ЕК предупреди България: Спрете езика на омразата
С постоянния пакет от решения по отношение на нарушавания от страна на държавите-членки, Европейската комисия подхваща правни дейности против тези, които не извършват своите отговорности, произлизащи от правото на Европейски Съюз. Тези решения обгръщат разнообразни браншове и области на политиката на Европейски Съюз и имат за цел да обезпечат вярното използване на правото на Европейски Съюз в полза на жителите и предприятията. България беше упрекната, че не прави задоволително, с цел да спре езика на омразата и расизма.
Комисията реши да изпрати публични уведомителни писма на Белгия, България, Полша, Финландия и Швеция, защото националното им законодателство не транспонира напълно или тъкмо разпоредбите на Европейски Съюз за битка с избрани форми и прояви на расизъм и ксенофобия чрез наказателното право. Целта на рамковото решение е да се подсигурява, че сериозните прояви на расизъм и ксенофобия подлежат на ефикасни, пропорционални и възпиращи наказателни наказания в целия Европейски Съюз. Белгийската и българската правна уредба не подсигуряват, че расистките и ксенофобските претекстове се преглеждат като утежняващо събитие от националните съдилища във връзка с всички осъществени закононарушения, като по този метод те не подсигуряват ефикасното и съответно наказателно гонене на закононарушенията от ненавист.
България не е транспонирала вярно инкриминирането на съответни форми на изявления, които подбуждат към принуждение или ненавист , а точно общественото оправдаване, отказване или жестоко омаловажаване на интернационалните закононарушения и на Холокоста. В полската наказателноправна рамка не са транспонирани изявленията, подбуждащи към расистко и ксенофобско принуждение, а самата рамка лимитира обсега на инкриминирането на подбуждането към ненавист. Освен това Полша погрешно е транспонирала инкриминирането на съответни форми на изявления, подбуждащи към ненавист, като е пропуснала грубото омаловажаване на интернационалните закононарушения и на Холокоста и като е лимитирала инкриминирането на отричането и оправдаването на тези закононарушения единствено до случаите, когато такива закононарушения са осъществени против полски жители. Финландското и шведското законодателства погрешно транспонират изявления, които подбуждат към принуждение, и не инкриминират изявленията, подбуждащи към ненавист, когато са ориентирани към обособени членове на група, избрани въз основа на раса, цвят на кожата, вяра, генезис или национална или етническа принадлежност.
Освен това България, Финландия и Швеция не са инкриминирали съответни форми на изявления, подбуждащи към ненавист, а точно общественото оправдаване, отказване или жестоко омаловажаване на интернационалните закононарушения и на Холокоста. Финландия също не е съумяла да подсигурява, че закононарушенията, свързани с расизъм и ксенофобия, могат да бъдат разследвани и преследвани без показания или обвиняване от страна на пострадалото лице. Белгия, България, Полша, Финландия и Швеция разполагат с два месеца, с цел да отговорят на доводите, изложени от Комисията. В противоположен случай Комисията може да реши да изпрати стимулирано мнение. Комисията изпрати публични уведомителни писма на Естония и Румъния по този въпрос през октомври 2020 година, като тези случаи остават неприключени. Комисията продължава да прави оценка транспонирането на това Рамково решение в други държави-членки.
Освен това Комисията изпрати публично уведомително писмо на България заради неспазване на всички условия на Директивата на Евратом за питейната вода (Директива 2013/51/Евратом на Съвета), свързани с мониторинга на радиоактивни субстанции . България разполага с два месеца, с цел да отговори на доводите, изложени от Комисията.
Комисията реши да изпрати спомагателни публични уведомителни писма на България и още 7 държави-членки за това, че не дават и не експлоатират услуги по линии за предаване на данни на всички оператори на въздухоплавателни средства , които извършват полети във въздушното пространство под тяхна отговорност и имат опция да реализират връзки по линия за предаване на данни. Това е разследване от формалните уведомителни писма, изпратени на 15 май 2020 година От всяка страна членка се изисква според Регламент за осъществяване (ЕС) № 29/2009 на Комисията, по отношение на член 4, параграф 3 от Договор за Европейския съюз, да предприеме нужните ограничения, с цел да подсигурява, че доставчиците на обслужване на въздушното придвижване са в положение да дават и правят тези услуги. Съответните държави-членки разполагат с един месец, с цел да отговорят на опасенията на Комисията.
Комисията изпрати стимулирано мнение на България заради продължаващото несвързване на националния ѝ търговски указател със Системата за взаимно свързване на комерсиалните регистри (BRIS). Предприятията все по-често правят трансгранична активност, заради което за тях е от значително значение да имат елементарен достъп до информация за сдруженията в другите държави-членки. За да свърже националните търговски регистри и по този метод да улесни трансграничната търговия, през юни 2017 година Комисията започва специфичен инструмент, основан според Директива 2012/17/ЕС по отношение на взаимното свързване на комерсиалните регистри на Европейски Съюз (BRIS). BRIS разрешава бистрота на информацията за сдруженията, като по този метод улеснява интервенциите в границите на вътрешния пазар и понижава ненужната тежест за сдруженията и бизнес регистрите. Бизнес средата стана по-безопасна за потребителите, кредиторите и други бизнес сътрудници. Невъзможността на България да се свърже с BRIS затруднява приемането на съответната информация за българските сдружения за жителите, сдруженията и експертите от Европейски Съюз. Освен това без BRIS комерсиалните регистри не могат да си сътрудничат при презгранични сливания, в които вземат участие български сдружения, или при процедури, свързани с презгранични клонове на български сдружения. Крайният период за България за свързване на националния търговски указател с BRIS бе 8 юни 2017 година На 2 юли 2020 година Комисията изпрати публично уведомително писмо на България, Ирландия и Франция с искане те да подхващат нужните дейности. Оттогава Ирландия и Франция започнаха приемливи ограничения. Освен в случай че България не предприеме дейности в границите на идващите два месеца, Комисията може да реши да отнесе случая пред Съда на Европейски Съюз.
Комисията реши да изпрати публични уведомителни писма на Белгия, България, Полша, Финландия и Швеция, защото националното им законодателство не транспонира напълно или тъкмо разпоредбите на Европейски Съюз за битка с избрани форми и прояви на расизъм и ксенофобия чрез наказателното право. Целта на рамковото решение е да се подсигурява, че сериозните прояви на расизъм и ксенофобия подлежат на ефикасни, пропорционални и възпиращи наказателни наказания в целия Европейски Съюз. Белгийската и българската правна уредба не подсигуряват, че расистките и ксенофобските претекстове се преглеждат като утежняващо събитие от националните съдилища във връзка с всички осъществени закононарушения, като по този метод те не подсигуряват ефикасното и съответно наказателно гонене на закононарушенията от ненавист.
България не е транспонирала вярно инкриминирането на съответни форми на изявления, които подбуждат към принуждение или ненавист , а точно общественото оправдаване, отказване или жестоко омаловажаване на интернационалните закононарушения и на Холокоста. В полската наказателноправна рамка не са транспонирани изявленията, подбуждащи към расистко и ксенофобско принуждение, а самата рамка лимитира обсега на инкриминирането на подбуждането към ненавист. Освен това Полша погрешно е транспонирала инкриминирането на съответни форми на изявления, подбуждащи към ненавист, като е пропуснала грубото омаловажаване на интернационалните закононарушения и на Холокоста и като е лимитирала инкриминирането на отричането и оправдаването на тези закононарушения единствено до случаите, когато такива закононарушения са осъществени против полски жители. Финландското и шведското законодателства погрешно транспонират изявления, които подбуждат към принуждение, и не инкриминират изявленията, подбуждащи към ненавист, когато са ориентирани към обособени членове на група, избрани въз основа на раса, цвят на кожата, вяра, генезис или национална или етническа принадлежност.
Освен това България, Финландия и Швеция не са инкриминирали съответни форми на изявления, подбуждащи към ненавист, а точно общественото оправдаване, отказване или жестоко омаловажаване на интернационалните закононарушения и на Холокоста. Финландия също не е съумяла да подсигурява, че закононарушенията, свързани с расизъм и ксенофобия, могат да бъдат разследвани и преследвани без показания или обвиняване от страна на пострадалото лице. Белгия, България, Полша, Финландия и Швеция разполагат с два месеца, с цел да отговорят на доводите, изложени от Комисията. В противоположен случай Комисията може да реши да изпрати стимулирано мнение. Комисията изпрати публични уведомителни писма на Естония и Румъния по този въпрос през октомври 2020 година, като тези случаи остават неприключени. Комисията продължава да прави оценка транспонирането на това Рамково решение в други държави-членки.
Освен това Комисията изпрати публично уведомително писмо на България заради неспазване на всички условия на Директивата на Евратом за питейната вода (Директива 2013/51/Евратом на Съвета), свързани с мониторинга на радиоактивни субстанции . България разполага с два месеца, с цел да отговори на доводите, изложени от Комисията.
Комисията реши да изпрати спомагателни публични уведомителни писма на България и още 7 държави-членки за това, че не дават и не експлоатират услуги по линии за предаване на данни на всички оператори на въздухоплавателни средства , които извършват полети във въздушното пространство под тяхна отговорност и имат опция да реализират връзки по линия за предаване на данни. Това е разследване от формалните уведомителни писма, изпратени на 15 май 2020 година От всяка страна членка се изисква според Регламент за осъществяване (ЕС) № 29/2009 на Комисията, по отношение на член 4, параграф 3 от Договор за Европейския съюз, да предприеме нужните ограничения, с цел да подсигурява, че доставчиците на обслужване на въздушното придвижване са в положение да дават и правят тези услуги. Съответните държави-членки разполагат с един месец, с цел да отговорят на опасенията на Комисията.
Комисията изпрати стимулирано мнение на България заради продължаващото несвързване на националния ѝ търговски указател със Системата за взаимно свързване на комерсиалните регистри (BRIS). Предприятията все по-често правят трансгранична активност, заради което за тях е от значително значение да имат елементарен достъп до информация за сдруженията в другите държави-членки. За да свърже националните търговски регистри и по този метод да улесни трансграничната търговия, през юни 2017 година Комисията започва специфичен инструмент, основан според Директива 2012/17/ЕС по отношение на взаимното свързване на комерсиалните регистри на Европейски Съюз (BRIS). BRIS разрешава бистрота на информацията за сдруженията, като по този метод улеснява интервенциите в границите на вътрешния пазар и понижава ненужната тежест за сдруженията и бизнес регистрите. Бизнес средата стана по-безопасна за потребителите, кредиторите и други бизнес сътрудници. Невъзможността на България да се свърже с BRIS затруднява приемането на съответната информация за българските сдружения за жителите, сдруженията и експертите от Европейски Съюз. Освен това без BRIS комерсиалните регистри не могат да си сътрудничат при презгранични сливания, в които вземат участие български сдружения, или при процедури, свързани с презгранични клонове на български сдружения. Крайният период за България за свързване на националния търговски указател с BRIS бе 8 юни 2017 година На 2 юли 2020 година Комисията изпрати публично уведомително писмо на България, Ирландия и Франция с искане те да подхващат нужните дейности. Оттогава Ирландия и Франция започнаха приемливи ограничения. Освен в случай че България не предприеме дейности в границите на идващите два месеца, Комисията може да реши да отнесе случая пред Съда на Европейски Съюз.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ