Утро с леко затъмнение
Само след два дни ни чака забавно небесно събитие. От доцент Васил Умленски разбираме, че крайчецът на нашата нощна спътница ще бъде обхванат в лека мрачевина, поради земната хвърлена сянка. Надяваме се това утро с леко затъмнение да донесе шанс, а не да ни (умо)помрачи още в самото начало на новата година. Това събитие ще се случи на 10 януари, а с цел да забележим измененията в блясъка на Месечината е добре да посетим най-близката ни обсерватория или да погледнем през телескоп към небето. Но с изключение на странностите на Луната, която ще изгрява ту на разсъмване, ту в среднощ, ту по чаено време, през този интервал ни чакат и други любопитни галактически събития. Венера ще озарява мислите както на среднощните мечтатели, по този начин и на ранобудниците. Денят ни ще става все по-светъл, към този момент единствено с час, само че както се споделя, кой ти го дава. Така че дано му се радваме. Повод за наслади могат да донесат и другите звездопади, като късовете, идващи от съзвездието Дева ще извършват желанията ни от 25 януари, та чак до април - който не си харесва новогодишните шансове, в този момент има опцията да си изиска от Вселената нещо друго, пък кой знае, може и да вземе да се сбъдне.
ХВЪРЛЕНА СЯНКА
На 10 януари Луната минава през земната полусянка. Началото на затъмнението е в 5,04 ч, оптималната фаза (0,92) е в 6,30 ч, а краят – в 7,55 ч. Небесното събитие е наблюдаемо от Европа, Азия, Африка, Австралия и полуостров Лабрадор (Канада). От България е очевидно от началото до залеза на Луната в 7,34 ч, само че измененията в блясъка на нощната ни спътница при полусенчесто затъмнение могат да се записват единствено с уреди.
СВЕТЛО С ЧАС ПОВЕЧЕ
В началото на интервала изгревът е малко преди 8 ч, а залезът – десетина минути след 17 ч. В края изгревът е малко след 7,30 ч, а залезът – десетина минути преди 18 ч. Денят нараства с един час и от 9,14 доближава до 10,14 часа.
На 20 януари Слънцето минава от зодиакалното съзвездие Стрелец в Козирог. На същата дата в 16,55 ч то навлиза в знака на Водолея.
СЛЕДОБЕДНО ПЪЛНОЛУНИЕ
Най-близо до Земята (в перигей) тя е на 13 януари (365963 км), а най-далече (в апогей) – на 29 януари (405389 км).
пълнолуние 10 януари 16,52 ч – 7,34 ч последна четвърт 17 януари 0,07 ч – 12,02 ч новолуние 24 януари 7,39 ч – 16,59 ч първа четвърт 2 февруари 11,52 ч – 1,02 ч
КОСМИЧЕСКИ ПРЕГРЪДКИ
На 12 януари Меркурий е в съединяване със Сатурн, което не може да се следи. На 20 януари покрай Луната е Марс. На 23-и Юпитер се скрива зад Месечината. Сатурн е в съединяване с Луната на 24 януари, само че събитието на практика не е наблюдаемо. Меркурий е до Луната на 25 януари, а Венера – на 28 януари.
ЛУНАТА В ПОМОЩ НА
БИОДИНАМИЧНИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ
В началото на интервала Луната е в съзвездието Бик, възходяща. „ Най-високо “ над еклиптиката тя е на 16 януари. След това е низходяща до 30 януари, когато е „ най-ниско “ под еклиптиката и още веднъж възходяща до края на интервала. Ето и датите на нейното нахлуване в идващите зодиакални съзвездия:
9 януари – Близнаци 11 януари – Рак 12 януари – Лъв 15 януари – Девица 18 януари – Везни 20 януари – Скорпион 22 януари – Стрелец 24 януари – Козирог 26 януари – Водолей 28 януари – Риби 31 януари – Овен 3 февруари – Бик 5 февруари – Близнаци 7 февруари – Рак
И ВЕЧЕРНИЦАТА СТАНА ДЕНИЦА
С рухването на нощта величественият Орион изгрява към изток. Ниско към изток-североизток са Близнаците Кастор и Полукс. Над тях е ярката Капела от съзвездието Колар. Най-ярката звезда – Сириус от Голямото куче – изгрява към югоизток към два часа след залез-слънце. Над Бетелгейзе от Орион е Алдебаран – яркочервеното око на Бика. Блестящата Вега е ниско към северозапад, над нея е Лебедът. Сутрин Вега е към североизток, яркият Арктур от Воловар – към югозапад.
В началото на интервала Меркурий е зад Слънцето, съединението им е на 10 януари. Появява се в последните дни на месеца (към северозапад след залез-слънце). Залязва все по-късно (в края след 19 ч) и интервалът на видимост се усилва. Венера е Вечерница. И тя залязва все по-късно. Блясъкът й нараства и не е изключено да се вижда още денем, по тази причина народът я зове още Деница. В началото на интервала Марс изгрява към югоизток в 4,40 ч, към три часа преди Слънцето, само че интервалът на видимост последователно понижава. На 15 януари минава от Скорпион в тринадесетото зодиакално съзвездие – Змиеносец, на 18 януари е до яркия червен колос Антарес (Антимарс). В началото на интервала Юпитер се губи в слънчевите лъчи, само че през втората половина на януари се появява на утринното небе. Изгревът настава все по-рано, в края на интервала е няколко минути преди 6 ч. Гигантът остава в зодиакалното съзвездие Стрелец. Сатурн също не се вижда при започване на интервала (съединението със Слънцето е на 13 януари). В края на интервала е забележим за малко преди изгрев-слънце към изток – югоизток. Също остава в Стрелец.
ИСКРИТЕ НА ДЕВИЦАТА
В началото на интервала към момента е деен изобилният метеоритен рояк Квадрантиди с радиант в северния завършек на съзвездието Воловар, само че пълнолунието ще пречи на наблюденията. Около 17 януари е максимумът на Делта-Канкридите, когато при удобни условия се следят до четири метеора в час. Радиантът им е в съзвездието Рак, което изгрява към изток към два часа след залез-слънце и кулминира към юг към среднощ. След 25 януари са дейни и Виргинидите с радиант в съзвездието Девица, което изгрява към среднощ. Това е най-продължителният звезден дъжд – срещите с метеорни тела от този поток не престават до 15 април. Възможни са ярки метеори и даже болиди.
ХВЪРЛЕНА СЯНКА
На 10 януари Луната минава през земната полусянка. Началото на затъмнението е в 5,04 ч, оптималната фаза (0,92) е в 6,30 ч, а краят – в 7,55 ч. Небесното събитие е наблюдаемо от Европа, Азия, Африка, Австралия и полуостров Лабрадор (Канада). От България е очевидно от началото до залеза на Луната в 7,34 ч, само че измененията в блясъка на нощната ни спътница при полусенчесто затъмнение могат да се записват единствено с уреди.
СВЕТЛО С ЧАС ПОВЕЧЕ
В началото на интервала изгревът е малко преди 8 ч, а залезът – десетина минути след 17 ч. В края изгревът е малко след 7,30 ч, а залезът – десетина минути преди 18 ч. Денят нараства с един час и от 9,14 доближава до 10,14 часа.
На 20 януари Слънцето минава от зодиакалното съзвездие Стрелец в Козирог. На същата дата в 16,55 ч то навлиза в знака на Водолея.
СЛЕДОБЕДНО ПЪЛНОЛУНИЕ
Най-близо до Земята (в перигей) тя е на 13 януари (365963 км), а най-далече (в апогей) – на 29 януари (405389 км).
пълнолуние 10 януари 16,52 ч – 7,34 ч последна четвърт 17 януари 0,07 ч – 12,02 ч новолуние 24 януари 7,39 ч – 16,59 ч първа четвърт 2 февруари 11,52 ч – 1,02 ч
КОСМИЧЕСКИ ПРЕГРЪДКИ
На 12 януари Меркурий е в съединяване със Сатурн, което не може да се следи. На 20 януари покрай Луната е Марс. На 23-и Юпитер се скрива зад Месечината. Сатурн е в съединяване с Луната на 24 януари, само че събитието на практика не е наблюдаемо. Меркурий е до Луната на 25 януари, а Венера – на 28 януари.
ЛУНАТА В ПОМОЩ НА
БИОДИНАМИЧНИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ
В началото на интервала Луната е в съзвездието Бик, възходяща. „ Най-високо “ над еклиптиката тя е на 16 януари. След това е низходяща до 30 януари, когато е „ най-ниско “ под еклиптиката и още веднъж възходяща до края на интервала. Ето и датите на нейното нахлуване в идващите зодиакални съзвездия:
9 януари – Близнаци 11 януари – Рак 12 януари – Лъв 15 януари – Девица 18 януари – Везни 20 януари – Скорпион 22 януари – Стрелец 24 януари – Козирог 26 януари – Водолей 28 януари – Риби 31 януари – Овен 3 февруари – Бик 5 февруари – Близнаци 7 февруари – Рак
И ВЕЧЕРНИЦАТА СТАНА ДЕНИЦА
С рухването на нощта величественият Орион изгрява към изток. Ниско към изток-североизток са Близнаците Кастор и Полукс. Над тях е ярката Капела от съзвездието Колар. Най-ярката звезда – Сириус от Голямото куче – изгрява към югоизток към два часа след залез-слънце. Над Бетелгейзе от Орион е Алдебаран – яркочервеното око на Бика. Блестящата Вега е ниско към северозапад, над нея е Лебедът. Сутрин Вега е към североизток, яркият Арктур от Воловар – към югозапад.
В началото на интервала Меркурий е зад Слънцето, съединението им е на 10 януари. Появява се в последните дни на месеца (към северозапад след залез-слънце). Залязва все по-късно (в края след 19 ч) и интервалът на видимост се усилва. Венера е Вечерница. И тя залязва все по-късно. Блясъкът й нараства и не е изключено да се вижда още денем, по тази причина народът я зове още Деница. В началото на интервала Марс изгрява към югоизток в 4,40 ч, към три часа преди Слънцето, само че интервалът на видимост последователно понижава. На 15 януари минава от Скорпион в тринадесетото зодиакално съзвездие – Змиеносец, на 18 януари е до яркия червен колос Антарес (Антимарс). В началото на интервала Юпитер се губи в слънчевите лъчи, само че през втората половина на януари се появява на утринното небе. Изгревът настава все по-рано, в края на интервала е няколко минути преди 6 ч. Гигантът остава в зодиакалното съзвездие Стрелец. Сатурн също не се вижда при започване на интервала (съединението със Слънцето е на 13 януари). В края на интервала е забележим за малко преди изгрев-слънце към изток – югоизток. Също остава в Стрелец.
ИСКРИТЕ НА ДЕВИЦАТА
В началото на интервала към момента е деен изобилният метеоритен рояк Квадрантиди с радиант в северния завършек на съзвездието Воловар, само че пълнолунието ще пречи на наблюденията. Около 17 януари е максимумът на Делта-Канкридите, когато при удобни условия се следят до четири метеора в час. Радиантът им е в съзвездието Рак, което изгрява към изток към два часа след залез-слънце и кулминира към юг към среднощ. След 25 януари са дейни и Виргинидите с радиант в съзвездието Девица, което изгрява към среднощ. Това е най-продължителният звезден дъжд – срещите с метеорни тела от този поток не престават до 15 април. Възможни са ярки метеори и даже болиди.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ