Русия размрази проект на 150 години
Шумът от новогодишните празници скри от нас знаковата вест, че стартира проектирането на пристанището в село Индига в Ненецкия самостоятелен окръг.
Пристанище, което е планувано да бъде издигнато още преди 150 години, само че по този начин и не започва. В този брой ще разкажем за смисъла му и за какво би трябвало да вършим нещо, с което не са се справили всички предходни представители на нашата страна, написа "Поглед инфо ".
Интересно място
Тази година би трябвало да завърши проектирането, а идната да стартира строителството на пристанище Индига в едноименното село на брега на Баренцово море. Така планът със 150-годишна отминалост стартира да придобива действителни контури.
За първи път да построят тук пристанище оферират след Кримската война през 1853 година, по-късно интензивно разискват концепцията в навечерието на краха на Руската империя.
Новата руска власт се връща към нея през 1938 година, само че всеки пък остава най-вече доброжелание. Защо мисълта за пристанище Индига не дава покой на съветските управници?
Малкото крайморско населено място Индига се намира на много забавно място, да се добереш до него можеш само по въздух или море (запомнете този факт).
Но локалният залив има много привлекателни особености – преди всичко дълбочината му при брега е до 18 метра, което дава опция да поема танкери с водоизместимост до 100 хиляди тона.
На второ място, до тук се популяризира въздействието на топлия Гълфстрийм и по тази причина тук могат да влизат съдове без безценен акомпанимент на ледоразбивачи.
Това преференциално разграничава залива от към този момент съществуващите пристанища и може да стане насочна точка на Северния морски път. Но за какво пристанището не може да се построи толкоз дълго?
Повече от 150 години концепцията за строителството на пристанище Индига остава просто концепция, освен това заради няколко значими аргументи. Първата е – както към този момент отбелязахме, достъпът до селището е вероятен само по въздух и море.
Няма смисъл да се строи пристанище, в случай че то не е съединено по земя с железопътната мрежа на страната. Значи към него би трябвало да се прокарат повече от 1000 км стоманен път в сурови полярни условия.
Проектът за такава автомагистрала получи име Барерцкомур и би трябвало да свързва Индига със Сургут, т.е. да даде преход към Северния морски път на сибирските, уралски и даже казахстански предприятия.
Едновременно с това се възнамерява конкурентен железопътен маршрут под името Белкомур с излаз на пристанище Астрахан. Но освен че страната не съумя да реши кой маршрут да избере, а и почтено казано няма запаси за градежа и това е значима причина нещата да не се получат.
Но какво се е изменило в днешни дни.
Има разлика
В наши дни съществуващите пристанища са престанали да се оправят с потока от артикули. Годишният товарооборот надвиши 1 милиард тона, макар обстоятелството, че в пика на развиването си в Съюз на съветските социалистически републики той възлиза на 600 милиона тона и това като се вземе поради потенциалът на всички републики, които по-късно се отделиха.
През последните няколко години страната построява нови пристанища и модернизира остарели с ускорени темпове, само че въпреки всичко е принудена да употребява услугите на своите балтийски съседи, защото създава от ден на ден и повече артикули и не може в точния момент да построи инфраструктура.
Следователно, планът за пристанище Индига през днешния ден придобива вероятности за самодостатъчност, даже като вземе поради построяването на железопътната линия. И не на вятъра в най-новата 2020 година се позволи дългогодишна конспирация кой план ще поддържа държавното управление - Белкомур или Баренцкомур? Правителството реши да поддържа и двете - те влязоха в проекта за развиване на Северния морски път до 2035 година.
Всичко това общо ни дава съображение да се надяваме, че пристанището ще бъде построено в границите на 5-7 години, което е незначително на фона на дългата му история.
И това ще разреши освен да развие външната търговия, само че и да се трансформира в следващата точка на напредък на съветския Север. Жителите на село Индига, откъснато от външния свят, ще получат нов живот, а с тях и всички селища, прилежащи на новите железници.
Превод: В. Сергеев.
Пристанище, което е планувано да бъде издигнато още преди 150 години, само че по този начин и не започва. В този брой ще разкажем за смисъла му и за какво би трябвало да вършим нещо, с което не са се справили всички предходни представители на нашата страна, написа "Поглед инфо ".
Интересно място
Тази година би трябвало да завърши проектирането, а идната да стартира строителството на пристанище Индига в едноименното село на брега на Баренцово море. Така планът със 150-годишна отминалост стартира да придобива действителни контури.
За първи път да построят тук пристанище оферират след Кримската война през 1853 година, по-късно интензивно разискват концепцията в навечерието на краха на Руската империя.
Новата руска власт се връща към нея през 1938 година, само че всеки пък остава най-вече доброжелание. Защо мисълта за пристанище Индига не дава покой на съветските управници?
Малкото крайморско населено място Индига се намира на много забавно място, да се добереш до него можеш само по въздух или море (запомнете този факт).
Но локалният залив има много привлекателни особености – преди всичко дълбочината му при брега е до 18 метра, което дава опция да поема танкери с водоизместимост до 100 хиляди тона.
На второ място, до тук се популяризира въздействието на топлия Гълфстрийм и по тази причина тук могат да влизат съдове без безценен акомпанимент на ледоразбивачи.
Това преференциално разграничава залива от към този момент съществуващите пристанища и може да стане насочна точка на Северния морски път. Но за какво пристанището не може да се построи толкоз дълго?
Повече от 150 години концепцията за строителството на пристанище Индига остава просто концепция, освен това заради няколко значими аргументи. Първата е – както към този момент отбелязахме, достъпът до селището е вероятен само по въздух и море.
Няма смисъл да се строи пристанище, в случай че то не е съединено по земя с железопътната мрежа на страната. Значи към него би трябвало да се прокарат повече от 1000 км стоманен път в сурови полярни условия.
Проектът за такава автомагистрала получи име Барерцкомур и би трябвало да свързва Индига със Сургут, т.е. да даде преход към Северния морски път на сибирските, уралски и даже казахстански предприятия.
Едновременно с това се възнамерява конкурентен железопътен маршрут под името Белкомур с излаз на пристанище Астрахан. Но освен че страната не съумя да реши кой маршрут да избере, а и почтено казано няма запаси за градежа и това е значима причина нещата да не се получат.
Но какво се е изменило в днешни дни.
Има разлика
В наши дни съществуващите пристанища са престанали да се оправят с потока от артикули. Годишният товарооборот надвиши 1 милиард тона, макар обстоятелството, че в пика на развиването си в Съюз на съветските социалистически републики той възлиза на 600 милиона тона и това като се вземе поради потенциалът на всички републики, които по-късно се отделиха.
През последните няколко години страната построява нови пристанища и модернизира остарели с ускорени темпове, само че въпреки всичко е принудена да употребява услугите на своите балтийски съседи, защото създава от ден на ден и повече артикули и не може в точния момент да построи инфраструктура.
Следователно, планът за пристанище Индига през днешния ден придобива вероятности за самодостатъчност, даже като вземе поради построяването на железопътната линия. И не на вятъра в най-новата 2020 година се позволи дългогодишна конспирация кой план ще поддържа държавното управление - Белкомур или Баренцкомур? Правителството реши да поддържа и двете - те влязоха в проекта за развиване на Северния морски път до 2035 година.
Всичко това общо ни дава съображение да се надяваме, че пристанището ще бъде построено в границите на 5-7 години, което е незначително на фона на дългата му история.
И това ще разреши освен да развие външната търговия, само че и да се трансформира в следващата точка на напредък на съветския Север. Жителите на село Индига, откъснато от външния свят, ще получат нов живот, а с тях и всички селища, прилежащи на новите железници.
Превод: В. Сергеев.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ