Опасен план: Етнически чисти държави на Балканите?
" Решения " е озаглавена една от главите в документ, който словенският министър председател Янез Янша още преди няколко месеца е връчил на определени свои сътрудници от Европейски Съюз. Написаното наподобява на решение от Берлинския конгрес от 1878 година, когато представители на Великите сили прекрояват границите на Балканите и вземат решение ориста на народите от Югоизточна Европа. На първото предложение в документа - „ Обединяването на Косово и Албания “ - са отдадени общо четири реда. Другата концепция се отнася до „ Обединяване на огромната част от Република Сръбска (доминираната от сърбите част от Босна и Херцеговина, бел. ред.) със Сърбия “ – за това има три реда. Следващата подточка в тази глава съдържа вижданията на Янша по какъв начин да бъде „ решен хърватският народен въпрос “: или посредством „ сливане с Хърватия на доминирания от хърватите кантон в Босна и Херцеговина “, или като на региона му се даде „ специфичен статут “ по модела на Южен Тирол.
Накрая се отделя внимание и на босненските мюсюлмани, които от 1991 година се назовават „ бошняци “, и които съставляват половината от популацията в някогашната югославска република Босна. В проекта на словенския министър председател е планувано те да получат „ без значение функционираща страна “, за която и да „ поемат цялостната отговорност “. В случай, че не одобряват, съгласно Янша, те биха останали без всякаква европейска вероятност: „ Те биха могли на един референдум да изберат сред бъдеще в Европейски Съюз, бъдеще без Европейски Съюз или бъдеще с Турция “, е записано по този мотив в документа. Според Янша бошняците към този момент били за участие в Европейски Съюз, само че в случай че хаосът, въздействието на Турция и на радикалния ислям продължавали да нарастват, след десетина години обстановката можела да се утежни фрапантно.
Поверителният проект бе оповестен
Първоначалната концепция наподобява е била този проект на словенския министър председател да бъде държан в загадка, до момента в който не бъде координиран с виновните лица в района и интернационалната общественост. Но даже единствено споменаването, че съществува подобен документ, провокира тежки разтърсвания. Темата за прокарването на нови граници на територията на някогашна Югославия си остава извънредно взривоопасна. Хърватският външен министър Гордан Гърлич-Радман се опита да поуспокои духовете: при визитата си в босненската столица Сараево на 14 април той увери, че Хърватия поддържа целостта на прилежащата страна, и че няма „ никакви доказателства “ за съществуването на словенския „ документ-фантом “.
Един от хипотетичните получатели – ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел преди този момент беше декларирал, че не може да удостовери нищо, което обаче не значи безусловно, че не е получавал подобен документ. В сряда вечерта обаче словенски интернет портал разгласява ръкописа под заглавие: „ Западните Балкани: пътят напред “. От 30 години насам има две разнообразни концепции за бъдещето на Западните Балкани. Според общоприетата, сегашните граници остават непроменени, като всяка обособена страна би трябвало да построява демократични структури, които дават права и на етническите малцинства. Другата идея, която е по-скоро негласна, планува границите на страните от някогашна Югославия да бъдат прекроени. Нейните последователи настояват, че „ етнически чистите “ национални страни ще отстранен настоящия " безпорядък “ към правата на малцинствата, институциите и демократичните способи за гласоподаване. Словения поема от 1 юни 2021 година краткотрайното председателство на Европейски Съюз, а министър председателят Янша счита да сложи тематиката за Балканите измежду предпочитаните. Янез Янша се схваща добре с Виктор Орбан. Унгарският министър председател финансира десни, близки до Янша медии в Словения, а по обиколен път (чрез Любляна) – и такива в Северна Македония, чийто някогашен министър председател Никола Груевски получи леговище в Унгария, без значение, че против който има влезнала в действие присъда за корупция.
Подобни хрумвания е имало и преди
А новият еврокомисар по разширението Оливер Вархей, препоръчан от Орбан за поста, се грижи главно за приема на Сърбия в Европейски Съюз. Ще рече, че в по този начин основаната мрежа напълно не потъват незабелязани начинания, като тази на Янша за прекрояването на Балканите. Въпреки това е прекомерно малко евентуално словенският министър председател да успее да прокара своите фантазии за бъдещето на Западните Балкани. Вархей е значително изолиран в европейските структури, тъй че и словенското краткотрайно председателство надали ще успее да нанесе огромни вреди на Общността. Но инициативи като документа на Янша напълно не са празни бълнувания. Преди близо три години сръбският президент Александър Вучич огласи настояването си за етническо пробутване на границите в района, което получи ненадейно огромен отзив: тогавашната отговорничка за външната политика Федерика Могерини, някогашният еврокомисар по разширението Йоханес Хан и австрийският президент Александър ван дер Белен тогава разясниха благосклонно концепцията за замяна на територии сред Сърбия и Косово.
Автор: Норберт Мапес-Нидек
Накрая се отделя внимание и на босненските мюсюлмани, които от 1991 година се назовават „ бошняци “, и които съставляват половината от популацията в някогашната югославска република Босна. В проекта на словенския министър председател е планувано те да получат „ без значение функционираща страна “, за която и да „ поемат цялостната отговорност “. В случай, че не одобряват, съгласно Янша, те биха останали без всякаква европейска вероятност: „ Те биха могли на един референдум да изберат сред бъдеще в Европейски Съюз, бъдеще без Европейски Съюз или бъдеще с Турция “, е записано по този мотив в документа. Според Янша бошняците към този момент били за участие в Европейски Съюз, само че в случай че хаосът, въздействието на Турция и на радикалния ислям продължавали да нарастват, след десетина години обстановката можела да се утежни фрапантно.
Поверителният проект бе оповестен
Първоначалната концепция наподобява е била този проект на словенския министър председател да бъде държан в загадка, до момента в който не бъде координиран с виновните лица в района и интернационалната общественост. Но даже единствено споменаването, че съществува подобен документ, провокира тежки разтърсвания. Темата за прокарването на нови граници на територията на някогашна Югославия си остава извънредно взривоопасна. Хърватският външен министър Гордан Гърлич-Радман се опита да поуспокои духовете: при визитата си в босненската столица Сараево на 14 април той увери, че Хърватия поддържа целостта на прилежащата страна, и че няма „ никакви доказателства “ за съществуването на словенския „ документ-фантом “.
Един от хипотетичните получатели – ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел преди този момент беше декларирал, че не може да удостовери нищо, което обаче не значи безусловно, че не е получавал подобен документ. В сряда вечерта обаче словенски интернет портал разгласява ръкописа под заглавие: „ Западните Балкани: пътят напред “. От 30 години насам има две разнообразни концепции за бъдещето на Западните Балкани. Според общоприетата, сегашните граници остават непроменени, като всяка обособена страна би трябвало да построява демократични структури, които дават права и на етническите малцинства. Другата идея, която е по-скоро негласна, планува границите на страните от някогашна Югославия да бъдат прекроени. Нейните последователи настояват, че „ етнически чистите “ национални страни ще отстранен настоящия " безпорядък “ към правата на малцинствата, институциите и демократичните способи за гласоподаване. Словения поема от 1 юни 2021 година краткотрайното председателство на Европейски Съюз, а министър председателят Янша счита да сложи тематиката за Балканите измежду предпочитаните. Янез Янша се схваща добре с Виктор Орбан. Унгарският министър председател финансира десни, близки до Янша медии в Словения, а по обиколен път (чрез Любляна) – и такива в Северна Македония, чийто някогашен министър председател Никола Груевски получи леговище в Унгария, без значение, че против който има влезнала в действие присъда за корупция.
Подобни хрумвания е имало и преди
А новият еврокомисар по разширението Оливер Вархей, препоръчан от Орбан за поста, се грижи главно за приема на Сърбия в Европейски Съюз. Ще рече, че в по този начин основаната мрежа напълно не потъват незабелязани начинания, като тази на Янша за прекрояването на Балканите. Въпреки това е прекомерно малко евентуално словенският министър председател да успее да прокара своите фантазии за бъдещето на Западните Балкани. Вархей е значително изолиран в европейските структури, тъй че и словенското краткотрайно председателство надали ще успее да нанесе огромни вреди на Общността. Но инициативи като документа на Янша напълно не са празни бълнувания. Преди близо три години сръбският президент Александър Вучич огласи настояването си за етническо пробутване на границите в района, което получи ненадейно огромен отзив: тогавашната отговорничка за външната политика Федерика Могерини, някогашният еврокомисар по разширението Йоханес Хан и австрийският президент Александър ван дер Белен тогава разясниха благосклонно концепцията за замяна на територии сред Сърбия и Косово.
Автор: Норберт Мапес-Нидек
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ