Жана Савова: Държавата трябва да има твърда позиция срещу домашното насилие
Жана Савова: Държавата би трябвало да има твърда позиция против домашното принуждение
Хората не би трябвало да се плашат от домашното принуждение. Това е стряскащ проблем, само че е значимо потърпевшите да търсят ограничения и отбрана, да търсят институциите или нашата Гореща линия, да споделят и да търсят помощ. Това не е срамно, съобщи в изявление за БГНЕС Жана Савова, координатор на Националната гореща линия за потърпевши от принуждение във фондация „ Анимус “.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с нея:
БГНЕС: Г-жо Савова, от дълги години работите във фондация „ Анимус “, която се занимава с предварителна защита и битка против домашното принуждение. Вие координирате работата на Горещия телефон, разкажете какви хора ви търсят най-често – дали са единствено дами, или има и деца, и мъже?
Жана Савова: Имаме много малко позвънявания от деца, тъй като имаме профилирана линия за тях 116 111, която също е ръководена от фондация „ Анимус “. В огромна степен се обаждат най-често дами, които са в обстановка на домашно принуждение от страна на своя сътрудник. Много редки са случаите, когато ни търсят мъже и насилието е от страна на партньорката. Имаме също по този начин огромен брой позвънявания на възрастни хора, когато насилието е от страна на децата им. Тогава няма разлика в пола – дали е мъж, или жена. Истината е, че на всеки може да се случи.
БГНЕС: Какво би трябвало да се направи, с цел да се преодолее срамът и хората да стартират намерено да приказват за насилието, тъй като до нас доближава една доста дребна част от случаите, тъй като те са точно в фамилията?
Жана Савова: Основната смяна би трябвало да бъде от страна на обществото. Хората се срамят най-много, тъй като битува настройката, че ние не би трябвало да се месим, това е нещо, което става в фамилията, това си е тяхна работа, неприятно е, в случай че се намесваме и имаме отношение. Всъщност, в случай че самото общество има твърда позиция и е срещу насилието би облекчило един човек да потърси помощ, да знае, че не е отритнат, че няма да бъде упрекнат за това, което се е случило с него и да знае, че ще има някой, който е на негова страна и ще му помогне.
БГНЕС: Когато ви потърси човек, който е потърпевш от принуждение, вашите експерти какво го поучават?
Жана Савова: Много постоянно започваме с това дали е приказвал с близки. Срамът е доста огромна част от прекарванията на човек в състояние на домашно принуждение. Много постоянно потърпевшите не са търсили помощ и са с упованието, че всеки ще ги отхвърли. Ние започваме с това, че наш съветник не би отхвърлил някого поради прекарванията му. Не би го обвинил и го насочваме към това да търси помощ, да потърси институциите, свои близки, с цел да има хора, които да са зад тила му и да му оказват помощ.
БГНЕС: Пострадалите идват ли при вас? Към кои институции ги насочвате?
Жана Савова: Домашното принуждение е комплициран проблем и изисква намесата на доста институции. От една страна, насочваме към нашата организация, а в случай че хората са от страната и към други организации, които по места работят лечебно с домашното принуждение. Т.е. една от насоките е психолог, в случай че човек има потребност от сходна услуга. Районен съд е доста постоянно една от стъпките на човек – да предприеме ограничения, с цел да се отбрани. В това се включва постоянно и правист, който да помогне при подготовката на документите и юридическите стъпки, които би трябвало да бъдат извървени.
БГНЕС: Какви начинания има фондация „ Анимус “ в битката с домашното принуждение?
Жана Савова: Една от първите е Горещата линия за потърпевшите от принуждение: 02 981 86 76 и 0800 18 676. Искам да уточня, че този втори номер е безвъзмезден. Това е една от първите услуги, които човек търси, когато желае да се ориентира от кое място да стартира и какво да направи, когато още не е подготвен да излезе от анонимност и да опише какво се е случило с него. Предлагаме също по този начин юридическо дежурство на Горещата линия, както и в самата ни организация. На нашата линия всяка сряда от 17.00 до 21.00 часа подвига правист. Имаме спешен център за настаняване на дами и деца, които са потърпевши както от домашно, по този начин и от полово насилия или трафик на хора. Предлагаме също по този начин лечебни стратегии с психолог.
Една от хубавите стратегии през последните години е по линия на предварителната защита, където се работи с деца. Те се научават по какъв начин да потърсят помощ, в случай че са изплашени; в случай че са гневни, по какъв начин де се оправят с тези прекарвания. На всеки може да се случи да е ядосан. Въпросът е по какъв начин ще постъпи в подобен миг. Именно в тази възраст децата могат да бъдат научени по какъв начин да се оправят със своите прекарвания: позор, виновност, болежка и яд.
БГНЕС: Имате ли поддръжката на страната и какво тя би трябвало да направи в законодателната област и в последващия надзор, с цел да намалеят случаите на принуждение?
Жана Савова: Имаме помощ от страната. Горещата линия е финансирана от Министерството на правораздаването. Относно законодателните промени. Ние имаме закон, който включва положителни ограничения, доста чести и бързи. Например, при подаването на молба за незабавна отбрана решението на съда излиза до 24 часа. Това е бърза мярка. Проблемът, който виждам аз и моят екип от позвъняванията на хората, е по какъв начин се извършват тези ограничения и до каква степен консистентно в действителност се извършват от страна на органите на реда и институциите.
БГНЕС: Какви са вашите рекомендации, като човек, който работи непосредствено с потърпевшите хора? Какво не доближава и би трябвало да се направи?
Жана Савова: Едното е твърдата позиция на страната. Правят се някои неща. Вярно е, че има закон, сега даже се разискват и промени, което единствено по себе си е значимо. Но въпросът е в това страната да има твърда позиция. Например, на това, на което бяхме очевидци всички с Истанбулската спогодба. Обществото се изправи и страната се разколеба в това да предприеме ограничения. Много постоянно ние ставаме очевидци точно на такива неща.
Има мярка, има закон, само че институциите от време на време се неуверени какво да създадат. Като се има поради, че човек в обстановка на домашно принуждение също е нерешителен и неуверен и в случай че види и в отсрещната страна такава, не се усеща убеден в това да предприеме ограничения. Напротив разколебава се и остава с чувството, че няма какво да се направи. /БГНЕС
Хората не би трябвало да се плашат от домашното принуждение. Това е стряскащ проблем, само че е значимо потърпевшите да търсят ограничения и отбрана, да търсят институциите или нашата Гореща линия, да споделят и да търсят помощ. Това не е срамно, съобщи в изявление за БГНЕС Жана Савова, координатор на Националната гореща линия за потърпевши от принуждение във фондация „ Анимус “.
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на изявлението с нея:
БГНЕС: Г-жо Савова, от дълги години работите във фондация „ Анимус “, която се занимава с предварителна защита и битка против домашното принуждение. Вие координирате работата на Горещия телефон, разкажете какви хора ви търсят най-често – дали са единствено дами, или има и деца, и мъже?
Жана Савова: Имаме много малко позвънявания от деца, тъй като имаме профилирана линия за тях 116 111, която също е ръководена от фондация „ Анимус “. В огромна степен се обаждат най-често дами, които са в обстановка на домашно принуждение от страна на своя сътрудник. Много редки са случаите, когато ни търсят мъже и насилието е от страна на партньорката. Имаме също по този начин огромен брой позвънявания на възрастни хора, когато насилието е от страна на децата им. Тогава няма разлика в пола – дали е мъж, или жена. Истината е, че на всеки може да се случи.
БГНЕС: Какво би трябвало да се направи, с цел да се преодолее срамът и хората да стартират намерено да приказват за насилието, тъй като до нас доближава една доста дребна част от случаите, тъй като те са точно в фамилията?
Жана Савова: Основната смяна би трябвало да бъде от страна на обществото. Хората се срамят най-много, тъй като битува настройката, че ние не би трябвало да се месим, това е нещо, което става в фамилията, това си е тяхна работа, неприятно е, в случай че се намесваме и имаме отношение. Всъщност, в случай че самото общество има твърда позиция и е срещу насилието би облекчило един човек да потърси помощ, да знае, че не е отритнат, че няма да бъде упрекнат за това, което се е случило с него и да знае, че ще има някой, който е на негова страна и ще му помогне.
БГНЕС: Когато ви потърси човек, който е потърпевш от принуждение, вашите експерти какво го поучават?
Жана Савова: Много постоянно започваме с това дали е приказвал с близки. Срамът е доста огромна част от прекарванията на човек в състояние на домашно принуждение. Много постоянно потърпевшите не са търсили помощ и са с упованието, че всеки ще ги отхвърли. Ние започваме с това, че наш съветник не би отхвърлил някого поради прекарванията му. Не би го обвинил и го насочваме към това да търси помощ, да потърси институциите, свои близки, с цел да има хора, които да са зад тила му и да му оказват помощ.
БГНЕС: Пострадалите идват ли при вас? Към кои институции ги насочвате?
Жана Савова: Домашното принуждение е комплициран проблем и изисква намесата на доста институции. От една страна, насочваме към нашата организация, а в случай че хората са от страната и към други организации, които по места работят лечебно с домашното принуждение. Т.е. една от насоките е психолог, в случай че човек има потребност от сходна услуга. Районен съд е доста постоянно една от стъпките на човек – да предприеме ограничения, с цел да се отбрани. В това се включва постоянно и правист, който да помогне при подготовката на документите и юридическите стъпки, които би трябвало да бъдат извървени.
БГНЕС: Какви начинания има фондация „ Анимус “ в битката с домашното принуждение?
Жана Савова: Една от първите е Горещата линия за потърпевшите от принуждение: 02 981 86 76 и 0800 18 676. Искам да уточня, че този втори номер е безвъзмезден. Това е една от първите услуги, които човек търси, когато желае да се ориентира от кое място да стартира и какво да направи, когато още не е подготвен да излезе от анонимност и да опише какво се е случило с него. Предлагаме също по този начин юридическо дежурство на Горещата линия, както и в самата ни организация. На нашата линия всяка сряда от 17.00 до 21.00 часа подвига правист. Имаме спешен център за настаняване на дами и деца, които са потърпевши както от домашно, по този начин и от полово насилия или трафик на хора. Предлагаме също по този начин лечебни стратегии с психолог.
Една от хубавите стратегии през последните години е по линия на предварителната защита, където се работи с деца. Те се научават по какъв начин да потърсят помощ, в случай че са изплашени; в случай че са гневни, по какъв начин де се оправят с тези прекарвания. На всеки може да се случи да е ядосан. Въпросът е по какъв начин ще постъпи в подобен миг. Именно в тази възраст децата могат да бъдат научени по какъв начин да се оправят със своите прекарвания: позор, виновност, болежка и яд.
БГНЕС: Имате ли поддръжката на страната и какво тя би трябвало да направи в законодателната област и в последващия надзор, с цел да намалеят случаите на принуждение?
Жана Савова: Имаме помощ от страната. Горещата линия е финансирана от Министерството на правораздаването. Относно законодателните промени. Ние имаме закон, който включва положителни ограничения, доста чести и бързи. Например, при подаването на молба за незабавна отбрана решението на съда излиза до 24 часа. Това е бърза мярка. Проблемът, който виждам аз и моят екип от позвъняванията на хората, е по какъв начин се извършват тези ограничения и до каква степен консистентно в действителност се извършват от страна на органите на реда и институциите.
БГНЕС: Какви са вашите рекомендации, като човек, който работи непосредствено с потърпевшите хора? Какво не доближава и би трябвало да се направи?
Жана Савова: Едното е твърдата позиция на страната. Правят се някои неща. Вярно е, че има закон, сега даже се разискват и промени, което единствено по себе си е значимо. Но въпросът е в това страната да има твърда позиция. Например, на това, на което бяхме очевидци всички с Истанбулската спогодба. Обществото се изправи и страната се разколеба в това да предприеме ограничения. Много постоянно ние ставаме очевидци точно на такива неща.
Има мярка, има закон, само че институциите от време на време се неуверени какво да създадат. Като се има поради, че човек в обстановка на домашно принуждение също е нерешителен и неуверен и в случай че види и в отсрещната страна такава, не се усеща убеден в това да предприеме ограничения. Напротив разколебава се и остава с чувството, че няма какво да се направи. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ