Съюзът на съдиите поиска предсрочното освобождаване на Гешев
Съюзът на съдиите в България изиска пускане на процедура по предварително освобождение на основния прокурор Иван Гешев. От организацията изпратиха публична декларация до членовете на Висшия правосъден съвет.
" В резултат на общественото му държание и изявления, както и на редица негови дейности по отношение на съответни наказателни производства, се доближи до задълбочаване на рецесията на правовата страна ", пишат съдиите.
Ето и цялото им послание:
" Общото заседание на Съюза на съдиите в България, извършено на 19 септември 2020 година, взе решение да се обърнем към всеки един от членовете на Висшия правосъден съвет (ВСС) с искане за оценка на обществено известни обстоятелства по отношение на активността на основния прокурор и за обсъждане на решение за започване на процедура по член 175, алинея 5 вр. с член 173 (за предварително освобождение - бел. ред.) от Закона за правосъдната власт.
Съюзът на съдиите в България не за първи път взема отношение по въпроси, които засягат действието на прокуратурата, и в частност - легитимността на процедурите за избор на най-висшите длъжности в правосъдната власт. При избора на предходния основен прокурор нашата организация изрази съществени опасения за конституционосъобразността на процедурата и се обърна към президента на Република България с искане за практикуване на предоставените му от конституцията пълномощия.
В хода на процедурата за избор на сегашния основен прокурор в обществено оповестено писмо ние изложихме причини за какво президентът на Република България би трябвало да откаже да подпише декрет за назначение на оферти му от Пленума на Висш съдебен съвет претендент.
Посочихме, че цялата процедура, представянето на професионалната биография на претендента и самото му чуване не създаваха разбиране, че определеният дава отговор на условията на член 170, алинея 1, т. 5 от Закона за правосъдната власт за придържане и налагане на висок етичен стандарт, което предпоставя като базисно изискване уважението към съперника и главните човешки права.
Процедурата не беше годна да сътвори разбиране и за това, че определеният единствен претендент има онази професионална подготвеност, която надвишава всекидневно изискуемите умения за работа по делата, нужна за дефиниране на задачите на наказателната политика на страната, за извеждане на ясни и обективни високи критерии за оценка на прокурорите и кариерното им израстване по отношение на показаните от тях резултати и качества за одобряване на справедливия развой, за отбрана на самостоятелните права и за смяна на институционалната просвета в дух на професионална самостоятелност, липса на боязън и поддръжка на всеки прокурор да покачва своята подготовка и да се самоусъвършенства в публичен интерес.
Още в този миг бяхме обезпокоени и от обстоятелството, че по време на чуването, както и преди избора - в изявление по Българската национална телевизия на 23.07.2019 година, претендентът за основен прокурор квалифицира хора, които показват противоречие с неговата номинация, като " десни екстремисти ", " болшевики ", постигнали " резултати на меншевики ". Посочихме, че сходна тирада е несъвместима с наредбата на член 170, алинея 5, т. 3 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ), която изисква основният прокурор да се отличава с изявена самостоятелност. Отбелязахме и това, че осъзнаването за забележителния запас на господарски пълномощия, в това число репресивни, изисква основният прокурор да има такова обществено държание, което не оставя и диря от подозрение в обществото за настъпателност, за пристрастност, за личностни настройки за силово налагане, самовъзвеличаване и дискриминиране на обособени жители или публични групи.
Днес със страдание означаваме, че опасенията ни за избора на Иван Гешев за основен прокурор се оправдаха. В резултат на общественото му държание и изявления, както и на редица негови дейности по отношение на съответни наказателни производства, се доближи до задълбочаване на рецесията на правовата страна.
Длъжни сме като съдийска организация да заемаме позиции по въпросите за статуса на основния прокурор и за ролята на прокуратурата в демократичното общество, тъй като прокуратурата и съдилищата имат общ орган за администриране, какъвто е Пленумът на Висш съдебен съвет, който наред с другите пълномощия избира и ръководителите на двете висши съдилища.
В демократичните общества съдиите имат дълг да реагират
във всеки случай на засягане на съществени въпроси, свързани с правовата страна, а институционалната рецесия с основния прокурор е таман подобен проблем. В мнението си по отношение на полската правосъдна промяна от 14.12.2017 година Европейската мрежа на правосъдните препоръки (ЕМСС) разясни: " както всеки жител, съдията има право да показва опасения, когато са застрашени демокрацията и главните свободи, при съблюдаване на рестриктивните мерки на съдийските функционалности. Ограниченията за съдии могат да правят отстъпка пред задължението да изразят позиция намерено ".
Сега сме изправени таман пред сходна опасност на фундаментите на правовата страна, която изисква Вашата реакция, тъй като съществува механизъм на противопоставяне на заплахата и той е конституционно обезпечен във Вашите пълномощия. Заради главната си функционалност да пази независимостта на правосъдната власт, в това число посредством дисциплинарните си пълномощия, Висш съдебен съвет е належащо всекидневно да убеждава жителите, че законът се ползва за всички, а висшите административни длъжности на правосъдна власт не позволяват и най-малкото подозрение за корупция или корист с власт.
След като изчакахме в рационален интервал от време Вашата реакция, припомняме единствено някои от обстоятелствата, които следва да бъдат предмет на разискване от Висш съдебен съвет по отношение на решение на въпроса за започване на процедурата по член 175, алинея 3 Закон за съдебната власт против основния прокурор.
1. Съгласно член 6 Закон за съдебната власт " при реализиране на активността си съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални ". В многочислените си обществени изяви основният прокурор Иван Гешев неведнъж наруши този главен принцип за работата на всички магистрати, като си разреши неприемливи обществени изявления, в които даваше политически оценки за част от представителите на политическата съпротива и за публични процеси от близкото минало (като осъществената преди десетилетия приватизация).
2. През февруари тази година сезирахме Пленума на Висш съдебен съвет във връзка публикувани от прокуратурата аудиозаписи, добити посредством специфични разследващи средства, които в отклоняване от възбраните по Наказателен кодекс и ЗСРС оповестяваха диалози с присъединяване на президента на Република България. Изминалото време не понижава резонността на въпросите:
- накърнен ли е престижът на правосъдната власт посредством основаване на усещане за
превръщането на прокуратурата в политически властови център, който не зависи от демократични процедури за търсене и осъществяване на отговорност;
- може ли основният прокурор да си разреши държание, необвързано с върховенството на правото и действието на правовата страна, в това число посредством ерозирането на правилото на разделяне на управляващите, на независимостта на съда и основаване на предпоставки за основателно подозрение, че е осъществено закононарушение от прокурор (нерегламентирано разпространяване на аудиозаписи, събрани посредством потребление на специфични разследващи средства, което не обслужва потребностите на углавен развой, и то записи на диалози на президента на Републиката)?
Тревожната обстановка изискваше да обсъдите и споделите с българските жители разбирането си за приличното (съответно на етичните професионални правила) и законно държание на основния прокурор в връзките му с другите държавни институции - държавното управление (в частност с министър-председателя), президента. Реакция от Висш съдебен съвет на нашето искане не последва. Считаме, че в този момент е неотложно да проведете тази полемика, която ще сътвори по този начин нужните стандарти за ръководство на правосъдната власт и ще даде опция безапелационно да извършите инспекция налице ли са задоволително данни за разкриване на процедура по реда на член 173 Закон за съдебната власт за разискване на въпроса дали е осъществено тежко дисциплинарно нарушаване от основния прокурор по член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията на Република България, надлежно да упражните пълномощието си по член 175, алинея 5 Закон за съдебната власт.
3. В послание до прокурорите в страната от 14 юли тази година обърнахме внимание на тревожния факт, че прокуратурата към този момент разполага и със силов инструментариум (правомощията на Бюрото за отбрана да употребява оръжие по директно предписание от основния прокурор), който поначало е характерен на изпълнителната власт, тъй като тя може да бъде следена от Народното събрание. Към основния прокурор беше основано самобитно паравоенно образувание, което към този момент заплашва гражданския мир и правовата страна, тъй като не кореспондира с съответен механизъм за въздържане.
Считаме, че демонстрацията на силови дейности по наложително нахлуване и осъществяване на претършуване в Президентството на Република България са безусловно неприемливи в правовата страна, тъй като няма подозрение, че следствието на твърдeните закононарушения е възможно и обективно допустимо без противоконституционно уязвяване на президентската институция. Ролята на основния прокурор, който има законовите пълномощия еднолично да разпорежда присъединяване на чиновниците на Бюрото за отбрана,
следва да бъде открита при извършена от Висш съдебен съвет инспекция, за която настояваме.
4. В изявленията и други обществени изяви основният прокурор нарушава презумпцията за невиновност още при започване на досъдебни производства, като обществено разгласява имената на лицата, които смята, че са направили закононарушения, в това число посредством поощряване на наблюдаващите прокурори да разгласяват обществено материали от следствията. Това държание крие заплаха от дискредитиране на независимостта и безпристрастността на правораздаването, заради което изисква Вашето разискване.
В мнение от 10 юли 2020 година Висшият адвокатски съвет изрази паниката си, че разпространението на подбрани от прокуратурата доказателства по висящи досъдебни производства нарушава жестоко презумпцията за невиновност и умишлено притегля медийното внимание към избрани каузи, като това основава усещане, че решаването на правния спор зависи не от съда, а от публичното мнение. Отговор на тези опасения от кадровия орган на правосъдната власт нямаше, което постанова в този момент, при осъществяване на цялостна инспекция на тежестта на вредите за престижа на правораздаването, обществено да обсъдите за съвместимостта на държанието на основния прокурор с условията на Директива 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година по отношение на укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да вземат участие в наказателния развой.
Директивата, както и Конституцията на Република България задължават българската страна да подсигурява, че обществените органи
не могат да дават информация на медиите, посредством която да сочат обвинени за отговорни,
и да не позволява тежестта на доказване да се трансферира от обвиняването към отбраната, тъй като това съставлява нарушаване на презумпцията за непорочност.
5. В подтекста на изброените учредения за социална паника следва да дадете отговор и на въпроса дали основният прокурор накърни престижа на правосъдната власт, когато в изявление обществено съобщи във връзка употребената към март 2020 година централизирана електронна система за систематизиране на делата, че " в нея имало корона вирус и че в действителност през последните пет години в България не е имало правораздаване ".
6. В поредност от свои обществени прояви основният прокурор позволи да бъдат разграничени потърпевшите от закононарушения на такива, които биват " удостоени " с неговото внимание, а информацията за срещите му с тях по места се популяризира посредством пресслужбата на прокуратурата, и всички останали. Институцията на основния прокурор по формулировка е поръчител за правда и равнопоставено и хуманно отношение към всички, чиито права и законни ползи са били обект на незаконно посягане. Разделението на хората в неволя може да сътвори неправилната визия в обществото, че ефикасното наказателно гонене зависи не от приложението на закона, който дава равна отбрана на всички, сложени при едни и същи условия, а от акт на снизхождение на основния прокурор според от съответните му персонални желания, ползи, политическа обстановка или нечиста сделка с популистки настройки.
Отделен въпрос е, че с изключение на несъвместимо с правовата страна неравноправно отнасяне на хората, сходен метод - диалози на мястото на престъплението пред медиите, заявления и прогнози за развиването на наказателното произвеждане от страна на институцията, която стои на върха на прокурорската подчиненост, дискредитира самата концепция за обективното и независимо правораздаване, за професионалните стандарти на следствието, за зачитането на човешкото достолепие от държавната власт.
По отношение на съдиите, прокурорите и следователите съществуват повишени стандарти за тяхното държание в службата и отвън нея. В член 170, алинея 5, т. 1 Закон за съдебната власт са въведени за основния прокурор и ръководителите на висшите съдилища специфични условия за спазване и налагане на високи етични стандарти и изявена самостоятелност. Валидните за българските магистрати етични правила от Кодекса за етично държание, признат с решение на Висш съдебен съвет, могат да се изведат и от така наречен Бангалорски правила - общоприетите етични стандарти за съдиите на страните членки на Организация на обединените нации, които са използвани и за представители на другите магистратски специалности в правосъдната власт.
Правилата за професионалното държание изискват от всички магистрати да поддържат доверието на обществото, да заобикалят всевъзможни дейности, които накърняват достолепието на тяхната специалност, и да свеждат до най-малко риска от спор на ползи или каквато и да е предприемчивост, която би заплашила тяхната известност и самостоятелност. Поведението им освен следва да е прецизно съобразено с критериите за безпристрастност и самостоятелност, само че и да предотвратява опциите за спор или за подозрение в честността и благоприличието им.
Магистратите всекидневно упражняват власт, която значително се отразява върху ориста на жителите. Обществото не би се примирило да даде тази власт в ръцете на лица със противоречива честност, подготвеност или съмнителни персонални стандарти. Затова държанието на магистратите както в службата, по този начин и отвън директната им служебна активност, би трябвало да е напълно съобразено с доверието на обществото и неговите упования.
Съгласно конституцията и Закона за правосъдната власт основният прокурор има изключителни пълномощия в областта на наказателното гонене и надзора за правда, които го слагат на най-високо място в йерархията на правосъдната власт. Според член 126, алинея 2 Конституцията и член 46, алинея 5 Наказателно-процесуален кодекс основният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори. Системата на прокуратурата в България е централизирана.
Всички административни ръководители в прокуратурата са подчинени на основния прокурор
и се регистрират пред него (чл. 136, алинея 4 ЗСВ).
Главният прокурор има пълномощието да издава наложителни разпоредби, отнасящи се до работата на всеки прокурор, в това число и до работата по съответни каузи (чл. 139 и член 143 ЗСВ). Главният прокурор има право да внася във Висшия правосъден съвет оферти за повишение или дисциплинарно наказване на прокурори (чл. 38 и 312 ЗСВ).
Тези пълномощия на основния прокурор извеждат и повишените условия и етични стандарти към държанието му, доколкото той може да въздейства върху активността на всички прокурори, дефинира цялостния образ на прокуратурата и има първостепенна роля за избирането на ръководителите на висшите съдилища.
Съдържанието на етичните стандарти, с които е задължен да се преценява основният прокурор, неизбежно следва да държи сметка и за настоящия публичен подтекст, и за въздействието върху публичното мнение на останалите неразрешени проблеми и рецесии в легитимността на правосъдната власт, и в частност - на прокуратурата. Нерешените и премълчани в активността на кадровия орган на правосъдната власт проблеми въздействат на общото равнище на съмнение на българските жители във връзка с способността на правосъдната власт да обезпечи върховенството на правото.
Достатъчно е да напомним, че повече от 10 години след неоправдателното решение на Европейския съд по правата на индивида по делото " Колеви против България " не е очакван институционален и процесуален механизъм, който да основава ефикасни гаранции за безпристрастност и обективност на вероятно наказателно гонене против основния прокурор при данни за осъществено закононарушение.
За да не допуснем подозрението, че Висш съдебен съвет не извършва конституционната си задача да бъде единствен институционален коректив на основния прокурор и по този начин се трансформира в независим фактор за произвол и подриване на върховенството на правото, предлагаме да извършите задълбочена инспекция на изложените нагоре обстоятелства, след което обществено да обсъдите и да дадете отговор на обществото дали са налице основанията на член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията на Република България и надлежно да упражните пълномощието си по член 175, алинея 5 Закон за съдебната власт. "
" В резултат на общественото му държание и изявления, както и на редица негови дейности по отношение на съответни наказателни производства, се доближи до задълбочаване на рецесията на правовата страна ", пишат съдиите.
Ето и цялото им послание:
" Общото заседание на Съюза на съдиите в България, извършено на 19 септември 2020 година, взе решение да се обърнем към всеки един от членовете на Висшия правосъден съвет (ВСС) с искане за оценка на обществено известни обстоятелства по отношение на активността на основния прокурор и за обсъждане на решение за започване на процедура по член 175, алинея 5 вр. с член 173 (за предварително освобождение - бел. ред.) от Закона за правосъдната власт.
Съюзът на съдиите в България не за първи път взема отношение по въпроси, които засягат действието на прокуратурата, и в частност - легитимността на процедурите за избор на най-висшите длъжности в правосъдната власт. При избора на предходния основен прокурор нашата организация изрази съществени опасения за конституционосъобразността на процедурата и се обърна към президента на Република България с искане за практикуване на предоставените му от конституцията пълномощия.
В хода на процедурата за избор на сегашния основен прокурор в обществено оповестено писмо ние изложихме причини за какво президентът на Република България би трябвало да откаже да подпише декрет за назначение на оферти му от Пленума на Висш съдебен съвет претендент.
Посочихме, че цялата процедура, представянето на професионалната биография на претендента и самото му чуване не създаваха разбиране, че определеният дава отговор на условията на член 170, алинея 1, т. 5 от Закона за правосъдната власт за придържане и налагане на висок етичен стандарт, което предпоставя като базисно изискване уважението към съперника и главните човешки права.
Процедурата не беше годна да сътвори разбиране и за това, че определеният единствен претендент има онази професионална подготвеност, която надвишава всекидневно изискуемите умения за работа по делата, нужна за дефиниране на задачите на наказателната политика на страната, за извеждане на ясни и обективни високи критерии за оценка на прокурорите и кариерното им израстване по отношение на показаните от тях резултати и качества за одобряване на справедливия развой, за отбрана на самостоятелните права и за смяна на институционалната просвета в дух на професионална самостоятелност, липса на боязън и поддръжка на всеки прокурор да покачва своята подготовка и да се самоусъвършенства в публичен интерес.
Още в този миг бяхме обезпокоени и от обстоятелството, че по време на чуването, както и преди избора - в изявление по Българската национална телевизия на 23.07.2019 година, претендентът за основен прокурор квалифицира хора, които показват противоречие с неговата номинация, като " десни екстремисти ", " болшевики ", постигнали " резултати на меншевики ". Посочихме, че сходна тирада е несъвместима с наредбата на член 170, алинея 5, т. 3 от Закона за правосъдната власт (ЗСВ), която изисква основният прокурор да се отличава с изявена самостоятелност. Отбелязахме и това, че осъзнаването за забележителния запас на господарски пълномощия, в това число репресивни, изисква основният прокурор да има такова обществено държание, което не оставя и диря от подозрение в обществото за настъпателност, за пристрастност, за личностни настройки за силово налагане, самовъзвеличаване и дискриминиране на обособени жители или публични групи.
Днес със страдание означаваме, че опасенията ни за избора на Иван Гешев за основен прокурор се оправдаха. В резултат на общественото му държание и изявления, както и на редица негови дейности по отношение на съответни наказателни производства, се доближи до задълбочаване на рецесията на правовата страна.
Длъжни сме като съдийска организация да заемаме позиции по въпросите за статуса на основния прокурор и за ролята на прокуратурата в демократичното общество, тъй като прокуратурата и съдилищата имат общ орган за администриране, какъвто е Пленумът на Висш съдебен съвет, който наред с другите пълномощия избира и ръководителите на двете висши съдилища.
В демократичните общества съдиите имат дълг да реагират
във всеки случай на засягане на съществени въпроси, свързани с правовата страна, а институционалната рецесия с основния прокурор е таман подобен проблем. В мнението си по отношение на полската правосъдна промяна от 14.12.2017 година Европейската мрежа на правосъдните препоръки (ЕМСС) разясни: " както всеки жител, съдията има право да показва опасения, когато са застрашени демокрацията и главните свободи, при съблюдаване на рестриктивните мерки на съдийските функционалности. Ограниченията за съдии могат да правят отстъпка пред задължението да изразят позиция намерено ".
Сега сме изправени таман пред сходна опасност на фундаментите на правовата страна, която изисква Вашата реакция, тъй като съществува механизъм на противопоставяне на заплахата и той е конституционно обезпечен във Вашите пълномощия. Заради главната си функционалност да пази независимостта на правосъдната власт, в това число посредством дисциплинарните си пълномощия, Висш съдебен съвет е належащо всекидневно да убеждава жителите, че законът се ползва за всички, а висшите административни длъжности на правосъдна власт не позволяват и най-малкото подозрение за корупция или корист с власт.
След като изчакахме в рационален интервал от време Вашата реакция, припомняме единствено някои от обстоятелствата, които следва да бъдат предмет на разискване от Висш съдебен съвет по отношение на решение на въпроса за започване на процедурата по член 175, алинея 3 Закон за съдебната власт против основния прокурор.
1. Съгласно член 6 Закон за съдебната власт " при реализиране на активността си съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални ". В многочислените си обществени изяви основният прокурор Иван Гешев неведнъж наруши този главен принцип за работата на всички магистрати, като си разреши неприемливи обществени изявления, в които даваше политически оценки за част от представителите на политическата съпротива и за публични процеси от близкото минало (като осъществената преди десетилетия приватизация).
2. През февруари тази година сезирахме Пленума на Висш съдебен съвет във връзка публикувани от прокуратурата аудиозаписи, добити посредством специфични разследващи средства, които в отклоняване от възбраните по Наказателен кодекс и ЗСРС оповестяваха диалози с присъединяване на президента на Република България. Изминалото време не понижава резонността на въпросите:
- накърнен ли е престижът на правосъдната власт посредством основаване на усещане за
превръщането на прокуратурата в политически властови център, който не зависи от демократични процедури за търсене и осъществяване на отговорност;
- може ли основният прокурор да си разреши държание, необвързано с върховенството на правото и действието на правовата страна, в това число посредством ерозирането на правилото на разделяне на управляващите, на независимостта на съда и основаване на предпоставки за основателно подозрение, че е осъществено закононарушение от прокурор (нерегламентирано разпространяване на аудиозаписи, събрани посредством потребление на специфични разследващи средства, което не обслужва потребностите на углавен развой, и то записи на диалози на президента на Републиката)?
Тревожната обстановка изискваше да обсъдите и споделите с българските жители разбирането си за приличното (съответно на етичните професионални правила) и законно държание на основния прокурор в връзките му с другите държавни институции - държавното управление (в частност с министър-председателя), президента. Реакция от Висш съдебен съвет на нашето искане не последва. Считаме, че в този момент е неотложно да проведете тази полемика, която ще сътвори по този начин нужните стандарти за ръководство на правосъдната власт и ще даде опция безапелационно да извършите инспекция налице ли са задоволително данни за разкриване на процедура по реда на член 173 Закон за съдебната власт за разискване на въпроса дали е осъществено тежко дисциплинарно нарушаване от основния прокурор по член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията на Република България, надлежно да упражните пълномощието си по член 175, алинея 5 Закон за съдебната власт.
3. В послание до прокурорите в страната от 14 юли тази година обърнахме внимание на тревожния факт, че прокуратурата към този момент разполага и със силов инструментариум (правомощията на Бюрото за отбрана да употребява оръжие по директно предписание от основния прокурор), който поначало е характерен на изпълнителната власт, тъй като тя може да бъде следена от Народното събрание. Към основния прокурор беше основано самобитно паравоенно образувание, което към този момент заплашва гражданския мир и правовата страна, тъй като не кореспондира с съответен механизъм за въздържане.
Считаме, че демонстрацията на силови дейности по наложително нахлуване и осъществяване на претършуване в Президентството на Република България са безусловно неприемливи в правовата страна, тъй като няма подозрение, че следствието на твърдeните закононарушения е възможно и обективно допустимо без противоконституционно уязвяване на президентската институция. Ролята на основния прокурор, който има законовите пълномощия еднолично да разпорежда присъединяване на чиновниците на Бюрото за отбрана,
следва да бъде открита при извършена от Висш съдебен съвет инспекция, за която настояваме.
4. В изявленията и други обществени изяви основният прокурор нарушава презумпцията за невиновност още при започване на досъдебни производства, като обществено разгласява имената на лицата, които смята, че са направили закононарушения, в това число посредством поощряване на наблюдаващите прокурори да разгласяват обществено материали от следствията. Това държание крие заплаха от дискредитиране на независимостта и безпристрастността на правораздаването, заради което изисква Вашето разискване.
В мнение от 10 юли 2020 година Висшият адвокатски съвет изрази паниката си, че разпространението на подбрани от прокуратурата доказателства по висящи досъдебни производства нарушава жестоко презумпцията за невиновност и умишлено притегля медийното внимание към избрани каузи, като това основава усещане, че решаването на правния спор зависи не от съда, а от публичното мнение. Отговор на тези опасения от кадровия орган на правосъдната власт нямаше, което постанова в този момент, при осъществяване на цялостна инспекция на тежестта на вредите за престижа на правораздаването, обществено да обсъдите за съвместимостта на държанието на основния прокурор с условията на Директива 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година по отношение на укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да вземат участие в наказателния развой.
Директивата, както и Конституцията на Република България задължават българската страна да подсигурява, че обществените органи
не могат да дават информация на медиите, посредством която да сочат обвинени за отговорни,
и да не позволява тежестта на доказване да се трансферира от обвиняването към отбраната, тъй като това съставлява нарушаване на презумпцията за непорочност.
5. В подтекста на изброените учредения за социална паника следва да дадете отговор и на въпроса дали основният прокурор накърни престижа на правосъдната власт, когато в изявление обществено съобщи във връзка употребената към март 2020 година централизирана електронна система за систематизиране на делата, че " в нея имало корона вирус и че в действителност през последните пет години в България не е имало правораздаване ".
6. В поредност от свои обществени прояви основният прокурор позволи да бъдат разграничени потърпевшите от закононарушения на такива, които биват " удостоени " с неговото внимание, а информацията за срещите му с тях по места се популяризира посредством пресслужбата на прокуратурата, и всички останали. Институцията на основния прокурор по формулировка е поръчител за правда и равнопоставено и хуманно отношение към всички, чиито права и законни ползи са били обект на незаконно посягане. Разделението на хората в неволя може да сътвори неправилната визия в обществото, че ефикасното наказателно гонене зависи не от приложението на закона, който дава равна отбрана на всички, сложени при едни и същи условия, а от акт на снизхождение на основния прокурор според от съответните му персонални желания, ползи, политическа обстановка или нечиста сделка с популистки настройки.
Отделен въпрос е, че с изключение на несъвместимо с правовата страна неравноправно отнасяне на хората, сходен метод - диалози на мястото на престъплението пред медиите, заявления и прогнози за развиването на наказателното произвеждане от страна на институцията, която стои на върха на прокурорската подчиненост, дискредитира самата концепция за обективното и независимо правораздаване, за професионалните стандарти на следствието, за зачитането на човешкото достолепие от държавната власт.
По отношение на съдиите, прокурорите и следователите съществуват повишени стандарти за тяхното държание в службата и отвън нея. В член 170, алинея 5, т. 1 Закон за съдебната власт са въведени за основния прокурор и ръководителите на висшите съдилища специфични условия за спазване и налагане на високи етични стандарти и изявена самостоятелност. Валидните за българските магистрати етични правила от Кодекса за етично държание, признат с решение на Висш съдебен съвет, могат да се изведат и от така наречен Бангалорски правила - общоприетите етични стандарти за съдиите на страните членки на Организация на обединените нации, които са използвани и за представители на другите магистратски специалности в правосъдната власт.
Правилата за професионалното държание изискват от всички магистрати да поддържат доверието на обществото, да заобикалят всевъзможни дейности, които накърняват достолепието на тяхната специалност, и да свеждат до най-малко риска от спор на ползи или каквато и да е предприемчивост, която би заплашила тяхната известност и самостоятелност. Поведението им освен следва да е прецизно съобразено с критериите за безпристрастност и самостоятелност, само че и да предотвратява опциите за спор или за подозрение в честността и благоприличието им.
Магистратите всекидневно упражняват власт, която значително се отразява върху ориста на жителите. Обществото не би се примирило да даде тази власт в ръцете на лица със противоречива честност, подготвеност или съмнителни персонални стандарти. Затова държанието на магистратите както в службата, по този начин и отвън директната им служебна активност, би трябвало да е напълно съобразено с доверието на обществото и неговите упования.
Съгласно конституцията и Закона за правосъдната власт основният прокурор има изключителни пълномощия в областта на наказателното гонене и надзора за правда, които го слагат на най-високо място в йерархията на правосъдната власт. Според член 126, алинея 2 Конституцията и член 46, алинея 5 Наказателно-процесуален кодекс основният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори. Системата на прокуратурата в България е централизирана.
Всички административни ръководители в прокуратурата са подчинени на основния прокурор
и се регистрират пред него (чл. 136, алинея 4 ЗСВ).
Главният прокурор има пълномощието да издава наложителни разпоредби, отнасящи се до работата на всеки прокурор, в това число и до работата по съответни каузи (чл. 139 и член 143 ЗСВ). Главният прокурор има право да внася във Висшия правосъден съвет оферти за повишение или дисциплинарно наказване на прокурори (чл. 38 и 312 ЗСВ).
Тези пълномощия на основния прокурор извеждат и повишените условия и етични стандарти към държанието му, доколкото той може да въздейства върху активността на всички прокурори, дефинира цялостния образ на прокуратурата и има първостепенна роля за избирането на ръководителите на висшите съдилища.
Съдържанието на етичните стандарти, с които е задължен да се преценява основният прокурор, неизбежно следва да държи сметка и за настоящия публичен подтекст, и за въздействието върху публичното мнение на останалите неразрешени проблеми и рецесии в легитимността на правосъдната власт, и в частност - на прокуратурата. Нерешените и премълчани в активността на кадровия орган на правосъдната власт проблеми въздействат на общото равнище на съмнение на българските жители във връзка с способността на правосъдната власт да обезпечи върховенството на правото.
Достатъчно е да напомним, че повече от 10 години след неоправдателното решение на Европейския съд по правата на индивида по делото " Колеви против България " не е очакван институционален и процесуален механизъм, който да основава ефикасни гаранции за безпристрастност и обективност на вероятно наказателно гонене против основния прокурор при данни за осъществено закононарушение.
За да не допуснем подозрението, че Висш съдебен съвет не извършва конституционната си задача да бъде единствен институционален коректив на основния прокурор и по този начин се трансформира в независим фактор за произвол и подриване на върховенството на правото, предлагаме да извършите задълбочена инспекция на изложените нагоре обстоятелства, след което обществено да обсъдите и да дадете отговор на обществото дали са налице основанията на член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията на Република България и надлежно да упражните пълномощието си по член 175, алинея 5 Закон за съдебната власт. "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ