НСИ: Семейство с две деца е идеалът за българина
Резултатите от изследванията, провеждани през последните десетилетия, демонстрират, че двудетният модел на фамилията е пожеланият от хората в репродуктивна възраст у нас. И през 2021 година преобладаващата част от мъжете и дамите считат, че фамилията би трябвало да има две деца – 63.3%. Този дял обаче е доста по-нисък спрямо 2011 година, когато за 75.3% от популацията в изследваните възрастови групи идеалът за семейство е включвал две деца.
На второ място в разпределението е мнението, че фамилията би трябвало да има три деца (17.1%),следвано от семейство с едно дете (7.9%). През 2021 година 9.4% от лицата в репродуктивна възраст не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2.0% от хората, оповестяват от Национален статистически институт.
Промяната в репродуктивния блян на мъжете и дамите в България през последните двадесет години е в положителна посока, като се има поради, че се усилва делът на хората, съгласно които фамилията би трябвало да има три деца – от 11.8%през 2001 година на 17.1% през 2021 година, повече от два пъти понижава делът на мъжете и дамите с блян за семейство с едно дете– от 19.8% до 7.9% и доста понижава делът на лицата, които смятат, че фамилията не би трябвало да има деца – от 3.2% до 0.3% през 2021 година. Репродуктивните идеали на мъжете и дамите съвсем не се разграничават. Двудетният модел на фамилията е еднообразно желан и от двата пола (по 63.3%). Незначителна е разликата във връзка с идеала за едно дете в семейство – 7.8% от мъжете и 8.1% от дамите. Жените по-често показват мнение, че фамилията би трябвало да има три деца (18.5%),докато измежду мъжете по-голям е делът на тези, които не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията (10.4%).
Възрастта на лицата не оказва значително въздействие при подредбата на идеалния брой деца. Две деца са идеалът за семейство за 62.1% от младите на възраст 15 – 29 години, за 62.9% от хората на 30 – 44 години, както и за 64.7% от тези в края на репродуктивната си възраст. Сред младите по-голям е делът на тези, съгласно които фамилията би трябвало да има едно дете (9.1%), до момента в който измежду лицата над 45 години той е 6.9%. Лицата до 29-годишнавъзраст по-често дават отговор, че не могат да преценяват (11.2%) спрямо останалите две възрастови групи, за които този дял е надлежно 8.7 и 8.9%.По-силно изразени са разликите в репродуктивните идеали според от степента на обучение, макар че двудетният модел на фамилията е водещ във всички оценени групи. Докато измежду високо образованите лица делът му не се разграничава значително от общото за страната, то единствено 41.9% от лицата с начално или по-ниско обучение считат, че фамилията би трябвало да има две деца. Сред по-ниско образованите лица по-големи са дяловете на тези, за които репродуктивният блян е многодетно семейство. Значителни са разликите във връзка с отговора „ Четири и повече деца “, който е посочен от 14.3% от лицата с начално или по-ниско обучение и единствено от 1.4% от тези със приблизително и1.8% от лицата с висше обучение
Интерес съставлява разпределението на лицата според от етническата им група. Водещият двудетен модел на семейство е блян за 64.3% от самоопределилите се като българи, за представителите на турския етнос – 61.7%, и за доста по-малка част от ромите (52.0%).Относителният дял на лицата, които считат, че фамилията би трябвало да има едно дете, е подобен за самоопределилите се като българи (8.0%), турци (8.3%) и представителите на други етноси (8.1%). Почти два пъти по-малък е той обаче измежду ромите – 4.8%. Репродуктивните идеали на ромите доста по-често включват три (22.8%) и четири и повече деца (11.2%) спрямо останалите етноси.? “.
Резултатите от проучването демонстрират, че в известна степен настройките на хората повтарят идеала им за семейство. Водещо е желанието за две деца в фамилията (61.9%), следвано от желанието за три деца (14.9%). Еднодетният модел на фамилията е мечтан от 12% от лицата, а многодетният, с четири и повече деца - от 2.3%. Все още не знаят какъв брой деца биха желали да имат 7.9% от хората в репродуктивна възраст, а 1.0% са безапелационни, че не желаят да имат деца. Проследявайки изменението на индикатора през последните 10 години, можем да отбележим известно понижение в отговора за предпочитание за две деца (с 4.3 процентни пункта спрямо 2011 г.)основно за сметка на нараствания дял на лицата, които към момента не могат да дадат съответен отговор. Сред младите на възраст до 29 години е максимален делът на тези, които още не са решили какъв брой деца желаят да имат (16.2%). Тези резултати в огромна степен подхождат на данните от настоящата демографска статистика и удостоверяват наклонността от последните години на непрестанно отсрочване на събитията, свързани с репродуктивното държание на младите. Така през 2021 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27.5 години. Репродуктивните настройки на лицата според от образованието им в огромна степен повтарят репродуктивните им идеали. Двудетният модел на семейство е желан от всички оценени групи. Но до момента в който измежду високообразованите лица делът му е непосредствен до общото за страната (61.9%), то единствено 42.5% от лицата с начално или по-ниско обучение желаят/желаели да имат две деца. Сред ниско образованите лица по-големи са дяловете на тези, които избират да имат многодетно семейство. Значителни са разликите във връзка с отговора „ Четири и повече деца “, който е посочен от 16.9% от лицата с начално или по-ниско обучение и единствено от 1.6% от тези със приблизително и 2.0% на лицата с висше обучение. Следва да се означи и високият дял на лицата с висше обучение, които биха желали да имат три деца(18.4%).Разпределението на лицата съгласно репродуктивните им настройки и самоопределението им по етнос е сходно на техните идеали. Желание за две деца показват 62.1% от българите, повече от две трети от определилите се като турци (67.5%) и по-малко от половината роми(48.8%). Сред другите етноси този дял е 57.1%. Значителни са разликите по етнос при изразено предпочитание за едно дете. Докато при българите такава настройка показват 12.7%, то за ромите това е желанието на 4.6% от лицата. Многодетният модел на фамилията е най-предпочитан от ромите, 24.2% от които желаят три, а14.0% - четири и повече деца.
Репродуктивните идеали и планове на хората доста постоянно се разграничават от фактическия брой деца в фамилиите. Резултатите от проучването демонстрират, че въпреки ранжирането на идеалния и стремежи брой деца да съответствува, има известно разминаване в относителните им дялове. Значително по-голямо е разминаването, когато съпоставяме с фактическия брой деца в фамилията. Двудетният модел е както идеалът за семейство (63.3%), по този начин и най-желан (61.9%). Сред всички лица в репродуктивна възраст обаче единствено към половината са достигнали до него(32.7%). Семейство с три деца е идеалът за 17.1%, само че го избират по-малък дял от лицата (14.9%). Значително по-малко, единствено 4.3%, имат в действителност три деца. Едно дете е идеалният брой за 7.9% от дамите на възраст 15 – 49 години и мъжете на възраст 15 – 59 години. По-голям е този дял, когато става дума за персонални планове – 12.0%, и доста по-голям дял от лицата имат едно дете (28.4%). Анализът на данните се добавя при следене на трите индикатора единствено за лицата на възраст над 45 години, защото може да се допусна, че при тях процесът на възпроизводство към този момент е завършил.
Основните изводи са следните: извънредно висок е делът на лицата, които са без деца (17.8%) спрямо тези, които имат този блян (0.1%) или избират този модел на семейство (1.4%); доста по-голям е делът на лицата, които остават с едно дете (31.9%) спрямо идеала за еднодетно семейство (6.9%) и искащите едно дете (13.5%); идеалът(64.7%) и желанието (64.3%) за две деца в фамилията, в действителност не се осъществят. Две деца имат 44.4% от лицата над 45-годишна възраст; три деца е блян за 17.1%, репродуктивни планове за 13.9%, само че в действителност е осъществен от доста по-малък дял от лицата в края на репродуктивния им интервал, единствено 4.7%. Нереализираните репродуктивни стремежи на лицата слагат въпроса за аргументите това да се случи. Данните демонстрират, че водеща в структурата на аргументите за отвращение да имат (още едно) дете е неналичието на сътрудник (15.5%). По-често тя е посочвана от мъже (18.4%), в сравнение с от жени(11.1%). На второ място са финансовите аргументи (14.8%), надлежно за 14.3% от мъжете и 15.7% от дамите. За 13.6% от мъжете и 16.4% от дамите мечтаният брой деца е доближат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст. Наблюдават се известни разлики в структурата на аргументите според от възрастта налицата. Сред младите, на възраст 15 – 29 години, главните аргументи да нямат деца са неналичието на сътрудник (26.7%), „ не съм приключил образованието си “ (18.6%) и „ не се усещам подготвен да стана (отново) родител “(10.4%). Тези резултати още веднъж удостоверяват заключението, което може да се направи въз основа на индикатори, изчислявани от настоящата демографска статистика, за отсрочване във времето на репродуктивните планове. Сред лицата на възраст 30 – 44 години главната причина, с цел да нямат (още едно) дете, е „ Финансови аргументи “(17.8%), а директно след нея се подрежда „ Достигнали сме стремежи брой деца “ (17.3%). Немалък е делът и на лицата, дали отговор, че нямат партньор(14.4%).За хората в края на репродуктивната си възраст, над 45 години, главните аргументи са напредналата възраст (25.9%), достигнали са стремежи брой деца (19.0%), само че и финансови аргументи (14.0%).Решението човек да стане родител е избор вследствие на комплициран развой на мотивация, който може да бъде повлиян от голям брой фактори. В по-голяма степен обаче той зависи отличните настройки и стремежи, взаимоотношението с близки, родственици, другари и сътрудници. В по-малка степен въздействие оказва и публичната среда и държавните политики за поощряване на раждаемостта. Значението на тези фактори във връзка с решението да имат (още едно) дете също е изследвано в границите на наблюдението.
Резултатите от проучването демонстрират, че най-често въздействие за вземането на решение да имат (още едно) дете оказват финансовото положение (14.7%), съществуването на подобаващ сътрудник (14.4%) и подобаващи жилищни условия (14.1%). Възможността да се споделят отговорностите с колегата в грижата за семейството би оказала влияние върху избора на 13.7% от лицата, а съчетаването на фамилните и професионалните отговорности – на 12.2%. Непоколебими в избора си са5.3% от лицата. В по-малка степен, само че въпреки всичко оказват въздействие ограниченията и държавните политики, предприемани с оглед повишение на раждаемостта в страната. Най-често хората дават отговор, че биха трансформирали своето решение, в случай че се усъвършенства качеството на здравните услуги и достъпа до тях за децата и техните родители (12.0%).Увеличаването на средствата за обществено подкрепяне би оказало въздействие върху избора на 11.6% от лицата, а обезпеченият достъп до детски ясли, градини и предучилищни форми на образование – на 11.0%.Изследвайки репродуктивното държание на мъжете и дамите в България, не би трябвало да се ограничаваме единствено до въпросите, свързани с раждането на (още едно) дете. Важни са и взаимоотношенията сред мъжете и дамите по отношение на развъждането на децата. Ето за какво в актуалното проучване е включен модул от въпроси, които разрешават разбор на главните аспекти от ежедневните грижи и действия, свързани с развъждането на деца на възраст до 14 години. Резултатите демонстрират, че по-често майката е ангажирана с ежедневните действия и грижи за детето (хранене, къпане, приспиване), грижи, когато е болно, или оказва помощ на детето за образователни действия. В по-голяма степен споделени с бащата са игрите и разходките, както и задължението да се подкрепя (води, прибира, занимава допълнително) детето при осъществяването на извънучебни действия (спорт, език, изкуство и други)./БГНЕС
На второ място в разпределението е мнението, че фамилията би трябвало да има три деца (17.1%),следвано от семейство с едно дете (7.9%). През 2021 година 9.4% от лицата в репродуктивна възраст не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2.0% от хората, оповестяват от Национален статистически институт.
Промяната в репродуктивния блян на мъжете и дамите в България през последните двадесет години е в положителна посока, като се има поради, че се усилва делът на хората, съгласно които фамилията би трябвало да има три деца – от 11.8%през 2001 година на 17.1% през 2021 година, повече от два пъти понижава делът на мъжете и дамите с блян за семейство с едно дете– от 19.8% до 7.9% и доста понижава делът на лицата, които смятат, че фамилията не би трябвало да има деца – от 3.2% до 0.3% през 2021 година. Репродуктивните идеали на мъжете и дамите съвсем не се разграничават. Двудетният модел на фамилията е еднообразно желан и от двата пола (по 63.3%). Незначителна е разликата във връзка с идеала за едно дете в семейство – 7.8% от мъжете и 8.1% от дамите. Жените по-често показват мнение, че фамилията би трябвало да има три деца (18.5%),докато измежду мъжете по-голям е делът на тези, които не могат да преценяват какъв брой деца би трябвало да има фамилията (10.4%).
Възрастта на лицата не оказва значително въздействие при подредбата на идеалния брой деца. Две деца са идеалът за семейство за 62.1% от младите на възраст 15 – 29 години, за 62.9% от хората на 30 – 44 години, както и за 64.7% от тези в края на репродуктивната си възраст. Сред младите по-голям е делът на тези, съгласно които фамилията би трябвало да има едно дете (9.1%), до момента в който измежду лицата над 45 години той е 6.9%. Лицата до 29-годишнавъзраст по-често дават отговор, че не могат да преценяват (11.2%) спрямо останалите две възрастови групи, за които този дял е надлежно 8.7 и 8.9%.По-силно изразени са разликите в репродуктивните идеали според от степента на обучение, макар че двудетният модел на фамилията е водещ във всички оценени групи. Докато измежду високо образованите лица делът му не се разграничава значително от общото за страната, то единствено 41.9% от лицата с начално или по-ниско обучение считат, че фамилията би трябвало да има две деца. Сред по-ниско образованите лица по-големи са дяловете на тези, за които репродуктивният блян е многодетно семейство. Значителни са разликите във връзка с отговора „ Четири и повече деца “, който е посочен от 14.3% от лицата с начално или по-ниско обучение и единствено от 1.4% от тези със приблизително и1.8% от лицата с висше обучение
Интерес съставлява разпределението на лицата според от етническата им група. Водещият двудетен модел на семейство е блян за 64.3% от самоопределилите се като българи, за представителите на турския етнос – 61.7%, и за доста по-малка част от ромите (52.0%).Относителният дял на лицата, които считат, че фамилията би трябвало да има едно дете, е подобен за самоопределилите се като българи (8.0%), турци (8.3%) и представителите на други етноси (8.1%). Почти два пъти по-малък е той обаче измежду ромите – 4.8%. Репродуктивните идеали на ромите доста по-често включват три (22.8%) и четири и повече деца (11.2%) спрямо останалите етноси.? “.
Резултатите от проучването демонстрират, че в известна степен настройките на хората повтарят идеала им за семейство. Водещо е желанието за две деца в фамилията (61.9%), следвано от желанието за три деца (14.9%). Еднодетният модел на фамилията е мечтан от 12% от лицата, а многодетният, с четири и повече деца - от 2.3%. Все още не знаят какъв брой деца биха желали да имат 7.9% от хората в репродуктивна възраст, а 1.0% са безапелационни, че не желаят да имат деца. Проследявайки изменението на индикатора през последните 10 години, можем да отбележим известно понижение в отговора за предпочитание за две деца (с 4.3 процентни пункта спрямо 2011 г.)основно за сметка на нараствания дял на лицата, които към момента не могат да дадат съответен отговор. Сред младите на възраст до 29 години е максимален делът на тези, които още не са решили какъв брой деца желаят да имат (16.2%). Тези резултати в огромна степен подхождат на данните от настоящата демографска статистика и удостоверяват наклонността от последните години на непрестанно отсрочване на събитията, свързани с репродуктивното държание на младите. Така през 2021 година междинната възраст на дамите при раждане на първо дете е 27.5 години. Репродуктивните настройки на лицата според от образованието им в огромна степен повтарят репродуктивните им идеали. Двудетният модел на семейство е желан от всички оценени групи. Но до момента в който измежду високообразованите лица делът му е непосредствен до общото за страната (61.9%), то единствено 42.5% от лицата с начално или по-ниско обучение желаят/желаели да имат две деца. Сред ниско образованите лица по-големи са дяловете на тези, които избират да имат многодетно семейство. Значителни са разликите във връзка с отговора „ Четири и повече деца “, който е посочен от 16.9% от лицата с начално или по-ниско обучение и единствено от 1.6% от тези със приблизително и 2.0% на лицата с висше обучение. Следва да се означи и високият дял на лицата с висше обучение, които биха желали да имат три деца(18.4%).Разпределението на лицата съгласно репродуктивните им настройки и самоопределението им по етнос е сходно на техните идеали. Желание за две деца показват 62.1% от българите, повече от две трети от определилите се като турци (67.5%) и по-малко от половината роми(48.8%). Сред другите етноси този дял е 57.1%. Значителни са разликите по етнос при изразено предпочитание за едно дете. Докато при българите такава настройка показват 12.7%, то за ромите това е желанието на 4.6% от лицата. Многодетният модел на фамилията е най-предпочитан от ромите, 24.2% от които желаят три, а14.0% - четири и повече деца.
Репродуктивните идеали и планове на хората доста постоянно се разграничават от фактическия брой деца в фамилиите. Резултатите от проучването демонстрират, че въпреки ранжирането на идеалния и стремежи брой деца да съответствува, има известно разминаване в относителните им дялове. Значително по-голямо е разминаването, когато съпоставяме с фактическия брой деца в фамилията. Двудетният модел е както идеалът за семейство (63.3%), по този начин и най-желан (61.9%). Сред всички лица в репродуктивна възраст обаче единствено към половината са достигнали до него(32.7%). Семейство с три деца е идеалът за 17.1%, само че го избират по-малък дял от лицата (14.9%). Значително по-малко, единствено 4.3%, имат в действителност три деца. Едно дете е идеалният брой за 7.9% от дамите на възраст 15 – 49 години и мъжете на възраст 15 – 59 години. По-голям е този дял, когато става дума за персонални планове – 12.0%, и доста по-голям дял от лицата имат едно дете (28.4%). Анализът на данните се добавя при следене на трите индикатора единствено за лицата на възраст над 45 години, защото може да се допусна, че при тях процесът на възпроизводство към този момент е завършил.
Основните изводи са следните: извънредно висок е делът на лицата, които са без деца (17.8%) спрямо тези, които имат този блян (0.1%) или избират този модел на семейство (1.4%); доста по-голям е делът на лицата, които остават с едно дете (31.9%) спрямо идеала за еднодетно семейство (6.9%) и искащите едно дете (13.5%); идеалът(64.7%) и желанието (64.3%) за две деца в фамилията, в действителност не се осъществят. Две деца имат 44.4% от лицата над 45-годишна възраст; три деца е блян за 17.1%, репродуктивни планове за 13.9%, само че в действителност е осъществен от доста по-малък дял от лицата в края на репродуктивния им интервал, единствено 4.7%. Нереализираните репродуктивни стремежи на лицата слагат въпроса за аргументите това да се случи. Данните демонстрират, че водеща в структурата на аргументите за отвращение да имат (още едно) дете е неналичието на сътрудник (15.5%). По-често тя е посочвана от мъже (18.4%), в сравнение с от жени(11.1%). На второ място са финансовите аргументи (14.8%), надлежно за 14.3% от мъжете и 15.7% от дамите. За 13.6% от мъжете и 16.4% от дамите мечтаният брой деца е доближат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст. Наблюдават се известни разлики в структурата на аргументите според от възрастта налицата. Сред младите, на възраст 15 – 29 години, главните аргументи да нямат деца са неналичието на сътрудник (26.7%), „ не съм приключил образованието си “ (18.6%) и „ не се усещам подготвен да стана (отново) родител “(10.4%). Тези резултати още веднъж удостоверяват заключението, което може да се направи въз основа на индикатори, изчислявани от настоящата демографска статистика, за отсрочване във времето на репродуктивните планове. Сред лицата на възраст 30 – 44 години главната причина, с цел да нямат (още едно) дете, е „ Финансови аргументи “(17.8%), а директно след нея се подрежда „ Достигнали сме стремежи брой деца “ (17.3%). Немалък е делът и на лицата, дали отговор, че нямат партньор(14.4%).За хората в края на репродуктивната си възраст, над 45 години, главните аргументи са напредналата възраст (25.9%), достигнали са стремежи брой деца (19.0%), само че и финансови аргументи (14.0%).Решението човек да стане родител е избор вследствие на комплициран развой на мотивация, който може да бъде повлиян от голям брой фактори. В по-голяма степен обаче той зависи отличните настройки и стремежи, взаимоотношението с близки, родственици, другари и сътрудници. В по-малка степен въздействие оказва и публичната среда и държавните политики за поощряване на раждаемостта. Значението на тези фактори във връзка с решението да имат (още едно) дете също е изследвано в границите на наблюдението.
Резултатите от проучването демонстрират, че най-често въздействие за вземането на решение да имат (още едно) дете оказват финансовото положение (14.7%), съществуването на подобаващ сътрудник (14.4%) и подобаващи жилищни условия (14.1%). Възможността да се споделят отговорностите с колегата в грижата за семейството би оказала влияние върху избора на 13.7% от лицата, а съчетаването на фамилните и професионалните отговорности – на 12.2%. Непоколебими в избора си са5.3% от лицата. В по-малка степен, само че въпреки всичко оказват въздействие ограниченията и държавните политики, предприемани с оглед повишение на раждаемостта в страната. Най-често хората дават отговор, че биха трансформирали своето решение, в случай че се усъвършенства качеството на здравните услуги и достъпа до тях за децата и техните родители (12.0%).Увеличаването на средствата за обществено подкрепяне би оказало въздействие върху избора на 11.6% от лицата, а обезпеченият достъп до детски ясли, градини и предучилищни форми на образование – на 11.0%.Изследвайки репродуктивното държание на мъжете и дамите в България, не би трябвало да се ограничаваме единствено до въпросите, свързани с раждането на (още едно) дете. Важни са и взаимоотношенията сред мъжете и дамите по отношение на развъждането на децата. Ето за какво в актуалното проучване е включен модул от въпроси, които разрешават разбор на главните аспекти от ежедневните грижи и действия, свързани с развъждането на деца на възраст до 14 години. Резултатите демонстрират, че по-често майката е ангажирана с ежедневните действия и грижи за детето (хранене, къпане, приспиване), грижи, когато е болно, или оказва помощ на детето за образователни действия. В по-голяма степен споделени с бащата са игрите и разходките, както и задължението да се подкрепя (води, прибира, занимава допълнително) детето при осъществяването на извънучебни действия (спорт, език, изкуство и други)./БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ