През 2021 г. инженерът на Google Блейк Лемоан попадна в

През 2021 година инженерът на Гугъл Блейк Лемоан попадна в заглавията на вестниците – и беше уволнен – тъй като съобщи, че чатботът LaMDA, който тества, има разсъдък. Системите за изкуствен интелект (ИИ), изключително така наречен огромни езикови модели като LaMDA и ChatGPT, сигурно могат да наподобяват като съзнателни. Вярно е, че те са подготвени да обработват единствено големи количества текст, с цел да имитират човешките отговори. Но дали даже на доктрина тези модели могат да имат схващане? Неотдавна група от 19 компютърни експерти, невролози и философи предложиха забавен метод за инспекция на това, като използваха дълъг лист с характерности, които, взети дружно, биха могли да подскажат (но не и да докажат), дали изкуственият разсъдък има схващане. В тази пробна работа откривателите се опират на теориите за човешкото схващане и оферират 14 критерия за оценка на съществуващите езикови модели.

Какво съставлява актуалният ИИ и по какъв начин работи той?

Грубо казано, актуалните системи с изкуствен интелект могат да извършват задания, свързани с човешките когнитивни функционалности, като да вземем за пример пояснение на тирада, присъединяване в игри и идентифициране на модели. Обикновено те се научават да вършат това, като обработват големи количества информация и откриват модели, които да ползват при вземането на лични решения.

В доста случаи хората са тези, които управляват процеса на образование на ИИ, като укрепват верните решения и възпират неправилните. Някои системи за ИИ обаче са проектирани да се учат без наблюдаване от страна на хората, както в тази ситуация с видеоигрите – като играят още веднъж и още веднъж, ИИ системите стартират да схващат разпоредбите и методите за победа.

Трябва да се означи, че актуалните системи с изкуствен интелект са най-вече езикови модели, заради което се назовават чатботове. Всъщност невронните мрежи са математически модели (или програми), които са способни да се учат и да обработват огромни количества данни. Те се базират на логаритми за машинно образование, които симулират работата на човешкия мозък.

Всички тези умения дават опция на изкуствения разсъдък освен да генерира лични текстове и да поддържа връзка с потребителите онлайн, само че и да написа музика, да генерира изображения и даже да диагностицира болести. Но в случай че актуалният ИИ е толкоз добър в доста задания, които преди са били непокътнати за хората, можем ли да назовем тези системи съзнателни? Да си напомним успеха на машината над шаха, след което последваха редица други победи. Дали по този метод изкуственият разсъдък ще се усъвършенства токова доста, че ще можем да кажем, че има схващане? Нека се спрем по-подробно.

Може ли ИИ да стане рационален и образован?

Преди време лингвистът и изтъкнат интелектуалец Ноам Чомски недвусмислено съобщи, че изкуственият разсъдък, най-малко ChatGPT, сигурно няма да завладее човечеството. Според професора, актуалните системи за изкуствен интелект просто не са способни да придобият даже и сходство на човешкия разсъдък.

„ Отговорите на изкуствения разсъдък не са нищо повече от вероятности, които се трансформират във времето “, написа Чомски.

Сега създателите на ново изследване, оповестено в сървъра за авансово издание arXiv (където се поместват нерецензирани статии), оферират по-различен метод към въпроса за съзнанието в актуалните системи с изкуствен интелект. В своята публикация от цели 120 страници екипът от учени преглежда 14 критерия за човешкото схващане във връзка с съществуващите архитектури на невронни мрежи, в това число модела, на който се базира ChatGPT.

Екипът е стигнал до извода, че нито една от съществуващите ИИ системи евентуално в никакъв случай няма да може да придобие схващане. Все отново работата предлага базисна рамка за осъществяване на оценка на все по-подобните на индивида ИИ, като като откривателите стартират да вкарват систематична методология, която е липсвала до момента.

Адил Рази, компютърен невролог в университета Монаш и теоретичен помощник в Канадския институт за напреднали проучвания (CIFAR), който не е взел участие в новата работа, споделя, че това е скъпа и много значима стъпка.

Трябва да се означи, че до 20-те години на предишния век тематиката за съзнанието в машините се възприема като прерогатив на научната фантастика. Но в случай че изкуственият разсъдък се научи да имитира съществуването на схващане, това ще се трансформира във значима тематика за разискване измежду философите (и даже невробиолозите). Освен това казусът за разумността на изкуствения разсъдък има морално измерение. В последна сметка по какъв начин би трябвало да се отнасяме към изкуствения разсъдък въз основа на вероятността той да има схващане?

Какво съставлява съзнанието и по какъв начин можем да го открием?

Авторите на новото проучване се концентрират върху по този начин наречената концепция за „ феноменално схващане “ – субективното качество на обещано прекарване, като да вземем за пример чувството за болежка или визията на цветове. Но допустимо ли е да се изследва феноменалното схващане на един логаритъм? Последният, за разлика от човешкия мозък, не подава сигнали за своето действие, които биха могли да бъдат регистрирани посредством ЕЕГ или ЯМР.

Вместо това учените са употребявали „ научен метод “, като първо са анализирали съществуващите теории за човешкото схващане и по-късно са се пробвали да ги открият в главната архитектура на изкуствения разсъдък, споделят специалистите.

За да може една препоръчана сходна доктрина да бъде тествана, нейната основа би трябвало да лежи в региона на невробиологията и да бъде подкрепена с емпирични данни, като да вземем за пример сканиране на мозъка по време на разнообразни когнитивни задания. Трябва да се прегледа и опцията съзнанието да възникне без значение от изчисленията, осъществявани от биологичните неврони или силициевите чипове.

Въз основа на горните критерии бяха оценени шест теории. Една от тях беше теорията за рекурентната обработка, съгласно която прехвърлянето на информация посредством противоположна връзка е ключът към съзнанието. Друга доктрина, теорията за световното невронно работно пространство, твърди, че съзнанието поражда, когато самостоятелни потоци от информация минават през тясно място и се комбинират в работно пространство, аналогично на компютърен класьор.

Теориите от по-висок порядък допускат, че съзнанието включва процеса на показване и анотиране на главните входни данни от сетивата, се споделя в публикацията.

Други теории акцентират смисъла на механизмите за контрола на вниманието и нуждата тялото да получава противоположна връзка от външния свят. Така от тези шест теории откривателите дефинираха 14 знака за умишлено положение.

Съзнание или елементарен логаритъм?

Авторите на публикацията стигат до заключението, че колкото повече индикатори има една архитектура на изкуствен интелект, толкоз по-вероятно е тя да има схващане. Например един от разновидностите на огромния езиков модел, който стои в основата на ChatGPT, е бил покрай демонстрирането на друга характерност – съществуването на световно работно пространство, а точно

PaLM-E на Гугъл, който приема данните от разнообразни роботизирани датчици, и по този метод дава отговор на критериите за „ независимост на деяние и олицетворение “.

Друга система за изкуствен интелект, а точно DeepMind, която е подготвена да ръководи аватар в симулирано 3D пространство, също дава отговор на условията за „ независимост на деяние и олицетворение “, макар че не разполага с физически датчици като PaLM-E. Въпреки това нито един от ИИ, определен от създателите на публикацията, не е набрал нужния брой точки, с цел да може да се каже, че има схващане.

Проблемът с всички сходни планове, съгласно един от създателите на проучването, е, че всички съществуващи теории се базират на нашето схващане за човешкото схващане. Съзнанието обаче може да приема и други форми, като да вземем за пример при другите бозайници.

Авторите на обявата означават, че техният надзорен лист е в развой на създаване. Между другото, те не са единствените запалянковци в тази област. Днес от ден на ден учени интензивно се занимават с тази тематика, работейки редом върху основаването на все по-мощни и по-умни системи за изкуствен интелект. Сега тази забавна научна работа чака критика и напълно скоро ще бъде публично оповестена