Преди няколко дни Красимир Каракачанов се опита да понатисне премиера

Преди няколко дни Красимир Каракачанов се опита да понатисне премиера Борисов и да му подсети, че не е извършил 11 обещания, които са гаранция за съществуването на съдружното държавно управление. Даже съпостави връзките с ГЕРБ като ластик, който се опъва и може да се скъса.
В опъването на ластик обаче има една специфичност - едната страна не чака късането, а просто пуска ластика и той удря ръката на опъващия. Доста мъчително.
Та видяхме по какъв начин през вчерашния ден някой пусна ластика - към този момент в Пловдив. Беше задържан общински консултант от Вътрешна македонска революционна организация и - да не забравяме - регионален водач на партията. Беше задържан за присъединяване в „ проведена незаконна група ".
Ако за задържаната шефка на Басейнова дирекция Каракачанов можеше да твърди, че не я е виждал, в този момент му е мъчно да каже, че не познава своя регионален водач.

Още не се знае дали това е пробно стартиране на ластика или ще последват и други разкрития. И дали Каракачанов единствено ще потрива синините по ръцете.
Очевидно Борисов не приема на съществено присъединяване на „ патриотите " във властта. Той счита - и несъмнено има съображение - че с подмятането на някой пост и с прикриването на някой золум всичко ще остане спокойно и безшумно. Само че воеводите все по-често напомнят какво им е дадено. И май не се задоволяват с дребни отстъпки като член на КРС, примерно. Те желаят по-сериозни неща - нови доброволн отряди, примерно.. Тоест, публични паравоенни формирования. Ясно е, че Вътрешна македонска революционна организация може би най-лесно ще инфилтрира свои членове в тези доброволни отряди и да ги превземе от вътрешната страна. И тогава Каракачанов ще командва армията, а някой негов заместител може да дохвъри и да идеологизира „ доброволците "...

Но да се върнем към пловдивката история. Напълно допустимо е Каракачанов да няма нищо общо със самодейните акции под тепетата. Местни водачи са споделяли с горделивост, че са оставени от софийското управление да се оправят сами. Вероятно в тази партийна политика влиза и локално обезпечаване на финансирането. Което прочее са правили и вършат множеството партии. Затова е и битката за постове - не поради мизерната заплата, а поради опциите да се издърпа някой лев от държавния или общинския бюджет. По някаква скица. Или да се рекетират чакащите за някакво позволение.

От години се знае, че постът шеф на Басейнова дирекция би трябвало да дава 10 000 лева.Само че на тази информация никой не искаше да обърне внимание - като се изключи Марешки. Тези пари - в случай че се потвърди, несъмнено - надали са били предопределени за персонални потребности. По всяка възможност арестуванит просто е работил за Партията - както хиляди други положителни партийци от други партии. Парите са били преразпределяни. С кого? Можем да се досещаме. Но дали ще се стигне до такава степен да излязат и други имена или Каракачанов ще спре отрано да приказва за опънати ластици и за някакви обещания, времето ще покаже. Така че на случилото се в Пловдив може да се гледа като на „ показно ".
Сложно нещо са съдружните връзки...

Коментар на журналиста Евгений Тодоров, оповестен в персоналния му профил във Фейсбук