Човекът, който създаде водните ски
През лятото на 1922 година Ралф Самюелсън, тогава 18-годишен, стартира опитите си да кара ски върху вода на езерото Пепин, единствено на няколко пресечки от къщата му в Лейк Сити, Минесота. След доста проби и неточности той в последна сметка съумява като по този метод се ражда един от най-обичаните водни спортове в света.
Това лято се навършват 100 години от основаването на водните ски и хората, които живеят в родния град на Самюелсън, желаят да са сигурни, че никой няма да не помни приноса му към заниманията в топлото време. Затова на 2 юли, в 16:11 ч. – точният миг преди 100 години, в който Самюелсън се издига над водата на своите ски зад лодката на брат си – водачите на Лейк Сити откриват бронзова скулптура на Ралф в действителен размер. Тя е ситуирана в парка и плажа Охута на брега на езерото Пепин, което се простира на към 30 километра надолу по река Мисисипи. Градските управляващи съумяха да съберат 75 000 $ за статуята, която е направена от Brodin Studios в Кимбъл, Минесота.
„ Това е популярен миг за Лейк Сити “, споделя пред Кърт Браун от Star Tribune Джон Хътчинсън, президент на Destination Lake City, туристическото поделение на общината. „ Искаме хората да се стопират и да си вършат селфита с Ралфи. “
Някой ден локалните управляващи се надяват да основат и зала на славата на водните ски.
Но в това време Лейк Сити преди малко завърши годишните си Дни на водните ски – празник, който включва шоута с водни ски, музика онлайн и други развлечения. Също по този начин, още веднъж този месец локалният режисьор Бен Трейнен издаде нов 33-минутен документален филм за изобретението на Самюелсън, а историците в близкия град Уайт Беър (от англ. – Бяла Мечка), Минесота, откриха „ Мечки на борда: Каране на водни ски в Уайт Беър “, галерия, отбелязваща 100-годишнината на спорта.
Но Самюелсън не всеки път е получавал толкоз доста самопризнание за умното си откритие. Според изказванията, той за първи път пробва да се пързаля със ските по вода, до момента в който кара своя акваплан – огромна плоска дъска, теглена зад лодката на брат му. На 28 юни 1922 година той съумява да се задържи на ските няколко метра по същия метод, само че знае, че може да се оправи по-добре.
Неуспешно опитва ски за сняг и дъски за бъчви, преди да разбере, че има потребност от ски, които покриват още повече повърхнина на водата. Така постоянно изобретателният Самюелсън отива в локалния склад за дървен материал и намира две борови дъски с дължина 2,5 метра и широчина 20 сантиметра, написа Джим Хармън от Sports Illustrated през 1987 година Използвайки котела за пране на майка си, той омекотява единия завършек на всяка дъска, след което захваща върховете с менгемета, тъй че да се извият нагоре. Прикрепи и кожени каишки, с цел да държат краката му на място, и се достави с 30 метра връв за прозорци, който да употребява като въже за изтегляне. Накрая наема ковач да направи дребен стоманен пръстен, който да служи като ръкохватка на въжето.
През идващите дни Самюелсън пробва няколко разнообразни метода: в множеството от тях той стартира със ските си на равнището с или под повърхността на водата; само че до момента в който брат му задвижи лодката, Самюелсън към този момент потъва…
Накрая обаче прави опит да повдигне върховете на ските от водата като се обляга обратно – и това се оказва верният метод! Докато брат му ръководи лодката, която е задвижвана от модифициран камионен мотор, Самюелсън се пързаля по водата върху ските зад него. И към днешна дата това към момента е позицията, която заемат водните скиори, съгласно Фондацията за водни ски и уейк спортове на Съединени американски щати, която вкарва Самюелсън в своята зала на славата през 1982 година
Разбира се, Самюелсън не стопира дотук. Той стартира да се учи да прави трикове на ските си, което притегля тълпи от зяпачи към брега. В последна сметка провежда неофициални събития, на които предтсавя каскадите си и взима вход, като предава приходите на града, който заплаща за бензина, употребен от лодката. Градът също построява дребна сцена до езерото, където музиканти онлайн от време на време съпровождат неговите представления.
Езерото Пeпин
За страдание кариерата му на воден скиор е къса. След като наранява гърба си при случай на градеж през 1927 година, той е заставен да зареже ските вечно.
Никога обаче не патентова своето изобретение и в никакъв случай не си е приписвал заслугата за изобретяването на спорта. Редица скиори от Ню Йорк до Франция се пробват да настояват, че са първите, които се носят по вода, а Фред Уолър патентова първите водни ски през 1925 година
Но толкоз доста хора бяха видели Ралф да кара ските си – и толкоз доста новинарски материали се бяха изписали за подвизите му – че в последна сметка е разгласен за откривател на спорта.
Днес споертът се е трансформирал в известно лятно развлечение, както измежду търсачите на мощни чувства, по този начин и измежду сериозните състезатели. Той е включен в Олимпиадата през 1972 година като изложбен спорт, а първият народен шоу ски шампионат се организира през 1974 година съгласно Фондацията за водни ски и уейк спортове на Съединени американски щати. През 1979 година студенти провеждат национални надпревари и вземат участие в тях.
Въпреки че почива от рак през 1977 година, наследството на Самюелсън явно продължава да живее. чифт от неговите истински водни ски в Залата на славата на Фондацията за водни ски и уейк спортове в Съединени американски щати в Дейвънпорт, Флорида. Има и плоча на езерото Пепин, която гордо го разпознава като „ Родното място на водните ски “.
Членовете на фамилията на Самюелсън пък го помнят освен с изобретателността му, само че и с общителната му персона и готварските му умения.
„ Баща ми имаше единствено осми клас обучение, не беше разбирач или това, което бихме нарекли „ всемирски човек “ през днешния ден “, споделя щерка му, Деб Хенингсен, пред Star Tribune. „ Но той в никакъв случай не е споделил неприятна дума за никого и приготвяше най-хубавите вечери с печено говеждо в неделя вечер – и в действителност имам поради най-хубавите. “
