Темата, свързана с участието на българските офицери, подофицери и войници

„ Темата, обвързвана с присъединяване на българските офицери, подофицери и бойци във войните за национално обединяване, Първата балканска война 1912-1913 година, Междусъюзническата война 1913 година и Първата международна война 1915 година и 1918 година, на пръв взор е извънредно удобна. Ако би трябвало да обобщя в резюме за трите войни - Балканската война е най-добре проучена, с многобойни проучвания още преди 9 септември 1944 година, т.е. преди така наречен прелом на Отечествения фронт, отпред с комунисти и последвалата руска окупация. “, споделя Янко Гочев, който гостува на Васил Данов в предаването „ Видимо и невидимо: Абордаж “. Янко Гочев е правист, историк, създател на голям брой публикации и книги -,,Косовската интервенция на Българската войска “ през 1915 година “, тритомника,,Руската империя против България “,,,Убийството на Васил Левски - Виновниците “, както и на,,История на Пловдивската адвокатура “, за чието написване е награден с Почетен знак на Пловдивската адвокатура.

Според историка най-слабо проучена е Междусъюзническата война. Парадоксалното е, че от трите войни тя е най-кратка и от тази позиция българските историци би трябвало да концентрират напъните си към нея. „ Най-малко внимание ѝ е отделено от нашите историографи заради това, че съгласно мен става дума за „ заплащане на налог “ на така наречен русофилство, т.е. тук има едно голямо тежко отбранено завещание от комунистическото минало под въздействие на формалната интерпретация, за жалост и до през днешния ден според мен, русофилско-комунистическа, преобладаваща в българската историография. […] Но в случай че се върнем на Междусъюзническата война, съгласно мен това е повода - преобладаващият русофилски курс и интерпретация пречат на българските историци да погледнат обективно на тази война. Донякъде същото важи и за присъединяване на България в Първата международна война. Там проучванията са малко по-трудни, най-малкото заради четиригодишния интервал на присъединяване, т.е. приказваме за дълъг интервал, няколко акции, дейности по суша, по въздух и вода. Но там казусът е, че още веднъж нашите историци би трябвало да изясняват аргументите, заради които русия ни афишира война, че имаме сражения и то сполучливи, за чест и популярност на българския боец, подофицер и офицер надлежно на няколко фронта. “

Янко Гочев споделя, че описът с българските герои, пълководци, офицери и така нататък, които заслужават да останат в българската памет е извънредно дълъг. За страдание доста от тях са забравени, или си спомняме за тях единствено на кръгли годишнини – такива като ген. Иван Колев, ген. Стефан Тошев, ген. Стефан Нерезов, ген. Владимир Вазов. А името на предатели като Радко Димитриев към момента се чуват на тържествени вечерни инспекции.

Целият диалог на Васил Данов с Янко Гочев за забравените български герои можете да гледате във видеото: