След идването на власт в Сърбия на радикалите ситуацията на

След идването на власт в Сърбия на радикалите обстановката на Балканите съществено се дестабилизира. Равнището на напрежение в този момент е къде-къде по-високо, в сравнение с през 2012 година

Официална Сърбия непрекъснато влиза в лимитирани и краткосрочни спорове с съвсем всички страни от района, правейки това циклично и непрекъснато. Белградския режим е олицетворение на оруеловските „ две минути ненавист “. И до момента в който всички останали страни от района, без значение от краткотрайни различия, въпреки всичко поддържат добросъседски връзки, през последните години Сърбия непрекъснато и настойчиво е в спор със съседите си. В околните до режима медии и публични източници обектите на злоба единствено се сменят: македонци, албанци, черногорци, косовари, бошняци, хървати и още веднъж всички по реда си.

Последния път това завърши зле. Независимо от желанието на неговите създатели Меморандумът на Сръбската академия на науките и изкуствата стана предвестител на спор и тленен фитил на бомба, подложена под Югославия. Фактически той повдигна сръбския въпрос в Югославия, а да не забравяме, че сръбските националисти се стремяха към това още в края на 60-те години на предишния век. Освен това беше обиден и териториалният въпрос. Границите вътре в югославските републики, въпреки и да не бяха приети на интернационално равнище, в страната се смятаха за държавни, тъй като републиките бяха федерални страни вътре във федеративна Югославия в сходство с „ еманципирания “ темперамент на югославския социализъм.

Разпадането на Югославия
Сръбското присъединяване при офанзивата против, Народното събрание в Скоопие на 27 април е повече от ясно. / БГНЕС
През 1991 година комисията Бадинтер еднопосочно удостовери главните правила на югославския федерализъм: разпадането на Югославия може да се реализира, основавайки се на правилото на самоопределението, единствено че спазвайки границите сред държавите-републики. Именно заради това още от втората половина на 60-те години и по време на радикалните промени на федерацията и конституционните промени сръбските националисти се опитваха да слагат под подозрение републиканските граници, наричайки ги административни, приблизителни, несправедливи, неисторически, неестествени и даже ненужни.

По подобен метод изкуствено се изостряше националният въпрос. Съмненията за законността на федералните граници биха повлекли след себе си и смяната на републиканските. А когато те се трансформират, някой по този начин или другояче ще е губещ, а различен – печелещ. Именно заради това този развой в никакъв случай не протича спокойно. Продължението е известно. Сърбия „ от три елементи “, която с идването на власт на Милошевич стана „ цяла “ и неделима, се опита да подели всички останали републики. Стремейки се да унищожи границите, избрани още от комисиите на АВНОЮ (Антифашистко заседание за национално избавление на Югославия), след всички провали и провали Сърбия сведе своите старания до това да резервира личната си (установена още от АВНОЮ) южна граница в Косово. Така историята се върна като бумеранг.

Съвременна Сърбия не се помири със своите провали. Вярвайки, че всички провали са резултат от интернационален скрит план и неподходящи геополитически условия, сръбският шовинизъм, както и преди, се надява на реванш. А той би станал вероятен, когато обстановката на интернационалната сцена се промени. Световната икономическа рецесия, дефицитът на европейски хрумвания и делегитимацията на Европейски Съюз, Брекзит на Англия, успеха на Тръмп в Съединени американски щати и агресивното и непредсказуемо държание на путинова Русия в постсъветското пространство – всичко това сътвори в мозъците на сръбските националисти илюзията, че интернационалната обстановка се трансформира и че се доближава тъкмо този късмет. Поради това към живот се възстановяват многочислени реваншистки хрумвания и проекти.

След идването на власт в Сърбия на радикалите обстановката на Балканите съществено се дестабилизира. Равнището на напрежение в този момент е къде-къде по-високо, в сравнение с през 2012 година Официална Сърбия непрекъснато влиза в лимитирани и краткосрочни спорове с съвсем всички страни от района, правейки това циклично и непрекъснато. Белградският режим е олицетворение на оруеловските „ две минути ненавист “. И до момента в който всички останали страни от района, без значение от краткотрайните различия, въпреки всичко поддържат добросъседски връзки, през последните години Сърбия непрекъснато и настойчиво е в спор със съседите си. В околните до режима медии и публични източници обектите на злоба единствено се сменят: македонци, албанци, черногорци, косовари, бошняци, хървати и още веднъж всички по реда си. Балканските сърби още веднъж биват употребявани за това да дестабилизират страните, в които живеят. Подобна политика – в действителност съпровождана с въоръжени вълнения – приключи изключително трагично през последното десетилетие.

Националистически държавни управления

Каква е реакцията на страните от района на реваншистките и провокационни дейности на формален Белград?

Пред националистическите държавни управления в Загреб и Прищина се появи мотив да се показват още веднъж като незаменими бранители и спасители на народа и страната. Когато в Македония бе изработен опит за държавен прелом с използването на принуждение против демократично определеното болшинство в Народното събрание, а Зоран Заев с окървавена глава едвам се скри от полувоенния отряд от насилници, нахлули в постройката на Народното събрание, там беше видян един сръбски сътрудник. Знаещите хора настояват, че това е единствено върхът на айсберга: формален Белград е забъркан доста по-сериозно в провокирането на безпорядък в Македония. Независимо от всичко това министър председателят Заев приказва за приятелски връзки и пренебрегва акцията, която, следвайки образеца на Гьобелс, се води към този момент доста месеци против премиера от националистическите и русофилски медии, близки до режима в Белград.

И Черна гора също не съумя да избегне това. Сръбските проправителствени медии направиха своя цел водача на демократическата партия на социалистите Мило Джуканович. Държавният вестник „ Политика “ в една от публикациите задава въпроса за какво Пуканич (който беше погубен край личното му издателство Nacional) е мъртъв, а Джуканович е още жив. А министър председателят Душко Маркович прави заявки, в които, пренебрегвайки действителността, приказва за връзките сред Черна гора и Сърбия като за съвсем идеални и най-хубави през последните 20 година В същото време изданието на режима „ Политика “, многочислени анализатори и загрижени за ориста на страната интелектуалци, доближени до управляващите, редовно предвещават нуждата за покачване на сръбския въпрос в Черна гора и за избавяне на черногорските сърби, които едвам оцеляват в изискванията на „ гнет “, основан от най-новия член на НАТО.

Ако прибавим, че държавното управление на Вучич отдели 3,4 млн. евро за построяването на така наречен сръбска къща в Подгорица, който ще бъде предаден на водача на Демократичния фронт (на тази партия са повдигнати обвинявания по отношение на опита за държавен прелом и за ликвидиране на премиера през 2015 година в изборния ден), то поражда въпросът какво би станало, в случай че връзките не бяха „ най-хубави “.

Не би трябвало да се не помни и поддръжката, която формален Белград оказва на престъпния и сепаратистки режим на Додик, всекидневно и систематично стремящ се към разпадането на Босна и Херцеговина, а също и целеустремено усложняващ живота на всички нейни жители. Излишно е да се приказва за незрялата и потисната реакция на ръководещите сараевски политици във връзка с тези апели.

Обявена с пищност декларация

В такава конюнктура след паметните мероприятия, извършени в Сърбия за годишнината от интервенция „ Буря “, Александър Вучич събра в Нови сад районните сръбски ръководители. На срещата на 4 август беше оповестена Декларацията за взаимни дейности и установяване на правилата, нужни за съществуването на сръбската нация и сръбския народ. Тази декларация, както съобщи Вучич, „ e един тип програмен документ, квалифициран от Сърбия и Република Сръбска “. Беше казано, че в документа става дума за просвета, кирилица, история, еднаквост и други сходни неща.

Неизбежно поражда въпросът с каква цел висшият представител на властта с такава пищност анонсира тази декларация, откакто тя се отнася извънредно до културни въпроси. В интерес на истината би трябвало да се каже, че на никое място на Балканите нито сръбската просвета, нито кирилицата са потискани. Изглежда същинските цели се крият в нещо друго, което не беше изречено. Определена част от обществото вижда в тази декларация още неоформено продължение на великосръбската политика. Декларацията още веднъж ще предизвика различия и боязън на Балканите, покачва градуса на напрежение и съмнение, акцентира, че границите в Югоизточна Европа не са дефинитивни, което значи, че и войните не са завършили вечно. Що се отнася до вътрешната политика, то декларацията още повече сплотява обществото на националистическа основа.

Не би трябвало да се не помни неспособността на ръководещите от сръбския хайлайф да дават отговор на действителните апели на обществото. В Сърбия са налице най-малък в района стопански растеж и най-ниската междинна работна заплата. Но освен това Сърбия, паралелно с Хърватия и Босна, е една от водещите в Европа страни по количество на младежите, напускащи страната или готвещи се да я изоставен. Както постоянно, когато промените приключват с неуспех, когато пресъхват всички пропагандни лозунги и се обезценяват всички предизборни обещания, ръководещите кръгове в Сърбия се връщат към това, което им е най-близко – към национализма като единствена традиция за повсеместен отговор на всички проблеми.
Президентът на Република Сръбска Додик е "добре дошъл" в Кремъл. / БГНЕС
Руски колаборационисти-доброволци

Световната общественост – на първо място хетерогенният и безразличен Запад – към този момент не формулира явен отговор на описаните трендове на Балканите. Без подозрение е обаче, че Западът няма потребност от неустойчивост. Сърбия продължава да се стреми към подялбата на Косово, приемането на самостоятелност на дребна част от Босна и Херцеговина, дестабилизация на Македония, разискване на сръбския въпрос в Черна гора благодарение на радикализацията на антиправителствена съпротива и задълбочаване на напрежението в Хърватия. И всеки нов опит на властта в Белград да реализира това съществено заплашва нежната непоклатимост на Балканите и подрива въздействието на Европейски Съюз и западните ползи в района.

Във връзка с това е елементарно да се допусна, че от продължаването на унищожаването на Балканите е заинтригуван единствено Кремъл. Доброволните съветски колаборационисти в Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Македония не крият това.

Треторазредните съветски емисари и пропагандисти, както и добре заплатените пешки в медиите са прелестно известни на всички. Мир няма да има, до момента в който съотношението на силите на Балканите не се промени в интерес на тези, които отдават желание на Русия. Доказателствата и цитатите, потвърждаващи горното, са доста и те постоянно могат да бъдат открити в медиите, които, ползвайки пропагандата (те са я усвоили по времето на руския имперски тоталитаризъм), прокарват така наречен мека мощ на постмодернисткия сталинизъм от Москва.

Избързвайки малко във времето може да се каже, че под покровителството на Русия Сърбия се готви към ново преразпределение на Балканите. И би било погрешно да се подценяват ясните сигнали за това каква ще бъде архитектурата на района и политиката, когато тези планове на управляващите се осъществят. Определени сили се готвеха още в края на 60-те и началото на 70-те години да се отвори още веднъж сръбският въпрос и да се стигне до отвод от границите, открити от АВНОЮ. Тези проекти обаче чакаха своя час и бяха осъществени чак в края на 80-те години. В очакване на по-благоприятна обстановка националистите водеха систематична работа по вътрешното хомогенизиране на обществото и се готвеха за осъществяване на огромния план. Методите по това време не се отличаваха изключително от актуалните, а подготовката на обществото, което този път няма запаси и капацитет за спор, продължава. Поради това в навечерието на визитата на Александър Вучич в Сараево, където по този начин или другояче ще стане дума за добросъседски връзки, не би трябвало да се не помни: „ Страхувайте се от данайците, които носят блага “. /БГНЕС

-------------

Миливой Бешлин, “Avangarda “, Босна и Херцеговина.