Петър Клисаров: Аахенският договор – печалба за Германия и загуба

Петър Клисаров: Аахенският контракт – облага за Германия и загуба за Франция
В средата на декември предходната година разгласих в БГНЕС материал, озаглавен „ Европейски Съюз в изискванията на 25-тата стратегема “. В него се постарах да обосновавам тезата, че локомотивът на Европейски Съюз не е двойката Франция-Германия, както десетилетия наред ни се втълпява, а двойката САЩ-Германия. И че последната двойка не се състои от две равноправни страни, а от хегемон и васал.

Това е изключително значимо в настоящия миг, когато Европейски Съюз е на кръстопът в навечерието на излизането на Англия от съюза. Накъде ще поеме той през идващите години – към разпад, или към усилена интеграция? Как ще протичат промените в него, като се имат поради функциите на Франция и Германия? Ще бъде ли това развой с равноправно присъединяване на всички страни, или измененията ще протекат по сюжет, написан в Берлин? Каква ще е новата роля на Вашингтон и ще се помири ли той с нея?

Измина малко повече от месец и събитията не закъсняха. Изненадващо, сякаш без никаква предварителна подготовка, на 22 януари 2019 година, Ангела Меркел и Еманюел Макрон подписаха в Аахен Договор за френско-германско съдействие, незабавно наименуван Аахенски контракт. Събитието бе показано като историческо продължение на Елисейския контракт, подписан на 22 януари 1963 година сред Шарл дьо Гол и Конрад Аденауер, с който се полагали основите на френско-германското следвоенно помиряване.

Датата, както всеки може да забележи, не е инцидентна. Годината обаче повдига естествения въпрос за какво това се прави 56 години по-късно. Защо не на 50-тата или 60-тата година от Елисейския контракт, което би било разумно и в духа на традициите. Отговорите са елементарни: 50-годишнината от дълго време отмина, до 60-годишнината нито един от двамата ръководители няма да бъде отпред на своята страна: Макрон вероятно ще е част от някой от бордовете на банковата империя на Ротшилд, а Меркел ще е излязла на подобаващ отдих. А и развиването на процесите в Европейски Съюз не разрешава да се чака до тогава.

Но да се върнем към контракта от 22 януари 1963 година Всъщност не с него се слагат основите на френско-германското помиряване. Преди това има най-малко 12-годишна история на помиряване и съдействие, за което свидетелстват няколко контракта, в основата на които стоят точно Франция и Германия:

Договорът за основаване на Европейската общественост за въглища и стомана от 18 април 1951 година сред Франция, Германия и Бенелюкс (Белгия, Нидерландия, Люксембург);

Римските контракти от 25 март 1957 година сред същите страни, с които се основават Европейската икономическа общественост, или Европейска икономическа общност (ядрото на бъдещия Европейски съюз) и Европейската общественост за атомна сила (Евратом).

Какво съставлява следователно Елисейският контракт и за какво Шарл дьо Гол се нагърбва с тази самодейност? Договорът е извънредно къс – няма и 4 страници – и визира единствено 3 области:

външната политика, защитата, образованието и младежта.

В него се приказва извънредно и единствено за двете страни – трети страни, както и европейски и международни структури не се загатват. Не се приказва нито за Съединени американски щати, нито за Англия, нито за ГАТ (предшественика на Световната комерсиална организация), нито за НАТО, нито за Европейска икономическа общност, нито за Организация на обединените нации.

Целта на Дьо Гол, който е напълно наясно с характера на новата европейска архитектура, е да ограничи американското въздействие в нея и да привърже Германия към тясно съдействие с Франция за сметка на това със Съединени американски щати. Разбира се, безрезултатен опит, като се имат поради съотношението на силите и зависимостта на Германия от Съединени американски щати, само че френският президент е задължен да опита, тъй като различен ход в тази тенденция той няма на свое разположение. За Германия пък Елисейският контракт е значима опция да се отърве от стигмата на подпалвач на две международни войни, извършител на десетки милиони жертви и страна, сложена на колене след края на Втората международна война /1939-1945 г./.

По-интересният въпрос обаче е за какво днешните Франция и Германия са почувствали по този начин ненадейно нуждата да подпишат нов сходен контракт и какво съставлява той.

Новият контракт е към 3 пъти по-дълъг, състои се от 7 глави (последните 2 – организационни) и 28 члена. Поставен е не в двустранен, а в интернационален подтекст, и визира следните области:

европейски работи,

мир, сигурност и развиване,

просвета, обучение, научни проучвания и подвижност,

районна и трансгранична кооперация,

стабилно развиване, климат, околна среда и стопански работи.

Още в преамбюла, в който се изброяват предпоставките за сключването на новия контракт, читателят на часа попада на едно любопитно изказване:

Изразявайки привързаността си към задълбочаването на съдействието в региона на европейската политика за поощряване на единството, успеваемостта и доближаването на Европа, оставяйки в същото време това съдействие отворено за всички държави-членки на Европейския съюз…

Какво значи това? Това значи, че Макрон и Меркел приготвят нещо сепаративно. Когато става дума за съюз на 28 (или 27 след Брекзит) страни, обикновено би било всички да се съберат и да вземат решение общите въпроси дружно. На всички конгреси на Европейски Съюз се приказва за все по-тясното съдействие и единството на съставляващите го страни. Тук обаче се събират единствено две страни, т.е. една дребна част от Европейски Съюз, и споделят, че вземайки независимо избрани решения и подписвайки документ само между тях, те показват по този метод привързаността си към задълбочаването на съдействието сред всички за да насърчат единството на Европа.

Твърдението е някакъв логичен нонсенс, защото няма по какъв начин две страни да вземат решение за 28 (или 27). По този метод те не укрепват единството, а тъкмо противоположното – подклаждат различията и несъгласията в съюза, тъй като две страни одобряват избран стратегически документ в отсъствието на всички останали. И канят общително към него да се причислят тези, които го утвърждават. Подобни дейности и изказвания автоматизирано слагат двете страни в някакво привилегировано състояние, в някакъв тип сюзеренитет, а останалите страни – в безспорно васално състояние.

Още по-интересното обаче е дали двата „ сюзерена “ се преглеждат като равноправни между тях, или въпреки всичко единият е старши, а другият – младши сътрудник.
Еманюел Макрон и Ангела Меркел / БГНЕС
Нека да разгледаме някои от членовете на контракта.

1. В член 4 от главата „ Мир, сигурност и развиване “ се споделя следното:

Двете страни, уверени в неделимостта на своите ползи в региона на сигурността, от ден на ден сближават своите цели и политики на сигурност и защита, като по този метод укрепват груповите системи за сигурност, от които са част. Те си оказват помощ и поддръжка посредством всички средства, с които разполагат, в това число въоръжени сили, при положение на въоръжена експанзия против техните територии.

Какво значи това? Че в случай че Германия бъде нападната от някого, Франция ще бъде задължена да влезе в спора по всевъзможен начин на свое разположение, т.е. и с нуклеарните си оръжия? С каквито Германия не разполага. Подобно обвързване, като се изключи че слага Франция под възможен нуклеарен удар поради своята съседка, значи, че на процедура Германия се снабдява със собствен нуклеарен щит. Странно е, че френската политическа класа – най-малко към този момент – оставя сходно стратегическо решение, засягащо мъчително националната й сигурност, да бъде взето еднолично и без диспути от президента Макрон. Освен това е мъчно да се намерения, че това е равностойна договорка.

2. В член 7 от същата глава се споделя следното:

Двете страни се ангажират да открият все по-тясно партньорство сред Европа и Африка посредством усилване на съдействието си в региона на развиването на частния бранш, районната интеграция, образованието и професионалното образование, тъждество сред половете и овластяване на жените…

Какво значи това? Франция от епохи има специфични връзки с африканския континент, на който са ситуирани голям брой някогашни нейни колонии. Тези страни, въпреки и официално деколониализирани, не престават да бъдат под мощното френско въздействие. Почти на всички места в тях френският език, в случай че не е формален, е всеобщо средство за другарство. Германия – тъкмо противоположното – съвсем не разполага с въздействие на континента като се изключи страни, чийто брой е по-малък от пръстите на едната ръка. Излизайки дружно с Франция на полето на връзките с африканските страни, Германия получава безценен бонус на голяма територия с бурно възходящо население, колосални естествени благосъстояния и извънреден капацитет за развиване. Със сигурност това не е равностойна договорка.

3. В алинея (2) на член 8 от същата глава се споделя следното:

Двете страни се ангажират да продължат напъните си за довеждане до сполучлив завършек на междуправителствените договаряния за промяна на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Приемането на Федерална република Германия като непрекъснат член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации е приоритет на френско-германската дипломация.

Преди това, в алинея (1), се приказва за тясното координиране на позициите по всички въпроси при гласуването в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Какво значи това? Франция на процедура споделя своето място на непрекъснат член в Секретен сътрудник на Организация на обединените нации с Германия, което е най-важният й инструмент, превръщащ я във Велика мощ. И се ангажира да пробута своята съседка за непрекъснат член, т.е. да понижи своето въздействие в света.

Няма никакъв аргумент за какво тъкмо Германия би трябвало да е непрекъснат член на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации. Нека да не забравяме, че непрекъснати членове на този съвет са страните-победителки във Втората международна война, като Франция е страната, оповестена за победителка, по този начин да се каже, по благосклонност предвид на приноса й за успеха над нацизма. А Германия, като причинителка на колосални премеждия на човечеството, надали има моралното право да претендира за някакво въздействие върху международните работи. Пък и може би има други, по-подходящи за непрекъснати членове страни. Например Индия, трета стопанска система в света и страна с повече от 1.2 милиарда души? Или Бразилия, основна страна в Южна Америка? А може би Африка заслужава непрекъснато място на ротационен принцип за страните от Африканския съюз?

Отново виждаме извънредно неравностойна договорка сред Франция и Германия.

P: 6813853

4. В член 20 от главата „ Устойчиво развиване, климат, околна среда и стопански работи “ се споделя следното:

Двете страни задълбочават интеграцията на стопанските системи си, с цел да основат френско-германска икономическа зона с общи правила.

Какво значи това? Всеизвестно е, че заради мощта на немската стопанска система и най-много на индустрията й, еврото за Германия е евтина валута. Точно противоположното е тя за Франция. Което с други думи значи, че при официално равностойни връзки, общи правила и обща валута Франция ще изнася народен приход за Германия.

Това сигурно не е равностойна договорка.

Разбира се, има и още някои детайлности, само че надали е належащо да се стопираме на тях в този миг. Заключението от казаното дотук е, че Германия се утвърждава като хегемон, освен това, като сюзерен на Европейски Съюз, а Франция приема да бъде нейният младши сътрудник, дарявайки й даром редица свои оръжия в директния и преносния смисъл, осигуряващи й статута на Велика мощ, с което се смъква непринудено в по-ниска категория на международната политическа сцена.

Франция на процедура признава хегемонията на Германия над Европа, като към досегашната икономическа надмощие прибавя и политическата, а вероятно и военната. Германия се готви да се трансформира в най-скоро време в международна Велика мощ освен в икономическата област, каквато беше до момента, а и в политическата. Във военната – също.

Доказателствата за това не закъсняха да се появят незабавно след подписването на Аахенския контракт.

1. На 31 януари 2019 година (9 дни след подписването му) Германия се отхвърли да закупи ок. 50 самолета „ Ф-35 “, с които трябваше да размени остаряващите си изтребители „ Торнадо “ и остави в състезанието единствено „ Юрофайтър “ и „ Ф-18 “, при което видни военни обявиха, че „ Юрофайтър “ се преглежда с желание. На 8 февруари министърките на защитата на двете страни Флоранс Парли и Урсула фон дер Лайен се срещнаха в централата на френския тръст „ Сафран “, производител на самолетни и ракетни мотори, където подписаха контракт на стойност 65 млн. евро за създаването на идея на перспективен военен аероплан от шесто потомство, която ще бъде осъществена от „ Еърбъс “ и „ Дасо “. Двигателите пък следва да бъдат създадени от „ Сафран “ и немската „ MTU Aero Engines “. Това решение дава на Германия достъп до създаването на стратегическа военна техника, каквато са реактивните авиационни мотори. Тук би трябвало ясно да се каже, че турбореактивните авиационни мотори са едно от чудесата на актуалните технологии, същински софтуерен Еверест. Разработката и производството им доста биха отивали на страна с техническия талант на Германия, само че до момента тя не е развивала тази област. Очевидно, заради правила за това, какво й е разрешено, датиращи от следвоенните години. Всъщност, в случай че си дадем сметка какво ставаше в тази технологическа област от 50-те години на ХХ в. до момента, ще забележим, че реактивни мотори разработваха единствено 5 страни – Съединени американски щати, Англия, Франция, Русия и Китай. Странно – все спечелили във Втората международна война.

2. На 8 февруари след чудновата предистория, в която Франция се бе оповестила за промени в Третия енергиен пакет, затрудняващи доста строителството на газопровода „ Северен поток-2 “, в края на краищата се стигна до общо предложение на Франция и Германия Третия енергиен пакет да важи и за северните елементи на Европейски Съюз, само че разпоредбите да се ползват от „ територията и териториалното море на държавата-членка, където се намира първата точка за връзка". Освен това бе решено Берлин да остане водещият договарящ с Русия по газопровода „ Северен поток-2". Което значи, че на този план бе дадена зелена светлина, а Европейска комисия остана съвсем без пълномощия за влияние. На процедура още веднъж бяха заобиколени разпоредбите, които попречиха на България да осъществя „ Южен поток “. На всичко от горната страна за това гласоподаваха и всички страни, които от години се борят против СП-2, като Полша и Прибалтийските страни. Всички единомислещо признаха новия стопанин.

Германия към този момент е неоспоримият хегемон над Европа. Предстои да забележим по какъв начин ще се оправи със зависимостта си от Съединени американски щати.

P.S. Като послепис ми се ще да споделя, че първата ми мисъл, когато прочетох новината за Аахенския контракт, бе, че стартира оформянето на Каролингското ядро. За вероятните ядра, към които ще зародят съюзи в границите на Европейски Съюз, които по-късно ще стартират свое свободно битие, писах в материала „ Бъдещето на Европейски Съюз “, оповестен от БГНЕС на 15 октомври 2018 година

Не съм и предполагал, че процесите ще стартират да се развиват толкоз скоро. /БГНЕС

--------------------------------------------------------------------------------------------------

Петър Клисаров, политолог и създател на книгите "Игрите на властта" /2012 г./, "Огледалото на митингите 2013 – 2014 година " и други Анализът е изработен за БГНЕС.