Проф. Ганчо Ганчев: Повече държавни инвестиции, повече разходи
Проф. Ганчо Ганчев: Повече държавни вложения, повече разноски
През последните седмици излизат все по-тревожни данни, които свидетелстват за закъснение на икономическия напредък в еврозоната, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Очакваният спад се удостоверява освен от статистическите данни, прогнозите на водещи интернационалния организации и финансови институции, като Европейския съюз и Международния валутен фонд, само че и от откривателите.
Забавянето на икономическия напредък, което някои международни икономисти побързаха да кръстят „ церемониал на скептицизма “, ще засегне освен страните, споделящи единната валута, само че и останалите членки на Европейския съюз, измежду тях и България. Българската стопанска система ще регистрира малко по-нисък растеж от 3.2%, a повода съгласно Еврокомисията е основно намаляването на износа, повишение цените на силата, цените на храните, неприятната годишна продукция и инфлацията.
Какъв ще бъде резултатът от това за нашата страна, с този въпрос се обърнахме към икономиста професор Ганчо Ганчев.
Според него България не разполага с огромен инструментариум, с цел да противодейства. Една от аргументите за това е, че не можем да обезценим валутния курс, а други принадлежности като фискална политика нямаме.
В същото време специалистът е безапелационен, че идните отрицателни събития няма по никакъв метод да обиден желанието ни за приемането на еврото.
„ Икономическият спад в еврозоната няма да се отрази на желанието на България за приемането на еврото... Главната причина да влезем в еврозоната е, че ще бъдем по-добре от позиция на икономическата политика, в сравнение с сме в този момент “, акцентира пред БГНЕС проф. Ганчев.
Той предлага на държавното управление да насърчи вътрешното търсене, в това число по-големи държавни разноски.
“Трябва да насърчим вътрешното търсено, в това число по-големи държавни разноски. Може да се намерения и за облекчения, само че сега нашите налози са задоволително ниски. Единственото, което зависи от държавното управление са държавните разноски. През последните години ние не използвахме напълно опциите на държавните разноски за вложения. Бюджетният остатък се дължи най-много на недоизползване на капиталовите благоприятни условия на страната. Това би трябвало да бъде обезщетено. Повече държавни вложения, повече разноски “, съобщи проф. Ганчев.
[b]Еврозоната: парадът на песимизма[/b]
Забавянето на стопанската система на еврозоната се удостоверява освен от статистическите данни, само че и от европейските откриватели.
Според оценката на немския институт IFO показателят на икономическия климат в еврозоната спадна от 6,6 пункта през четвъртото тримесечие на 2018 година до минус 11,1 пункта през първите три месеца на 2019 година Според предварителните заключения на института за пръв път от 2014 година този индикатор е негативен.
Значително утежняване на икономическите упования се отбелязва в Италия, чиято стопанска система се намира в най-лошото състояние за последните пет години и към този момент е навлязла в криза. Малко по-добра е обстановката във Франция, която продължава да страда от всеобщи митинги. Според формалните данни, Брутният вътрешен продукт на страната е повишен с 0,3% през четвъртото тримесечие на 2018 година по отношение на предходното тримесечие, когато също е регистриран сходен растеж. За цялата 2018 година френската стопанска система прибави 1,5% против 2,3% през 2017 година
Белгия реагира с утежняване на упованията за вероятния сюжет за корав Брекзит. Последиците от това могат да са загубата на 2,3% от Брутният вътрешен продукт и на над 40 хиляди работни места, считат от Федерацията на белгийските компании.
Индексът IFO за Испания демонстрира относително нищожно закъснение. Заедно с това, съгласно формалната статистика, тримесечният Брутният вътрешен продукт демонстрира дребен растеж – 0,7%, вместо предстоящите 0,6%.
От отчета на IFO излиза наяве, че спадът в най-голяма степен е засегнал Франция и Белгия. Едновременно с това, низходяща наклонност се следи в цялата еврозона, установяват анализаторите.
Според тях основната причина за тази обстановката са две – Брекзит и комерсиалните войни. Съединени американски щати и Китай по никакъв метод не могат да се договорят за изискванията за преустановяване на разногласието, което оказва въздействие върху стопанската система на всички страни. Освен това, Европа и Съединени американски щати също имат доста търговски несъгласия – наскоро Европейска комисия дефинитивно вкара защитни ограничения върху вноса на стомана в отговор на американските мита.
На този декор МВФ към този момент намали прогнозата за международната стопанска система. Рязко са влошени индикаторите за еврозоната: през 2019 година Брутният вътрешен продукт ще прибави единствено 1,6% /–0,3 п.п./, през 2020 година растежът ще доближи 1,7% /без промяна/.
Към хора на песимистите се причисли на 7 февруари и Европейската комисия, която също преразгледа данните за икономическия напредък в посока надолу. Тя намали прогнозата за икономическия напредък от 1,9% на 1,3%.
„ Постъпващите данни се оказват по-слаби, в сравнение с се очакваше... това може да е удостоверение за понижаване на темповете на напредък в бъдеще “, прави извод ЕЦБ. /БГНЕС
През последните седмици излизат все по-тревожни данни, които свидетелстват за закъснение на икономическия напредък в еврозоната, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Очакваният спад се удостоверява освен от статистическите данни, прогнозите на водещи интернационалния организации и финансови институции, като Европейския съюз и Международния валутен фонд, само че и от откривателите.
Забавянето на икономическия напредък, което някои международни икономисти побързаха да кръстят „ церемониал на скептицизма “, ще засегне освен страните, споделящи единната валута, само че и останалите членки на Европейския съюз, измежду тях и България. Българската стопанска система ще регистрира малко по-нисък растеж от 3.2%, a повода съгласно Еврокомисията е основно намаляването на износа, повишение цените на силата, цените на храните, неприятната годишна продукция и инфлацията.
Какъв ще бъде резултатът от това за нашата страна, с този въпрос се обърнахме към икономиста професор Ганчо Ганчев.
Според него България не разполага с огромен инструментариум, с цел да противодейства. Една от аргументите за това е, че не можем да обезценим валутния курс, а други принадлежности като фискална политика нямаме.
В същото време специалистът е безапелационен, че идните отрицателни събития няма по никакъв метод да обиден желанието ни за приемането на еврото.
„ Икономическият спад в еврозоната няма да се отрази на желанието на България за приемането на еврото... Главната причина да влезем в еврозоната е, че ще бъдем по-добре от позиция на икономическата политика, в сравнение с сме в този момент “, акцентира пред БГНЕС проф. Ганчев.
Той предлага на държавното управление да насърчи вътрешното търсене, в това число по-големи държавни разноски.
“Трябва да насърчим вътрешното търсено, в това число по-големи държавни разноски. Може да се намерения и за облекчения, само че сега нашите налози са задоволително ниски. Единственото, което зависи от държавното управление са държавните разноски. През последните години ние не използвахме напълно опциите на държавните разноски за вложения. Бюджетният остатък се дължи най-много на недоизползване на капиталовите благоприятни условия на страната. Това би трябвало да бъде обезщетено. Повече държавни вложения, повече разноски “, съобщи проф. Ганчев.
[b]Еврозоната: парадът на песимизма[/b]
Забавянето на стопанската система на еврозоната се удостоверява освен от статистическите данни, само че и от европейските откриватели.
Според оценката на немския институт IFO показателят на икономическия климат в еврозоната спадна от 6,6 пункта през четвъртото тримесечие на 2018 година до минус 11,1 пункта през първите три месеца на 2019 година Според предварителните заключения на института за пръв път от 2014 година този индикатор е негативен.
Значително утежняване на икономическите упования се отбелязва в Италия, чиято стопанска система се намира в най-лошото състояние за последните пет години и към този момент е навлязла в криза. Малко по-добра е обстановката във Франция, която продължава да страда от всеобщи митинги. Според формалните данни, Брутният вътрешен продукт на страната е повишен с 0,3% през четвъртото тримесечие на 2018 година по отношение на предходното тримесечие, когато също е регистриран сходен растеж. За цялата 2018 година френската стопанска система прибави 1,5% против 2,3% през 2017 година
Белгия реагира с утежняване на упованията за вероятния сюжет за корав Брекзит. Последиците от това могат да са загубата на 2,3% от Брутният вътрешен продукт и на над 40 хиляди работни места, считат от Федерацията на белгийските компании.
Индексът IFO за Испания демонстрира относително нищожно закъснение. Заедно с това, съгласно формалната статистика, тримесечният Брутният вътрешен продукт демонстрира дребен растеж – 0,7%, вместо предстоящите 0,6%.
От отчета на IFO излиза наяве, че спадът в най-голяма степен е засегнал Франция и Белгия. Едновременно с това, низходяща наклонност се следи в цялата еврозона, установяват анализаторите.
Според тях основната причина за тази обстановката са две – Брекзит и комерсиалните войни. Съединени американски щати и Китай по никакъв метод не могат да се договорят за изискванията за преустановяване на разногласието, което оказва въздействие върху стопанската система на всички страни. Освен това, Европа и Съединени американски щати също имат доста търговски несъгласия – наскоро Европейска комисия дефинитивно вкара защитни ограничения върху вноса на стомана в отговор на американските мита.
На този декор МВФ към този момент намали прогнозата за международната стопанска система. Рязко са влошени индикаторите за еврозоната: през 2019 година Брутният вътрешен продукт ще прибави единствено 1,6% /–0,3 п.п./, през 2020 година растежът ще доближи 1,7% /без промяна/.
Към хора на песимистите се причисли на 7 февруари и Европейската комисия, която също преразгледа данните за икономическия напредък в посока надолу. Тя намали прогнозата за икономическия напредък от 1,9% на 1,3%.
„ Постъпващите данни се оказват по-слаби, в сравнение с се очакваше... това може да е удостоверение за понижаване на темповете на напредък в бъдеще “, прави извод ЕЦБ. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ