло водни групи - като китовете.
" Един от главните моменти в нашата работа беше да включим целия градиент на акомодация от изцяло сухоземни до изцяло водни форми и да проверим дали тези акомодации са обратими ", споделя пред Live Science водещият създател на проучването Бруна Фарина от Университета във Фрибург, Швейцария.
Екипът открива, че има предел сред полуводните и изцяло водните типове, само че след прекосяването му водните акомодации са необратими. Преходът към водна среда е обвързван с голям брой промени, в това число увеличена телесна маса, която им оказва помощ да запазят топлината си в по-студена среда и напълно месоядна храна, която поддържа засиления им метаболизъм.
7 животни, които могат да вървят по вода
Гущерът Исус Христос е единствено едно от тях
Следователно възможностите на напълно водни животни като китовете и, да се върнат на сушата са съвсем нулеви.
До моментът ползата е фокусиран единствено върху бозайниците, тъй че бъдещите проучвания биха могли да прегледат дали същите необратимости са годни и за други линии тетраподи.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ