Русия е пред тежка дилема: или капитулация в Украйна, или замразяване на конфликта -
Преди месец мнозина обсъждаха вероятностите за договаряния сред Украйна и Русия. Още тогава беше ясно, че никакви договаряния няма да бъдат вероятни, до момента в който Москва не се откаже от военно-политическия си радикализъм или не успее да усъвършенства личното си състояние на бойното поле.
От 20 май доникъде на юни в съветската войска би трябвало да се организира ротация на наборните военнослужещи и на бойците по контракт. Повече от 134 хиляди души, които бяха призовани напролет на 2021 година и които не са подписали контракт за професионална работа, би трябвало да бъдат уволнени.
На уволняване подлежат и професионалните бойци, които напролет на 2020 година са сключили общоприетия двугодишен контракт и които не са го траяли – това са още няколко десетки хиляди души. Общият брой на бойците по контракт се прави оценка на 380-405 хиляди.
Отделен въпрос е общият брой на възвратимите и невъзвратимите загуби до момента във войната в Украйна, които също отпадат от състава на въоръжените сили.
Кремъл към момента съхранява подготвеност да води война, само че човешките и материалните запаси са мощно изтощени. Следват няколко разновидността, от които би трябвало да се направи избор, евентуално в най-близките седмици.
Външнополитически троцкизъм: „ нито война, нито мир “
Като най-вероятен в сегашните условия, този вид допуска намаляване на интензивността на бойните дейности, само че без официално довеждане докрай на войната. За задачата е належащо съветските войски да овладеят териториите, за които публично Клемъл претендира и да се закрепят на тези позиции. А Москва би трябвало да покаже подготвеност за някакво споразумение за преустановяване на огъня и да притегли на своя страна като най-малко френската и немската дипломация. За реализацията на този вид съветската власт не е обременена нито от интернационалното право, нито от морално-етични правила, нито от обикновеното условие да съблюдава дадената дума. А като разменна монета Кремъл може да употребява украинските военнопленници и жителите, краткотрайно разселени от окупираните територии.
Проблемът при този вид е, че окупираните територии са разорени и обезлюдени – икономическа пустиня, за чието удържане и надзор се изискват доста сили и запаси, при непрекъснати загуби измежду окупационните войски - вследствие на обстрели и на партизански дейности.
Дори така наречен „ сухопътен кулоар “ към Крим няма никакъв стопански смисъл. Неговото значение е чисто военно – като териториален буфер, защитаващ окупирания полуостров и методите към него, а по този начин също запазващ непрекъснатата опасност против украинските пристанища в Черно море.
По създание става дума за „ закрепване “ на завоеванията на Кремъл от 2014 година, което - при неналичието на каквато и да било съзидателна тактика - още повече ще изтощава и отслабва Русия.
При този вид „ удушаващите “ наказания няма да бъдат снети, а изразходваният боен капацитет ще остане мъчно възстановим или изобщо невъзстановим. По подобен метод единствено се отсрочва провалянето и от дневния ред не се снема въпросът за възобновяване на териториалната целокупност на Украйна, от който Украйна няма да се откаже.
Изтощаването на бойното поле, с вероятност военно проваляне, води до отслабването на Русия и на други посоки – тя може да загуби надзор над територии от постсъветското пространство, където съществуват замразени спорове и непризнати „ страни “.
Дългосрочното намаляване на Русия ще докара освен до загубата на окупираните през 2014 година територии в Донбас и Крим, само че ще сложи с заостреност и въпроса за изтеглянето от Приднестровието - Молдова, от Абхазия и Южна Осетия - Грузия, от Нагорни Карабах – Азербайджан и ще провокира начинания и дейности за урегулиране на териториалните искания на Япония – островите Итуруп, Конашир, Шикотан и островната група Хабомаи. Както и въпроса за границата с Естония.
Фактическа капитулация
Този вид допуска евакуиране на съветските войски на рубежа, който заемаха преди войната, на 23 февруари, и подписване на споразумение за преустановяване на огъня (без публично Кремъл да признае поражение). В светлината на последното развиване на ситуацията на бойното поле, изключително в Луганска област, това наподобява доста по-малко евентуално - спрямо първия вид, само че в изискванията на „ война на изтощение “ и възможна огромна военна помощ от чужбина за Украйна не трябва да се изключва.
Възстановяването на ситуацията на страните отпреди войната се акцентира от украинска страна като категорично изискване за „ превключване “ от военния към дипломатическия сюжет.
Отказът от превзетите от началото на експанзията територии, връщането на всички пленници и депортирани, сключването на споразумение за преустановяване на огъня, което би осигурило и сигурност на Черноморския флот и за Кримския мост, може да се окаже задоволително за Москва. Това в допълнение може да бъде подкрепено от настойчивите пропагандни тезиси в съветските медии, че войната се води не против Украйна, а против НАТО на територията на Украйна. При подобен вид съветският хайлайф би могъл в допълнение да запази консолидацията си към Кремъл, дори макар стремглаво съкращаващата се икономическа база.
Ескалация (след къса пауза в бойните дейности или без пауза)
Вариантът е с ниска възможност, само че не нулева. Цел на ескалацията би могла да бъде въвличането на НАТО (и на първо място на САЩ) в преговорния развой за оказване на съдбоносен напън върху Украйна. Вариантът е оптимално опасен за Москва. Но на фона на встъпването на Финландия и Швеция в НАТО и на растежа на военните доставки за Украйна, може да се оцени от Кремъл като допустим.
Евентуална интервенция в Молдова, нанасяне на удар против доставките на въоръжение от Запада на територията на Полша или лимитирани дейности срещу страните от Балтика – сходни разновидности не могат да бъдат изключени изцяло.
Целта на сходна ескалация е не постигането на военна победа, а инспекция на готовността на Запада да отстоява ползите на Украйна, или за директното торпилиране на неговото единение.
Разбира се, това би могло да се реализира единствено на цената на още по-голяма икономическа и политическа изолираност на Русия. Но при дипломатически триумф, демонстриране на процедура на липса на подготвеност на НАТО да води война с Русия или начало на договаряния за нова система на сигурност в Европа на изискванията на Русия, биха могли да се показват от съветската агитация като огромен успех. При крах Кремъл може да премине към разновидността „ фактическа капитулация “.
Отсъстващият вид: кротичък контракт
Това, което през днешния ден не се следи, е подготвеност на Русия да седне на масата на договарянията, да подписа помирение и евентуално кротичък контракт и по-късно да го съблюдава.
Този вид наподобява вероятен единствено след съществени политически и стопански промени вътре в Русия, с следваща стабилизация. А това е допустимо единствено вследствие на възможен боен погром или мощна вътрешна турбулентност – прелом или гражданска война, които са вероятни единствено при възможен ерес измежду елита. Тези процеси обаче не се поддават на прогнозиране.
От 20 май доникъде на юни в съветската войска би трябвало да се организира ротация на наборните военнослужещи и на бойците по контракт. Повече от 134 хиляди души, които бяха призовани напролет на 2021 година и които не са подписали контракт за професионална работа, би трябвало да бъдат уволнени.
На уволняване подлежат и професионалните бойци, които напролет на 2020 година са сключили общоприетия двугодишен контракт и които не са го траяли – това са още няколко десетки хиляди души. Общият брой на бойците по контракт се прави оценка на 380-405 хиляди.
Отделен въпрос е общият брой на възвратимите и невъзвратимите загуби до момента във войната в Украйна, които също отпадат от състава на въоръжените сили.
Кремъл към момента съхранява подготвеност да води война, само че човешките и материалните запаси са мощно изтощени. Следват няколко разновидността, от които би трябвало да се направи избор, евентуално в най-близките седмици.
Външнополитически троцкизъм: „ нито война, нито мир “
Като най-вероятен в сегашните условия, този вид допуска намаляване на интензивността на бойните дейности, само че без официално довеждане докрай на войната. За задачата е належащо съветските войски да овладеят териториите, за които публично Клемъл претендира и да се закрепят на тези позиции. А Москва би трябвало да покаже подготвеност за някакво споразумение за преустановяване на огъня и да притегли на своя страна като най-малко френската и немската дипломация. За реализацията на този вид съветската власт не е обременена нито от интернационалното право, нито от морално-етични правила, нито от обикновеното условие да съблюдава дадената дума. А като разменна монета Кремъл може да употребява украинските военнопленници и жителите, краткотрайно разселени от окупираните територии.
Проблемът при този вид е, че окупираните територии са разорени и обезлюдени – икономическа пустиня, за чието удържане и надзор се изискват доста сили и запаси, при непрекъснати загуби измежду окупационните войски - вследствие на обстрели и на партизански дейности.
Дори така наречен „ сухопътен кулоар “ към Крим няма никакъв стопански смисъл. Неговото значение е чисто военно – като териториален буфер, защитаващ окупирания полуостров и методите към него, а по този начин също запазващ непрекъснатата опасност против украинските пристанища в Черно море.
По създание става дума за „ закрепване “ на завоеванията на Кремъл от 2014 година, което - при неналичието на каквато и да било съзидателна тактика - още повече ще изтощава и отслабва Русия.
При този вид „ удушаващите “ наказания няма да бъдат снети, а изразходваният боен капацитет ще остане мъчно възстановим или изобщо невъзстановим. По подобен метод единствено се отсрочва провалянето и от дневния ред не се снема въпросът за възобновяване на териториалната целокупност на Украйна, от който Украйна няма да се откаже.
Изтощаването на бойното поле, с вероятност военно проваляне, води до отслабването на Русия и на други посоки – тя може да загуби надзор над територии от постсъветското пространство, където съществуват замразени спорове и непризнати „ страни “.
Дългосрочното намаляване на Русия ще докара освен до загубата на окупираните през 2014 година територии в Донбас и Крим, само че ще сложи с заостреност и въпроса за изтеглянето от Приднестровието - Молдова, от Абхазия и Южна Осетия - Грузия, от Нагорни Карабах – Азербайджан и ще провокира начинания и дейности за урегулиране на териториалните искания на Япония – островите Итуруп, Конашир, Шикотан и островната група Хабомаи. Както и въпроса за границата с Естония.
Фактическа капитулация
Този вид допуска евакуиране на съветските войски на рубежа, който заемаха преди войната, на 23 февруари, и подписване на споразумение за преустановяване на огъня (без публично Кремъл да признае поражение). В светлината на последното развиване на ситуацията на бойното поле, изключително в Луганска област, това наподобява доста по-малко евентуално - спрямо първия вид, само че в изискванията на „ война на изтощение “ и възможна огромна военна помощ от чужбина за Украйна не трябва да се изключва.
Възстановяването на ситуацията на страните отпреди войната се акцентира от украинска страна като категорично изискване за „ превключване “ от военния към дипломатическия сюжет.
Отказът от превзетите от началото на експанзията територии, връщането на всички пленници и депортирани, сключването на споразумение за преустановяване на огъня, което би осигурило и сигурност на Черноморския флот и за Кримския мост, може да се окаже задоволително за Москва. Това в допълнение може да бъде подкрепено от настойчивите пропагандни тезиси в съветските медии, че войната се води не против Украйна, а против НАТО на територията на Украйна. При подобен вид съветският хайлайф би могъл в допълнение да запази консолидацията си към Кремъл, дори макар стремглаво съкращаващата се икономическа база.
Ескалация (след къса пауза в бойните дейности или без пауза)
Вариантът е с ниска възможност, само че не нулева. Цел на ескалацията би могла да бъде въвличането на НАТО (и на първо място на САЩ) в преговорния развой за оказване на съдбоносен напън върху Украйна. Вариантът е оптимално опасен за Москва. Но на фона на встъпването на Финландия и Швеция в НАТО и на растежа на военните доставки за Украйна, може да се оцени от Кремъл като допустим.
Евентуална интервенция в Молдова, нанасяне на удар против доставките на въоръжение от Запада на територията на Полша или лимитирани дейности срещу страните от Балтика – сходни разновидности не могат да бъдат изключени изцяло.
Целта на сходна ескалация е не постигането на военна победа, а инспекция на готовността на Запада да отстоява ползите на Украйна, или за директното торпилиране на неговото единение.
Разбира се, това би могло да се реализира единствено на цената на още по-голяма икономическа и политическа изолираност на Русия. Но при дипломатически триумф, демонстриране на процедура на липса на подготвеност на НАТО да води война с Русия или начало на договаряния за нова система на сигурност в Европа на изискванията на Русия, биха могли да се показват от съветската агитация като огромен успех. При крах Кремъл може да премине към разновидността „ фактическа капитулация “.
Отсъстващият вид: кротичък контракт
Това, което през днешния ден не се следи, е подготвеност на Русия да седне на масата на договарянията, да подписа помирение и евентуално кротичък контракт и по-късно да го съблюдава.
Този вид наподобява вероятен единствено след съществени политически и стопански промени вътре в Русия, с следваща стабилизация. А това е допустимо единствено вследствие на възможен боен погром или мощна вътрешна турбулентност – прелом или гражданска война, които са вероятни единствено при възможен ерес измежду елита. Тези процеси обаче не се поддават на прогнозиране.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ