5 неща за Конго: страната, която захранва мобилните ви телефониДемократична

...
5 неща за Конго: страната, която захранва мобилните ви телефониДемократична
Коментари Харесай

5 неща за Конго: страната, която захранва мобилните ви телефони

5 неща за Конго: страната, която зарежда мобилните ви телефони
Демократична република Конго – водещият производител на кобалт в света – метал, който се употребява при зареждането на мобилни телефони и електрически коли, в неделя ще организира основни президентски избори. Трима са претендентите да наследят на поста президента Жозеф Кабила.

Ето и пет от нещата, които би трябвало да знаете за страната, която посредством минералните си находища, играе извънредно значима роля в международната стопанска система.

[b]1. Смяната на властта в никакъв случай не е ставала по кротичък път[/b]

Откакто афишира самостоятелност през 1960 година насилието постоянно е съпътствало предаването на властта от един водач на различен.

Първият президент на Конго след вота през 1960 година става Жозеф Касавубу, а за министър председател е определен Патрис Лумумба. Той обаче е уволнен след битка за превъзходство във властта. Година по-късно, след намесата на някогашния си колониалист Белгия, той е предаден на размирен сили, които го убиват, разчленяват тялото му и пускат останките в киселина.

Всъщност водачът в сянка в първите години след независимостта е армейският военачалник Мобуту Сесе Секо, който става президент след прелом през 1965 година. След 32 години отпред на страната той е свален от власт от бунтовниците, които получават помощ от прилежащи страни.

Неговият правоприемник – водачът на бунтовниците Лоран Кабила беше погубен от телохранителя си през 2001 година. Неговият сън – Жозеф Кабила, го заменя на поста едвам 29 годишен, което го направи най-младият водач в света по това време.

Две години, откакто трябваше да съобщи властта, Кабила се отдръпва от поста. Мнозина от жителите на Конго с надяват, че след вота в неделя той ще съобщи по кротичък път президентството на своя правоприемник.

[b]2. Страна на богатствата[/b]

Страната е основна за продажбите на електрически коли. Сред множеството естествени запаси в Конго се намират най-големите находища в света на кобалт – основна съставна част при производството на акумулатори, които зареждат мобилни телефони и електрически коли.

На доктрина залежите от кобалт и други минерали като диаманти, мед и злато би трябвало да създадат страната една от най-богатите в Африка. Но в действителност жителите й са едни от най-бедните на континента.

Демократична република Конго е експлоатирана поради благосъстоянията си от идването на първите европейски откриватели през 15-ти век. През 19-ти век крал Леополд Втори Белгийски ръководи страната като своя персонална колония, принуждавайки хората да събират каучук, с цел да може да се задоволи търсенето в Европа на губи за колела, а в 20 век – търсенето на коли.

След това медта се трансформира в съществена износна суровина за колонизаторите.

В ерата след независимостта облагодетелстваният е президентът Мобуту, а хората изнемогват. Днес корупцията и неприятното ръководство не разрешават на естествените благосъстояния да подобрят живота на елементарните хора.

[b]3. Това е извънредно огромна страна[/b]

Демократична република Конго е с територия почти колкото Западна Европа. Лошата й инфраструктура прави извънредно мъчно логистичното застраховане и организирането на президентските избори.

Най-бързата автомагистрала на страната е река Конго. Освен това няма съществени пътища, които да свързват западната с източната част. Правителството не одобри предлагането за логистична помощ от Организация на обединените нации, която е главната мироопазваща мощ през последните близо 20 години.

Изключително огромно предизвикателство е да се достави всичко належащо за 75 000 изборни секции в точния момент – причина, поради която ЦИК трябваше да отсрочи вота с една седмица.

[b]4. Гласуване, захранвано от батерии[/b]

Обширни елементи от Конго са без течаща вода или електричество – голям проблем, касаещ подаването на гласове посредством машините за електронно гласоподаване. Въпреки че електронното гласоподаване е употребявано при други случаи, това е първият избор, при който ще се употребява специфична машина, която досега не е била тествана при сходни условия. Всеки гласоподател ще влиза самичък в тъмната стаичка и ще прави своя избор чрез устройство, което наподобява на голям таблет. След това лист с определени от него претендент ще бъде принтиран на бюлетина и по-късно пусната собственоръчно от гласуващия. След това хартиените бюлетини ще бъдат преброени. В машините ще се пази информация за броя принтирани бюлетини, което ще помогне за сравняване на резултатите. Опозицията обаче сложи под подозрение дали изборите ще са свободни и почтени.

Има и опасения, че предвид на неприятната инфраструктура и прекомерно дребното време, през които машините са в страната, системата за електронно гласоподаване не е изключително надеждна. Сякаш с цел да ускори още повече проблемите, седмици преди вота, пожар изпепели до основи един от водещите хранилища на ЦИК, унищожавайки хартия за бюлетини и над две трети от машините за електронно гласоподаване, които бяха избрани за столицата Киншаса. В резултат вотът беше занимателен с една седмица.

[b]5. Войната и Ебола дестабилизираха изтока[/b]

Източната част на Конго беше най-тежко наранена от гражданската война през последните две десетилетия. Множество размирен групировки управляват разнообразни елементи от страната, само че най-голямо предизвикателство за сигурността сега е Бени в Северно Киву.

Не единствено че този регион работят рисковата Ислямистка формация от Уганда и Обединените демократични сили (обединение от размирен групировки), които правят офанзиви против цивилни, държавните сили и Организация на обединените нации, само че той е и дейна зона на Ебола.

ЦИК упрекна несигурната конюнктура и избухналата болест за забавянето на вота в две области в източната част на страната. Първите случаи на Ебола бяха доказани при започване на тази година и досега инфектираните са над 500 души.

Комбинацията от неустановеност и липса на доверие в филантропичните служащи на Организация на обединените нации – тъй като офанзивите на бунтовниците не престават макар наличието на мироопазващите сили – значи, че оправянето със болестта е нещо извънредно мъчно.

Това е втората огромна зараза от откриването на вируса през 1975 година, когато страната беше известна под името Заир. Болестта умъртви над 11 000 души в Западна Африка сред 2013 и 2016 година – главно в Либерия, Гвинея и Сиера Леоне. / Алистър Лейтхед, Би Би Си
Източник: bgnes.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР