Коста Църнушанов: Васил Левски и Македония
С широтата на своя всебългарски взор великият Апостол на свободата е обхващал цялата българска земя открай до дъно. Доказателство за това е неговата публикация в Каравеловия в. " Свобода " от 13 февруари 1871 година, в която декларира: " И ние сме хора и желаеме да живеем човешки, да бъдем свободни с цялостна независимост в земята ни, там, дето живее българинът - в България, Тракия и Македония.... " Това е очебийно и в решението на Общото заседание в Букурещ през април-май 1872 година: " Събранието удостовери Левски за основен деятел за цяла България, Тракия и Македония ".
Македония е заседнала в сърцето на Левски още в дните, когато през 1862 година се озовава в Легията на Раковски в Белград и застава в първите редици един до друг с легионерите на Раковски от Македония, отпред с именития дядо Ильо Малешевски и двамата му синове Иван и Христо, Христо Македонски, Димитър Беровски, Христо Велешански, Денко Николов от Куманово и доста други. А във Втората българска легия /1867/ край Левски са героите Спиро Джеров от Охрид – по-сетне подвойвода на Хаджидимитровата чета, Георги Велезлията, Стоян Везенков и други Освен с тях Левски се свързал с огромния наследник на Македония архимандрит Натанаил от Скопско, по-сетне митрополит Охридски/1874/. По това време Натанаил е освен непосредствен консултант на Раковски по националните и политическите въпроси, само че е и огромен активист в църковните битки против Цариградската патриаршия. Тоя духовник-революционер, който с идентична ревност държал и кръста, и меча, е бъдещият лидер на Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 година Неговата буря е облъхнала мощно и младия тогава Левски и още по-здраво укрепила у него мисълта за Македония.
Когато Левски поема апостолския си път към вътрешността на българската земя, движейки се от Дунав на юг, Македония, въпреки и най-отдалечена, е била непрекъснато в мислите му. Той е дирил връзка с дейци от там и ги намирал. Върху това изрично ни приказва една негова шифрована записка в тефтерчето му, че има другари на освободителното дело " близо Охрид а оттук шес сахата Галешник " / т.е. Галичник, Дебърско/.
Как е намерил тези хора? Несъмнено в Цариград, където е ходил два пъти. През 1868-1869/декември-януари/ и през лятото на 1871 година. По това време - учредяването на Българската екзархия - най-силно се чувствал пулсът на църковната битка при присъединяване на десетки, хиляди македонски българи от всички краища на Македония, заседнали като занаятчии. При втората си обиколка по българската земя за учредяване на революционни комитети от Никопол до Пловдив и Пазарджик Левски направил и първата си стъпка към организирането на Македония. През лятото на 1869 година той слязъл от Пазарджик в
Разлог и сложил началото на революционен комитет в Мехомия /днес Разлог/. Документ за това е откритата през 1969 година бележка на духовник Костадин Савов от Мехомия върху бял лист на книгата " Истината на православието " в която написа: " Требва да се помни от всички, че през летото на 1869 година в Мехомия идва Апостола Васил Левски и основа революционен комитет от 12 души в къщата на Кипре Максев ". На друго място са записани и имената на членовете на комитета и обобщение от речта на Апостола със заключителни думи на самия духовник Савов.
Втора стъпка Левски направил в Северна Македония, съответно в Крива Паланка /Осоговския манастир/, съпроводен от Тодор Пеев, през август 1872 година. Съществуват четири мемоарни източника за това, само че най-изричен писмен документ е свидетелството, обещано на Тодор Пеев от организационните ръководители Стоян Заимов и Христо Ковачев. В точка 2- б на свидетелството се споделя за Пеев: "...като приятел на Левски за разкриване на частни революционни комитети в Радомир, Кюстендил и Криворечна Паланка /Македония/ ".
Че в Македония е имало и други революционни комитети, с които Левски е бил във връзка, узнаваме от други два източника.
Единият са спомените на Станислава Караиванова, която дружно с майка си баба Неделя Петкова била учителка във Велес и образувала юношески революционен кръжок. При тях Левски, който им бил родственик, изпратил своя приближен човек - карловеца Попконстантинов с революционни материали и пример за избродирване на революционно знаме. Станислава категорично написа: " Ние с мама всяка неделя вечер ходехме в къщата на Георги Копандов, където се събираха младежи, четяхме кореспонденцията от Централен комитет и пеехме национални песни, посредством което се развиваше в тях мощно предпочитание за въстание... "
Знамето е избродирано, само че при завършването му бива унищожено заради иден обиск по изменничество на турски шпиони. През 1876 година по същия пример е избродирано от двете учителки знамето на Малешевско-Пиянечкото въстание.
Вторият документ е писмото на Левски от 20 юни 1871 година, в което оповестява проектираната от него конференция на революционери от вътрешността. В писмото четем и следното: " В множеството места от България и Тракия са подготвени на първо повиквание, пък за Македония - подредено е да се свърши и там... А де ще бъде то никому няма да бъде известно до оня ден. " Според писмото на Тодор Пеев от 29 юли 1872 година до Левски това място би било Македония: " То може в тамошните страни, догдето не се е усетило каквото околовръст, да стане събранието ".
Кое място в Македония би било уместно за задачата? От други документи /писма на Веркович/ би могло да се допусна, че това ще бъдат гънките на Пирин планина.
А по какъв начин се отнесе Македония към Левски? Отговор дава ВМОРО. Революционна Македония го издигна до висотата на собствен висш началник. Тя се построи в духа на неговите хрумвания: вътрешна организация, разчитане на личните сили и всеобщо национално въстание. Духът на великия Апостол на целия български народ се превъплъти, в македонското освободително дело и го води до дъно, ставайки негов идол. /БГНЕС
Коста Църнушанов е български държавник, деятел на Вътрешна македонска революционна организация, историк, журналист и фолклорист, създател е на исторически проучвания, повести, исторически романи, мемоарни книги.
Македония е заседнала в сърцето на Левски още в дните, когато през 1862 година се озовава в Легията на Раковски в Белград и застава в първите редици един до друг с легионерите на Раковски от Македония, отпред с именития дядо Ильо Малешевски и двамата му синове Иван и Христо, Христо Македонски, Димитър Беровски, Христо Велешански, Денко Николов от Куманово и доста други. А във Втората българска легия /1867/ край Левски са героите Спиро Джеров от Охрид – по-сетне подвойвода на Хаджидимитровата чета, Георги Велезлията, Стоян Везенков и други Освен с тях Левски се свързал с огромния наследник на Македония архимандрит Натанаил от Скопско, по-сетне митрополит Охридски/1874/. По това време Натанаил е освен непосредствен консултант на Раковски по националните и политическите въпроси, само че е и огромен активист в църковните битки против Цариградската патриаршия. Тоя духовник-революционер, който с идентична ревност държал и кръста, и меча, е бъдещият лидер на Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 година Неговата буря е облъхнала мощно и младия тогава Левски и още по-здраво укрепила у него мисълта за Македония.
Когато Левски поема апостолския си път към вътрешността на българската земя, движейки се от Дунав на юг, Македония, въпреки и най-отдалечена, е била непрекъснато в мислите му. Той е дирил връзка с дейци от там и ги намирал. Върху това изрично ни приказва една негова шифрована записка в тефтерчето му, че има другари на освободителното дело " близо Охрид а оттук шес сахата Галешник " / т.е. Галичник, Дебърско/.
Как е намерил тези хора? Несъмнено в Цариград, където е ходил два пъти. През 1868-1869/декември-януари/ и през лятото на 1871 година. По това време - учредяването на Българската екзархия - най-силно се чувствал пулсът на църковната битка при присъединяване на десетки, хиляди македонски българи от всички краища на Македония, заседнали като занаятчии. При втората си обиколка по българската земя за учредяване на революционни комитети от Никопол до Пловдив и Пазарджик Левски направил и първата си стъпка към организирането на Македония. През лятото на 1869 година той слязъл от Пазарджик в
Разлог и сложил началото на революционен комитет в Мехомия /днес Разлог/. Документ за това е откритата през 1969 година бележка на духовник Костадин Савов от Мехомия върху бял лист на книгата " Истината на православието " в която написа: " Требва да се помни от всички, че през летото на 1869 година в Мехомия идва Апостола Васил Левски и основа революционен комитет от 12 души в къщата на Кипре Максев ". На друго място са записани и имената на членовете на комитета и обобщение от речта на Апостола със заключителни думи на самия духовник Савов.
Втора стъпка Левски направил в Северна Македония, съответно в Крива Паланка /Осоговския манастир/, съпроводен от Тодор Пеев, през август 1872 година. Съществуват четири мемоарни източника за това, само че най-изричен писмен документ е свидетелството, обещано на Тодор Пеев от организационните ръководители Стоян Заимов и Христо Ковачев. В точка 2- б на свидетелството се споделя за Пеев: "...като приятел на Левски за разкриване на частни революционни комитети в Радомир, Кюстендил и Криворечна Паланка /Македония/ ".
Че в Македония е имало и други революционни комитети, с които Левски е бил във връзка, узнаваме от други два източника.
Единият са спомените на Станислава Караиванова, която дружно с майка си баба Неделя Петкова била учителка във Велес и образувала юношески революционен кръжок. При тях Левски, който им бил родственик, изпратил своя приближен човек - карловеца Попконстантинов с революционни материали и пример за избродирване на революционно знаме. Станислава категорично написа: " Ние с мама всяка неделя вечер ходехме в къщата на Георги Копандов, където се събираха младежи, четяхме кореспонденцията от Централен комитет и пеехме национални песни, посредством което се развиваше в тях мощно предпочитание за въстание... "
Знамето е избродирано, само че при завършването му бива унищожено заради иден обиск по изменничество на турски шпиони. През 1876 година по същия пример е избродирано от двете учителки знамето на Малешевско-Пиянечкото въстание.
Вторият документ е писмото на Левски от 20 юни 1871 година, в което оповестява проектираната от него конференция на революционери от вътрешността. В писмото четем и следното: " В множеството места от България и Тракия са подготвени на първо повиквание, пък за Македония - подредено е да се свърши и там... А де ще бъде то никому няма да бъде известно до оня ден. " Според писмото на Тодор Пеев от 29 юли 1872 година до Левски това място би било Македония: " То може в тамошните страни, догдето не се е усетило каквото околовръст, да стане събранието ".
Кое място в Македония би било уместно за задачата? От други документи /писма на Веркович/ би могло да се допусна, че това ще бъдат гънките на Пирин планина.
А по какъв начин се отнесе Македония към Левски? Отговор дава ВМОРО. Революционна Македония го издигна до висотата на собствен висш началник. Тя се построи в духа на неговите хрумвания: вътрешна организация, разчитане на личните сили и всеобщо национално въстание. Духът на великия Апостол на целия български народ се превъплъти, в македонското освободително дело и го води до дъно, ставайки негов идол. /БГНЕС
Коста Църнушанов е български държавник, деятел на Вътрешна македонска революционна организация, историк, журналист и фолклорист, създател е на исторически проучвания, повести, исторически романи, мемоарни книги.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ