Какво се крие зад истеричните реакции срещу съслужението в Цариград?
Архимандрит Никанор, свещеник на Църногорския манастир " Козма и Дамян " *
Миналата неделя петима български архиереи, дружно с други клирици, съслужиха и се причастиха дружно с двама архиереи и клирици на непризнатата от БПЦ Православна черква на Украйна.
Преди да разгледаме и проучваме обособени истерични и театрално-емоционални изказвания, дано да разбираем какво се случи.
Нищо изключително не се случи!Българските архиереи съслужиха с архиереи с изрядно православно вероизповедание и изрядно апостолско приемство. С тази специфичност, че същите са били в ерес, след което са опростени. Точно такива, каквито бяха починалите митрополити-членове на св.Синод Калиник, Панкратий и Амвросий, нине здравстващият някогашен старозагорски митрополит Галактион, починалите епископи Константин, Теодосий и Павел, нине здравстващият свещеник Инокентий, и други. Никаква канонична разлика няма сред някогашните български разколници, признати в общение, и някогашните украински разколници - също признати в общение.
Фактът, че
БПЦ към момента не е признала и не е присъединила в диптиха си Православната черква на Украйна
в тази ситуация няма никакво значение, защото е ирелевантен. По безусловно същият метод стои въпроса с Православната черква на Америка, чиято автокефалия не е приета съвсем от никоя друга поместна черква, и чийто предстоятел не е вписан в диптиха на БПЦ, само че духовенството й се смята за изцяло канонично и всички поместни църкви съслужават с него.
Точно
по този начин стоят нещата и с Македонската православна черква
която към момента не е приета от гръкоезичните православни църкви, само че това не пречи клириците им да влизат в евхаристийно общение с македонското духовенство.
Следователно, никакво канонично обвиняване против нашите архиереи не може да бъде повдигнато и няма да бъде повдигнато!
Както можеше да се чака, от избрани среди заваляха най-нелепи обвинявания, раздираха се ризи и се погребваше БПЦ. Беше просто радостно да се следят тези
престорени драми
Бих могъл да ги разделя на три групи:
Една част от реакциите, по-специално идващи от клирици на Сливенска епархия, са всъщност ЗАЩИТНА СТРАТЕГИЯ при очертаващия се неподходящ за тях излаз от битката за преодоляване на сливенската митрополитска катедра. Няма нищо по-хубаво от това, едни обективно оправдани, или пък субективно стимулирани дейности на новия Сливенски митрополит по отношение на тях да бъдат оповестени за " гонения срещу вярата ", а засегнатите клирици - за " изповедници на вярата ". Никой митрополит, а още повече новоизбран, не би желал да получи прозвището " нов Диоклетиан ". Така че, тази защитна тактика е добра!
Друга част от реакциите пристигна от ноторно известни политически-свързани и пропагандно-обвързани персони като Велислава Дърева (тя е почтен човек и просто по този начин си има вяра, недотам православно) и посредствения художник Георги Тодоров, както и от познати пропагандистки фб-страници и уеб сайтове, които дежурно се включват по напътствията на кремльовската щука. Репертоарът на всички тях е добре прочут и не се трансформира още от зората на демокрацията, когато им бе ПОСТАВЕНА ЗАДАЧАТА в никой случай да не позволен еманципирането на БПЦ от Московската патриаршия чрез завръщането й в историческото семейство на балканските православни църкви, концентрирано към Цариград.
Третата реакция е на онази тънка, само че креслива каста, която се мисли за освен това от останалите вярващи и православно-кръстени хора в България, и смята, че има право да задава звук както на свещениците, по този начин и на архиереите. Неин представител от дълго време стана йеромонах Висарион Зографски (в схима Димитрий), който след няколкогодишно канонично номадство бе приютен в един манастир във Великотърновска епархия. По незнайни за мен аргументи (но познато като психическо състояние), този човек ненавижда Вселенския патриарх Вартоломей и по всякакъв начин го клюки и злепоставя, като даже написа специфична книга-наръчник по ерес, обосновавайки в нея потребността монасите от Света гора да престанат да поменават патриарх Вартоломей. Никой не го послуша, в случай че не броим няколко също по този начин екзалтирани като него заблудени монаси, които напуснаха Атон. Този Висарион (Димитрий) обаче в никакъв случай не си направи труда да се запознае и да поговори с клеветения от него патриарх Вартоломей - нещо, което не е изключително комплицирано (както добре знаете от моя профил). Предпочете зад тила му да го злослови и злепоставя!
Тези дни отец Висарион, в схима Димитрий, записал ново видео, в което безпочвено укорява българските архиереи и повтаря репертоара си за Вселенския патриарх, с 26-годишна отминалост. От 1998г. плочата върти едно и също. Човекът е зациклил и за четвърт век не желае нищо ново да научи и от никаква остаряла своя илюзия да се освободи...
Две думи за видеото: огромна излагация. Мислех го за по-грамотен богословски и исторически. Направи изказвания, които всеки мързелив възпитаник от неделно учебно заведение може да ревизира, че са погрешни. Всички знаят по какъв начин през XIII век Вселенският патриарх дава автокефалия на Сръбската православна черква, откъсвайки епархии не от своя диоцез, а от този на друга поместна черква - автокефалната Охридска архиепископия. Не е ясно за какво един Вселенски патриарх през 2019г. да не може да направи това, което е направил през 1219г.! По отношение на правото на Цариград да приема апелации и да бъде висш арбитър по всевъзможни църковни разногласия - за това си написа черно на бяло в Правилата на светата православна черква (издадени са на хартия, има ги и на формалния уебсайт на БПЦ). Нали за съблюдаване на каноните се борехме, а? Това право на Вселенския патриарх го видяхме в деяние всички ние, когато той персонално пристигна в България през 1998г., с цел да постави завършек на вътрешния ерес в автокефалната БПЦ. И постави край, нали? Вселенският патриарх освен това в никакъв случай не е оспорвал правото на Москва да санкционира някогашните си украински клирици, само че просто след това, за положителното на Църквата, той използва и своето право да се произнесе като последна инстанция в разногласието - тъкмо както направи и в София през 1998г. За разлика от практиката в тоталитарните общества, в Христовата черква не постоянно последната инстанция удостоверява решенията на по-нисшите. Понякога ги анулира и взема решение противното!
И последно, само че не маловажно. След краха на тоталитарния режим и закриването на Държавна сигурност, реализирането на надзор над българските архиереи доста се затрудни. С всяка минала година старите връзки и връзки на взаимозависимост отслабваха и ставаха по-малко надеждни.
Ето за какво, в изискванията на позволена и даже поощрена църковна активност, се появи нов прийом за
управление и ориентиране в " вярната " посока на архиереите и свещениците
Това става чрез така наречен " църковно публично мнение ", постоянно мимикриращо под маската на " Божий народ, правилните " и така нататък
Как работи тази скица? Сред вярващите се внедряват хора, които чрез неофициални контакти в енорията и на междуенорийско равнище вършат избрани внушения, сугестират избрани вярвания, насочват интереса на миряните към един или различен " плодороден " и " нравствен " дъртак, или духовник, надлежно посредством клюки злепоставят и компрометират неуместни такива и се трансформират в самобитни, само че не неосъзнавани като такива, ГУРУТА на православната навалица (да, точно - όχλος). Те получават указания в кой миг какви внушения да създадат, тъй че вярващите да бъдат повлияни в нужната посока. Спазва се правилото православната навалица постоянно да бъде държана в несъмнено равнище на стрес, боязън и възприятие на беззащитност, с цел да бъде елементарно сугестирана. Това изяснява потребността от време на време да се изнамира чучело, с което вярващите да бъдат връщани в положение на безпокойство и комплицираност, с цел да търсят престижа на гуруто, или на сугестирани от него духовници (съучастници или потребни идиоти). За поддържането на непрекъснато жив облика на врага няма потребност да приказваме в детайли - там майсторлъкът им е толкоз огромен, че съумяха от Вселенския патриарх - пръв по чест православен свещеник и своего рода наш общ отец, на който нашите отци целуват десница (както видяхме напълно неотдавна), да изградят облика на надали не самият Антихрист!!! И това в случай, че Христос споделя за Църквата Си, че и портите адови няма да й надделеят! За сметка на това обликът на московския патриарх, на който по личното му самопризнание, парнаджията е майор от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а пък персоналния готвач - подполковник от същото ведомство, е сакрализиран...
И по този начин, православните гурута имат властта да насочват православната навалица в мечтана от тях посока, да построяват и да унищожават духовни престижи, и по този начин по силата на чистата стопанска система да въздействат на пастирските решения на свещениците, и даже на архиереите.
В последна сметка, какво ще прави един духовник без енориаши и техните треби? А кой епископ би желал да служи в празна черква?
Миналата неделя петима български архиереи, дружно с други клирици, съслужиха и се причастиха дружно с двама архиереи и клирици на непризнатата от БПЦ Православна черква на Украйна.
Преди да разгледаме и проучваме обособени истерични и театрално-емоционални изказвания, дано да разбираем какво се случи.
Нищо изключително не се случи!Българските архиереи съслужиха с архиереи с изрядно православно вероизповедание и изрядно апостолско приемство. С тази специфичност, че същите са били в ерес, след което са опростени. Точно такива, каквито бяха починалите митрополити-членове на св.Синод Калиник, Панкратий и Амвросий, нине здравстващият някогашен старозагорски митрополит Галактион, починалите епископи Константин, Теодосий и Павел, нине здравстващият свещеник Инокентий, и други. Никаква канонична разлика няма сред някогашните български разколници, признати в общение, и някогашните украински разколници - също признати в общение.
Фактът, че
БПЦ към момента не е признала и не е присъединила в диптиха си Православната черква на Украйна
в тази ситуация няма никакво значение, защото е ирелевантен. По безусловно същият метод стои въпроса с Православната черква на Америка, чиято автокефалия не е приета съвсем от никоя друга поместна черква, и чийто предстоятел не е вписан в диптиха на БПЦ, само че духовенството й се смята за изцяло канонично и всички поместни църкви съслужават с него.
Точно
по този начин стоят нещата и с Македонската православна черква
която към момента не е приета от гръкоезичните православни църкви, само че това не пречи клириците им да влизат в евхаристийно общение с македонското духовенство.
Следователно, никакво канонично обвиняване против нашите архиереи не може да бъде повдигнато и няма да бъде повдигнато!
Както можеше да се чака, от избрани среди заваляха най-нелепи обвинявания, раздираха се ризи и се погребваше БПЦ. Беше просто радостно да се следят тези
престорени драми
Бих могъл да ги разделя на три групи:
Една част от реакциите, по-специално идващи от клирици на Сливенска епархия, са всъщност ЗАЩИТНА СТРАТЕГИЯ при очертаващия се неподходящ за тях излаз от битката за преодоляване на сливенската митрополитска катедра. Няма нищо по-хубаво от това, едни обективно оправдани, или пък субективно стимулирани дейности на новия Сливенски митрополит по отношение на тях да бъдат оповестени за " гонения срещу вярата ", а засегнатите клирици - за " изповедници на вярата ". Никой митрополит, а още повече новоизбран, не би желал да получи прозвището " нов Диоклетиан ". Така че, тази защитна тактика е добра!
Друга част от реакциите пристигна от ноторно известни политически-свързани и пропагандно-обвързани персони като Велислава Дърева (тя е почтен човек и просто по този начин си има вяра, недотам православно) и посредствения художник Георги Тодоров, както и от познати пропагандистки фб-страници и уеб сайтове, които дежурно се включват по напътствията на кремльовската щука. Репертоарът на всички тях е добре прочут и не се трансформира още от зората на демокрацията, когато им бе ПОСТАВЕНА ЗАДАЧАТА в никой случай да не позволен еманципирането на БПЦ от Московската патриаршия чрез завръщането й в историческото семейство на балканските православни църкви, концентрирано към Цариград.
Третата реакция е на онази тънка, само че креслива каста, която се мисли за освен това от останалите вярващи и православно-кръстени хора в България, и смята, че има право да задава звук както на свещениците, по този начин и на архиереите. Неин представител от дълго време стана йеромонах Висарион Зографски (в схима Димитрий), който след няколкогодишно канонично номадство бе приютен в един манастир във Великотърновска епархия. По незнайни за мен аргументи (но познато като психическо състояние), този човек ненавижда Вселенския патриарх Вартоломей и по всякакъв начин го клюки и злепоставя, като даже написа специфична книга-наръчник по ерес, обосновавайки в нея потребността монасите от Света гора да престанат да поменават патриарх Вартоломей. Никой не го послуша, в случай че не броим няколко също по този начин екзалтирани като него заблудени монаси, които напуснаха Атон. Този Висарион (Димитрий) обаче в никакъв случай не си направи труда да се запознае и да поговори с клеветения от него патриарх Вартоломей - нещо, което не е изключително комплицирано (както добре знаете от моя профил). Предпочете зад тила му да го злослови и злепоставя!
Тези дни отец Висарион, в схима Димитрий, записал ново видео, в което безпочвено укорява българските архиереи и повтаря репертоара си за Вселенския патриарх, с 26-годишна отминалост. От 1998г. плочата върти едно и също. Човекът е зациклил и за четвърт век не желае нищо ново да научи и от никаква остаряла своя илюзия да се освободи...
Две думи за видеото: огромна излагация. Мислех го за по-грамотен богословски и исторически. Направи изказвания, които всеки мързелив възпитаник от неделно учебно заведение може да ревизира, че са погрешни. Всички знаят по какъв начин през XIII век Вселенският патриарх дава автокефалия на Сръбската православна черква, откъсвайки епархии не от своя диоцез, а от този на друга поместна черква - автокефалната Охридска архиепископия. Не е ясно за какво един Вселенски патриарх през 2019г. да не може да направи това, което е направил през 1219г.! По отношение на правото на Цариград да приема апелации и да бъде висш арбитър по всевъзможни църковни разногласия - за това си написа черно на бяло в Правилата на светата православна черква (издадени са на хартия, има ги и на формалния уебсайт на БПЦ). Нали за съблюдаване на каноните се борехме, а? Това право на Вселенския патриарх го видяхме в деяние всички ние, когато той персонално пристигна в България през 1998г., с цел да постави завършек на вътрешния ерес в автокефалната БПЦ. И постави край, нали? Вселенският патриарх освен това в никакъв случай не е оспорвал правото на Москва да санкционира някогашните си украински клирици, само че просто след това, за положителното на Църквата, той използва и своето право да се произнесе като последна инстанция в разногласието - тъкмо както направи и в София през 1998г. За разлика от практиката в тоталитарните общества, в Христовата черква не постоянно последната инстанция удостоверява решенията на по-нисшите. Понякога ги анулира и взема решение противното!
И последно, само че не маловажно. След краха на тоталитарния режим и закриването на Държавна сигурност, реализирането на надзор над българските архиереи доста се затрудни. С всяка минала година старите връзки и връзки на взаимозависимост отслабваха и ставаха по-малко надеждни.
Ето за какво, в изискванията на позволена и даже поощрена църковна активност, се появи нов прийом за
управление и ориентиране в " вярната " посока на архиереите и свещениците
Това става чрез така наречен " църковно публично мнение ", постоянно мимикриращо под маската на " Божий народ, правилните " и така нататък
Как работи тази скица? Сред вярващите се внедряват хора, които чрез неофициални контакти в енорията и на междуенорийско равнище вършат избрани внушения, сугестират избрани вярвания, насочват интереса на миряните към един или различен " плодороден " и " нравствен " дъртак, или духовник, надлежно посредством клюки злепоставят и компрометират неуместни такива и се трансформират в самобитни, само че не неосъзнавани като такива, ГУРУТА на православната навалица (да, точно - όχλος). Те получават указания в кой миг какви внушения да създадат, тъй че вярващите да бъдат повлияни в нужната посока. Спазва се правилото православната навалица постоянно да бъде държана в несъмнено равнище на стрес, боязън и възприятие на беззащитност, с цел да бъде елементарно сугестирана. Това изяснява потребността от време на време да се изнамира чучело, с което вярващите да бъдат връщани в положение на безпокойство и комплицираност, с цел да търсят престижа на гуруто, или на сугестирани от него духовници (съучастници или потребни идиоти). За поддържането на непрекъснато жив облика на врага няма потребност да приказваме в детайли - там майсторлъкът им е толкоз огромен, че съумяха от Вселенския патриарх - пръв по чест православен свещеник и своего рода наш общ отец, на който нашите отци целуват десница (както видяхме напълно неотдавна), да изградят облика на надали не самият Антихрист!!! И това в случай, че Христос споделя за Църквата Си, че и портите адови няма да й надделеят! За сметка на това обликът на московския патриарх, на който по личното му самопризнание, парнаджията е майор от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а пък персоналния готвач - подполковник от същото ведомство, е сакрализиран...
И по този начин, православните гурута имат властта да насочват православната навалица в мечтана от тях посока, да построяват и да унищожават духовни престижи, и по този начин по силата на чистата стопанска система да въздействат на пастирските решения на свещениците, и даже на архиереите.
В последна сметка, какво ще прави един духовник без енориаши и техните треби? А кой епископ би желал да служи в празна черква?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ