Призивът на философите срещу самоубийствения марш към губителна световна война
Призив на философи, професори по философия, откриватели и студенти по философия против самоубийствения марш към губителна международна война
APPEL LANCE PAR DES PHILOSOPHES, DES PROFESSEURS DE PHILOSOPHIE, DES ETUDIANTS ET DES CHERCHEURS EN PHILOSOPHIE ET/OU DES AMIS DE L’ENSEIGNEMENT PHILOSOPHIQUE
REFUSONS LA TRES SUICIDAIRE MARCHE EN COURS
VERS UNE GUERRE MONDIALE D’ANEANTISSEMENT!
Световните медиите ежедневно информират за ситуацията от Донбас до Корейския полуостров и Тайван – еретично, грубо, изопачено, сходно на метода, който доведе до Първата международна война през август 1914 г. В несъгласие с предполагаемите плуралистични „ западни полезности “, задачата на този „ медиен тунел “ – без никаква светлина в края му, е да прикрива и оправдава [западната] политическа, военна, идеологическа и икономическа ескалация, която глобализира по този начин наречения руско-украински спор. Всичко това се насажда в обстановка, в която е допустимо да се използват нуклеарни оръжия с хиперзвукови ракети, които са в състояние да унищожат цели народи, в случай че не и цялото човечество, даже да унищожат всички форми на живот на нашата планета!
М ирът в света би трябвало да бъде предпазен – през днешния ден и в този момент!
Тази изцяло безотговорна ескалация, подклаждана от новия Свещен съюз (водещ към война) на организации и лица от крайната десница до Социалистическата партия, от макронисти до евроеколози, изключва всевъзможен геополитически спор, като изолира всички, които са в периферията на системата, които са свободни от евроформатираните политически и профсъюзни придвижвания и които се осмеляват да напомнят очевидния факт: в случай че Атлантическият алианс съвместно с ЕС – превърнал се в негов „ стратегически сътрудник “ (вкл. макронистка Франция), пресече определения праг на ескалация в опитите да утвърди собствената си надмощие, тогава непосредствено ще води война и с Руската федерация, и с Китайската национална република. Да, нима същият този Китай, тази „ работилница на света “, а в този момент най-голямата стопанска система на планетата и водеща нуклеарна мощ, няма да се опълчи на натиска на Вашингтон в дълготрайния му план да изолира Москва?
Припомняме тези безспорни обстоятелства, които действително може да доведат до Трета международна война с ядреното ѝ въплъщение и опустошителни последствия. На всичко отгоре – 78 години след военните закононарушения в Хирошима и Нагасаки нашите войнолюбци с „ чисти ръце “ отхвърлят всеки разумен спор, само че крещят за „ заплахата “. Те не помнят, че същият конформизъм и „ вярно мислене “ към този момент са се случили през август 1914 година, заставайки изцяло на страната на войната; и че Жан Жорес – професор по философия, анти-империалист и велик герой за обществена република и секуларизъм, плати с живота си безстрашната отбрана на международния мир.
Те крият също по този начин обстоятелството, че през 1938 година ръководещите кръгове на Франция – от антисемитската ултрадесница до вътрешносистемната левица, единомислещо подкрепиха прословутите Мюнхенски съглашения. И в този момент виждаме по какъв начин нашите екзалтирани медиократи от евроатлантическото дясно и ляво, с изтънчено единодействие осъждат „ мюнхенския дух “, който сякаш живее в днешните смели бранители на деескалацията. На фона на войнствената ортодоксия за доставка на оръжия без прагове и ограничавания, те лицемерно се застъпват за договаряния и осъждат всякакви опити за разширяване на геополитическия спор от Украйна към Тайван и от Балканите към Грузия през Молдова.
„ Дескалаторите “ смятат, че Френската република би трябвало незабавно да възвърне цялостния си военно-политически суверенитет от времето на генерал Дьо Гол, както и дипломатическата си автономност, която Жак Ширак и Доминик дьо Вилпен отново опитаха да наложат през 2003 година Тогава отхвърлиха да поддържат англо-американската инвазия в Ирак.
Да, Франция в действителност би трябвало да възвърне ролята си на действително независима страна, застъпваща се за интернационален многовекторен метод. Страната ни би трябвало да умножи самодейностите за разговор Изток-Запад и Север-Юг, а не да се застъпва за милитаристична и надълбоко ирационална псевдодипломация – толкоз драга на Вашингтон, Лондон и Брюксел.
И по този начин, нашата откровена обвързаност към народа на Франция преди всичко изисква учредяване на придвижване против мейнстрийма, битка за деескалация в Украйна и във всички други сегашни театри на война, които могат да доведат до международна война – по-специално в индо-тихоокеанския регион; защото при нова континентална, а по-късно и международна нуклеарна война страната ни сигурно ще бъде измежду първите атомизирани!
Що се отнася до последователите на същински националния интернационализъм, те не могат да не признаят правотата на придвижването на масите против задушаващата евроатлантическа опека, което провокира основателно отвращение, изключително в Азия, Африка и Латинска Америка. От десетилетия на планетата бушуват войни, царува задушаваща съсипия и беднотия. Това е нашият свят – от разпокъсаната някогашна Югославия до измъчения Близък изток, от разрушената Либия до Южна Америка, където хората са доведени до обезсърчение от множеството фашистки преврати.
А нтиекстерминистичното искане за възбрана на изтребването е централен и безапелационен императив на всяка виновна и законна интернационална политика!
Колкото и да е мъчно в настоящия медиен климат, ние, приятелите и/или практикуващите философско обучение, сме длъжни да си напомним главния геополитически императив, дефиниран от Имануел Кант през 1799 година в неговия Трактат за безконечния мир: Предварителна публикация №6: „ Никоя страна не би трябвало по време на война да позволява такива враждебни дейности, които биха създали взаимното доверие в последващия мир невероятно: като потреблението на секрети убийци (percussores), отровители (venefici), нарушение на капитулацията и подбудителство към измяна (perduellio) в противното положение. Това са нечестни военни трикове. Защото даже по време на война би трябвало да има малко доверие най-малко в метода на мислене на врага, тъй като в противоположен случай мирът не може да бъде подписан и военните дейности ще се трансфорат във война на изтребване (bellum infcernecinum). Войната е тъжно, наложително средство в естественото положение (когато няма правосъдна инстанция, чиято присъда да има силата на закон) за отстояване на права със мощ, когато нито една от страните не може да бъде оповестена за неверна (тъй като това към този момент допуска правосъдно решение) и единствено резултатът от войната (точно както е в по този начин наречения Божи съд) взема решение коя страна е права. Наказателна война (bellum punitivum) сред страните е немислима (тъй като сред тях няма връзка сред висши и низши). От това следва, че война з а изтребване, в която и двете страни могат да бъдат унищожени, а с тях и всяко право, би довела до безконечен мир единствено в гигантското гробище на човечеството .
Кант сочи, че абсолютният отвод от войната за изтребване и всичко, което може да докара до нея, a fortiori, това може да докара до очистване на всяка форма на право (Vertifgung alles Rechts), в същото време води до „ огромното гробище на човешката раса “ (auf dem grossen Kirchhofe des Menschengattung), съставлява един, в случай че не и най-големият безапелационен императив на всяка интернационална политика, претендираща да подхожда на закона.
Което, означаваме пътем, помирява скъпия за Кант честен педантизъм с неизбежното приемане на известна степен на „ скотски “ материализъм. И би било фактическо несъгласие да се твърди, че заради обстоятелството, че човек не знае какво е право, пренебрегвайки правото на битие на човечеството, си разрешава да играе на „ съветска рулетка “ с физическото битие на човешкия тип, неизбежен предмет на цялото минало, сегашно и бъдещо право. Така може да забележим какъв брой подправени, софистични и антихуманистични са позициите на такива " философи " по малкия екран, които фанатично " оправдават " твърдия боен, даже политически екстерминизъм, в името на господ знае какви " човешки права ", противопоставяйки им се на самия човек. Наистина, както уверените материалисти Енгелс и Маркс язвително припомнят в немската идеология – " Предпоставката на цялата история е, явно, съществуването на живи хора "...
Д а се откажем от самоубийствени дейности!
Разбира се, не приказваме за капитулация, когато една страна води несправедлива война срещу друга държава и/или част от нейното население. И всеки – в зависимост от своя политически разбор, който счита за обективен, може да осъди настоящата съветска интервенция в Украйна и/или да осъди непрекъснатите бомбардировки на националните републики на Донбас, които Киев започна от 2014 до 2022 година (особено благодарение на явно неонацисткият батальон Азов, въоръжен до зъби от Запада!). Или, преосмислете историята на Минските съглашения, за които Франсоа Оланд и Ангела Меркел неотдавна цинично признаха, че не са имали друга цел освен като ги подпишат, да подсигуряват облага във времето, с цел да разрешат на НАТО да въоръжи Киев и да приготви войските му за настъпление срещу Русия...
Освен това, по какъв начин въобще е допустимо да се възползваме от наказателна война, която разрешава на дадена държава да се прогласява за „ лагер на положителното “ и има вяра в легитимността на неограничена ескалация, която може да докара до международна война на заличаване? Правилно ли е авансово да се подкопават всевъзможни договаряния, препоръчани от трети страни, страни или Организация на обединените нации, и да се предлага на Русия в изискванията на бъдещия " мир " единствено опцията за нейното унизително проваляне, което може да бъде съпроводено от... нейното цялостно териториално разчленяване (понеже такива налудничави проекти към този момент намерено циркулират във Вашингтон!)...
Накратко, никоя страна няма и не би трябвало да има „ правото “ да работи като тези пияни водачи, които с цялостна скорост се стремят да блъснат колите си една в друга и всяка единствено залага за това дали другата ще завие първо и коя от двете спортни коли въпреки всичко ще се отклони от правата линия до фаталния сблъсък! Никой различен няма право да се обзалага, че врагът – особено в случай че има неудържимо нуклеарно оръжие, в последна сметка ще се „ опасява “. Това е тип малоумен залог, който нито Кенеди, нито Хрушчов най-сетне се осмелиха да създадат през 1962 година по време на рецесиите в Берлин и Куба.
Дали днешна Русия има вяра, че... въплъщава Лагера на положителното!... Е, дали Москва е права или не, няма огромно значение от гледната точка, която се разисква тук, а точно от риска от всеобщо изтребване на човечеството в една световна война. Обаче също е реалност, че Русия се усеща обкръжена и екзистенциално застрашена от непрестанно възходящия напън от страна на ЕС-НАТО по границите си и че съветският народ към този момент един път претърпя през август 1991 година тази капитулация, след която страната стана също открита и беззащитна, което се оказа пагубно за извънредно обеднялото, унизено и териториално разпокъсано население. Освен това, ако едностранно пренебрегнем нашия исторически дълг от май 1945 година във връзка с Съюз на съветските социалистически републики, както някои настояват, като изречем, че съветската страна в действителност е най-лошата в международната история, тогава от страна на Запада би било още по-глупаво да тласка обстановката до краен лимит, забравяйки, че Русия може да унищожи Европа (и да изравни Франция със земята!), даже в случай че това значи, че тя самата може да бъде унищожена от американците. Но може би някои хора се надяват, че ядрената зима, която евентуално ще бъде резултат от американо-френско-руско-китайска война, включваща единствено няколко % от съществуващите нуклеарни и ракетни ресурси на всички страни, може да обезпечи бъдещо решение на сегашния проблем – глобалното затопляне? А кой не вижда обратното, че при сходна обстановка ще има потребност от действен ангажимент за всички за възобновяване обитаемостта на планетата и че това изисква, в противен случай, МИРНО съгласие на всички страни!
М ирен свят или атлантическа Европа – това е изборът!
Този избор е още по-необходим, тъй като в допълнение към ужасните премеждия, породени на украинската и съветската юноша, актуалната война подхранва дълбока обществена рецесия в Западна Европа, където по едно и също време служи като предлог за струпване на колосални буржоазен свръхпечалби и увеличение на колосални разноски за въоръжение. И това се върши в миг, когато в самата Франция управляващите потъпкват исканията на мнозинството за по-добри пенсии и покупателна дарба. Нима ще се подобрят нещата в социалното обезпечаване, заплатите, образованието, опазването на здравето, научните проучвания, даже зачитането на самите „ демократични полезности “, след като Елисейският дворец твърди, че изнася оръдия „ Цезар “ и най-новите нападателни танкове?
И по този начин, дано се осмелим да осъдим този войнстващ Свещен съюз и неговия обективно екстерминистичен дискурс. Нека си позволим да напомним, следвайки философа Ален, че „ силата на нещата ” непринудено води до войнствена ескалация (особено когато зад нея стои всемогъщият Пазар!); и че е належащо по-решително да се „ желае мир ”, тъй като ескалацията в действителност може да завоюва .
Затова, нека самоуверен о призовем за основаване на Фронт против унищож ителната война и да не се опасяваме да предизвикаме партия та на военнолюбците , която иска да наложи международната си надмощие, нагло принуждавайки човечеството да „ избира “, по израза на Маркс, сред „ безкрайния страх и ужасния край. “
И нициатори на апела :
Georges Gastaud – доктор по философия, някогашен професор в Подготвителнните курсове за Grandes Ecoles, автор на Marxisme et universalisme; Quentin Bétrancourt-Couaillet -магистър по политология; Catherine Cazenave – професор по философия; Jean-François Dejours – професор по философия, синдикалист; Marion Gandiglio – професор по философия; Vincent Lapaquellerie – студент по философия; Gauvain Leconte-Chevillard – преподавател по философия в Académie de Lille; Franklin Nyamsi – доцент по философия в Université de Lille III, президент на Institut de l’Afrique des Libertés (Académie de Rouen); Tristan Reboud – магистър по философия; Anatole Sawosik – работи върху магистърска степен по философия в Université de Grenoble; Stéphane Rials – почетен професор по политическа философия в Université Panthéon-Assas, почетен старши сътрудник в Institut Universitaire de France; Gabriel Rockhill – директор на Atelier de théorie critique, професор в Université Villanova (USA); Marc Vandepitte – мъдрец, Deune, Belgique; Yves Vargas – почетен професор по философия.
Прис ъ един или се към апела :
Jean-Paul Batisse – доцент по английски език, професор в Université de Reims; Robert Charvin – доцент в Юридическия факултет, професор-емеритус в Université de Nice; Francis Combes – поет и издател; Boris Differ – доктор по история, Bordeaux; наук, Бордо – Aurélien Djament – математик в Centre national de la recherche scientifique (CNRS); Bruno Drweski – университетски професор, историк и геополитик; Vincent Flament – специалист по класическа литература; K.P. Gendrault – психолог и психоаналитик, San Francisco, USA; Pierre Génibrel – студент, магистратура по политически науки; Diane Gillard – главен редактор на теоретическото списание Etincelles; Fadi Kassem – доцент по политически науки; Annie Lacroix-Riz – професор-емеритус по нова история в Université Paris VII; Gilda Landini – историк, организатор на Cafés Marxistes de Paris; Dmitro Lepikhov – магистър по нова история в Université de Basse-Normandie; Anne Morelli – почетен професор в Université Libre de Bruxelles; Nathalie Sage-Pranchère – доцент истории, архивист-палеограф; Olivier Rubens – есеист и юрист; Marie-Christine Seguin – преподавател по литература във Faculté libre de Lettres, Toulouse; Joël Vuylsteker – професор в Collège et lycée des Sciences et vie de la terre (SVT), синдикалист; Antoine Vatan – доцент, доктор на икономическите науки; Jean-Claude Villame – физик; Thomas Waret – професор по математика.
Допълнително включили се към 12 .0 4 . 2023 г. :
André Prone – еколог, доктор на науките, някогашен вице-президент на Université de Provence; Quim Boix – представител на международното профсъюзно придвижване, участник в съпротивата срещу диктатурата на Франко (Испания); Gérard Jugant – юрист; Thierry Saladin – лекар медицина, секретар на Association Francophonie Avenir (AFRAV); Jacques Kmieciak – журналист; Abdou Elimam – лингвист (Испания); Chantal Allier – психолог, психопатолог, Diplôme d`études approfondies (DEA), Марсилия; Pascual Moreno Torregrosa – инженер-агроном, доктор икономическите науки, Universitat Politécnica de Valencia; Lallali Nadia (Yahia-Chérif) – професор в Universités en sciences sociales; Thierry Rousseau – социолог, Лион; Жан-Мишель Карре – кинорежисьор, създал филми за Русия и Китай; Dominique Dupont – учител по музика, пенсионерка, Париж; Odile Hélier – антрополог; Charlotte Muffang – физиотерапевт; Dimitri Konstantakopoulos – журналист и публицист, Гърция; член на редакционната гилдия на електронния сайт Defend Democracy Press, някогашен съветник на премиера Андреас Папандреу по въпросите на отношенията между Изтока и Запада и контрола над въоръженията; Françoise Carrasse – секретарка; Dr Sylvie Haustete – хирург-стоматолог; Mohamed Ellouze – правозащитник, бивш политически затворник в Тунис, адвокат в колегията на адвокатите, Лиеж; Pierre-Olivier Poyard – философ, народен секретар на Движението за мир, Франция; Lena Grigoriadou – преподавател в Montreuil; Jany Sanfelieu – професор по класическа литература; Jean-Michel Toulouse – някогашен шеф на болница, Франция; Georges Bériachvili – пианист, доктор по музикология; Dr Jean-Claude Houseaux – общопрактикуващ лекар; Dimitrios Scarpalezos – преподавател по математика в Université Paris-Diderot; Eddy Sebahi – учител и публичен деятел; Patrice X. Petit – доктор на науките, директор на изследванията в Centre national de la recherche scientifique (CNRS); Professor Dr Zbigniew Wiktor – професор-емеритус по политически науки в Université de Wroclaw; Dominique Mutel – доцент по британски език, Arras, Франция; Jean Greffioz – професор по физическо образование и спорт; Denis Lemercier – активист на Общата конфедерация натруда и на Движението за мир.
Моля, разпростран явай те този апел. В секи автограф ал се, да изпрат и сво ето фамилно и собствено име и регион (или държава) на местоживеене, както и името на негов ия университет, съюз или асоциация , на адрес:
Georges Gastaud, [email protected]
Превод: доктор Радко Ханджиев
APPEL LANCE PAR DES PHILOSOPHES, DES PROFESSEURS DE PHILOSOPHIE, DES ETUDIANTS ET DES CHERCHEURS EN PHILOSOPHIE ET/OU DES AMIS DE L’ENSEIGNEMENT PHILOSOPHIQUE
REFUSONS LA TRES SUICIDAIRE MARCHE EN COURS
VERS UNE GUERRE MONDIALE D’ANEANTISSEMENT!
Световните медиите ежедневно информират за ситуацията от Донбас до Корейския полуостров и Тайван – еретично, грубо, изопачено, сходно на метода, който доведе до Първата международна война през август 1914 г. В несъгласие с предполагаемите плуралистични „ западни полезности “, задачата на този „ медиен тунел “ – без никаква светлина в края му, е да прикрива и оправдава [западната] политическа, военна, идеологическа и икономическа ескалация, която глобализира по този начин наречения руско-украински спор. Всичко това се насажда в обстановка, в която е допустимо да се използват нуклеарни оръжия с хиперзвукови ракети, които са в състояние да унищожат цели народи, в случай че не и цялото човечество, даже да унищожат всички форми на живот на нашата планета!
М ирът в света би трябвало да бъде предпазен – през днешния ден и в този момент!
Тази изцяло безотговорна ескалация, подклаждана от новия Свещен съюз (водещ към война) на организации и лица от крайната десница до Социалистическата партия, от макронисти до евроеколози, изключва всевъзможен геополитически спор, като изолира всички, които са в периферията на системата, които са свободни от евроформатираните политически и профсъюзни придвижвания и които се осмеляват да напомнят очевидния факт: в случай че Атлантическият алианс съвместно с ЕС – превърнал се в негов „ стратегически сътрудник “ (вкл. макронистка Франция), пресече определения праг на ескалация в опитите да утвърди собствената си надмощие, тогава непосредствено ще води война и с Руската федерация, и с Китайската национална република. Да, нима същият този Китай, тази „ работилница на света “, а в този момент най-голямата стопанска система на планетата и водеща нуклеарна мощ, няма да се опълчи на натиска на Вашингтон в дълготрайния му план да изолира Москва?
Припомняме тези безспорни обстоятелства, които действително може да доведат до Трета международна война с ядреното ѝ въплъщение и опустошителни последствия. На всичко отгоре – 78 години след военните закононарушения в Хирошима и Нагасаки нашите войнолюбци с „ чисти ръце “ отхвърлят всеки разумен спор, само че крещят за „ заплахата “. Те не помнят, че същият конформизъм и „ вярно мислене “ към този момент са се случили през август 1914 година, заставайки изцяло на страната на войната; и че Жан Жорес – професор по философия, анти-империалист и велик герой за обществена република и секуларизъм, плати с живота си безстрашната отбрана на международния мир.
Те крият също по този начин обстоятелството, че през 1938 година ръководещите кръгове на Франция – от антисемитската ултрадесница до вътрешносистемната левица, единомислещо подкрепиха прословутите Мюнхенски съглашения. И в този момент виждаме по какъв начин нашите екзалтирани медиократи от евроатлантическото дясно и ляво, с изтънчено единодействие осъждат „ мюнхенския дух “, който сякаш живее в днешните смели бранители на деескалацията. На фона на войнствената ортодоксия за доставка на оръжия без прагове и ограничавания, те лицемерно се застъпват за договаряния и осъждат всякакви опити за разширяване на геополитическия спор от Украйна към Тайван и от Балканите към Грузия през Молдова.
„ Дескалаторите “ смятат, че Френската република би трябвало незабавно да възвърне цялостния си военно-политически суверенитет от времето на генерал Дьо Гол, както и дипломатическата си автономност, която Жак Ширак и Доминик дьо Вилпен отново опитаха да наложат през 2003 година Тогава отхвърлиха да поддържат англо-американската инвазия в Ирак.
Да, Франция в действителност би трябвало да възвърне ролята си на действително независима страна, застъпваща се за интернационален многовекторен метод. Страната ни би трябвало да умножи самодейностите за разговор Изток-Запад и Север-Юг, а не да се застъпва за милитаристична и надълбоко ирационална псевдодипломация – толкоз драга на Вашингтон, Лондон и Брюксел.
И по този начин, нашата откровена обвързаност към народа на Франция преди всичко изисква учредяване на придвижване против мейнстрийма, битка за деескалация в Украйна и във всички други сегашни театри на война, които могат да доведат до международна война – по-специално в индо-тихоокеанския регион; защото при нова континентална, а по-късно и международна нуклеарна война страната ни сигурно ще бъде измежду първите атомизирани!
Що се отнася до последователите на същински националния интернационализъм, те не могат да не признаят правотата на придвижването на масите против задушаващата евроатлантическа опека, което провокира основателно отвращение, изключително в Азия, Африка и Латинска Америка. От десетилетия на планетата бушуват войни, царува задушаваща съсипия и беднотия. Това е нашият свят – от разпокъсаната някогашна Югославия до измъчения Близък изток, от разрушената Либия до Южна Америка, където хората са доведени до обезсърчение от множеството фашистки преврати.
А нтиекстерминистичното искане за възбрана на изтребването е централен и безапелационен императив на всяка виновна и законна интернационална политика!
Колкото и да е мъчно в настоящия медиен климат, ние, приятелите и/или практикуващите философско обучение, сме длъжни да си напомним главния геополитически императив, дефиниран от Имануел Кант през 1799 година в неговия Трактат за безконечния мир: Предварителна публикация №6: „ Никоя страна не би трябвало по време на война да позволява такива враждебни дейности, които биха създали взаимното доверие в последващия мир невероятно: като потреблението на секрети убийци (percussores), отровители (venefici), нарушение на капитулацията и подбудителство към измяна (perduellio) в противното положение. Това са нечестни военни трикове. Защото даже по време на война би трябвало да има малко доверие най-малко в метода на мислене на врага, тъй като в противоположен случай мирът не може да бъде подписан и военните дейности ще се трансфорат във война на изтребване (bellum infcernecinum). Войната е тъжно, наложително средство в естественото положение (когато няма правосъдна инстанция, чиято присъда да има силата на закон) за отстояване на права със мощ, когато нито една от страните не може да бъде оповестена за неверна (тъй като това към този момент допуска правосъдно решение) и единствено резултатът от войната (точно както е в по този начин наречения Божи съд) взема решение коя страна е права. Наказателна война (bellum punitivum) сред страните е немислима (тъй като сред тях няма връзка сред висши и низши). От това следва, че война з а изтребване, в която и двете страни могат да бъдат унищожени, а с тях и всяко право, би довела до безконечен мир единствено в гигантското гробище на човечеството .
Кант сочи, че абсолютният отвод от войната за изтребване и всичко, което може да докара до нея, a fortiori, това може да докара до очистване на всяка форма на право (Vertifgung alles Rechts), в същото време води до „ огромното гробище на човешката раса “ (auf dem grossen Kirchhofe des Menschengattung), съставлява един, в случай че не и най-големият безапелационен императив на всяка интернационална политика, претендираща да подхожда на закона.
Което, означаваме пътем, помирява скъпия за Кант честен педантизъм с неизбежното приемане на известна степен на „ скотски “ материализъм. И би било фактическо несъгласие да се твърди, че заради обстоятелството, че човек не знае какво е право, пренебрегвайки правото на битие на човечеството, си разрешава да играе на „ съветска рулетка “ с физическото битие на човешкия тип, неизбежен предмет на цялото минало, сегашно и бъдещо право. Така може да забележим какъв брой подправени, софистични и антихуманистични са позициите на такива " философи " по малкия екран, които фанатично " оправдават " твърдия боен, даже политически екстерминизъм, в името на господ знае какви " човешки права ", противопоставяйки им се на самия човек. Наистина, както уверените материалисти Енгелс и Маркс язвително припомнят в немската идеология – " Предпоставката на цялата история е, явно, съществуването на живи хора "...
Д а се откажем от самоубийствени дейности!
Разбира се, не приказваме за капитулация, когато една страна води несправедлива война срещу друга държава и/или част от нейното население. И всеки – в зависимост от своя политически разбор, който счита за обективен, може да осъди настоящата съветска интервенция в Украйна и/или да осъди непрекъснатите бомбардировки на националните републики на Донбас, които Киев започна от 2014 до 2022 година (особено благодарение на явно неонацисткият батальон Азов, въоръжен до зъби от Запада!). Или, преосмислете историята на Минските съглашения, за които Франсоа Оланд и Ангела Меркел неотдавна цинично признаха, че не са имали друга цел освен като ги подпишат, да подсигуряват облага във времето, с цел да разрешат на НАТО да въоръжи Киев и да приготви войските му за настъпление срещу Русия...
Освен това, по какъв начин въобще е допустимо да се възползваме от наказателна война, която разрешава на дадена държава да се прогласява за „ лагер на положителното “ и има вяра в легитимността на неограничена ескалация, която може да докара до международна война на заличаване? Правилно ли е авансово да се подкопават всевъзможни договаряния, препоръчани от трети страни, страни или Организация на обединените нации, и да се предлага на Русия в изискванията на бъдещия " мир " единствено опцията за нейното унизително проваляне, което може да бъде съпроводено от... нейното цялостно териториално разчленяване (понеже такива налудничави проекти към този момент намерено циркулират във Вашингтон!)...
Накратко, никоя страна няма и не би трябвало да има „ правото “ да работи като тези пияни водачи, които с цялостна скорост се стремят да блъснат колите си една в друга и всяка единствено залага за това дали другата ще завие първо и коя от двете спортни коли въпреки всичко ще се отклони от правата линия до фаталния сблъсък! Никой различен няма право да се обзалага, че врагът – особено в случай че има неудържимо нуклеарно оръжие, в последна сметка ще се „ опасява “. Това е тип малоумен залог, който нито Кенеди, нито Хрушчов най-сетне се осмелиха да създадат през 1962 година по време на рецесиите в Берлин и Куба.
Дали днешна Русия има вяра, че... въплъщава Лагера на положителното!... Е, дали Москва е права или не, няма огромно значение от гледната точка, която се разисква тук, а точно от риска от всеобщо изтребване на човечеството в една световна война. Обаче също е реалност, че Русия се усеща обкръжена и екзистенциално застрашена от непрестанно възходящия напън от страна на ЕС-НАТО по границите си и че съветският народ към този момент един път претърпя през август 1991 година тази капитулация, след която страната стана също открита и беззащитна, което се оказа пагубно за извънредно обеднялото, унизено и териториално разпокъсано население. Освен това, ако едностранно пренебрегнем нашия исторически дълг от май 1945 година във връзка с Съюз на съветските социалистически републики, както някои настояват, като изречем, че съветската страна в действителност е най-лошата в международната история, тогава от страна на Запада би било още по-глупаво да тласка обстановката до краен лимит, забравяйки, че Русия може да унищожи Европа (и да изравни Франция със земята!), даже в случай че това значи, че тя самата може да бъде унищожена от американците. Но може би някои хора се надяват, че ядрената зима, която евентуално ще бъде резултат от американо-френско-руско-китайска война, включваща единствено няколко % от съществуващите нуклеарни и ракетни ресурси на всички страни, може да обезпечи бъдещо решение на сегашния проблем – глобалното затопляне? А кой не вижда обратното, че при сходна обстановка ще има потребност от действен ангажимент за всички за възобновяване обитаемостта на планетата и че това изисква, в противен случай, МИРНО съгласие на всички страни!
М ирен свят или атлантическа Европа – това е изборът!
Този избор е още по-необходим, тъй като в допълнение към ужасните премеждия, породени на украинската и съветската юноша, актуалната война подхранва дълбока обществена рецесия в Западна Европа, където по едно и също време служи като предлог за струпване на колосални буржоазен свръхпечалби и увеличение на колосални разноски за въоръжение. И това се върши в миг, когато в самата Франция управляващите потъпкват исканията на мнозинството за по-добри пенсии и покупателна дарба. Нима ще се подобрят нещата в социалното обезпечаване, заплатите, образованието, опазването на здравето, научните проучвания, даже зачитането на самите „ демократични полезности “, след като Елисейският дворец твърди, че изнася оръдия „ Цезар “ и най-новите нападателни танкове?
И по този начин, дано се осмелим да осъдим този войнстващ Свещен съюз и неговия обективно екстерминистичен дискурс. Нека си позволим да напомним, следвайки философа Ален, че „ силата на нещата ” непринудено води до войнствена ескалация (особено когато зад нея стои всемогъщият Пазар!); и че е належащо по-решително да се „ желае мир ”, тъй като ескалацията в действителност може да завоюва .
Затова, нека самоуверен о призовем за основаване на Фронт против унищож ителната война и да не се опасяваме да предизвикаме партия та на военнолюбците , която иска да наложи международната си надмощие, нагло принуждавайки човечеството да „ избира “, по израза на Маркс, сред „ безкрайния страх и ужасния край. “
И нициатори на апела :
Georges Gastaud – доктор по философия, някогашен професор в Подготвителнните курсове за Grandes Ecoles, автор на Marxisme et universalisme; Quentin Bétrancourt-Couaillet -магистър по политология; Catherine Cazenave – професор по философия; Jean-François Dejours – професор по философия, синдикалист; Marion Gandiglio – професор по философия; Vincent Lapaquellerie – студент по философия; Gauvain Leconte-Chevillard – преподавател по философия в Académie de Lille; Franklin Nyamsi – доцент по философия в Université de Lille III, президент на Institut de l’Afrique des Libertés (Académie de Rouen); Tristan Reboud – магистър по философия; Anatole Sawosik – работи върху магистърска степен по философия в Université de Grenoble; Stéphane Rials – почетен професор по политическа философия в Université Panthéon-Assas, почетен старши сътрудник в Institut Universitaire de France; Gabriel Rockhill – директор на Atelier de théorie critique, професор в Université Villanova (USA); Marc Vandepitte – мъдрец, Deune, Belgique; Yves Vargas – почетен професор по философия.
Прис ъ един или се към апела :
Jean-Paul Batisse – доцент по английски език, професор в Université de Reims; Robert Charvin – доцент в Юридическия факултет, професор-емеритус в Université de Nice; Francis Combes – поет и издател; Boris Differ – доктор по история, Bordeaux; наук, Бордо – Aurélien Djament – математик в Centre national de la recherche scientifique (CNRS); Bruno Drweski – университетски професор, историк и геополитик; Vincent Flament – специалист по класическа литература; K.P. Gendrault – психолог и психоаналитик, San Francisco, USA; Pierre Génibrel – студент, магистратура по политически науки; Diane Gillard – главен редактор на теоретическото списание Etincelles; Fadi Kassem – доцент по политически науки; Annie Lacroix-Riz – професор-емеритус по нова история в Université Paris VII; Gilda Landini – историк, организатор на Cafés Marxistes de Paris; Dmitro Lepikhov – магистър по нова история в Université de Basse-Normandie; Anne Morelli – почетен професор в Université Libre de Bruxelles; Nathalie Sage-Pranchère – доцент истории, архивист-палеограф; Olivier Rubens – есеист и юрист; Marie-Christine Seguin – преподавател по литература във Faculté libre de Lettres, Toulouse; Joël Vuylsteker – професор в Collège et lycée des Sciences et vie de la terre (SVT), синдикалист; Antoine Vatan – доцент, доктор на икономическите науки; Jean-Claude Villame – физик; Thomas Waret – професор по математика.
Допълнително включили се към 12 .0 4 . 2023 г. :
André Prone – еколог, доктор на науките, някогашен вице-президент на Université de Provence; Quim Boix – представител на международното профсъюзно придвижване, участник в съпротивата срещу диктатурата на Франко (Испания); Gérard Jugant – юрист; Thierry Saladin – лекар медицина, секретар на Association Francophonie Avenir (AFRAV); Jacques Kmieciak – журналист; Abdou Elimam – лингвист (Испания); Chantal Allier – психолог, психопатолог, Diplôme d`études approfondies (DEA), Марсилия; Pascual Moreno Torregrosa – инженер-агроном, доктор икономическите науки, Universitat Politécnica de Valencia; Lallali Nadia (Yahia-Chérif) – професор в Universités en sciences sociales; Thierry Rousseau – социолог, Лион; Жан-Мишель Карре – кинорежисьор, създал филми за Русия и Китай; Dominique Dupont – учител по музика, пенсионерка, Париж; Odile Hélier – антрополог; Charlotte Muffang – физиотерапевт; Dimitri Konstantakopoulos – журналист и публицист, Гърция; член на редакционната гилдия на електронния сайт Defend Democracy Press, някогашен съветник на премиера Андреас Папандреу по въпросите на отношенията между Изтока и Запада и контрола над въоръженията; Françoise Carrasse – секретарка; Dr Sylvie Haustete – хирург-стоматолог; Mohamed Ellouze – правозащитник, бивш политически затворник в Тунис, адвокат в колегията на адвокатите, Лиеж; Pierre-Olivier Poyard – философ, народен секретар на Движението за мир, Франция; Lena Grigoriadou – преподавател в Montreuil; Jany Sanfelieu – професор по класическа литература; Jean-Michel Toulouse – някогашен шеф на болница, Франция; Georges Bériachvili – пианист, доктор по музикология; Dr Jean-Claude Houseaux – общопрактикуващ лекар; Dimitrios Scarpalezos – преподавател по математика в Université Paris-Diderot; Eddy Sebahi – учител и публичен деятел; Patrice X. Petit – доктор на науките, директор на изследванията в Centre national de la recherche scientifique (CNRS); Professor Dr Zbigniew Wiktor – професор-емеритус по политически науки в Université de Wroclaw; Dominique Mutel – доцент по британски език, Arras, Франция; Jean Greffioz – професор по физическо образование и спорт; Denis Lemercier – активист на Общата конфедерация натруда и на Движението за мир.
Моля, разпростран явай те този апел. В секи автограф ал се, да изпрат и сво ето фамилно и собствено име и регион (или държава) на местоживеене, както и името на негов ия университет, съюз или асоциация , на адрес:
Georges Gastaud, [email protected]
Превод: доктор Радко Ханджиев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ