Руското политическо проникване: Путин обръща поглед към Южна Европа
През ноември 2016 година Антлантическият съвет (АС) разгласява първия том на „ Троянските коне на Кремъл “, влизайки в детайлите на обвързваните с Русия политически мрежи във Франция, в Германия и Англия. Този отчет се трансформира в управление за тези, които желаят да схванат по какъв начин Кремъл отглежда политически съдружници в страните от Западна Европа, с цел да подкопае европейския консенсус и да посее разлики.
В нов отчет, " Троянски коне на Кремъл 2.0 " ние наблюдаваме степента на съветското политическо навлизане в южната част на Европа - Гърция, Италия и Испания.
В тези страни главно се корени повода за огромните европейски рецесии през последното десетилети е: икономическата рецесия през 2008 година и рецесията с бежанците през 2015 година В разследване на икономическата рецесия Гърция, Италия и Испания претърпяват двуцифрена безработица и спадове на приходите, съчетани със стесняване на мрежите за обществена сигурност.
Отговорът на Европейски Съюз беше да наложи ограничения за строги икономии. И до момента в който тези политики спомогнаха за укрепването на стопанските системи на страните, те също по този начин вдъхнаха живот на вътрешно неодобрение против Европейски Съюз, главните партии и демократичната народна власт.
Тогава сирийските бежанци започнаха да идват с хиляди на италианските и гръцките крайбрежия, в допълнение изостряйки общественото напрежение. Този изменчив климат се оказа плодородна основа за съветските начинания, като в същото време сътвори благоприятни условия за политически партии, насочени към Изтока.
Кремъл интензивно употребява тази опция, като даде политическа и медийна поддръжка на проруски сили, употребявайки исторически, религиозни и културни връзки и развивайки мрежа от промосковски организации на гражданското общество, с цел да насърчат задачата на Русия за намаляване на Европейски Съюз и НАТО.
Страните в Южна Европа, които се стремят да се сближат с Русия, се разграничават по идеология и позиция, само че всички се застъпват за съветските ползи, гласоподават срещу общите външни политики на Европейски Съюз и подкопават обичайните партии, като основават безпорядък и неустойчивост.
Поради тези аргументи Кремъл работи стратегически и интензивно, с цел да развие по-тесни връзки с нововъзникващите европейски партии от ляво и дясно.
Италия е най-уязвима от съветското въздействие. През последните няколко години съветският президент Владимир Путин става все по-популярен измежду италианската общност ; той е необятно възприеман като мощен и ефикасен водач, единственият, кадърен да избави Европа от заканите на ислямисткия тероризъм и всеобщата противозаконна имиграция. Мнозина виждат в Путин съперник на " глобалисткия хайлайф " на Запада и затова е евентуален съдружник в напъните на Италия да възвърне суверенитета си.
Италия има две десни проруски партии: Северната лига (СЛ) и Движението 5 звезди (Д5З). И двете получават политическа поддръжка от Москва , както се вижда от срещите сред техните представители и висши съветски държавни чиновници.
Те получават и медийна поддръжка, най-вече под формата на видимост в следените от Кремъл интернационалните медии и в обществените мрежи . СЛ даже формализира своето другарство с Москва, като подписа съглашение за съдействие с партия Обединена Русия. Няма обаче обществено налично доказателство, че Москва е предоставила финансова поддръжка на тези партии.
Д5З съставлява особена заплаха. През есента на 2017 година то поредно беше несъмнено като най-популярната партия в Италия. Документираната позиция на партията в интерес на Кремъл, съчетана с потенциала й за активизиране, я прави изключително значим съдружник на Кремъл и по този метод рискова мощ против Европейски Съюз, НАТО и трансатлантическото партньорство.
С Италия, готвеща се за избори при започване на 2018 година, успеха на Д5З може трагично да измести италианската външна политика надалеч от съдействието в Европейски Съюз, поддръжката за обща защита и продължаването на икономическите наказания против Русия.
Дългогодишните гръцки исторически и религиозни връзки с Русия посредством православната черква служат като канал за напъните на Кремъл да задълбочи позициите си в гръцката политика.
Но активността на Русия в Гърция не се съдържа в дипломатически инициантиви. Руските олигарси, които поддържат тесни връзки с Кремъл, закупуват акции в гръцки медии; Руският държавен газов колос " Газпром " непрекъснато прояви интерес към закупуването на огромни дялове в гръцките енергийни компании; и най-много, Путин поддържа близки връзки с гръцкото управление.
Но Москва желае да стигне единствено до такава степен в поддръжка на своите съдружници. През 2015 година Гърция към момента се олюляваше от икономическата рецесия, която съвсем докара страната до неспособност за обслужване на дълга си.
Алексис Ципрас, новоизбраният министър председател след успеха на неговата партия СИРИЗА на изборите, бе блокиран в сложни договаряния с Европейски Съюз за спомагателни средства за избавяне. Правителството на Ципрас направи по-добрите връзки с Русия главен приоритет, и тази пролет Ципрас отиде до Москва, с цел да се срещне с Путин. Докато и двете страни отричаха, че задачата на визитата на Ципрас е да изиска финансова поддръжка, времето на визитата беше изненадващо. Все отново обаче Ципрас си потегли с празни ръце .
Испания, за разлика от Италия и Гърция, не е била цел на съветското въздействие. И въпреки всичко, Испания, като една от най-големите страни на Европейски Съюз и център на испаноговорящия свят, има отношение към съветските геополитически ползи.
Набиращата мощ съветска медия на испански език - RT на испански - дружно с появяващата се проруска външна политика в лявата политическа партия Подемос, може да направи Испания евентуалната последваща цел за Кремъл. В този смисъл Испания е на границата: в случай че испанските политици вземат поучения от опита на други западни страни, те биха могли да се изправят пред Кремъл. Ако не, Испания евентуално ще бъде изправена пред възходяща съветска интервенция .
Западните демокрации могат да се окажат устойчиви в отговор на намесата на Русия, само че те са толкоз мощни, колкото е най-слабата им връзка. Изграждането на резистентност на обществото ще изисква политиците, гражданското общество и частният бранш да се обединят, с цел да намерят краткосрочни и дълготрайни решения.
Създателите на политики оттатък Атлантическия океан би трябвало да са наясно с дълбочината и ширината на интервенциите за въздействие на Кремъл и със заканите, които тези действия съставляват за трансатлантическата сигурност. В края на краищата, първата стъпка в процеса е идентифицирането на уязвимите точки в тези общества.
Автор на коментара за сп. Newsweek, представен от БГНЕС, е Алина Полякова, помощник на Центъра за Съединени американски щати и Европа. Тя е съавтор на „ Троянски коне на Кремъл 2.0 “.
В нов отчет, " Троянски коне на Кремъл 2.0 " ние наблюдаваме степента на съветското политическо навлизане в южната част на Европа - Гърция, Италия и Испания.
В тези страни главно се корени повода за огромните европейски рецесии през последното десетилети е: икономическата рецесия през 2008 година и рецесията с бежанците през 2015 година В разследване на икономическата рецесия Гърция, Италия и Испания претърпяват двуцифрена безработица и спадове на приходите, съчетани със стесняване на мрежите за обществена сигурност.
Отговорът на Европейски Съюз беше да наложи ограничения за строги икономии. И до момента в който тези политики спомогнаха за укрепването на стопанските системи на страните, те също по този начин вдъхнаха живот на вътрешно неодобрение против Европейски Съюз, главните партии и демократичната народна власт.
Тогава сирийските бежанци започнаха да идват с хиляди на италианските и гръцките крайбрежия, в допълнение изостряйки общественото напрежение. Този изменчив климат се оказа плодородна основа за съветските начинания, като в същото време сътвори благоприятни условия за политически партии, насочени към Изтока.
Кремъл интензивно употребява тази опция, като даде политическа и медийна поддръжка на проруски сили, употребявайки исторически, религиозни и културни връзки и развивайки мрежа от промосковски организации на гражданското общество, с цел да насърчат задачата на Русия за намаляване на Европейски Съюз и НАТО.
Страните в Южна Европа, които се стремят да се сближат с Русия, се разграничават по идеология и позиция, само че всички се застъпват за съветските ползи, гласоподават срещу общите външни политики на Европейски Съюз и подкопават обичайните партии, като основават безпорядък и неустойчивост.
Поради тези аргументи Кремъл работи стратегически и интензивно, с цел да развие по-тесни връзки с нововъзникващите европейски партии от ляво и дясно.
Италия е най-уязвима от съветското въздействие. През последните няколко години съветският президент Владимир Путин става все по-популярен измежду италианската общност ; той е необятно възприеман като мощен и ефикасен водач, единственият, кадърен да избави Европа от заканите на ислямисткия тероризъм и всеобщата противозаконна имиграция. Мнозина виждат в Путин съперник на " глобалисткия хайлайф " на Запада и затова е евентуален съдружник в напъните на Италия да възвърне суверенитета си.
Италия има две десни проруски партии: Северната лига (СЛ) и Движението 5 звезди (Д5З). И двете получават политическа поддръжка от Москва , както се вижда от срещите сред техните представители и висши съветски държавни чиновници.
Те получават и медийна поддръжка, най-вече под формата на видимост в следените от Кремъл интернационалните медии и в обществените мрежи . СЛ даже формализира своето другарство с Москва, като подписа съглашение за съдействие с партия Обединена Русия. Няма обаче обществено налично доказателство, че Москва е предоставила финансова поддръжка на тези партии.
Д5З съставлява особена заплаха. През есента на 2017 година то поредно беше несъмнено като най-популярната партия в Италия. Документираната позиция на партията в интерес на Кремъл, съчетана с потенциала й за активизиране, я прави изключително значим съдружник на Кремъл и по този метод рискова мощ против Европейски Съюз, НАТО и трансатлантическото партньорство.
С Италия, готвеща се за избори при започване на 2018 година, успеха на Д5З може трагично да измести италианската външна политика надалеч от съдействието в Европейски Съюз, поддръжката за обща защита и продължаването на икономическите наказания против Русия.
Дългогодишните гръцки исторически и религиозни връзки с Русия посредством православната черква служат като канал за напъните на Кремъл да задълбочи позициите си в гръцката политика.
Но активността на Русия в Гърция не се съдържа в дипломатически инициантиви. Руските олигарси, които поддържат тесни връзки с Кремъл, закупуват акции в гръцки медии; Руският държавен газов колос " Газпром " непрекъснато прояви интерес към закупуването на огромни дялове в гръцките енергийни компании; и най-много, Путин поддържа близки връзки с гръцкото управление.
Но Москва желае да стигне единствено до такава степен в поддръжка на своите съдружници. През 2015 година Гърция към момента се олюляваше от икономическата рецесия, която съвсем докара страната до неспособност за обслужване на дълга си.
Алексис Ципрас, новоизбраният министър председател след успеха на неговата партия СИРИЗА на изборите, бе блокиран в сложни договаряния с Европейски Съюз за спомагателни средства за избавяне. Правителството на Ципрас направи по-добрите връзки с Русия главен приоритет, и тази пролет Ципрас отиде до Москва, с цел да се срещне с Путин. Докато и двете страни отричаха, че задачата на визитата на Ципрас е да изиска финансова поддръжка, времето на визитата беше изненадващо. Все отново обаче Ципрас си потегли с празни ръце .
Испания, за разлика от Италия и Гърция, не е била цел на съветското въздействие. И въпреки всичко, Испания, като една от най-големите страни на Европейски Съюз и център на испаноговорящия свят, има отношение към съветските геополитически ползи.
Набиращата мощ съветска медия на испански език - RT на испански - дружно с появяващата се проруска външна политика в лявата политическа партия Подемос, може да направи Испания евентуалната последваща цел за Кремъл. В този смисъл Испания е на границата: в случай че испанските политици вземат поучения от опита на други западни страни, те биха могли да се изправят пред Кремъл. Ако не, Испания евентуално ще бъде изправена пред възходяща съветска интервенция .
Западните демокрации могат да се окажат устойчиви в отговор на намесата на Русия, само че те са толкоз мощни, колкото е най-слабата им връзка. Изграждането на резистентност на обществото ще изисква политиците, гражданското общество и частният бранш да се обединят, с цел да намерят краткосрочни и дълготрайни решения.
Създателите на политики оттатък Атлантическия океан би трябвало да са наясно с дълбочината и ширината на интервенциите за въздействие на Кремъл и със заканите, които тези действия съставляват за трансатлантическата сигурност. В края на краищата, първата стъпка в процеса е идентифицирането на уязвимите точки в тези общества.
Автор на коментара за сп. Newsweek, представен от БГНЕС, е Алина Полякова, помощник на Центъра за Съединени американски щати и Европа. Тя е съавтор на „ Троянски коне на Кремъл 2.0 “.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ