Промяната, която не продължи
През тази година се навършват 25 години от революционната 1997 година Годината, в която българският народ след 7 години съмнение осъзна, че единствената му опция, единственият верен път за развиване е приобщаване към Запада, участие в НАТО и Европейския съюз.
От края на 1989 година, когато стартира преходът към народна власт, до началото на 1997 година публичното мнение в България бе много нерешително. Българите сякаш се надяваха да влязат в Европейски Съюз, само че да не излизат напълно от Съюз на съветските социалистически републики, а що се отнася до НАТО, съгласно мнозина там изобщо не трябваше да влизаме.
Наивните приказки за неутралитет, сходен на този на Швейцария, намираха дружелюбен банкет у огромна част от българското общество.
На Запад
В началото на 1997 година обаче доларът стигна до 3 хиляди лева, а хлябът изчезна. И даже прословутото българско самообладание се оказа изчерпано. Цялата страна бе блокирана от митинги против държавното управление на Българска социалистическа партия с министър председател Жан Виденов. И българите схванаха, че има един-единствен верен път - на Запад.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/жан виденов.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 800 " height= " 569 " />
Обикновено датите, с които се свързва тази година, са 10 януари, когато протестиращи жители щурмуваха Народното събрание и 4 февруари, когато Българска социалистическа партия след близо месец всекидневни митинги най-сетне сдаде властта. В последните години обаче всички ние разбрахме, че митингите са значими, само че не по-малко значимо е тези митинги по-късно да получат своето политическо посланичество.
Затова е редно да се обръща особено внимание и на датата 19 април 1997 година, когато бяха извършени парламентарните избори.
От години има гражданско възмущение против така наречен модел #Кой, само че това възмущение не съумява да получи съответно политическо посланичество. Дори и в този момент, когато митингът въпреки всичко е на власт, това посланичество не е задоволително изрично за същинска смяна. И надлежно би трябвало да се вършат взаимни отстъпки, от което смяната неизбежно се забавя.
1997-а
На изборите през 1997 година тогавашните митинги получиха такова посланичество. И то какво – за ОДС гласоподаваха 2 223 714 души и дясната коалиция взе 137 мандата в Народното събрание. Подобен резултат нито една политическа групировка не е получавала в годините на прехода. А и не се обрисува скоро друга да получи...
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/иван костов одс вб.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 800 " height= " 521 " />
Премиер стана Иван Костов. Днешните политически наследници на тогавашното ОДС постоянно подлагат на критика българския народ, че не е оценил неговото великолепие. Фактите обаче приказват друго - никой различен български министър председател не е имал сходна парламентарна поддръжка, дадена му от същия този български народ на избори.
За нито едно ръководство не може да има еднопосочна оценка. Това важи и за ръководството на Костов.
Но едно е изрично несъмнено - единственият интервал на огромни и необратими промени в България бе мандатът на държавното управление на ОДС от 1997-а до 2001 година Това бе и първият цялостен управнически мандат в годините на прехода.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/иван костов 1 вб.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 800 " height= " 583 " />
Политическият курс на страната бе внезапно заменен и тя потегли към участие в Европейски Съюз и НАТО. И двете станаха факт за 10 години. Едва ли и най-големите оптимисти са очаквали това да се случи толкоз бързо.
Безплатна независимост
Войната на Русия в Украйна е най-сериозното доказателство за това какъв брой е значимо, че сме в Европейски Съюз и НАТО. По-голяма гаранция за това, че България ще се развива като свободна и демократична страна, няма по какъв начин да има. Вярно – участието в Европейски Съюз и НАТО си има своята цена, само че както е известно безвъзмезден обяд няма. Безплатна независимост - още по-малко.
С огромна доза сигурност може да се допусна, че в случай че ОДС нямаше толкоз солидно болшинство, то най-вероятно България и до момента нямаше да е нито в Европейски Съюз, нито в НАТО. На ОДС не му се постановяваше да води разговор със статуквото, какъвто се постанова да водят днешните ни ръководещи.
ОДС имаше власт да наложи непопулярни решения, като да вземем за пример даването на въздушен кулоар за самолетите на НАТО, които да бомбардират Югославия на Милошевич. А тези решения бяха непопулярни, тъй като съветската агитация тогава бе не по-слаба, в сравнение с е през днешния ден.
Именно този въздушен кулоар бе повратната точка, когато България завоюва доверието на Запада. И показва, че етикетът „ най-верен спътник на Москва” към този момент не е чак толкоз настоящ.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/иван костов вб.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 800 " height= " 556 " />
Правителството на Иван Костов и ОДС несъмнено е с най-големи заслуги за участието ни в Европейски Съюз и НАТО и за обстоятелството, че в задаващата се нова Студена война България този път ще бъде от вярната страна на стената - западната. Още по времето на Костов паднаха визите за пътешестване на българи - един от най-щастливите мигове в новата българска история. Това бе първият сериозен знак, че страната ни още веднъж става част от цивилизования свят след 45 години съветско иго. Че Европа ни приема назад - там, където би трябвало да бъдем съгласно всички велики българи още от времето на Възраждането.
Отклоненията
Свършеното от държавното управление на Иван Костов бе толкоз доста, че идващите държавни управления не съумяха да спрат България от верния път. Успяха единствено да я отклонят. Следващият кабинет бе на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи с министър председател Симеон Сакскобургготски. Именно по времето на Национална движение „Симеон Втори" България стартира да дърпа малко по малко ръчната спирачка по пътя към Европейски Съюз. Това продължи и по време на кабинета на Тройната коалиция - Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. За да се стигне до днешното не изключително цветущо състояние, в което сме членове на Европейски Съюз, но не до такава степен.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/тройна коалиция станишев сакскобургготски доган вб.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 800 " height= " 571 " />
В последна сметка политическите кариери на Бойко Борисов и Делян Пеевски започнаха тъкмо от Национална движение „Симеон Втори". А те двамата значително въплъщават модела, против който имаше митинги. И чиято опция се чака да бъде актуалното държавно управление.
Именно от ръководството на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи стартира забавянето по пътя ни към Европейски Съюз, което ни докара до това да ни одобряват с изискване да си оправим правосъдната система. Тази система към момента си стои недооправена. Тогава Европейски Съюз ни направи компромис. Ако не го беше направил, в случай че от Европа бяха по-твърди и безапелационни с нас, евентуално щяхме към този момент да сме не запомнили за проблематичната ни правосъдна система и за всевластния и безотговорен основен прокурор. Това е скъп урок - и за нас, и за Европейски Съюз във връзка бъдещи разширявания.
Управлението на Национална движение „Симеон Втори" не продължи линията на предходното държавно управление на Иван Костов на изрично отстояване на българските ползи по отношение на имперските попълзновения на Русия. Докато Костов даваше коридори на самолети на НАТО, Симеон Сакскобургготски рестартира АЕЦ " Белене ".
Докъде стигнахме
Промяната на Костов и ОДС не продължи след края на неговия мандат. Или най-малко не продължи със същото движение. Именно това е смяната, която в този момент би трябвало да продължаваме.
Не че държавното управление на Иван Костов и ОДС бе идеално и безгрешно. Напротив - то направи неточности, които още тежат на достоверната десница. За Костов приватизацията бе единствено и само икономическо занятие. Той се интересуваше единствено от капиталите и не чак толкоз от техния генезис. В резултат на това някогашните комунисти се върнаха на бял кон в доста стопански сфери. А върхът на всичко бе идването на съветския " Лукойл " в България.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/иван костов 2 вб.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 800 " height= " 568 " />
По една или друга причина ОДС, макар цялата власт, която имаше, не организира лустрация.
Много хора от ръководещото тогава болшинство се самозабравиха и корупцията доближи нетърпими равнища. Мнозина настояват, че и самият Костов е бил забъркан в корупция. Това наподобява по-скоро като агитация. Факт е обаче, че по една или друга причина тогавашният министър председател понасям прекомерно дълго към себе си подкупни съратници на високи постове. Част от тях по-късно се причислиха към Движение за права и свободи - най-отявленото политическо проявяване на българската корупция.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/ес знаме.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 800 " height= " 489 " />
През 1997 година в българското общество имаше консенсус по отношение на участието ни в Европейски Съюз и НАТО. Днес този консенсус наподобява разтърсен, а съветската агитация още веднъж е във вихъра си. Затова е хубаво да си припомняме от кое място сме тръгнали и до каква степен сме стигнали. Да проучваме неуспехите, само че и да не забравяме, че сме постигнали и огромни триумфи. И най-важното - да не пропиляваме с лека ръка постигнатото след дългогодишни старания.
Този текст е оповестен в броя на списание Клуб Z от април
От края на 1989 година, когато стартира преходът към народна власт, до началото на 1997 година публичното мнение в България бе много нерешително. Българите сякаш се надяваха да влязат в Европейски Съюз, само че да не излизат напълно от Съюз на съветските социалистически републики, а що се отнася до НАТО, съгласно мнозина там изобщо не трябваше да влизаме.
Наивните приказки за неутралитет, сходен на този на Швейцария, намираха дружелюбен банкет у огромна част от българското общество.
На Запад
В началото на 1997 година обаче доларът стигна до 3 хиляди лева, а хлябът изчезна. И даже прословутото българско самообладание се оказа изчерпано. Цялата страна бе блокирана от митинги против държавното управление на Българска социалистическа партия с министър председател Жан Виденов. И българите схванаха, че има един-единствен верен път - на Запад.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/жан виденов.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 800 " height= " 569 " />
Обикновено датите, с които се свързва тази година, са 10 януари, когато протестиращи жители щурмуваха Народното събрание и 4 февруари, когато Българска социалистическа партия след близо месец всекидневни митинги най-сетне сдаде властта. В последните години обаче всички ние разбрахме, че митингите са значими, само че не по-малко значимо е тези митинги по-късно да получат своето политическо посланичество.
Затова е редно да се обръща особено внимание и на датата 19 април 1997 година, когато бяха извършени парламентарните избори.
От години има гражданско възмущение против така наречен модел #Кой, само че това възмущение не съумява да получи съответно политическо посланичество. Дори и в този момент, когато митингът въпреки всичко е на власт, това посланичество не е задоволително изрично за същинска смяна. И надлежно би трябвало да се вършат взаимни отстъпки, от което смяната неизбежно се забавя.
1997-а
На изборите през 1997 година тогавашните митинги получиха такова посланичество. И то какво – за ОДС гласоподаваха 2 223 714 души и дясната коалиция взе 137 мандата в Народното събрание. Подобен резултат нито една политическа групировка не е получавала в годините на прехода. А и не се обрисува скоро друга да получи...
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/иван костов одс вб.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 800 " height= " 521 " />
Премиер стана Иван Костов. Днешните политически наследници на тогавашното ОДС постоянно подлагат на критика българския народ, че не е оценил неговото великолепие. Фактите обаче приказват друго - никой различен български министър председател не е имал сходна парламентарна поддръжка, дадена му от същия този български народ на избори.
За нито едно ръководство не може да има еднопосочна оценка. Това важи и за ръководството на Костов.
Но едно е изрично несъмнено - единственият интервал на огромни и необратими промени в България бе мандатът на държавното управление на ОДС от 1997-а до 2001 година Това бе и първият цялостен управнически мандат в годините на прехода.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/иван костов 1 вб.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 800 " height= " 583 " />
Политическият курс на страната бе внезапно заменен и тя потегли към участие в Европейски Съюз и НАТО. И двете станаха факт за 10 години. Едва ли и най-големите оптимисти са очаквали това да се случи толкоз бързо.
Безплатна независимост
Войната на Русия в Украйна е най-сериозното доказателство за това какъв брой е значимо, че сме в Европейски Съюз и НАТО. По-голяма гаранция за това, че България ще се развива като свободна и демократична страна, няма по какъв начин да има. Вярно – участието в Европейски Съюз и НАТО си има своята цена, само че както е известно безвъзмезден обяд няма. Безплатна независимост - още по-малко.
С огромна доза сигурност може да се допусна, че в случай че ОДС нямаше толкоз солидно болшинство, то най-вероятно България и до момента нямаше да е нито в Европейски Съюз, нито в НАТО. На ОДС не му се постановяваше да води разговор със статуквото, какъвто се постанова да водят днешните ни ръководещи.
ОДС имаше власт да наложи непопулярни решения, като да вземем за пример даването на въздушен кулоар за самолетите на НАТО, които да бомбардират Югославия на Милошевич. А тези решения бяха непопулярни, тъй като съветската агитация тогава бе не по-слаба, в сравнение с е през днешния ден.
Именно този въздушен кулоар бе повратната точка, когато България завоюва доверието на Запада. И показва, че етикетът „ най-верен спътник на Москва” към този момент не е чак толкоз настоящ.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/иван костов вб.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 800 " height= " 556 " />
Правителството на Иван Костов и ОДС несъмнено е с най-големи заслуги за участието ни в Европейски Съюз и НАТО и за обстоятелството, че в задаващата се нова Студена война България този път ще бъде от вярната страна на стената - западната. Още по времето на Костов паднаха визите за пътешестване на българи - един от най-щастливите мигове в новата българска история. Това бе първият сериозен знак, че страната ни още веднъж става част от цивилизования свят след 45 години съветско иго. Че Европа ни приема назад - там, където би трябвало да бъдем съгласно всички велики българи още от времето на Възраждането.
Отклоненията
Свършеното от държавното управление на Иван Костов бе толкоз доста, че идващите държавни управления не съумяха да спрат България от верния път. Успяха единствено да я отклонят. Следващият кабинет бе на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи с министър председател Симеон Сакскобургготски. Именно по времето на Национална движение „Симеон Втори" България стартира да дърпа малко по малко ръчната спирачка по пътя към Европейски Съюз. Това продължи и по време на кабинета на Тройната коалиция - Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. За да се стигне до днешното не изключително цветущо състояние, в което сме членове на Европейски Съюз, но не до такава степен.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/тройна коалиция станишев сакскобургготски доган вб.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 800 " height= " 571 " />
В последна сметка политическите кариери на Бойко Борисов и Делян Пеевски започнаха тъкмо от Национална движение „Симеон Втори". А те двамата значително въплъщават модела, против който имаше митинги. И чиято опция се чака да бъде актуалното държавно управление.
Именно от ръководството на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи стартира забавянето по пътя ни към Европейски Съюз, което ни докара до това да ни одобряват с изискване да си оправим правосъдната система. Тази система към момента си стои недооправена. Тогава Европейски Съюз ни направи компромис. Ако не го беше направил, в случай че от Европа бяха по-твърди и безапелационни с нас, евентуално щяхме към този момент да сме не запомнили за проблематичната ни правосъдна система и за всевластния и безотговорен основен прокурор. Това е скъп урок - и за нас, и за Европейски Съюз във връзка бъдещи разширявания.
Управлението на Национална движение „Симеон Втори" не продължи линията на предходното държавно управление на Иван Костов на изрично отстояване на българските ползи по отношение на имперските попълзновения на Русия. Докато Костов даваше коридори на самолети на НАТО, Симеон Сакскобургготски рестартира АЕЦ " Белене ".
Докъде стигнахме
Промяната на Костов и ОДС не продължи след края на неговия мандат. Или най-малко не продължи със същото движение. Именно това е смяната, която в този момент би трябвало да продължаваме.
Не че държавното управление на Иван Костов и ОДС бе идеално и безгрешно. Напротив - то направи неточности, които още тежат на достоверната десница. За Костов приватизацията бе единствено и само икономическо занятие. Той се интересуваше единствено от капиталите и не чак толкоз от техния генезис. В резултат на това някогашните комунисти се върнаха на бял кон в доста стопански сфери. А върхът на всичко бе идването на съветския " Лукойл " в България.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/иван костов 2 вб.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 800 " height= " 568 " />
По една или друга причина ОДС, макар цялата власт, която имаше, не организира лустрация.
Много хора от ръководещото тогава болшинство се самозабравиха и корупцията доближи нетърпими равнища. Мнозина настояват, че и самият Костов е бил забъркан в корупция. Това наподобява по-скоро като агитация. Факт е обаче, че по една или друга причина тогавашният министър председател понасям прекомерно дълго към себе си подкупни съратници на високи постове. Част от тях по-късно се причислиха към Движение за права и свободи - най-отявленото политическо проявяване на българската корупция.
https://www.clubz.bg/uploads/2022/04/ес знаме.jpg " border= " 0 " alt= " " width= " 800 " height= " 489 " />
През 1997 година в българското общество имаше консенсус по отношение на участието ни в Европейски Съюз и НАТО. Днес този консенсус наподобява разтърсен, а съветската агитация още веднъж е във вихъра си. Затова е хубаво да си припомняме от кое място сме тръгнали и до каква степен сме стигнали. Да проучваме неуспехите, само че и да не забравяме, че сме постигнали и огромни триумфи. И най-важното - да не пропиляваме с лека ръка постигнатото след дългогодишни старания.
Този текст е оповестен в броя на списание Клуб Z от април
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ